РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330101932 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6,
представлявано от ******* Л. Д. чрез ****** Ц. срещу А. Н. Б. ЕГН:
********** гр. *****, ул.******** № ***; за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата 1336,99 лв. главница; 65,21 лева
възнаградителна лихва за периода 220.02.2020г. - 14.09.2020г.; сумата от
131,29 лева обезщетение за забава за периода от 21.02.2020г. - 01.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда 02.07.2021г. до изплащане на вземането за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.08.2019 г. между
*************** и ответника е сключен договор за паричен заем за сума от
2000 лева, получени по банкова сметка. Размера на 26,84 %, а на ГПР-39,07%.
Предвидена е такса ангажимент от 70 лв. платима при усвояване на кредите.
Вземанията се дължат на 12 броя месечни погасителни вноски от по 204,51
лв. Извършени са пет плащания в периода 20.09.2019-06.04.2020 г., с които са
1
погасени 4 вноски, като са покрити 793,01 лв.-главница и 258,91 лв.
договорна лихва. Подежа на първата неплатена вноска е 20.02.2020 г., а на
последната 20.08.2020 г. Вземанията са цедирани на ищеца на 22.04.2020 г.
Изпратено е уведомление до длъжника, което не е връчено. Вземането е
притендирано по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 11108/2021 г. по
описа на PC Пловдив, има издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника по чл. 47 от ГПК.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ответника чрез
особения представител адв. П. оспорва исковете. Отрича прехвърлянето на
вземанията от кредитора на ищеца и действието на същото спрямо длъжника.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства- договор за заем от 19.08.2019
г.; договор за застраховка; е видно, че между ************** и ответника е
сключен договор за потребителски кредит с размер от 2 000 лв. за срок от 12
месеца, платим на 12 месечни вноски от по 204,51 лв. съгласно погасителен
план. Лихвен процент е фиксиран на 26,84 %. ГПР е 39,07%. Налице е
задължение за заплащане на еднократна такса ангажимент от 70 лв. и
застраховка „защита на плащанията“ с премия от 130 лв. Общото задължение
е в размер от 2454,12 лв.
От приложения договор за цесия от 22.04.2020 г. и приложение (лист
28-30 от делото) към него е видно, че кредитора е прехвърлил на ищеца на
18.06.2020 г. вземането си към ответника в размер от 1415,62 от които
главница-1336,90 лв.; 65,21 лв.-договорна лихва и 13,42 лв. лихва за забава.
От приложеното писмо (лист 33 от делото) е видно, че са предприети
действия от цедента за уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането.
От приложеното ч. гр. д. 11108/2021 г. на ПРС е видно, че на заявителя-
ищец в настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за
притендирано от него вземане. Същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Поради начина на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по
ч. гр. дело № 11108/2021 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на
2
настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на
заявителя –ищец „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето
производство, за притежание на вземане от А. Б. на сключен договор за цесия
между него и **************, то той следва да установи наличието на
всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на
прехвърлянията спрямо третото лице.
Тъй като договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с
него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане
безвъзмездно или срещу насрещна престация, за да е налице валидно сключен
договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера,
доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на
плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето. Макар съобщаването да не е елемент от фактическия състав,
който поражда действие на договора за цесия между страните, /същото има
значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази
причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това.
Следователно за всички трети лица до момента на съобщаването носител на
вземането спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява
юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор на цесионера
спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична
регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се
сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в практиката на
ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
По делото не са ангажирани доказателства установяващи обстоятелства
длъжника да е уведомен за извършеното прехвърляне от ************** на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД към момента на образуване на
заповедното производство. Това е така защото изпратеното на длъжника
уведомление не се доказва да е връчено.
Съобразно въведената практика от ВКС уведомлението за цесията може
да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва
3
да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на
делото. Специфичното в случая е, че съобщението за цесията следва да се
извърши на длъжника. В настоящия случай длъжника-ответника не е открит и
му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. Особения
представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той не
може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на
цесията, доколкото чл. 34 ал.3 от ГПК, изисква за действие представляващи
разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично
пълномощно, а договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и
получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право,
което налага изрично упълномощаване за получаване на съобщението.
Независимо, че чл. 29 ал.5 от ГПК дава възможност особеният представител
да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, с
одобрението на съда, пред който се води делото, за да е налице надлежно
уведомяване при тези условия е необходимо изрично съгласие на особения
представител да приеме това съобщаване, обусловено от възможността му да
доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия, и предварително
одобрение на съда. В настоящия случай такива не са налице, което води до
извод, че съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда
действие.
Тъй като предмет на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по
чл. 422 от ГПК с предхождащото заповедно производство образувано по
заявление на цесионера – „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, от
02.07.2021 г., то в случая тази дата се явява релевантният момент, към
който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При
положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на
заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не е
породило действие спрямо длъжника към този момент. Следователно
цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента
на подаване на заявлението, или не е бил легитимиран да иска издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това съобщаването
на цесията в по-късен момент с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, в конкретната хипотеза не може да се отчете като
новонастъпил факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Предвид
задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
4
г. на ОСГТК, определение № 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по
т. д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че при настъпило частно
правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за
прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението в
заповедното производство е цедента **************, който се явява, спрямо
трети лица за договора за цесия, носител на спорното право към този момент.
Поради изложеното следва да се приеме, че ищец не е установил
надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия към релевантния
за производството момент – подаването на заявление, поради което иска се
явява недоказан и подлежи на отхвърляне без да се обсъждат останалите
относими към спора факти, свързани с основанието за пораждане на
задължението и неговия размер, съответствие с разпоредбите на ЗПК, за
които съдът следи служебно.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на
ответника не следва да се присъждат такива поради липса на отправено
искане и представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен" № 15, ет. 6, представлявано от ******* Л. Д. чрез ****** Ц. срещу А.
Н. Б. ЕГН: ********** гр. *****, ул.******** № ***; иск за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата 1336,99 лв.(хиляда триста
тридесет и шест лева и 99 ст.) главница; 65,21 лева (шестдесет и пет лева и 21
ст.) възнаградителна лихва за периода 220.02.2020г. - 14.09.2020г.; сумата от
131,29 лева (сто тридесет и един лева и 29 ст.) обезщетение за забава за
периода от 21.02.2020г. - 01.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
5
02.07.2021г. до изплащане на вземането за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. г. д.
11108/2021 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
6