Решение по дело №2131/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1898
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20193110202131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Варна,     2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Варненския районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на 19.09.2019 година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Х. Минев

         при секретар Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2131 по описа за 2019г.

РЕШИ:

                   ОТМЕНЯ Наказателно постановление №175 от 02.04.2019г. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на М.М.К., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 20.00лева  на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

                   Решението  подлежи на касационно обжалване с касационна                    жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението , че мотивите към решението са изготвени  пред АС Варна по реда на АПК.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                                                    МОТИВИ:

          Производството е образувано  на  основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа  на жалба, предявена  от М.М.К., ЕГН **********, против Наказателно постановление №175 от 02.04.2019г. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на М.М.К., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 20.00лева  на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

        В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно, както и че са допуснати същественни процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон и иска отмяната на НП.

         Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

         В съдебно заседание  въззивникът  нередовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. А.-К., която поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП. Твърди, че неправилно е описано мястото на нарушението, като не е възможно да се установи къде точно според АНО е констатирано нарушението, тъй като в НП е посочено, че нарушението е допуснато на ул.“Бук“ с ул.“Чинар“, като не е описано точно на коя от двете улици е бил паркиран автомобила, а двете посочени улици не се пресичат и нямат общо кръстовище. Твърдят се и нарушения по установяване водача на паркирания автомобил. 

         Въззиваемата страна, редовно призована за дата на съдебно заседание не се представлява.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

         Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Зам. Кмет на Община- Варна.

         След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 25.03.2019г. е съставен АУАН на въззивника К., за това, че на 16.03.2019г. в гр. Варна около 11:05ч, като водач на товарен автомобил „Рено” с рег. № РВ 4573 ТР на ул.”Бук” с ул.“Чинар“ е паркирал автомобила собственост на „Селена „ ЕС е паркирал управлявания от него автомобил на пътното платно, с което създава пречки за преминаването на другите участници в движението.

         Нарушението е квалифицирано по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. АУАН е надлежно връчен, като по него е направено вързажение, че на улицата на която е паркиран автомобилът липсват поставени пътни знаци и маркировка уреждащи движението и паркирането, а улицата е без изход.

           В последствие е издадено атакуваното НП, като АНО е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, а също така и правната квалификация на нарушението. В него нарушението е квалифицирано по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП и е ангажирана отговорността на въззивника, като му е наложена глоба в размер на 20.00лв на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

          В с.з. са допуснати и разпитани като свидетел Х.Ч., като същия установява, че процесния автомобил е паркиран не в кръстовището на ул.“Бук“ и ул.“Чинар“, а е паркиран така, че пречи на останалите участници в движението да преминат по ул.“Бук“, която е без изход. Ч. също така твърди, че нарушенито е било констатирано след подаден сигнал от гражданин за същото и извършена проверка на място.

         Съдът кредитира показанията на св.Ч..

         По делото са приложени и фото снимки, които не са оспорени от страните, като на същите се установява пълната липса на каквато и да било регулация на движението с вертикална или хоризонтална маркировка на мястото на паркирането на процесния автомобил.

         По делото не е приложено копие на генералния план на Община Варна, но предвид внаправеното възражение от страна на проц. Представител на въззивника съдът извърши справка в „Гугъл мапс“ и приложената сателитна снимка на района на нарушението, от която се установява, че възражението на адв. А.-К. *** няма пресечна точка с ул.“Чинар“. Предвид изложеното и след с.з., съдът премина по ул.“Бук“ и установи, че действително тази улица не се пресича от ул.“Чинар“.

         Факт е че фактическото положение се е различавало от описаното място на нарушението от актосъставителя и АНО и от тъврденията на разпитания в с.з. свидетел Ч..

         Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на М.М.К. е проведено неправилно и  незаконосъобразно, като е допуснато процесуално нарушение при изписване  на приетата за установена фактическа обстановка и по конкретно при изписване мястото на констатираното нарушение.

         В хода на проведеното с.з. се установява, че неправилно е била установена фактическата обстановка. По делото липсват доказателства за това, че К. е нарушил правилата за паркиране и защо е прието, че именно въззивника е паркирал процесното МПС, въпреки, че възражения в тази насока са направени едва в хода по същество от страна на проц.представител на въззивника.

         Липсата на точно и коректно описание на мястото на нарушението представлява самостоятелно отменително основание. За съдът остава неясно на какъв принцип е преценено, че един автомобил пречи на останалите участници в движението, след като от представените в АНП снимки се виждат четири автомобила, не нито един от тях не отговаря по рег.№ на процесния автомобил управляван от въззивника. От показанията на св.Ч. става ясно единствено и само, че на пътното платно е имало паркирани няколко автомобила, като са били написани фишове за всеки от водачите на автомобилите, но не е конкретизирано мястото на нарушението и не е документирано същото.  

         По делото липсват каквито и да било доказателства, че именно въззивника К. е управлявал и паркирал процесния служебен – фирмен автомобил в деня на проверката, а наказанието предвидено за описаното нарушение е едиствено и само за водача на автомобила, който го е допуснал. АНО не е изискал и приложил доказателства от себственика на автомобила, кой го е управлявал в процесния ден, като това би могло да се установи от заповед на управителя на дружеството, пътен лист за деня и др.документи. В тежест на АНО е да докаже, че именно въззивника К. е управлявал автомобила и го е паркирал на описаното по-горе място/каквото не съществува/, а също и че мястото, на което е паркиран автомобила е било забранено за това. 

          Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

          Водим от горното, съдът постанови решението си.   

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………...