Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, № 765 / 15.07.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в
съдебно заседание на единадесети юли, през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова, като
разгледа адм.д. №1011 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят В.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. В.А., е оспорил
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0769-000459/25.05.2023г.,
издадена от В. С., полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Бургас, с която му е наложена принудителна
административна мярка на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, изразяваща се в
изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4
от ЗДвП.
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност, неспазване на
установената форма, в противоречие с материалноправни разпоредби и при
съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателя в
издаденото против него наказателно постановление №12595/13.12.2010г. няма
отбелязване за начина и реда на връчването му, поради което същото не е влязло
в сила и не са настъпили последиците, които се съдържат в частта относно
отнетите точки. С оглед на това твърди, че общият брой на отнетите по
наказателните постановления контролни точки е 35, т.е. под предвидения в
Наредбата минимум и затова за жалбоподателя не възниква задължението по чл.157,
ал.4 ЗДвП да върне свидетелството си за управление на МПС, което от своя страна
да обоснове налагане на процесната ПАМ. Иска оспорената заповед да бъде отменена
като незаконосъобразна, евентуално да бъде прогласена за нищожна. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие - адвокат А., поддържа жалбата,
представя доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото
е депозирано становище от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Бургас (л.15), в което е заявено, че жалбоподателят след издаване на
свидетелството му за управление на МПС е разполагал с пълния брой контролни
точки – 39, след което са му били отнети 41 контролни точки с наказателните
постановления, описани в заповедта. Твърди, че в справката на ред 7 фигурира
пълно възстановяване на контролните точки на 29.05.2008г., но това
възстановяване не може да намери приложение, тъй като наказателно постановление
№1431/29.05.2006 г. е влязло в сила на 13.12.2007г. и до 29.05.2008г. не са
изминали 2 години, за да бъде налице пълно възстановяване на точките.
Същевременно от проверка в регистъра на получените писмени уведомления за
частично възстановяване на контролните точки се установява, че на 29.05.2008г.
жалбоподателят не е преминавал обучение, вследствие на което да е получил
допълнителни точки. От това следвало, че жалбоподателят на 29.05.2008г. няма
нито пълно, нито частично възстановяване на контролни точки. На следващо място
в становището е посочено, че в ред 10 от справката, където е записано, че
наказателно постановление №399/22.01.2010г. влиза в сила на 07.10.2010г.,
според ответника не е вярно, тъй като в действителност същото било връчено на
17.03.2010г. и влиза в сила на 25.03.2010г., което се установява от приложеното
копие на наказателното постановление. В заключение в становището е заявено, че
неточностите в справката-картон не могат да променят действието на влезли в
сила наказателни постановления и настъпилите с тях последици по отношение на
притежаваните контролни точки. Именно наказателните постановления са
доказателство за отнетите точки и затова се иска съдът да формира изводи въз
основа на тях, а не въз основа на справката-картон на водача.
ФАКТИ:
С обжалваната заповед
е иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя В.К., тъй като
административният орган е приел, че към датата на издаване на заповедта К. не е
разполагал с контролни точки. В мотивите на заповедта е посочено, че
изчерпването на контролните точки е настъпило вследствие на издадени и влезли в
сила наказателни постановления, които са изрично посочени. Тези наказателни
постановления са представени с административната преписка.
Първото наказателно
постановление е №1431/29.05.2006г. (л.22), с което на жалбоподателят са били
отнети 6 точки. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на
05.12.2007г. Не е било обжалвано и е влязло в сила на 13.12.2007г. От
представено копие на вносна бележка от 05.12.2007г. - датата на връчване на
наказателното постановление, се установява, че жалбоподателят е платил
наложената с него глоба от 20 лева (л. 22, гръб).
Следващото
наказателно постановление е с №4180/24.09.2008г. (л.23). С него са отнети 14
контролни точки за две нарушения, за които е бил санкциониран с това
наказателно постановление. Същото е
връчено лично на жалбоподателя на 28.01.2009г. Не е обжалвано и е влязло в сила
на 05.02.2009г. Според представената справка-картон на водача същият е заплатил
наложените му с това наказателно постановление глоби.
С наказателно
постановление №399/22.01.2010г. на жалбоподателя са отнети 8 точки (л.24).
Наказателното постановление е връчено лично на К. на 17.03.2010г. Не е обжалвано
и е влязло в сила на 25.03.2010г. Наложената глоба с това наказателно
постановление е била заплатена от жалбоподателя, което се установява от
представеното копие на вносна бележка от 14.12.2010г. (л.25, гръб).
С наказателно
постановление №1483/05.03.2010г. на жалбоподателя са отнети 7 точки (л.25).
Наказателното постановление е връчено лично на К. на 30.09.2010г. Не е обжалвано
и е влязло в сила на 08.10.2010г. Наложената глоба с това наказателно
постановление е била заплатена от К., съгласно вносната бележка от 14.12.2010г.
(л.25, гръб).
