Р Е
Ш Е Н
И E
№ 07.07.2017
г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, осми граждаски състав
на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година
в закрито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар: Петя Делчева
прокурор
като разгледа докладваното от съдия Серафимова
т.д. № 58 по описа за
2016 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване иск с правно основание чл.208,ал.1, и ал.3 КЗ
/отм/, с цена 40 000 лева и иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, с цена 3150,73 лв.
ИЩЕЦЪТ „АВТО ИЛЧЕВ” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Симеоновград твърди, че
притежава търговски обект - автосервиз
в гр.Симеоновград, на ул.“Ал.Стамболийски“ № 67, за който ежегодно се сключвал договор за застраховка на имуществото
на обекта. На 03.04.2015 г. ищцовото дружество сключило с ответника
ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София
валидна застрахователна полица № 2204151119000004, с период на застрахователно покритие от
07.04.2015 г. до 06.04.2016 г. С полицата били застраховани сградите,
подобренията в тях и стоките в автосервиза срещу рискове „Пожар и други
опасности” и „Земетресение”, при лимит на отговорност 90 499 евро за
сгради и подобрения и 15 000 евро за стоки. Сумата по застрахователната премия в общ размер на
107,12 лв. била платена изцяло от ищеца със сметка № 20150133719, на 03.04.2015 г.Твърди се в исковата молба, че на
07.05.2015 г. около 15,20 часа
в гр. Симеоновград, в резултат на развила се буря,
със скорост на вятъра по официални данни на Института по метеорология и хидрология към БАН над 30 м/сек
била отнесена цялата покривна конструкция на застрахования автосервиз, като
покривът се стоварил в цялост върху друго от имуществата на ищеца. За настъпилото застрахователно събитие, съгласно клаузите
на сключената застрахователна полица, което събитие е в периода на застрахователното покритие, ответното дружество било уведомено и била образувана щета № 22041511190915, като въпреки, че от страна на ищеца били представени всички
документи, с цел установяване на щетата, застрахователят не изплатил обезщетение в договорения между
страните срок от 15 дни, съгласно раздел XV, точка 1 от Общите условия на комбинирана застрахователна полица
„Булстрад Бизнес решение”. Застрахователят възложил на „О Кю Кю Ес Ей България” ЕООД да
извърши оценка на нанесените щети, в резултат на което между страните била разменена кореспонденция. Ищецът изпълнил задължението си за представяне на изискуемите
документи до 18.06.2015 г., когато бил
последният отговор от страна на оценителя. Разменената след тази дата
кореспонденция била във връзка единствено с отправеното искане да бъде
предоставено копие от доклада за установяване на щетите, което искане ищецът
твърди, че не е било удовлетворено.
На 01.09.2015 г., ответното дружество
превело на ищеца 7 092,50 лв. - застрахователно
обезщетение за претърпяната на 07.05.2015 г. имуществена вреда, с размера на което обезщетение ищецът не бил
съгласен и за което предприел действия като
било образувано ч.г.д. № 683/2015 г. по описа на РС-Харманли,
относно обезпечаване събирането на доказателства, необходими за доказване размера на действително
претърпените вреди от ищцовото дружество. По частното гражданско дело била назначена и извършена
съдебно-техническа експертиза, с която били конститирани и
количествено описани вредите настъпили вследствие на развилото се на
07.05.2015г.природно бедствие. Видно от заключението на експертизата заплатеното застрахователно обезщетение от ответното дружество по
образуваната щета в размер на 7 092,50 лв. било крайно недостатъчно, за да
покрие реално настъпилите и констатирани от вещото лице вреди.
Ищецът твърди, че преди завеждане на делото е
предприел действия за доброволно уреждане на спора изпращайки покана до ответника,
на който предложил в 7-дневен срок от получаване на поканата, да доизплати обезщетение в
размер на още 60 000 лв., необходими за покриване на претърпените вреди в
техния пълен размер и в случай, че не е съгласен с този размер от
60 000 лв., да посочи размер на обезщетението, което е
готов да доизплати. В предоставения с поканата срок, от ответника не постъпил отговор, нито постъпило допълнително плащане по образуваната щета. Позовава на разпоредбата на чл. 208, ал.3 от КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, както и че с оглед разпоредбата на чл. 208, ал.1 КЗ,
застрахователят бил длъжен да плати застрахователното
обезщетение в уговорения срок, който не можел да
бъде по-дълъг от 15 дни и започвал да
тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал.
1 и 2 и чл. 207, ал. 3 КЗ. Съгласно Общите условия, Раздел
ХV, т.1, на комбинираната застрахователна
полица „Булстрад Бизнес решение” - в срок до 15 дни, считано от предоставяне на всички
изискани от застрахователя документи, извършване на огледи и назначаване на
експертизи, застрахователят имал право да получи дължимото му застрахователно
обезщетение. В тази връзка се
твърди, че на 18.06.2015 г. е започнал да
тече 15-дневния срок, съгласно разпоредбите на КЗ и общите условия на
комбинираната застрахователна полица „Булстрад Бизнес решение”, за заплащане на дължимото на ищеца застрахователно
обезщетение, като след изтичането на този 15-дневен срок, на 04.07.2015 г., застрахователят изпаднал в забава за изпълнение на
задължението си по сключения между страните застрахователен договор. В тази връзка се твърди от ищеца, че
ответникът в качеството му на застраховател му дължи обезщетение за забава в
размер на 3150,73 лева, за
периода от 04.07.2015 г. до 11.04.2016 г. върху
дължимото застрахователно обезщетение, относно необезщетените вреди в размер на 40 000 лв.
С исковата молба ищецът претендира сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение, дължимо по сключената валидна застрахователна полица със ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп” № 2204151119000004 на 03.04.2015
г., за периода
от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г.,
относно необезщетените вреди от застрахователя настъпили вследствие на
разразилата се на 07.05.2015 г. гръмотевична буря, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата, сумата 3150,73 лева, представляваща дължимата мораторна лихва
върху застрахователното обезщетение, за
периода от 04.07.2015 г. до 11.04.2016 г. и разноски на стойност 920 лв., направени в производство по ч.гр.д. № 683/2015 г. по описа на РС - Харманли
относно обезпечаване събирането на доказателства, като твърди, че с поведението
си ответникът е дал повод за образуване и водене на това производство.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 40 000 лева и сумата в размер 3150,73
лева. Претендира заплащането на направените съдебни и деловодни разноски в
настоящото производство, в това число и адвокатско възнаграждение. На
основание чл.78, ал.2, моли съда да присъди направените разноски в
производството по обезпечаване на доказателствата по ч.гр.д № 683/2015 г.
по описа на РС-Харманли, в това число адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., държавна такса -
20 лв. за образуването на производството и 300 лв. – внесен депозит за вещото
лице за изготвяне на съдебно – техническата експертиза.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни.
В отговора на исковата молба
депозиран в срока по чл.372,ал.1 ГПК се твърди, че със заплащане на сумата от 7092,50 лв. по застрахователна полица са удовлетворени
изцяло вредите, които се дължат от настъпилото събитие и които не могат да се
отнесат към предвидено в застрахователния договор изключение, поради което ответникът оспорва иска за присъждане на застрахователно
обезщетение изцяло
като неоснователен.
Поддържа се, че в
конкретният случай са налице изключенията, предвидени
в Раздел VІІІ – „Изключения” на Общите условия към двата застрахователни
договора, във връзка с нормата на чл.207 и чл.211 от КЗ (отм.), които били основание за освобождаване на
застрахователя от задължение за заплащане на обезщетение, респективно за
намаляване на размера му.
Настъпилите увреждания,
извън тези за които застрахователят
заплатил застрахователно обезщетение, според
ответника се дължат на неспазване на действащи правни норми, регулиращи
дейностите по извършване на
реконструкция и ремонт и неизвършване на проектиране във връзка с допълнително
пристрояване на сграда - Цех за вентилационни
решетки. Твърди се, че допълнително надградената покривна конструкция на
„Цех за вентилационни решетки” не е проектирана и извършена по начин, даващ
възможност да издържи на всички въздействия и влияния през срока за
експлоатация.
Твърди
се, че при последващо допълнително строителство на покрив „Цех за вентилационни
решетки” не са предприети действия по отношение избирането на такъв вида
конструкция, която да е по-малко уязвима на възможните опасности и при която
рискът от внезапно разрушаване е минимализиран.
Твърди
се, че допълнително изградената част от покривната конструкция на „Цех за
вентилационни решетки” не е съобразена с БДС, поради което всички тези
неизпълнения по отношение на проектирането и строителството на цеха са довели
до състояние на статическа изменяемост на конструкцията, която е довела до
възможност за получаване на уврежданията.
Тези неизпълнения според ответника кореспондират на изключенията
предвидени в т. 13 от раздел III „Специални изключения” от Клауза „Пожар и
други опасности”, както и на изключенията в Раздел ІХ "Предохранителни
мерки" от ОУ на застрахователния договор в това число и във връзка с
нормите на чл. 211 и чл. 207 от КЗ, които според ответника следва да намират вторично приложение, когато
събитието съставлява изключен риск.
Изцяло се оспорва основателността и на иска за присъждане на лихва по причина неговия акцесорен характер, спрямо главния иск, който се оспорва като
неоснователен. Оспорва се и основателността на претенцията за присъждане
на разноски, направени във връзка с производството по обезпечаване на
доказателствата, като се твърди, че тези разноски не могат да бъдат присъждани
в хода на друго производство, съобразно относимите разпоредби на ГПК.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и във
връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за
установено следното:
Видно от приетата по делото комбинирана
застрахователна полица БУЛСТРАД БИЗНЕС
РЕШЕНИЕ ,Застрахователна полица № 2204151119000004 /на л.12/, на
03.04.2015 г. между „АВТО
ИЛЧЕВ“ ООД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” е сключен застрахователен
договор, съгласно който договор
са застраховани сградите, подобренията в тях и стоките в
автосервиза срещу рискове „Пожар и други опасности” и „Земетресение”, при лимит
на отговорност 90 499 евро, за сгради и подобрения и
15 000 евро, за стоки.
Видно от застрахователната
полица периодът на застрахователно покритие е от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г.. Страните са договорили застрахователната
премия да бъде заплатена на две вноски, с падежи на 07.04.2015г. и
07.10.2015г. Сумата по застрахователната премия в общ
размер на 107,12 лв. е платена изцяло от ищеца, със сметка № 20150133719 на 03.04.2015 г. Плащанията по
застрахователния договор са извършени от ищеца със сметка №
201501337719, на 07.04.2015г. и със сметка № 20150428971 на 07.10.2015г.
По делото е установено, че застраховката
е сключена в изпълнение на поето задължение от ищеца „АВТО ИЛЧЕВ"
ООД, в качеството му на кредитополучател да осигури
сключване на застраховка върху недвижимо имущество, предоставено като обезпечение на
кредитодател - „Райфайзенбанк /България/" ЕАД.
Към договора е сключен и добавък
2 /1 / л.57/, с който застрахователят приема при настъпване
на застрахователно събитие, по условията на затрахователната полица, със
застраховано имущество „сгради", че дължимото
обезщетение ще се
изплати на „Райфайзенбанк" ЕАД, като застрахователното обезщетение ще бъде платимо на застрахования,само ако
банката/ третото лице писмено уведоми ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ,че не
желае да се полва от преотстъппените и/
му права.
Видно от
Общите условия на застрахователната полица, раздел IV,основното застрахователно покритие е по клауза 1 от застрахователната полица –„Пожар и други опасности“,
като базата за определяне на застрахователната сума на застрахованато имущество е първи риск. При
този вид застраховка се прилага чл. 205, ал. 2 от КЗ / отм/,
съгласно която разпоредба се обезщетява пълният размер на вредата, доколкото тя не надвишава застрахователната сума.
Установено по делото е, че при сключване на застрахователния
договор, застрахователят не
е поискал от
застрахования писмени отговори на
поставени от застрахователя въпроси
относно обстоятелства, имащи значение за естеството и
размера на риска, които да бъдат неразделна част от застрахователния договор, на основание чл.
184, ал.2 от КЗ /отм./ и раздел III, т.2 от
действащите между страните общи условия на
комбинирана застрахователна полица Булстрад Бизнес Решение.
По делото е установено, че на 07.05.2015г. в 14,30
часа е настъпило
застрахователно събитие „буря", съгласно специалните условия за Клауза 1 „Пожар и други опасности",
със силен вятър и със скорост над 15 м/сек, като регистрираната средна скорост на вятъра тип „Шквал“ е била 20 м/сек, с изключително мощни тласъци в
диапазона от 20 до 30 м./сек. и с резки
пориви на вятъра, породени от рядкото атмосферно
явление „шквал". Съгласно
специалните условия за Клауза 1 „Пожар и
други опасности", вятър със скорост над 30 м/сек е „ураган".
Видно
от приетото по делото писмено
доказателство - писмо, с изх.№ 122/06.10.2015 г. на БАН НИМХ
- филиал Пловдив, Хидрометеорологична обсерватория –Хасково от 14,30 часа, на
07.05.2015 г. в ХМО-Хасково е била регистрирана гръмотевична буря, продължила
без прекъсване, но с промяна в интензивността си до 17,15 ч.,като от 15,20 часа
до 15,35 часа, в резултат на
рязкото усилване на скоростта на вятъра е регистрирано и атмосферното явление „Шквал“,с регистрирана
средна скорост на вятъра тип „Шквал“
20 м/сек, с резки пориви и с изключително мощни тласъци в диапазона от
20 до 30 м./сек. След бурния вятър от 15.35
часа гръмотевичната буря преминала със силен северозападен вятър, със средна
скорост 15 м/сек., като била придружена и с пороен дъжд.
