Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 21.07.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов
в.гр.дело №4145 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №20207152 от 24.09.2020г., постановено по
гр.дело №24423/2018г. по описа на СРС, ГО, 154 с-в е признато
за установено по предявения от Т.Ц.В., ЕГН ********** срещу В.К.Б., ЕГН **********
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на В.К.Б.,
че Т.Ц.В. е собственик на 61,8/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
68134.1385.1137, находящ се в гр. София, Столична община - район „Надежда“, ул.
„**********с площ 335 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана
начин на трайно ползване ниско застрояване (до десет метра), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 1137 при съседи имоти с
идентификатори: 68134.1385.1894, 68134.1385.1138, 68134.1385.727 и 68134.1385.2140, заедно с
едноетажно самостоятелно жилище от към ул. „Царевец“, със застроена площ от 31
кв.м., състоящо се от една стая, кухня и антре, при граници: жилището на В.Л.А.и
от три страни двор, заедно с приспадащите му се 61,8/100 ид. ч. от общите части
на цялата едноетажна жилищна постройка, представляващо /северен близнак/ в
построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор №
68134.1385.1137.1, цялата с площ от 59 кв.м., брой етажи: 1 /един/,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план, няма. Отменен е на основание чл. 537, ал. 2, предл. трето от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 14,
том IV, per. № 9830, дело № 471/2017 г., съставен от нотариус С.Т.с per. № 065
на НК, в частта, с която на основание чл. 587, ал.2 ГПК нотариус С.Т.е признал
ответницата В.К.Б. за собственик на основание давностно владение на 61,8/100
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 68134.1385.1137, находящ се в гр.
София, Столична община, район „Надежда“, ул. „**********с площ от 355 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1137, при съседи- имоти с
идентификатори: 68134.1385.1138, 68134.1385.1894, 68134.1385.727, 68134.1385.2140,
както и в частта, с която В.К.Б. е призната за собственик на 31 кв.м. от построената
в имота сграда с идентификатор 68134.1385.1137.1, с площ от 59 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор:
няма номер по предходен план: няма. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1338 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответницата В.К.Б..
Жалбоподателката поддържа, че е призната за собственик на имота по
обстоятелствена проверка, за което е издаден отмененият с обжалваното решение
констативен нотариален акт. От 2000 година живеела в имота със семейството си,
владеела го и го ползвала като свой собствен. Твърди, че притежавала правото на
собственост и върху съседния имот, който на практика представлявал едно цяло с
процесния, с обща външна ограда и къщата по средата. Оспорва твърденията на
ищеца за придобиване на имота, тъй като нито той, нито праводателката му били
владели имота, нито идвали в него. От 1974г. праводателката на ищеца не
посещавала баща си и втората му съпруга, като дори не дошла на погребенията им,
а ответницата се грижела за последния и втората му съпруга до тяхната смърт.
Представените по делото доказателства не били анализирани изцяло и в тяхната
съвкупност, а изводите на първостепенния съд били неправилни. Твърди също така,
че липсва идентичност между претендирания от ищеца имот и съществуващия такъв,
както и че всъщност претендираната от ищеца сграда е изцяло разрушена и не
съществува към датата на завеждане на исковата молба (по-точно от 1984 година).
Разпитаните по делото свидетели установявали упражняването на владение от
страна на ответницата, а не на държане. Моли
решението да бъде отменено, а искът - отхвърлен. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемият ищец не
е подал отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Твърди,
че ищецът е установил със събраните по делото доказателства правото си на
собственост, а ответницата не е доказала упражняването на давностно владение
върху имота и придобиването му на това основание. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към подробните
мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото е представен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по покупка, регулация, съдебно
решение по чл.52 ЗЛС /отм./ и съдебна делба № 66, том VIII, дело № 1682/1974
г., съгласно който А.А.И. е призната за собственик на недвижим имот в гр.София,
ул.„*********, представляващ едноетажно самостоятелно жилище откъм ул.„Царевец“,
със застроена площ от 31 кв.м., състоящо се от една стая, кухня и антре, при
граници: жилището на В.Л.А.и от три страни двора, заедно с припадащите му се 61,8/100
ид.ч. от общите части на цялата едноетажна жилищна постройка, заедно е барака и
клозет в двора, както и заедно с 61,8/100 ид.ч. от дворното място, цялото с
площ от 335 кв.м., представляващо част от бившия парцел XVI-7,27 в кв.79 по
отменения план на кв.Връбница- София, а сега по скицата съставляващо
самостоятелен имот с пл.№1137 в кв.10 по плана на гр.София, м.„Бакърена фабрика
I част“, при съседи на имота: К.И Д.Н., ул.„Царевец“, Г.П.В.и празното място на
А.А.И. и В.Л.А.Нотариалният акт е съставен въз основа на влязло в сила Решение
от 01.10.1970г. и протокол- спогодба от 24.11.1970г. по гр.д. № 2237/70 г. по
описа на CPC, 11 район. Единственият законен наследник на А.А.И.- П.В.Д., с
представения по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот №38, том III,
дело №1999/1992 г., съставен от А.Ч.- районен съдия при Свогенски районен съд, е
прехвърлила на ищеца Т.Ц.В. собствеността върху придобит по наследство имот, а
именно: 61,8/100 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 335 кв.м., /а по
измерване 320 кв.м./, находящо се в гр. София, кв. „Бакърена фабрика -1“,
съставляващо имот с пл. №1137 в кв. 10 по регулационния план на гр. София,
ведно с построената върху него едноетажна самостоятелна жилищна сграда на 31
кв.м. застроена площ, състояща се от стая , кухня и антре, при граници на имота:
от изток-имот с пл. № 1139, от запад-имот с пл. № 727, от север-ул. „Царевец“ и
от юг-имот е пл. № 1138. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ в
първоинстанционното производство и допълнението в съдебно заседание при
приемане на заключението, описаните както в двата горепосочени нотариални акта
имоти, така и описания в нотариалния акт с който се легитимира ответницата, са
идентични, а описаната в нотариален акт за замяна на недвижим имот №38, том
III, дело №1999/1992 г. едноетажна сграда с площ от 31 кв.м. не е
самостоятелна, а се образува от разрушената част от сградата, заедно със
североизточната стая на сградата, която има самостоятелен вход към дворното
място. Изградената в имота самостоятелна сграда е с обща площ от 59 кв.м. и обхваща
две отделни самостоятелни жилища, едно от които съответства на процесния имот
от 31 кв.м. това се потвърждава и от заключението на изслушаната във въззивната
инстанция СТЕ, както и че част от постройката е разрушена. Предвид изложеното и
настоящият състав достига до същия еднозначен и безспорен извод като
първостепенния съд- че ищецът е придобил право на собственост върху процесния
имот чрез правоприемство от праводателя си П.В.Д., която от своя страна е
притежавала в пълен обем това право към момента на прехвърлянето през 1992г.
Възраженията на ответницата изцяло се
основават на претендираното от нея придобиване на имота по силата на
упражнявано за период от над 10 години давностно владение. В тази връзка следва
още веднъж да се подчертае, че нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК и с какъвто акт се
легитимира ищцата в случая, не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла
на чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, доколкото такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. Нотариусът не удостоверява юридически факти,
а се произнася по съществуването на едно право и констатациите му представляват
негов правен извод, поради което в тежест на ответника е при условията на пълно
и главно доказване на установи пораждащите претендираното от него право
юридически факти, в случая- изтичане на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС. Следва да се посочи също така, че в
случая презумпцията по чл.69 от ЗС (че владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго) не намира приложение, доколкото самата
ответница заявява, че се пренесла да живее в имота за да се грижи за
собствениците В.И В.А., т.е. първоначално е било установено държане на имота за
другиго.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС
и съдилищата, за да послужи като основание за придобиване на недвижим имот по
давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно
и явно. В тежест на въззивника- ответник в случая е да установи с позволените
от закона доказателствени средства, че е владяла процесния имот през посочения от
нея период постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като е
демонстрирала както на ищеца, така и на трети лица намерение за своене, т.е. че
владее имота като свой собствен. В случая такова доказване от ответницата не е
проведено. Самата ответница заявява, че през 2000 година (1997-ма според
отговора на исковата молба) се е пренесла да живее в имота, за да се грижи за В.А.и
В.А.. Не се установява дали и в кой момент след смъртта на двамата съпрузи А.,
ответницата е преобърнала (трансформирала) държането си във владение, както и
това да е било демонстрирано недвусмислено пред ищеца и трети лица. Предвид
изложеното и настоящият състав достига до извода, че ответницата не е установила
при условията на пълно и главно доказване със събраните по делото писмени и
гласни доказателства, да е владяла процесния имот за период повече от 10 години
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като в същото време е
демонстрирала както на ищеца, така и на трети лица намерение за своене.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателката следва да заплати на въззиваемия ищец сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева.
По така изложените
съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №20207152 от
24.09.2020г., постановено по гр.дело №24423/2018г. по описа на СРС, ГО, 154 с-в.
ОСЪЖДА В.К.Б., ЕГН ********** да заплати на Т.Ц.В., ЕГН **********
сумата от 1100 (хиляда и сто) лева- разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/