О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр.Берковица, 17.09.2013г.
Берковският районен съд, І състав в закрито заседание
на седемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров гражданско дело № 343 по описа на
Районен съд
- Берковица за 2013г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.344, ал.2, предл. 2 от ГПК.
С молба вх. № 3322 от 13.07.2012г. (л. 178), уточнена
с молба вх. № 482 от 01.02.2013г. (л. 310) ищцата-съделител Е.И.Б. *** твърди,
че не ползва поземления имот и сградите, построени в него, предмет на делбата,
и няма достъп до същите, поради недопускането й от ответниците-съделители. Моли
съда, на основание чл. 344, ал. 2, предл. 2 от ГПК, да осъди ответниците да й
заплащат по 240 лв. месечно, считано от 13.07.2012г. до окончателното
извършване на делбата и до влизането й във фактическо владение в нейния дял от
имота, ведно с лихва за забавено плащане.
В отговор на молбата вх. № 241 от 17.01.2013г. (л. 296)
ответниците Д.Д. и З.Д.,***, оспорват размера на претендираната от ищцата сума.
С определение от 16.11.2012г. по в.ч.гр.д. №
306/2012г. МОС е отменил определението от 10.08.2012г., постановено по гр.д. №
546/2012г. на МРС, с което е оставено без разглеждане искането на Е.И.Б. с
правно основание чл.344, ал.2 от ГПК за плащане на месечна сума в размер от 150
лв. от Д.Д. и З.Д. до окончателното извършване на съдебната делба като
недопустимо, като незаконосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, приема за установено
следното:
С влязло в сила решение от 08.03.2011г. по в.гр.д. №
322/2010г. на МОС е отменено решението на РС-Монтана от 08.10.2010 година,
постановено по гр.д. № 546/2009 година, вместо което е постановено допускане
извършването на съдебна делба между Е.И.Б., Д.И.Д. и З.Д.Д., по отношение на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 48489.11.390 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана, одобрени със
Заповед РД-18-29/ 05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с
административен адрес гр. Монтана, ул.”Стефан Савов” № 23, целият от 304.00
кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до
Установи се по делото, от показанията на разпитаните
свидетели, и не е спорно между съделителите обстоятелството, че целия делбен
имот се ползва от съделителя Д.Д., а съделителката Е.И.Б. не ползва имота. По
делото няма доказателства, че другата ответница-съделител З.Д. ползва делбения
имот.
От заключението на вещото лице Л.П. по назначената
съдебно-техническа експертиза (л.411-412), неоспорено от страните, което съда
приема като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, се установи, че месечната
наемна цена на поземлен имот 48489.11.390 ведно със сграда 48489.11.390.1 е в
размер 480 лв., а месечният наем на двата гаража, единият от които в сграда
48489.11.390.1, а другият сграда 48489.11.390.2, е в размер по 39 лв. всеки,
или общият размер на месечния наем на целия делбен имот е 558 лв. Съответно
вещото лице е изчислило и припадащата се част от тази сума на ищцата-съделител Е.И.Б.
– 186 лв., съобразно квотата й в съсобствеността – 1/3.
Въз основа на така
приетите констатации, съдът намира за обосновани следните правни изводи:
Съгласно чл. 344, ал.2 от ГПК в решението, с което се допуска делба
или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
С определението по чл.344, ал.2 ГПК се разпределя
ползването на делбените имоти между съделителите, или се определя обезщетение,
което някой от тях трябва да заплаща на други до приключване на делбата, т. е.
това разрешение има временен характер - урежда отношенията между
съсобствениците в периода от момента на влизане на постановения по реда на чл.344, ал.2 ГПК акт в сила до влизане в
сила на решението за извършване на делбата.
Легитимирано лице по смисъла
на чл.344, ал.2 ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствените имоти,
съобразно правата си. Искането може да бъде както за разпределение на
ползването, така и за заплащане на обезщетение. Съдът е обвързан от искането на
съделителя. Касае се за привременна мярка в процеса, т.е. до съдебна
администрация, а съдебния акт, който се постановява има характер на определение
и не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като не се разрешава
материално-правен спор между страните.
В конкретния случай, безспорно по делото се установи,
че съделителката Е.И.Б. не ползва допуснатите до делба имоти, а съделителя Д.Д.
ползва същите, т.е. реално ползва делбеното имущество.
Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай ответника Д.Д. ще следва
да заплаща на съделителката Е.И.Б. по 186 лв. месечно, като
обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/3 ид. част от делбените имоти, считано от влизане в сила на
настоящото определение до окончателното извършване на делбата. Искането следва
да се отхвърли по отношение на другия съделител З.Д., както и за разликата от уважения размер до
претендирания такъв от 240 лв. месечно, както и за претендирания изминал
период от 13.07.2012г. до влизане в
сила на настоящото определение, като неоснователно.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.344, ал.2, предл.2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Е.И.Б., ЕГН ********** ***, СУМАТА 186 лв. месечно, като
обезщетение за лишаване от ползуване на собствената й 1/3 ид. част от делбените имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 48489.11.390 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29/ 05.04.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, с административен адрес гр. Монтана, ул.”Стефан Савов” № 23,
целият от 304.00 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана,
начин на трайно ползване-ниско застрояване /до
ОТХВЪРЛЯ искането на Е.И.Б. за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползуване на собствената й 1/3 ид. част от делбените имоти по отношение на съделителя З.Д.Д., както и за разликата от уважения размер от 186
лв. месечно до претендирания такъв от 240
лв. месечно, както и за претендирания изминал период от 13.07.2012г. до влизане в сила на настоящото определение,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен
срок от връчването му на съделителите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: