№ 320
гр. Благоевград , 17.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500411 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на пълномощника на
ищцата Л.К. против решение №8038/12.02.2021г. по гр.д.№1813/2019г. по
описа на РС гр. Петрич.
В нея за изложени доводи за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за това, че не е доказано реалното полагане на труд
от нея, от което да възникне задължението за работодателя да й заплаща
трудово възнаграждение. Направена е интерпретация на установените, според
жалбоподателката, от доказателствата факти и обстоятелства и въз основа на
това е заключено, че решението е неправилно. Тя счита, че е доказала
престирането на труд, а работодетелят не е доказал заплащането на
възнаграждение за него.
Въз основа на горното е направено искане за отмяна на атакуваното
решение, в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на трудово
възнаграждение за съответния период, ведно с лихва за забава и
постановяване на ново по същество, с което същият да бъде уважен, ведно с
иска за мораторна лихва.
1
Отговор на ВЖ не е депозиран от процесуалния представител на
ответното дружество.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
Окръжният съд, като обсъди доказателствата по отделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Видно е от Трудов договор №001/07.04.2016г., че е сключен между
„Мухи транс“ ООД гр. Петрич в качеството на работодател и Л.Б. К. в
качеството на служител за длъжността „ръководител транспорт“. За същия е
подадено уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ от 09.04.2016г. в НАП.
Със заповед №003/20.07.2017г. този трудов договор е прекратен от
работодателя на осн. чл. 325, т.1 от КТ. В нея липсва отбелязване, че е
връчена на служителя.
Не е спорно в делото, че ищцата е притежавала Удостоверение за
професионална компетентност за автомобилен превоз на товари
№17331/13.06.2013г., издадено от ИА“АА“.
От разпитания в производството свидетел Р.Й., които работи в
дружеството ответник като международен шофьор от 2016 г., се установява,
че преди всеки курс инструктаж му е правил управителят М.И.. Категоричен
е, че не познава ищцата и на практика не е виждал тя да полага някакъв труд в
предприятието.
Към доказателствения материал е приобщено заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, от което и от разясненията в с.з. на вещото лице, се
установява, че размерът на основното трудово възнаграждение на ищцата,
съгласно трудовия договор с ответника, деклариран и пред органите на
Националната агенция по приходите, е 406,50 лв. Констатирал е, че за
исковия период във ведомостите за заплатите на служителите, водени в
ответното дружество, на ищцата е било начислено възнаграждение само за
месец април на 2017 г., чиято нетна стойност е 317,04 лв. През останалото
време на същата не е било начислявано трудово възнаграждение, тъй като се е
водила в неплатен отпуск, без да са налице молби за неговото заявяване, нито
заповеди за разрешаването му. Сочи също, че липсват счетоводни данни
2
начисленото трудово възнаграждение да е било изплатено на К..
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
депозирано от заявителя Л.К. срещу длъжника „Мухи Транс“ ООД е
образувано ч. гр.д. №1282/2019г. на ПРС. В това производство е издадена
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1720/17.07.2019 г., с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя 7 820 лв. – главница,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение, за периода
07.04.2016 г. – 31.07.2017 г., дължимо от ответника (като работодател) на
ищцата (като служител), въз основа на сключения между тях трудов договор
от 07.04.2016 г., и за сумата от 560 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата, начислена за периода 07.04.2016 г. – 15.07.2019 г.
Длъжникът в заповедното производство е възразил срещу нея, при
условията на чл. 414 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от
същия кодекс, ищцата е предявила искове за съществуването на спорните
вземания.
Въз основа на изложените факти, решаващият състав приема следните
правни изводи :
По иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ :
Нормата, в която искът намира правното си основание, създава
задължение за работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа в установите с договора срокове. Предвид изложеното
следва да се установи, че страните в спора имат качеството работодател, респ.
служител, т.е. че са в трудовоправна връзка. На следващо място ищецът
следва да докаже, че е извършвал работата, за която е договорът му с
работодателя, а след тази предпоставка трябва да се изследва заплатена ли е
извършената работа от работодателя. С оглед установяването, респ. липсата
на тези предпоставки, се налага крайният извод за основателност, респ.
неоснователност на иска.
В казуса се установи съществувала трудовоправна връзка между
работодателя „Мухи Транс“ ООД и служителя Л.К. за периода от 07.04.2016г.
до 20.07.2017г.
Спорен в делото обаче е фактът дали ищцата е извършвала работата, за
3
която е сключен трудовият договор. Ответникът оспорва, че тя реално е
престирала труд. Предвид това и с оглед благоприятните правни последици,
които извежда ищцата от този факти, нейна е тежестта да го докаже. Същата
не представи никакви доказателства, че е изпълнявала трудовите си
задължения. Заедно с това, работодателят реализира насрещно доказване, с
което опроверга твърдения от нея положителен факт. Свидетелят Й. установи,
че тя не му е провеждала инструктаж преди транспортните курсове, като дори
заявява, че не я познава, защото не я е виждал в предприятието.
На следващо място окръжният съд счита, че е житейски нелогично
служител да полага труд по трудово правоотношение повече от година без да
му се изплаща трудово възнаграждение и той да го претендира 2 години след
прекратяване на трудовото правоотношение.
Въз основа на изложените доводи следва да се приеме, че не е доказана
една от кумулативните предпоставки за основателност на иска, а именно
положен труд от служителя. С оглед на това искът, в отхвърлената му част, е
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД :
Искът за заплащане на обезщетение за забава на изпълнението е
акцесорен и същият зависи от основателността на главния иск. При извод за
неоснователност на главния иск, липсва изискуемо вземане, респ. период на
забава на плащането. Ето защо и този иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8038/12.02.2021г. по гр.д.№1813/2019г. по
описа на РС гр. Петрич, в частта с която е отхвърлен предявеният иск от Л. Б.
КЮЧ., с адрес в гр. Петрич, ул. „адрес“ № 34, ЕГН ********** против „Мухи
Транс“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул. „адрес“ №
4
23, ЕИК ************** над уважената част от 317, 04лв. до пълния
претендиран размер от 7 820лв., за периодите от 07.04.2016г. до 31.03.2017г.
и от 01.05.2017г. до 31.07.2017г., както и в частта, с която е отхвърлен искът
за претендираната лихва за периода от 01.06.2017г. до 15.07.2019г. за сумата
над 68, 24лв. до пълния предявен размер от 560лв., както и за периода от
07.04.2016г. до 31.05.2017г.
В ОСТАНАЛА ЧАСТ първоинстанционното решение е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5