В резултат на гореописаните атмосферни условия по делото е установено, че са настъпили значителни щети за застрахования, чийто имот е попаднал в периметъра на бурния
вятър. В подкрепа на твърдението за настъпилото застрахователно събитие, по делото са
представени и приети като писмени доказателства нотариален акт за покупко-продажба на имота, в който е настъпило
застрахователното събитие / н.а № 200 т.4 дело № 676/2004 г. на нотариус М.Д. с
рег. № 419 и с район на действие РС-Харманли, кореспонденция със застрахователя и оценителя на щетата от от
която се установява,че са изисквани и представяни документи за установяване на щетата, копие от движението
по банкова сметка *** „Авто Илчев“ ООД, от което се установява получаването от застрахования на
застрахователното обезщетение в размер на 7 092,50 лв., копие разпечатка
на оферта за извършване на СМР за ликвидиране на щетата за доказване стойност
на СМР, покана до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ,ведно с
известие за доставяне на предложение за извънсъдебно уреждане на спора.
Видно от заключението на назначената експертизата в производство за обезпечаване на
доказателства, по ч.гр.д. № 683/2015г., по описа на Районен съд – Харманли, сграда „Вентилационни решетки", със
застроена площ 608 кв.м., съгласно представания и приет като доказателство
нотариален акт / л.5-6/ е била засегната
най-много. Целият
едноскатен покрив на сградата е отнесен от вятъра, като части от него са паднали върху покривите на сграда „Бояджийно решетки" и сграда
„Работилница със склад интР.ти“,като техните покриви също били счупени и пропаднали.Северният скат на сграда „Бояджийно
решетки" пропаднал, покривните капаци били разместени и паднали. По фасадите на сградите имало счупени стъкла.
След настъпилото природно бедствие не бил правен ремонт на нанесените щети. Експертизата е извършила опис
на вредите и е изготвила количествена сметка на необходимите СМР за
възстановяване на щетите. Видно от
представения протокол от 19.01.2016 г., не е взето становище от страна
на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” по депозираното от вещото лице писмено заключение, по ч.гр.дело № 683/2915 г.
По делото не се спори и е установено, че с писмено заявление
от 09.05.2015г. / л.73/, ищецът „Авто
Илчев" ООД надлежно е уведомил
застрахователя, след което е била открита и проведена процедура по уреждане на
взаимоотношения при настъпване на застрахователно събитие, съгласно раздел XI от „Общите условия" към застрахователната полица. Въз
основа на уведомлението е образувана щета № 22041511190915, като във връзка с
установяването на щетата между страните
е била разменена писмена и устна кореспонденция.
За установяване вида
и количеството на щетите е бил съставен доклад за установени щети № 01065110515,
с дата 30.06.2015 г. подписан от инж.Т.Н.
управител на фирма "О Кю Кю Ес Ей България" ЕООД, по искане на
ЗАД Булстрад ВИГ, приет по делото
като писмено доказателство. В доклада е записано, че щетата на обекта е настъпила под въздействие
на неблагоприятни метеорологични влияния
- вятър с променяща се посока и силни пориви до 30 м/сек, което било условие,
но не се определя като основна
причина за щетата и като такава се
посочва неправилна конструктивна схема на
дървената покривна конструкция и несъобразено с нормативните разпоредби и
строителните норми незаконно изпълнение на строителство.С доклада от 30.06.2015 г. размера на дължимото
на ищеца застрахователно обезщетение е
определено на сума от 7092, 50 лв., в който размер застрахованато имущество е оценено както
следва : сгради - застрахователна сума-
177 000 лв., действителна вещна
стойност по пазарна оценка – 615 980 лв., размер на щетата по експертна
оценка- бед ДДС – 23 102,61 лв. отчисления
за амортизация и строителни недостатъци
- 69,30 % на стойност
16 010,11 лв. , коригиран размер на щетата по експертна оценка –
7092, 50 лв. / таблица 2. Обобщени
данни стр. 64/. Застрахователното обезщетение в размер на 7092,50 лв. е изплатено от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на ищеца
„АВТО ИЛЧЕВ“ ООД на 01.09.2015 г., видно от приетата по делото
информация за сметка, за период
01.09.2015 г. до 01.09.2015 г. / л.18/.
Във връзка с
оспорване констатациите в доклада за
щетите и размера на застрахователно
обезщетение, по делото по искане на ответната страна като свидетили бяха
разпитани свид.Найден М.
,участвал като външен експерт в изготвянето на доклада за установените щети и свид. Никола К., на длъжност инспектор в Речен
надзор-Русе. Свидетелите са категорични
и това е отразено и в доклада за щетите ,че
покривът на „Цех вентилационни
решетки“ е построен дилетански и така,
че не може да издържи на налягане на
вятър,чиято гранична стойност за този район била 0,48 кN/кв.м., които
изводи свидетелите правят
въз основа на извършения оглед и направените снимки от свид.М. при посещението на обекта,
след настъпване на застрахователното събитие.
С оглед
оспорването на констататциите в доклада
за щетите и за установяване конструктивата схема на покрива на „Цех за вентилационни
решетки“ бе изслушана
строително-техническа експертиза.
Видно от заключението на назначената строително-техническа експертиза / л.346-350/ едноскатния покрив от дървена покривна конструкция,покрита с LTламарина на сграда
Цех за вентилационни решетки № 1 е изпълнен 2006-2007 г.,
като след този период не са правени
ремонти и реконструкции на покрива до момента на застрахователното
събитие – 07.05.2015 г. / т.7/ за строителството на покрива не е изготвен инвестиционен проект и няма издавано
разрешение за строеж / т.8/ Поради това,че липсва конструктивен проект за изграждането на
покрива с контруктивни изчисления към
него и поради това,че покривът не съществува,не може да се направи преценка
за съответствието му с нормативните
изисквания. / т.3/ .
Назначената тройна съдебно-техническа експертиза, по искане и на двете страни по делот,о след
запознаване с представания по делото снимков материал и огледа на място установява, че подпорите
са били монтирани към покривните панели
чрез метални планки. дюбели и болтове, които отговарят
на нормативните натоварвания от вятър за региона 0.38 кК/м2
съгласно Наредба №3 от 2004 год. на МРРБ за основните положения за
проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях".По време на огледа експертите не установили наличие на хоризонтални противоветрови връзки във връзка с
изискванията на чл. 107, ал.1 от Наредба № 3,както и наличие на строителни книжа и
конструктивни изчисления за изпълнения
дървен покрив, които да доказват
качествата на извършената
реконструкция на покрива по метода на граничите състояния
по БДС 14784.Съгласно чл. 111, ал. 1 от Норми за проектиране на дървени
конструкции 1989 год., елементите на дървените покривни конструкции
се оразмеряват на собствена маса и сняг./ по т.2 /.
Видно от допълнителното
заключение на тройната съдебно-техническа експертиза по т.1
от експертизата / л.665/ при
направените от експертите изчисления
описани в допълнителното заключение
се установява,че
конструкцията е отговаряла на натоварване от собствена маса и сняг. Проверката на елементите на дървената покривна конструкция на изстръгване при
опорите установява, че при статична компонетна на вятъра изтръгването от опората е в рамките на
нормите и не отговаря при комбинация с динамичната омпонента. Съединението
между дървените колони и планки посредством гвоздеи отговаря на проверката на
срязване при статична компонетна на вятър и не отговаря при комбинация с
динамичната. Дървената конструкция
работи като общ диск с достатъчна коравина, което не позволява приплъзване и завъртане на елементите на покривната конструкция. Според експертите
/конструктивните елементи са в състояние да понесат статичната
компонента на вятъра / т.2 от заключението/.Според разясненията направени в с.з. от експертите по
изчисленията всяка колона е хваната с един дюбел и един
болт с товароносимост съгласно нормативните изисквания и за конкретния покрив не може да
се наблюдава хоризонтално въздействие на вятъра, нито резонанс от клоните на дърветата,тъй като дървената конструкция е
обградена от стоманобетонови стени, покрита с ламарина.Посочва се още,че не
са установени налични хоризонтални
противоретрови връзки по нормативните изисквания, за които експертите твърдят,
че може да са се разхвърчали при бурята, но и да са били там, едва ли биха
спрели пораженията
на вятъра, който е извършил налягане над нормативно допустимото.
От заключението на
назначената съдебно - оценителна експертиза / л.341-345/ се установява,
че недвижимият имот в който е
настъпило застрахователното събитие
„буря“ представлява УПИ 1-260, кв.19 ,находящ се в гр.Симеоновград, в който са
построени производствени сгради и
складове използвани като работилници на
автосервиз и други стопански дейности. От настъпилото природно бедствие са нанесени щети в застрахования обект, като
целият едноскатен покрив на сградата Цех за вентилационни решетки изпълнен от
дървана конструкция и покритие с LTламарина е отнесен от
вятъра ,като част от него е паднала върху покривите на сграда „Цех
бояджийски решетки“ и сграда „Работилница решетки“ които покриви са
счурпени и пропаднали.Северният скат на покрива на сграда „Склад бояджийско
решетки изпълнен от дървена покривна конструкция и бетовнни керемиди е
пропаднал ,като част от керемидите и
покривните капаци са разместени или паднали, а по фасадите на сградите има счупени стъкла. Необходимите разходи за възстановяване на
нанесените щети по цени към момента на застрахователното събитие възлизат на
41 357,05 лв., действителната стойност на щетите като се отчете
овехтяването на сградния фонд възлиза на 33 085,64 лв. Според експертизата
справедливата пазарна стойност на застрахованато имущество / сграден фонд/ към
момента на застрахователното събитие е 286 400 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира за неоснователни направените от ответника възражения за липса на
материално правна легитимация на ищеца, а от тук и за недопустимост на иска,
основани на обстоятелството, че договорът за застраховка,
въз основа на който ищеца основава претенцията си е сключен в полза на трето
лице - "Райфайзенбанк /България/" ЕАД - гр.София. Действително,
когато полицата е в полза на трето лице, застрахователното
обезщетение се изплаща на бенефициера, а не на лицето, договаряло със застрахователя. Наред с това обаче следва да се
има предвид, че съгласно чл.
22, ал.1 от ЗЗД задължението за застрахователя/обещателя,
промитента/ да плати застрахователното
обезщетение на застрахования /уговарящия,
стимуланта/ ще възникне, ако застрахованият
е отменил клаузата в полза на бенефициера преди последния да е заявил, че ще се
ползва от нея, или ако третото лице се откаже от уговорката в негова полза,
което е допустимо да се направи и след заявяването, че ще се ползва от
договора.
Във втората от посочените две хипотези, в която попада и
настоящият казус, отказът погасява правото на третото лице, при което
уговарящият /застрахования/ може да
замени отказалия се бенефициер с друг, като в хипотезата на договор за имуществена застраховка
в полза на трето лице може и сам да получи застрахователното
обезщетение, което в случая е и направено. В подкрепа на тези обстоятелства са
и събраните по делото писмени доказателства, установяващи, че определеното от
ответника застрахователно обезщетение е
изплатено в полза на застрахования - ищеца
по иска, при липса на възражание от
страна „Райфайзенбанк /България/"
ЕАД - гр.София – бенефициер.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.208,ал.1 и ал.3
от КЗ /отм/ е допустим,
предявен е от лице, притежаващ материално правна легитимация.
Разгледан по
същество, иска се явява и частично основателен, по следните съображения:
Безспорно по делото е установено наличието на
валидно възникнало между страните договорно правоотношение въз основа на
сключения помежду им застрахователен договор обективиран в застрахователна
полица №
2204151119000004 / 03.04.2015 г., с период на застрахователно покритие от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г, както и на
настъпилото на 07.05.2015 г. в рамките
на действие на договора застрахователно
събитие - развилата се се буря със скорост на вятъра над 30 м/сек. Наличието на тези две обстоятелства -
валидно възникнало застрахователно
правоотношение и настъпило застрахователно
събитие – разразилата се на 07.05.2015 г. гръмотевична буря, във времевите
рамки на действие на договора е прието в доклада по делото като такова, което
се признава от страните.В подкрепа на тези обстоятелства съдът цени събраните
по делото писмени доказателства - застрахователна
полица, преписка по щета и останалите
писмени доказателства установяващи
застрахователното събитие обсъдени по-горе. Досежно наличието на
причинна връзка между настъпилото застрахователно
събитие, станало на 07.05.2015 г. и причинените на ищеца вреди, като елемент от
фактическия състав на основанието, на което се иска присъждане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ /отм/, съдът цени и заключенията
на допуснатите съдебно оценителна експертиза,
доклада за щетите, в който изрично са отразени констатираните и описани щети по застрахованото имущество
в резултат на разразилата се на буря.Твърдението за наличие на незаконно
строителство за покрива на „Цех вентилационни решетки" не може само по
себе си да обоснове отказ от плащане на застрахователно обезщетение, доколкото се
установи по делото, че конструкцията на покрива
е достатъчно здрава според нормативните изисквания за района на Симеоновград,
изискванията за крепежните елементи и отговаря на БДС. Освен това, незаконното строителство не е наведено като
възражение от ответника в отговора на исковата молба. Незаконното строителство е посочено в аварийния доклад и
в показанията
на свидетелите М. и К. като
недостатък. Липсата на строителни книжа, от които да се прецени
конструкцията обаче не представлява безусловна причина за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.По делото се установи от заключенията на тройната
съдебно-техническа експертиза,че конструкцията е здрава и отговаря на строителните
норми и правила,поради което аргументите на ответника застраховател за намаление/неплащане поради незаконно строителство или
неправилна конструкция се явяват неоснователни. Строителството не е извършено след
сключване на застрахователния договор,поради което не е довело до
допълнителен непредвиден при сключване на застрахователната полица риск за застрахователя. Към датата
на сключване на договора, покривът е бил ремонтиран. От друга страна строителството не
представлява и източник на опасност за
причиняване на вреди по смисъла на чл. 207 от КЗ /отм./, нито представлява причина за отказ по
смисъла на чл. 211 , т.2 от КЗ /отм./,в каквото насока е
налице съдебна практика.За да
е валиден отказа
за плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя по чл. 211, т.2 от КЗ /отм./ трябва да се установи пряка
причинно-следствена връзка
между неизпълнението на конкретно
задължение, визирано в общите условия към застраховката, което
да е значително с оглед
интереса на застрахователя и
настъпването на застрахователното
събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.В тези случай
в тежест на застрахователя е да докаже,че виновно неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие,в който случай застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение.По
делото не се установява да е
налице причинно-следствена връзка между неизпълнение на конкретно
задължение от страна на „Авто Илчев" ООД и визираното в общите условия към застраховката, което да е значително
с оглед интереса на застрахователя
и настъпването на застрахователното събитие. Напротив установи се,че не е налице, посоченото в отговора на исковата молба специално изключение
предвидено в т. 13 от раздел III "Специални
изключения" от клауза „Пожар и други опасности"
- строителни недостатъци, грешки в проекта, лошо изпълнение или некачествени материали
и не са налице нарушения на предвидените в Раздел IX
„Предохранителни мерки". Свид. А.К., посочен от ищеца установява,че след настъпване
на събитието от ищцовата фирма са участвали в разчистването на района, за да се ограничат
допълнителни щети по имуществото си.Данни в тази насока се съдържат и в заключението на вещото
лице инж. Т.М.,
в което се сочи, че всички
паднали елементи от сградите са запазени в рамките на имота, а по
сградите са взети неотложни мерки за спасяване на имуществото - покриване с
полиетиленово покритие, възстановяване на остъкляването на най-критичните места
и други
Видно от заключенията на назначената
по делото тройна- съдебно техническа
експертиза конструкцията на покрива е достатъчно здрава
и е без значение дали строежът е
извършен с проект или не,тъй като това обстоятелство няма връзка с развилата се буря
на 07.05.2015 г.От начина на
формиране на крайната сума на обезщетението от 7092.50 лв. става ясно, че за покрива не е отказано
изплащане, като остойностените щети по-него са включени в калкулацията на крайната сума. В общата
сума за обезщетяване – 23 102,61 лв.
са включени стойностите на СМР за покрива на Цех „Вентилационни решетки",като
сумата е намалена с отчисление за амортизация и
строителни недостатъци.Т.е застрахователят не е отказал
обезщетение за покрива, а го коригира с процент на овехтяване,което не кореспондира с разпоредбата на чл.205 от КЗ /отм/.
На следващо място по делото се събраха достатъчно данни , че конструкцията е обградена от три страни от стоманобетон и междиннистоманобетонови колонки, видно от заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза и върху нея
не се оказва самостоятелно външно въздействие от вятъра способно да я събори. Покривът е с дървени елементи, но покрит с LT ламарина, която е външна част и
осъществява досег с
атмосферата, от което следва , че
сградата напълно отговаря
на дефиницията за
сграда в общите условия, тъй като тя не попада в
изключението - сгради изградени от
дърво. При нея само покривът е с наклони направени от дърво, с цел оттичане на
водата, но тези наклони нямат самостоятелен седеж и са обградени с бетон. Възражението на ответника, че можело да се
избере вид конструкция, която да е по-малко уязвима е неприложимо при
отказ за заплащане, тъй като тя е била такава и при сключването на застрахователния договор.
Ако застрахователят е смятал конктрукцията за
уязвима е могъл да откаже сключване на договор
или да сключи договор при други условия. С подписването на застрахователната полица застрахователят изразява съгласие да
поеме носенето на риска при наличието на определени факти и обстоятелства,поради което е недопустимо в последващ момент същите тези факти и обстоятелства да се релевират като основание за
отказ от изпълнение на задължението по чл.208 ал.1 от КЗ.
Застрахователят по имуществената застраховка няма право да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към
момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор или би могъл да узнае.
Основният спорен по делото въпрос е за
размера на дължимото застрахователно
обезщетение, като становището на ищеца се свежда до това, че определеното и
изплатено му от застрахователя - ответник
по иска застрахователно обезщетение в
размер на 7092,50 лева е занижено и не съответства на действително претъпените
от него вреди.Съдът приема заключението на вещото лице инж.Т.М. като обективно
и компетентно дадено, възприемайки изцяло посочените по-горе стойности.Като
неоснователно съдът намира направеното от ответника възражение за недължимост
на претентираното от ищеца обезщетение предвид изричната в тази насока разпоредба на
чл.
208, ал.3 от Кодекса за застраховането,
според която обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието.Размерът на застрахователното
обезщетение при имуществените застраховки
се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие на застрахователното
събитие вреда, която не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му
стойност към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявения иск се
явява доказан до сума в размер на
25 993,14 лева, определена като разлика между действителния размер
на вредата – 33085,64 лева, съобразно заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза и фактически
изплатеното на ищеца от ответника застрахователно
обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди в размер на 7092,50 лева. Искът в останалата част до предявения размер от
40 000 лева, като неоснователен
следва да се отхвърли. Според заключението на вещото лице , справедливата пазарна стойност на застрахованото имущество
/ сграден фонд/ към момента на застрахователното събитие е 286 400 лв.
По иска с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят дължи на застрахования и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата върху застрахователното обезщетение, доколкото то представлява парично задължение по смисъла на посочената законова разпоредба.
Задължението за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпила щета е срочно, тъй като страните са уговорили момента, в който същото следва да бъде изпълнено.
С оглед основателността на иска за присъждане на застрахователно обезщетение, като основателен
следва да се уважи и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за изтекла
лихва в размер на 2039,47 лв. определен
за времето от 04.07.2015 г. до
11.04.2016 г. –датата на предявяване,
определен от съда чрез програмен
продукт, с който работи СИС при
РС-Хасково ,на основание чл.
162, предл.1-во от ГПК.Искът в останалата част за разликата до предявения
размер от 3150,00 лева, като неоснователен следва да се отхвърли.
Относно
направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на
ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото
разноски, такива му се следват,поради което следва да се присъдят . По делото
се доказаха реално заплатени разноски в общ размер на 4322,00 лева, съобразно приложен списък на
разноските / л.678/ лв., от които ДТ – 1762,00 лв., за адвокатско
възнаграждание общо в размер на 2125,00 лв. , депозит за експертиза – 250,00
лв., депозит за тройна експертиза – 180,00 л. и такса за издаване на съдебно
удостоверение - 5,00 лв.Адвокатско
възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично
записано, че е платено не надвишава минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвидени в чл. 7 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Към дължимите разноски следва да се прибави и
сумата от 920,00 лева –направени от
страна на ищеца разноски в
производството по ч.гр.дело № 683/2015
г. по описа на РС-Харманли за обезпечаване на доказателства.Тези разноски са дължими
тъй като ответната страна е станала причина за образуване на производство за
обезпечаване на доказателства.
При съобразяване на размера на уважената част от исковете и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 3405,49
лв.
На ответника, на
основание чл.78,ал.3 ГПК се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част на
исковете. Видно от приложения списък на разноските / на л.677/ ответникът претендира разноски по
делото, както следва:за адвокатски хонорар за процесуално представителство на
адв.Т. общо – 900 лв. -за 9 с.з., за съдебни удостовеерения – 3 бр. – 15,00
лв., депозит за оценителна експертиза –
250,00 лв.,депозит за строителна експретиза – 500,00 лв.,депозит за тройна
експертиза – 720,00 лв., депозит за допълнителна задача по тройна експертиза – 600 лв. и възнаграждение за защита от юрисконсулт,
определено от съда съобразно правилото на чл.
78, ал. 8 ГПК в редакцията на разпоредбата към края на устните състезания
по делото, т.е. съгласно изменението й обн. в ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от
28.01.2017 г., и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При
съобразяване с размера на отхвърлената
част от исковете дължимите на ответника
разноски възлизат на 1044,03 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс
груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София ,район Триадица, пл.Позитано №
5,представлявано от Р. И. Я.,К.Р. и Н.Д.Ч. да заплати на „АВТО ИЛЧЕВ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Симеоновград ,ул.“Отец Паисий“ № 12 Б
,представлявано от управителя И.Л.И.
,чрез адв.Е. ***,офис 1, на основание чл.
208, ал. 1 КЗ (отм.) сума в размер
на 25 993,14 лв. / двадест и пет хиляди деветстотин
деветдест и три лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща неплатена част от застрахователното обезщетение,
дължимо по договор за имуществена застраховка
сключен със застрахователна
полица №
2204151119000004 / 03.04.2015 г., с период на застрахователно покритие от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г.,за настъпили
вреди вследствие на разразилата се на
07.05.2015 г. гръмотевична буря,ведно със законна лихва върху сумата от 13.04.2016 г. - датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата в размер на 2039, 47 лв. / две хиляди тридест и девет
лева и четиридесет и седем стотинки /, представляваща лихва върху застрахователното обезщетение, за
периода от 04.07.2015 г. до 11.04.2016 г., като исковете в останалата част до
предявените размери от 40 000 лева - претендирано застрахователно
обезщетение и 3150,73 лв. – лихва за
периода от 04.07.2015 г. до
11.04.2016 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София , район
Триадица, пл.Позитано № 5,представлявано от Р. И. Я.,К.Р. и Н.Д.Ч. да заплати на „АВТО
ИЛЧЕВ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Симеоновград ,ул.“Отец Паисий“ № 12 Б
,представлявано от управителя И.Л.И.
,чрез адв.Е. ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сума в размер на 3405,49 лв./ три хиляди четиристоти и пет лева и четиридест и девет
стотинки/ - разноски , съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „АВТО ИЛЧЕВ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Симеоновград ,ул.“Отец Паисий“ № 12 Б ,представлявано от управителя И.Л.И. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София , район Триадица, пл.Позитано № 5, представлявано от Р. И. Я., К.Р. и Н.Д.Ч., на основание чл.78, ал.3 ГПК
сума в размер на 1044, 03 лв. / хиляда четиридесет и четири лева и нула три стотинки/ - разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд -
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: