О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 17.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на двадесет и седми януари две
хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7340 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „Т.” АД – Е.Т., е
представила пред съда по несъстоятелността допълнителни списъци на приети и
неприети вземания на кредиторите, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, които са обявени в търговския
регистър на 11.12.2020 г.
Срещу списъка на неприетите от
синдика вземания е подадено възражение от кредитора Национална агенция за
приходите /НАП/. Кредиторът посочва, че съгласно чл. 164, ал. 4 ДОПК синдикът е
длъжен да включи в списъка на приети вземания на кредиторите на несъстоятелния
длъжник тези публични вземания, които са установени с влязъл в сила акт. С
оглед на това и доколкото предявените от НАП вземания са точно публични
вземания на „Т.” АД-в несъстоятелност, които са установени с влязъл в сила акт
– с влязло в сила съдебно решение и с влязъл в сила акт за установяван е на
задължения по чл. 107, ал. 3
ДОПК, то синдикът е бил длъжен да ги включи в списъка на приети вземания, като
те не могат и да бъдат оспорени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност,
както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
Възражението на кредитора НАП срещу
списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в
случая тече от 11.12.2020 г. - дата на обявяване на съставените по реда на чл.
686 ТЗ списъци на приетите вземания, и изтича на 18.12.2020 г. Това възражение
е изпратено до съда по пощата на 17.12.2020 г. видно от датата, посочена върху
пощенския плик, която дата се счита за такава по неговото подаване пред съда. Ето
защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право и интерес да
направи възражение срещу неприемането от синдика на предявено от него в
производството по несъстоятелност вземане, следва да се заключи, че е допустимо
и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по
същество подаденото възражение е неоснователно.
При съобразяване на изложените в
молбата с вх. на СГС № 282084/ 02.11.2020 г. факти и заявения петитум е видно, че предявените от НАП вземания на държавата
към длъжника „Т.” АД-в несъстоятелност са следните: 1) публични вземания за
неплатени данъци и такси, както и лихви върху тях, които са установени с акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 6943-1/ 23.03.2020 г.,
издаден от Община Червен бряг, с изключение на публични вземания за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 1 475, 67 лв., начислени за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г., както и лихва върху тях в
размер на 44, 27 лв., които вземания се твърди да са предявени в производството
по несъстоятелност на „Т.” АД-в несъстоятелност през 2017 г. и да са включени в
списъците на приети вземания; 2) публични вземания за неплатени данъци и такси,
както и лихви върху тях, които са декларирани със седем броя справки-декларации,
подадени в периода от 14.03.2018 г. до 13.11.2018 г., които съгласно
приложената към молбата за предявяване таблица са в размер на 1 035 935, 86 лв.
– начислени данъци и 215 307, 46 лв. – начислени лихви; 3) публични вземания за
държавни такси в размер на 347, 26 лв., присъдени с изпълнителен лист, издаден
на 11.06.2017 г., по ч.гр.д. № 37706/ 2017 г. по описа на Софийски районен съд,
както и публични вземания за лихви върху тях в размер на 10, 51 лв.
Първите вземания, чието
невключване в изготвения от синдика списък на приети вземания, се оспорва с
подаденото възражение, са тези за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци в размер на 1 475, 67
лв., които са установени с акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 6943-1/ 23.03.2020 г., издаден от Община Червен бряг.
На първо място следва да се
изясни каква част от вземането, което кредиторът НАП твърди, че е установено с
акт за установяване на задължения, е предявено в производството по несъстоятелност
на „Т.” АД с описаната молба. В тази връзка съдът съобразява, че в тази молба от
НАП е направено изрично изявление, че с молбата от 02.11.2020 г. в
производството по несъстоятелност на „Т.” АД не се предявяват публични вземания
за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци до размера от
1 475, 67 лв., въпреки че са установени
с акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 6943-1/
23.03.2020 г., издаден от Община Червен бряг. С оглед на това трябва да се приеме,
че вземания до посочения размер изобщо не са предявени с молбата на НАП с вх.
на СГС № 282084/ 02.11.2020 г. и за синдика не е възникнало правото и
задължението да се произнася по тяхното включване в изготвените от него
допълнителни списъци на приети вземания на кредиторите, предявени по
реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ съответно в допълнителните списъци на неприети вземания. Въпросът за
приемане на тези вземания по изричните твърдения на кредитора НАП вече е
разрешен по окончателен начин в настоящото производство по несъстоятелност и е
недопустимо да се поставя отново. Ето защо и няма никакво основание публичните
вземания в размер на 1 475, 67 лв. да бъдат включвани в изготвения допълнителен
списък на приети вземания на кредиторите, предявени по реда на чл.
688, ал. 3 ТЗ, както защото те изобщо не са предявени от НАП с молбата от
02.11.2020 г., по която се е произнесъл синдикът, така и защото вече е налице
предходно произнасяне на синдика по приемане на тези вземания и ново такова е
недопустимо. Следователно
възражението, подадено от НАП срещу списъка на неприетите от синдика вземания в
частта, с която в него са включени вземания на държавата в размер на 1 475, 67
лв., следва да се остави без уважение. Следва да бъде посочено, че доколкото,
въпреки че не е имал право изобщо да се произнася по приемането на тези
вземания, синдикът все пак ги е включил в списъка на неприети вземания, то това
му недопустимо произнасяне не води до неблагоприятни за кредиторите правни
последици, защото не дава право на държавата повторно да се удовлетвори за тях.
Другите вземания, които са
включени от синдика в списъка на неприети вземания и срещу което му произнасяне
се възразява от НАП, са тези за получаване от длъжника на сума в размер на 347,
26 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 37706/ 2017 г. по описа на
Софийски районен съд, за което вземане е издаден изпълнителен лист от
11.06.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 37706/ 2017 г. по описа на Софийски
районен съд, както и на сума в размер на 10, 51 лв., представляваща лихва за
забавено плащане на присъдената с изпълнителния лист сума.
От съдържанието на представения към
молбата за предявяване на вземания
изпълнителен лист се установява, че вземането в размер на 347, 26 лв. е
такова за държавни такси, които „Т.” АД е осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд с издадена срещу това дружество заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение. Това е държавна такса, която е дължима от
заявителя по образуваното пред съда гражданско производство за разглеждане на
заявление по чл. 417 ГПК и от предварително заплащане на която той е освободен,
поради което тази държавна такса не е заплатена при сезиране на съда, каквото е
правилото, което е наложило нейното събиране впоследствие от страната, загубила
делото, която в случая е длъжникът „Т.” АД.
Заплащането на държавни такси, които
се събират от съдилищата по образувани пред тях граждански дела по искови и
заповедни производства, е задължение, което е установено в тежест на страните
със закон – чл. 71 и сл. ГПК. Ето защо и вземането за такива такси представлява
публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. В тази насока се
е произнесъл и ВКС – Решение № 64 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 3283/2013 г. по
описа на ВКС, IV гр.о. Публично държавно е и вземането за лихви за забавено
плащане на вземанията за такси съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК.
Следователно и двете предявени от
НАП вземания, които са включени в списъка на неприети от синдика вземания и по
отношение на които е подадено възражение, представляват публични вземания на
държавата. Вземанията на държавата за получаване на държавни такси в размер на
347, 26 лв. са възникнали с постановяване на акта на съда, с който длъжникът е
осъден да ги заплати, което е станало на 11.06.2017 г. Това като време е преди датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Т.” АД. Преди
датата на откриване на производството по несъстоятелност е издаден и
изпълнителният лист, който е основанието за започване на принудително
изпълнение за събиране на това вземане – той е издаден на 11.06.2017 г.
В Търговския закон е въведено
общо правило, че всички вземания срещу длъжника, които са възникнали до датата
на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него, трябва да
бъдат предявени по реда и в сроковете, предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл.
688, ал. 1 ТЗ, за да могат да бъдат приети в производството по несъстоятелност
и да подлежат на удовлетворяване в него. Този извод следва от нормата на чл.
688, ал. 1, изр. 2 ТЗ, в която е предвидено, че след изтичането на срока по чл.
688, ал. 1 ТЗ вземанията, възникнали до датата на откриване на производството
по несъстоятелност, не могат да се предявяват, като съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ
те се погасяват. Съдът трябва да отговори на въпроса дали това общо правило се
отнася и за публичните държавни вземания или за тях са предвидени специални
правила, които изключват приложението на общото такова, в каквато насока са
изложените от НАП съображения в подаденото възражение.
В ТЗ и в ДОПК са включени няколко
разпоредби, с които са регламентирани специални правила, касаещи предявяването
на публични държавни вземания в открито производство по несъстоятелност, както
и произнасянето на синдика по включване на такива вземания в списъците на
приети вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Първото от тях е
регламентирано в чл. 687, ал. 2 ТЗ, в която норма е предвидено, че синдикът
вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в
сила акт публично вземане. След като в закона е регламентирано задължение на
синдика да включи служебно определена категория публични вземания, то това
означава, че дори и те да не са предявени в производството по несъстоятелност
от органът, който е оправомощен да направи това
съгласно чл. 164, ал. 3 ДОПК, а именно от НАП, синдикът е длъжен да ги включи в
списъка на приети вземания, но това може да бъде извършено само ако те са му
станали известни при полагане на дължимата грижа да се снабди с информация за
тях. Съществуването на това задължение за синдика обаче не лишава НАП от
правото да предяви възникналите за държавата публични вземания срещу длъжника в
образуваното срещу последния производство по несъстоятелност по предвидения в
закона ред като сезира синдика да се произнесе по тяхното приемане, с което той
би могъл най-пълно да защити правата на държавата и да изключи възможността
определени вземания, които са от вида на тези, предвидени в чл. 687, ал. 2 ТЗ,
да не бъдат включени в списъците на приети вземания, тъй като синдикът не се е
снабдил с информация за тяхното възникване и изискуемост до момента на
изготвяне на списъците на приети и неприети вземания, които са предявени в
сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Това, че за НАП съществува
право да предяви публичните държавни вземания следва и от разпоредбата на чл.
164, ал. 3 ДОПК, в която е предвидено, че публичните вземания се предявяват от
Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в
закон е предвидено друго. Правото на НАП да предяви публичните държавни
вземания срещу длъжника в откритото спрямо него производство по
несъстоятелност, предвид липсата на специални разпоредби за това в ДОПК и в ТЗ,
може да бъде надлежно упражнено само в предвидените в закона преклузивни срокове, които се отнасят за всички кредитори,
които предявяват вземания, без значение какъв е характера на последните, като в
закона не са предвидени изключения за някои от тях. Липсата на задължение за
НАП да предявяват публичните държавни вземания, които са възникнали до датата
на откриване на производство по несъстоятелност и към този момент са установени
с влязъл в сила акт, не означава, че за тях не важат сроковете по чл. 685, ал.
1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, ако те решат да направят това. Напротив тези срокове
важат и за тях. Приемането на обратното, означава да се позволи на НАП
безсрочно да заявява в производството по несъстоятелност свои вземания към
длъжника, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност и установени по надлежния административен ред към този момент,
което не следва да се допуска предвид целта, която имат уредените в ТЗ преклузии за предявяване на вземанията и за повдигане на
спорове за тяхната дължимост, а именно да се очертае
по окончателен начин и в кратки срокове кръгът на лицата, които ще имат право
на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, и да се определи
размера на техните вземания.
Извод, че за НАП не важат преклузивните срокове за предявяване на вземания,
възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност,
предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, не следва и от правилото,
регламентирано с чл. 164, ал. 4 ДОПК. В тази норма е предвидено, че в случай че
публичното държавно вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът
незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е
предявено, както и че това вземане не може да бъде оспорено по реда на част
четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания. При
тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че в нея е установена забрана
за пререшаване в производството по несъстоятелност на въпроса за възникване на
публично вземане, установено с влязъл в сила акт, както и забрана за оспорване съществуването,
основанието и размера на това вземане от лицата и по реда на чл. 690 и сл. ТЗ,
която забрана е въведена с оглед специфичния ред и начин на установяване на
публичните вземания. Установената в чл. 164, ал. 4 ДОПК забрана обаче не се
отнася до възможността на синдика и съда да извършват преценка за това дали правото
на принудително изпълнение на НАП в производството по несъстоятелност е
надлежно упражнено, включително дали публично вземане, установено с влязъл в
сила акт, е предявено в това производство в предвидените в ТЗ преклузивни срокове за това, в случай че е възникнало до
датата на откриване на производство по несъстоятелност. Тази забрана не се
отнася и до възможността, която съществува за всеки един кредитор на несъстоятелността
и на длъжника, да оспори правото на принудително изпълнение на НАП в
производството по несъстоятелност с твърдения, че не е спазен преклузивен срок за предявяване на вземането в производството
по несъстоятелност. В този смисъл е произнасянето на ВКС – Определение № 310 от
31.07.2020 г., постановено по ч.т.д. № 433/2020 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
Предвид изложеното, се налага
извода, че публичните вземанията на държавата за получаване на държавни такси в
размер на 347, 26 лв. и на лихви върху тях, които са възникнали преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Т.” АД, към който
момент вече е бил издаден изпълнителен лист за тяхното присъждане, за да бъдат
удовлетворени в настоящото производство по несъстоятелност трябва да бъдат
предявени от НАП в предвидените в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ преклузивни срокове за това.
По отношение на двете вземания,
които са предмет на подаденото от НАП възражение, трябва да се посочи и това,
че те изобщо нямат характер на такива, посочени в чл. 687, ал. 2 ТЗ и чл. 164,
ал. 4 ТЗ, които норми се отнасят само до тези публични държавни вземания, които
са установени по основание и размер по специалния ред за това, предвиден в ДОПК
– по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК с акт за установяване на задължение, издаден
от органа по приходите, съответно по реда на чл. 108, ал. 1 и сл. ДОПК с
ревизионен акт в рамките на проведено ревизионно производство. Процесните вземания не са установени по основание и размер
в хода на административно производство, проведено по ДОПК, поради което и по
отношение на тях изобщо не важат специалните правила относно задължението на
синдика да ги включи служебно в списъка на приети вземания и относно забраната
за тяхното оспорване в производството по несъстоятелност. Това също е аргумент,
за да се приеме, че за да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност
на „Т.“ АД, тези вземания трябва да бъдат предявени от НАП в предвидените в ТЗ преклузивни срокове за това.
Следователно след като НАП твърди,
че в тежест на длъжника „Т.“ АД-в несъстоятелност са възникнали публични
държавни задължения за заплащане на сума в размер на 347, 26 лв.,
представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 37706/ 2017 г. по описа на Софийски
районен съд, както и за заплащане на сума в размер на 10, 51 лв.,
представляваща лихва за забавено плащане на главницата, е трябвало да защити
правото си на принудително изпълнение в откритото по отношение на длъжника
производство по несъстоятелност чрез предявяване на тези вземания, което
действие, за да е надлежно извършено, трябва да е направено в преклузивните срокове за това, предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Тези вземания обаче не са предявени от НАП до изтичане
на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ /срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 27.1.2017 г., а срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на
28.12.2017 г./, а много по-късно, едва на 02.11.2020 г. С изтичане на сроковете
по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ се погасява правото на държавата да
получи принудително изпълнение на вземанията си за получаване на сума в размер
на 347, 26 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 37706/ 2017 г. по
описа на Софийски районен съд, както и на лихва за забава върху тази сума,
поради което и тези вземания не могат да бъдат включени в списъка на приети
вземания на кредиторите на „Т.“ АД - в несъстоятелност, в каквато насока е и
произнасянето на синдика.
Следователно възражението,
подадено от НАП срещу списъка на неприетите от синдика вземания е изцяло
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на всичко изложено, се
налага крайният извод, че съставеният от синдика списък на приетите вземания, предявени
по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който е обявен в търговския регистър на 11.12.2020 г., следва да бъде одобрен
от съда на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ така, както е изготвен.
Така
мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение от 21.12.2020 г., подадено от кредитора Национална агенция за приходите
срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Т.“ АД - в несъстоятелност, предявени
по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който е обявен в търговския регистър на 11.12.2020 г.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите
на „Т.“ АД - в несъстоятелност, предявени по реда на чл. 688,
ал. 3 ТЗ, който е обявен
в търговския регистър на 11.12.2020 г.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: