О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../………….. 2020 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 21.01.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
Мл.с.И. СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 155
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивни жалби, както следва:
1.Жалба на Е.Г.К. срещу решение № 3758 от
26.08.2017 г., постановено по гражданско дело № 17216 по описа за 2018 г. на
16-ти състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е определен режим на
лични отношения на детето Ерик с бащата. Излага, че решението в обжалваната
част е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон. Счита, че съдът не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност и взаимна връзка, поради което определения режим на лични
отношения не съответства в най-пълна степен на интересите на детето и
възможностите за реалното му осъществяване. Не е съобразено, че двамата
родители са с местоживеене и месторабота в различни отдалечени едно от друго
населени места, което създава предпоставка за затруднение при осъществяване на
режима или пълноценен контакт на бащата с детето. Счита се, че от събраните по
делото доказателства се установява наличието на родителски капацитет бащата да
полага грижи за детето, зачитайки стандартите на майката, поради което съдът
необосновано е определил ограничен режим на лични контакти. Счита, че за
правилното морално, нравствено и духовно развитие на детето, за възпитанието му
и оформяне на възгледите му в съответствие с неговия най-добър интерес е да се
определи режим на лични отношения с бащата, като се даде възможност същия да го
вижда и взема при себе си по една седмица всеки месец, с преспиване, като
режима се изпълнява в гр.Варна и в гр.София, според конкретните обстоятелства.
По изложените съображения моли решението в обжалваната част да се отмени като
се определи режим на лични отношения на детето Е. с неговия баща Е.К., както следва: всяка
първа седмица от месеца от понеделник в 9 часа до неделя в 18 часа, с
преспиване. В условие на евентуалност моли да се определи максимално разширен
режим на лични отношения.
Насрещната страна –П.С.Б. с писмен отговор
оспорва като неоснователни изложените във въззивната жалба доводи и възражения.
Твърди, че в периода 21.12.2019г.-04.01.2020г.
майката е била с детето в гр.София с единствена цел, бащата да
осъществява режима на лични отношения с детето. През този период детето е
прекарало време с бащата, като два или три пъти е останало да преспи при него.
Твърди се, че през двете нощи детето е било неспокойно, бил е нарушен режима му
на сън; многократно се е събуждало и е търсило майка си; детето е върнато на
майката,одрано от котка на няколко места по тялото. Счита, че бащата не
разполага с родителски капацитет да обезпечи нормалното развитие на детето,
дори в периодите на РЛО и е пренебрегнал детето в периодите на осъществяване на
режима. Отправено е искане за приемане като доказателство по делото на
приложена с отговора снимка на детето след престоя при бащата.
2. Въззивна жалба
от П.С.Б. срещу постановеното по същото дело решение, в частите, с които е
присъдена издръжка в полза на детео Ерик, дължима от
бащата в размер на 200лв., определен е режим на лични отношения на детето с
бащата и е отхвърлен иска с правно основание чл.127а СК за даване на
разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува, придружавано от
майката или трето лице в чужбина. Счита, че в посочените части решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е анализирана
възможността на бащата да предоставя издръжка в по-висок размер от 200лв., тъй
като видно от представените доказателства, същият получава месечен доход в
размер на около 2600лв. Освен това определения размер на издръжката не е
съобразен с нуждите на детето и неправирлно е разпределен между двамата родители. Сочи се,
че от м. септември 2019г., детето посещава частна детска градина, за което за
м. септември майката е заплатила сумата от 587лв. Общата сума, необходима за месечната
издръжка на детето е в размер на 1400лв. По отношение на определения с
решението режим на лични контакти на детето с бащата, излага, че същия не е
съобразен с възрастта на детето; неправилно не е предвидено изрично, че РЛО
следва да се осъществява на територията на гр.Варна; не е съобразен със
съдебната практика по отношение на периодите през лятото и празничните дни, не
е конкретизиран по дни и часове. Излагат се твърдения, че за детето, което е на
3 години, обгрижвано единствено от майката, с която
има силна емоционална връзка, още суче при поискване, ще е изключително трудно
и болезнено да се отдели от дома си и и от майка си за период от 20 дни през лятото или за цялата
коледна/великденска ваканция. Твърди също, че бащата не познава нуждите на
детето и няма да може да ги опознае за няколко месеца; няма да има възможност
да се справи с детето и да задоволи неговите нужди без присъствието на майката
за период от 20 дни.
Оспорва като неправилни изводите на съда, че
по делото не е установено, че дето има необходимост и конкретна нужда, която да
налага пътуване зад граница, като твърди, че от доказателствата по делото
безспорно е установено, че работата на майката налага чести командировки в
чужбина, които тя е принудена да отказва поради това, че предвид ниската
възраст на детето, което е още на естествено хранене не може да пътува без
него.
Иска се отмяна на решението в обжалваните
части и постановяване на ново, с което да се определи месечна издръжка за
детето, дължима от бащата в размер на 500лв.; да се определи справедлив РЛО,
който да е съобразен с възрастта на детето и отсъствието на бащата от живота на
детето до този момент; да се уважи иска с правно основание чл.127а СК, като се
даде разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува извън
пределите на Р България до всички държави от Европа и престоява до 30 дни, до
навършване на 10 годишна възраст на детето, придружавано от своята майка или
друго упълномощено от нея лице.
Във въззивната жалба с оглед оплакванията за
допуснати от първоинстонционния съд процесуални
нарушения и твърдяните новонастъпили
обстоятелства са направени доказателствени искания:1. за приемане на
представено преводно нареждане от 09.09.2019г.; 2. За
допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане в съдебно
заседание за установяване на твърденията на въззивницата
за нарасналите нужди на детето и осъществяваните срещи между детето и бащата;3.
Да се даде възможност да представи писмени доказателства за договорни отношения
и заплащане и посещения на детето Ерик на частна детска градина и заплащане на
такса за изхранване; 4. Да се разпореди лично изслушване на страните в съдебно
заседание.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Е.Г.К..
Съдебният
състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта, необходимостта и новостта на
исканите доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбата на
член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се
осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за
интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере
доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните
факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При
проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е
въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или
за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно режима на лични отношения на дете с родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права, издръжката за
детето и разрешение, заместващо съгласието на родител за пътуване на детето в
чужбина, тоест съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото в отговора и въззивната жалба,
депозирани от П.Б. се твърдят новонастъпили
обстоятелства – посещаване на детско заведение от детето, нарастване на
потребностите на детето от средства за издръжка, то следва да бъдат допуснати
за приемане писмените доказателства, приложени към въззивната жалба, както и да
се даде възможност на въззивницата да представи в
срок до съдебно заседание договор и доказателства за посещение на детето Ерик
на детско заведение и да ангажира гласни доказателства в тази насока, както и
за установяване на твърдяните в отговора и въззивната
жалба новонастъпили факти и обстоятелства при
проведените срещи на детето с бащата при осъществяването на РЛО.
Искането за приемане като доказателство по
делото на представена от П.С.Б. с отговора на въззивната жалба, подадена от Е.Г.К.
снимка, следва да се остави без уважение като недопустимо.
С оглед гореизложеното и на основание член
267, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА да бъде прието като доказателство по делото представеното с
въззивната жалба на П.Б. заверено копие от платежно нареждане от 09.09.2019г.
ДАВА възможност на П.С.Б. да се ползва от показанията на
един свидетел при условията на довеждане в съдебно заседание, за установяване
на изложените в жалбата и отговора твърдения за нарастване потребностите на
детето Ерик и необходимите средства за издръжката му, както и за наведените
твърдения за липсата на капацитет и възможности бащата да полага адекватни
грижи за детето в рамките на режима за лични контакти без присъствието на
майката и пренебрегване на детето от страна на бащата при осъществяване на
срещите в рамките на РЛО.
ДАВА възможност на П.С.Б. в срок до съдебно заседание да
представи писмени доказателства, че детето Ерик посещава детска градина, за
заплащане на месечни такси за посещенията и такса за изхранване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.С.Б.П.С.Б. за приемане като
доказателство по делото на приложена с отговора на въззивната жалба снимка.
ЗАДЪЛЖАВА П.С.Б. и Е.Г.К. да се явят в съдебно заседание за
изслушването им от съда, на основание чл.59, ал.6 СК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25
февруари 2020 година от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.