Последното описано в
заповедта наказателно постановление е №12595/13.12.2010г., с което на
жалбоподателя са отнети 6 контролни точки (л.26). На 25.05.2011г. до К. било
изпратено писмо рег. №12595/10г. от 25.05.2011г., съдържащо покана за явяване в
служба „КАТ“, РУП Несебър, с цел връчване на наказателното постановление (л.28-29).
На 16.06.2011г. писмото било върнато от пощенския оператор с отбелязване
„пратката е непотърсена от получателя“ (л.28). Поради това били предприети
действия по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като наказващият орган отбелязал върху
наказателното постановление, че същото е връчено на датата, на която е получено
уведомлението от пощенския оператор, че лицето не е потърсило пратката –
16.06.2021г. Считано от тази дата било прието, че наказателното постановление е
влязло в сила на 24.06.2011г.
Общо с петте описани
по-горе наказателни постановления за периода 29.05.2006г.- 13.12.2010г. на
жалбоподателя са били отнети общо 41 точки от 39, с които е разполагал.
На 02.06.2023г. К.
подал заявление до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас с
искане за получаване на копие от съставеното наказателно постановление №12595/13.12.2010г.(л.27).
Поисканото копие му било предоставено на същата дата, на която депозирал заявлението,
за което се подписал.
По делото е
представена жалба с рег. №769000-15116 от 19.06.2023г., подадена от
жалбоподателя до Районен съд – Бургас чрез началника на сектор „Пътна полиция“
против наказателно постановление №12595/13.12.2010г. (л. 30). В жалбата се
твърди, че въпросното наказателно постановление не е било връчено на К., като
същият е узнал за съставеното НП едва на 02.06.2023г., посещавайки сектор
„Пътна полиция“ Бургас.
По делото е
представена и справка от картона на водача, според която на К. му е било
валидно издадено СУМПС на 29.03.2000г. (л.33-34). Изпит за категория „В“ е
издържал на 20.08.1999г. От 01.01.2000г. има 39 контролни точки. В периода от
14.02.2005г. до 29.05.2006г. са му издадени общо 3 наказателни постановления
(последното, от които е в сила от 13.12.2007г.), с които са отнети общо 28
точки. В справката след този период е записано, че са възстановени контролни
точки на 29.05.2008г. и от тази дата се счита, че му остават 39 точки, колкото
са всички точки, които получава водач на МПС категория В. След това записване
са посочени четири наказателни постановления в периода 24.09.2008г.-13.12.2010г.,
с които общо са отнети 35 точки. Издадени са били нови свидетелства за
управление на МПС на 20.12.2010г., на 30.03.2012г., на 31.05.2013г. На ред 18 в
справката е записано, че на 16.06.2013г. са възстановени контролните точки на
жалбоподателя и от тази дата оставащите точки са 39, след което няма отнети
точки. Впоследствие, на 27.04.2018г. и на 18.05.2018г. са били съответно
подновени СУМПС и издадено ново такова. Ново свидетелство за управление на МПС
било издадено и на 08.05.2019г., като на 10.05.2023г. същото е било подновено.
Оспорената заповед е
връчена на 01.06.2023г. (л.21). Жалбата, сезирала съда, е подадена на
05.06.2023г. (л. 2).
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество е основателна.
Заповедта е издадена
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5,
буква „а“, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със заповед №251з-1821/26.04.2022г. на директора на
ОДМВР Бургас (л. 35), точка 1.8., полицейските инспектори в сектор „Пътна
полиция“ са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. Освен
това със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л.36-37)
ответникът е оправомощен и да осъществява контрол по ЗДвП в рамките на
обслужваната от него територия /т. 1.3.2./.
Спазена е
предвидената от закона писмена форма.
Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно чл.157, ал.4 от
ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи.
В процеса по отнемане
на контролни точки на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, са
действали няколко наредби, които регламентират обществените отношения в тази
връзка. Всички те, без изключение, посочват, че контролни точки се отнемат само
въз основа на влезли в сила наказателни постановления.
С оглед на посоченото
и на основание чл.170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването й.
В настоящия случай,
органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила
наказателни постановления за периода 29.05.2006 – 13.12.2010г., въз основа на
които на същия са отнети всички контролни точки. Първите четири от
наказателните постановления, описани в заповедта, са влезли в сила, като са
налице доказателства за връчването им лично на жалбоподателя, който е заплатил
и определените с тях глоби.
Спорен остава
единствено въпросът за влизането в сила на наказателно постановление
№12595/13.12.2010г.
Административният
орган се домогва да докаже законосъобразно производство по връчване на
наказателното постановление по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като представя
доказателства, представляващи копие от пощенски плик, на който е отбелязан като
получател наказаното лице и копие от известие за доставяне.
Разпоредбата на чл.
59, ал.2 ЗАНН (в редакцията, приложима към датата на издаване на наказателното
постановление), предвижда възможност за допустимо упражняване на правото на
жалба против наказателно постановление, когато то е упражнено в 7-дневен срок
от връчване на последното. Чл. 58, ал. 1 от ЗАНН сочи, че препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия
обезщетение, а съгласно ал. 2, когато тези лица не се намират на посочения от тях
адрес, а новият им адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Когато наказателното
постановление е връчено лично на адресата и той твърди, че го е оспорил пред
съда, безспорно негова е доказателствената тежест да установи по надлежен ред
благоприятния факт, от който иска да черпи права. Когато обаче, актът е връчен
при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН задължение на органа е да докаже, че са спазени
изискванията на закона, т.е. че нарушителят не е намерен на посочения от него
адрес, а новият е неизвестен. В тежест на органа е да докаже и, че
наказателните постановления, на които се позовава, за да обоснове
материалноправното основание за издаване на обжалваната ПАМ, са надлежно
връчени на наказаното лице, за да се прецени дали и кога са влезли в сила с
оглед отнемането на контролни точки.
Тъй като в ЗАНН
липсват изрични правила относно реда, по който да бъде извършено връчването,
то, предвид разпоредбата на чл. 84 от с.з., следва да се извърши съобразно чл.
178 и сл. от НПК. В случая обаче липсват каквито и да е доказателства тези
правила да са били спазени, преди да се пристъпи към връчване на наказателното
постановление по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН.
Не са доказани и
предпоставките за приложение на чл. 58, ал.2 ЗАНН. Органът не е установил, че
нарушителят не се намира на посочения от него адрес, а новият да е неизвестен.
Не са представени каквито и да е доказателства, които да сочат на приложение на
чл. 58, ал.2 ЗАНН. Жалбоподателят и към настоящият момент не е променил адреса,
указан в наказателните постановления, видно от титула на сезиращата жалба. Също
така, от представената обратна разписка не става ясно какво е изпратено с
пощенската пратка, която съпровожда, както и не е установено, че тази пратка
съдържа и процесното наказателно постановление
Отделно от това,
липсва информация относно авторството и длъжността на лицето, отбелязало датата
на връчването по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН.
От изложеното, следва
изводът, че наказателното постановление не е връчено при спазване на правилата
на чл.58, ал. 2 от ЗАНН, следователно не
е влязло е в сила и не е породило съответните правни последици. А това
означава, че към датата на издаване на обжалваната заповед няма доказателства
на жалбоподателя да са отнети всички 39 контролни точки.
Независимо от горното,
съдът намира, че в представената справка-картон, изготвена и поддържана от
ответния орган, се съдържат данни, според които жалбоподателят притежава
контролни точки към датата на издаване на процесната заповед. На ред 18 е
записано, че на 16.06.2013г. жалбоподателят има служебно възстановени 39
контролни точки след две години без наказания, а след тази дата до датата на
издаване на процесната заповед няма отбелязани отнети контролни точки.
Отчетът на водачите
на МПС, наложените им наказания и точките за извършваните нарушения са предмет
на правна уредба в Наредба №I-139 от 16.09.2002 г. (обн.ДВ, бр.94 от 04.10.2002г.,
в сила от 04.10.2002г., отм.15.02.2008г.) за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и
нарушенията, за които се отнемат, както и в Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. (обн.
ДВ, бр.4 от 15.01.2008г., в сила от 15.02.2008г., отм. 04.02.2013г.) за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат
(приложими към периода, през който са издадени наказателните постановления,
мотивирали органа да издаде процесната заповед). Към момента на издаване на
процесната заповед тези отношения се уреждат от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012
г. за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Съдът счита, че
основанията за издаване на процесната заповед не са доказани. От една страна
административният орган разполага с пет НП, с които общо се отнемат повече от
39 контролни точки, но са издадени в периода 29.05.2006 – 13.12.2010г., а
процесната заповед е издадена едва през 2023г. Прилагането на мярката
тринадесет години след последно издаденото наказателно постановление
противоречи на правната природа на ПАМ, които изискват бързина, неотложност и
ефективност на прилагането им, за да могат да бъдат постигнати целите на закона
– осигуряване безопасността на движението и преустановяване на
административните нарушения.
Същевременно според
справката–картон, която се поддържа от ответника, жалбоподателят притежава
контролни точки към датата на издаване на процесната заповед. Т.е. самият
административен орган е представил взаимно изключващи се доказателства, всички
съставени от него. Това противоречие не може да се преодолее с обясненията на началник
сектор „Пътна полиция“, дадени в писменото становище. Те представляват
необосновано с доказателства лично мнение на този орган. Съдът не може, както
се иска в становището, да основе съдебният си акт само на част от
доказателствата, като игнорира други, без да са налице обективни данни за
тяхната недостоверност.
По причина на
противоречивите доказателства, представени от една и съща страна и предвид
липсата на влязло в сила наказателно постановление, обжалваната заповед следва
да се отмени поради недоказаност на предпоставките за приложение на ПАМ на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Доколкото
няма представен списък на разноските или други доказателства за реално
извършени такива, ОДМВР-Бургас в качеството на разпоредител с бюджетни средства
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 10 лева,
представляваща платена държавна такса за производството.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-0769-000459/25.05.2023г.,
издадена от В. С., полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Бургас.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас
да заплати на В.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото
разноски в размер на 10 (десет) лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: