Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260071
гр.
Севлиево, 02.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
при
секретаря Ивелина Цонева, като разгледа
докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1105/2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Делото е образувано по искова молба от Г.Н.Г., с ЕГН **********,*** срещу ***, село ***, община Севлиево, представлявано от *** М.Т.Т..
Ищеца твърди, че по сключен трудов договор № ЧР-01-190/10.09.2018 година на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда с *** работил на длъжност „***" с място на работа с. ***, община Севлиево, ул. „Свобода" № 34. Срока на договора бил уговорен до 09.09.2019 година в полза на работодателят при основно трудово възнаграждение от 760,00 лева и основен платен годишен отпуск - 48 работни дни. Срокът на предизвестие бил еднакъв и за двете страни - 30 дни. С допълнително споразумение № ЧР-01-84 от 27.01.2020 година към трудовия договор се променил срока на договора на безсрочен по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и били договорени нов размер на платеният годишен отпуск в размер на 56 работни дни, увеличено било основното месечно възнаграждение на 1120,00 лева, увеличени били допълнителните възнаграждения - за придобит трудов стаж и професионален опит - 6% и за ползване на по-висока лична квалификация - V ПКС - 30,00 лева. На 10.02.2020 година на ищеца му било връчено предизвестие от работодателят, с което го предизвестявал, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 (липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата) от Кодекса на труда, считано от 10.03.2020 година. На 10.02.2020 година, му била връчена и Заповед № ЧР-01-101/10.02.2020 година, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 и във вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ трудовият му договор бил прекратен, считано от 10.02.2020 година. В основанията за прекратяване на трудовият договор било посочено „трудов договор със срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя, поради неудоволетвореност от страна на работодателят от извършената от работника работа." Като причина за прекратяване на трудовият договор, било посочено: „Трудов договор със срок на изпитване в полза на работодателят." В заповедта било посочено на работника да се изплатят обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван отпуск в размер на 19 работни дни. Не било посочено обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ за срока на неспазеното предизвестие – от 10.02.20 до 10.03.2020 година. Ищеца счита, че не отговаря на действителността твърдението за липса на качества у него за ефективно изпълнение на работата. Основанието посочено в заповедта му за уволнение не отговаряло на действителността и пречело да си намери и започне нова работа. Самата *** не била обсъждала с него евентуални негови конкретни пропуски и не му правила конкретни забележки. Нямал наложени наказания. Г.Н.Г. бил учител с дългогодишен стаж и имал нужните за заемане на длъжността образование, квалификация и опит. Той бил многократно награждаван на различни конкурси. Активно участвал в Празниците на Севлиево, организирал група по приложно изкуство в училището, занимавал се активно с децата както в учебно, така и в извън учебно време. Децата го харесвали и с радост посещавали часовете му, родителите били спокойни. Основанията въз основа на които бил прекратен трудовият му договор били неправилни и незаконосъобразни. Първоначалният трудов договор № ЧР-01-190/10.09.2018 год. бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, като срочен - до 09.09.2019 година, като на основание чл. 70, ал. 1 бил уговорен срок на изпитване. Доколкото не бил посочен срока за изпитване, ищеца приел срока посочен в КТ - до 6 месеца, който изтекли през м. март 2019 година. След 09.09.2019 година трудовият договор станал безсрочен (за неопределено време), тъй като никоя от страните не се противопоставила. Това изрично било посочено в допълнителното споразумение към трудовият договор, сключено на 27.01.2020 година, в което било посочено в т. 3, че договорът е сключен за неопределен срок на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Следователно, основанието за прекратяване на трудовия договор със срок на изпитване уговорен в полза на работодателя било незаконосъобразно. Другото изложено основание било „неудволетвореност от страна на работодателят от извършената от работника работа." Посоченият нормативен текст бил чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. Прекратяването на това основание - при липса на качества за ефективно изпълнение на работата, трябвало да отговаря на следните изисквания. На първо място, в заповедта трябвало да са посочени кои качества, които са изискуеми за длъжността и са били посочени, не се притежават, как това е установено и по какъв начин тази липса се отразява на работодателя. Фактическият състав на приложеното уволнително основание изисквал кумулативната наличност на три елемента – липса на качества на съответния работник или служител, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. При това не е необходимо да е налице вина от страна на служителя. Основанието имало обективен характер, поради което константната съдебна практика изисквала заповедта за уволнение да бъде мотивирана, т. е. в нея да се излагат конкретните качества, които липсват на лицето, с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор /в този смисъл било Решение № 425/18.10.2011г. по гр. д. № 1966/2010 г., по описа на ВКС, IV ГO/. Липсата на качества трябвало да отразява трайно състояние на работника или служителя и да свидетелства за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция, а не да бъде единична негова проява. Липсата на качества трябвало да бъде установена. Тя трябвало да е обективен факт, а не резултат от субективното отношение на работодателя към работника или служителя. Заповедта за уволнение трябвало да съдържа конкретните липсващи качества, необходими за изпълнение на служебните задължения. В мотивите на решение № 84/20.02.2006 г. по гр. д. № 1862/2003 г. на ВКС, 3-то г.о., било посочено, че "заповедта за уволнение е незаконна на формално основание, защото в нея не били конкретизирани професионалните качества, които липсват на ищеца“ (бюл. ВКС, бр. 10/2005 г.). Моли съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа поради уволнението за времето през което е останал без работа, но не повече от 6 месеца в брутен размер на 6720,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, с който претендира отхвърляне на исковете, като заявява, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са погасени по давност, а иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и претенцията за лихва са неоснователни, поради обусловеноста си от изхода по първите два иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца лично и чрез своя процесуален представител поддържа исковете, по съображенията в исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва исковете по изложените в отговора доводи.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От трудов договор № ЧР-01-190/10.09.2018 г., се установява, че ищеца и ответника са се уговорили първият да изпълнява длъжността „***" в ***, село ***, община Севлиево, а вторият да заплаща 760,00 лева основно месечно трудово възнаграждение и 4% допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, със срок до 09.09.2019 г., като е посочено, че договора е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 и ал. 2 КТ, в полза на работодателя; посочен е срока на предизвестието – 30 дни за двете страни.
От допълнително споразумение № ЧР-01-84 от 27.01.2020 г., се установява, че ищеца и ответника са се уговорили заследните изменения в трудовото правоотношение между тях: посочен е срока на договора, като такъв за неопределен срок по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ и били договорени увеличено основното месечно възнаграждение - 1120,00 лева, увеличени допълнителни възнаграждения - за придобит трудов стаж и професионален опит - 6% и за ползване на по-висока лична квалификация - V ПКС - 30,00 лева.
От предизвестие, връчено от ответника на ищеца на 10.02.2020 г., е видно, че е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
От заповед № ЧР-01-101/10.02.2020 г. на *** на ***, село ***, община Севлиево, се установява, че със същата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 и във вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ, е прекратено трудовото правоотношепие с ищеца, като е посочено, че трудовия договор е със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, поради неудовлетвореност от страна на работодателя от извършената от работника работа; заповедта е връчена на ищеца на 10.02.2020 г..
От трудова книжка на ищеца, се установява, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 328 от КТ, като след прекратяването му ищеца не е сключвал трудови договори.
Установява се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза, следното обстоятелство: дължимото на ищеца месечно обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на сумата 1217,20 лева, а за 6 месеца същото е 7303,20 лева.
При така установените обстоятелства
съдът прие следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ.
За да се отхвърли предявения иск, като неоснователен следва с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест по иска работодателя – ответник да установи законосъобразността на извършеното уволнение, включително, че са налице оспорените от ищеца предпоставки за извършването му.
Основателни са доводите на ищеца относно липсата на необходимите предпоставки за извършване на уволнението му на посочените в заповед № ЧР-01-101/10.02.2020 г. основания - чл. 328, ал. 1, т. 5 вр. чл. 70, ал. 1 и ал. 2 КТ, трудовото правоотношепие с ищеца не е такова по трудов договор със срок за изпитване, предвид и изричното уговаряне между страните с допълнително споразумение, че правоотношението е за неопределено време. Не е посочено и в какво се изразява неудовлетвореността от страна на работодателя от извършената от работника работа нито в заповед № ЧР-01-101/10.02.2020 г., нито в някакъв друг документ, съставен от работодателя, доведен до знанието на ищеца. Изложеното сочи, че заповедта за уволнение, в която работодателя се е позовал на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, не отговаря на изискванията същата да бъде мотивирана, да са посочени в нея конкретните качества, които работникът не притежава, и които са мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение на това основание. В конкретния случай не е налице изискването необходими за изпълнението на длъжността качества, изведени от съответната длъжностна характеристика и липсата им да е довела до неизпълнение на конкретни трудови задължения от страна на ищеца. Предвид изложеното следва да се приеме, че ответника по делото не установи наличие на материалноправно основание за упражняване правото на уволнение на работодателя по отношение на ищеца. Уволнението на ищеца, извършено със заповед № ЧР-01-101/10.02.2020 г., следва да бъде прието за незаконно, тъй като работодателят е упражнил незаконосъобразно правото си на уволнение на ищеца.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва обаче да бъде отхвърлен като погасен по давност. Трудовото правоотношение между страните е прекратено с изтичане срока на предизвестието - 10.03.2020 г., а исковата молба е подадена на 13.10.2020 г., т.е. след изтичането на двумесечния давностен срок. В конкретния случай следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и § 13 от ПЗР на ЗЗдравето ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г., съобразно които срокът е спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., но въпреки това същият е изтекъл още през месец юли 2020 г.. Възражението за изтекла погасителна давност е направено своевременно с отговора на исковата молба. Кодексът на труда съдържа изрична уредба относно давността за предявяване на исковете по трудови спорове. Според разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ искът за отмяна на заповедта за уволнение се предявява в 2-месечен срок, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена от уважване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Съобразно изложеното по - горе относно погасяването по давност на предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ трябва да се отхвърли като неоснователен. В посоченият смисъл е практиката на касационната инстанция, с която настоящият състав се солидаризира - решение № 63 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г., на ВКС, IV г.о..
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е обусловена от уважване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Съобразно изложеното по - горе относно погасяването по давност на предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се отхвърли, ведно с искането за присъждане законна лихва върху сумата от завеждането на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 610,00 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Н.Г., с ЕГН **********,*** срещу ***, село ***, община С., представлявано от *** М.Т.Т., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № ЧР-01-101/10.02.2020 г. на *** на ***, село ***, община Севлиево, за уволнение, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.Г., с ЕГН **********,*** срещу ***, село ***, община С., представлявано от *** М.Т.Т., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***" и за присъждане на обезщетение, в размер на сумата 6 720,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба – 13.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Н.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на ***, село ***, община С., представлявано от *** М.Т.Т. сумата 610,00 лева за разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от 02.12.2020 г. пред Габровски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: