№ 2763
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100510479 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу решение № 10212 от
30.05.2024 г., постановено по гр. дело № 54423/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, с което са
отхвърлени предявените срещу Н. К. К. положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 98а ЗЕ, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл.
56 ПИКЕЕ, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 1496,44 лева, представляваща главница за стойност
на служебно начислена цена на консумирана електрическа енергия за периода от 04.11.2020
г. до 04.02.2021 г. за електроснабден обект - къща, находяща се в гр. София, ул. ****, за което
вземане са издадени фактура № 3355632/11.02.2021 г. на стойност 850,28 лева за периода от
04.11.2020 г. до 04.02.2021 г. и фактура № 3355629/11.02.2021 г. на стойност 646,16 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.06.2023
г., до окончателното плащане, както и за сумата от 343,24 лева, лихва за забава за периода от
02.03.2021 г. до 26.05.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.07.2023 г. по гр.д. № 35393/2023 г. по описа на СРС, 55
състав.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
1
нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че облигационното
правоотношение между страните не е било прекратено към датата на проверките на
електромерите на процесния адрес, тъй като ответницата не е уведомила надлежно ищеца за
промяната в собствеността на имота съобразно задължението й по общите условия на
електроснабдителното дружество. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявените искове в цялост.
Въззиваемата Н. К. К. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да се отбележи и следното:
За основателността на предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по
договор за продажба на електрическа енергия, както и че е налице основание за
преизчисление на дължимата за процесните периоди стойност на доставена електроенергия
по нормативно предвидена методика поради констатиран нерегламентиран достъп до
електромера, довел до неправилно изчисляване на потребените от клиента количества
електрическа енергия.
Съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 1 ЗЕ и чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
електропреносното предприятие, облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия възниква въз основа на писмен договор за присъединяване на обекта
(сградата) към електроразпределителната мрежа, сключен с потребителя на електрическа
енергия за битови нужди – физическо лице, което е собственик или ползвател на
присъединения имот и ползва електрическа енергия за домакинството си. След
2
присъединяване на обекта към електропреносната мрежа съобразно разпоредбата на чл. 98а,
ал. 1 ЗЕ между собственика на сградата (респ. собствениците на отделни обекти в нея в
случай на етажна собственост) и крайния снабдител („Електрохолд Продажби“ АД (с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) съгласно издадената от ДКЕВР
лицензия) възниква облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия – законът не предвижда писмена форма за
действителност на договора за продажба на електрическа енергия (такава е регламентирана
единствено за първоначалния договор за присъединяване на обекта към електропреносната
мрежа), като страна по него като купувач е всяко лице, което след присъединяване на
сградата към електроразпределителната мрежа е придобило право на собственост или
ограничено вещно право на ползване върху съответния жилищен обект.
В настоящия случай титуляр на претендираното вземане не е продавачът на ел. енергия по
облигационно правоотношение с битовия клиент – „Електрохолд Продажби“ АД, а
операторът на разпределителната мрежа – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
който има право да начислява едностранни корекции на количеството доставена ел. енергия
по реда на корекционната процедура, регламентирана в обнародваните в Държавен вестник,
бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от
04.05.2019 г. Същите са издадени от председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т.
1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г.) в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр.
ал. 2 от ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да
се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3
и т. 9 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат
характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните, като след
изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обнародвано в ДВ, бр. 38 от 2018 г., в
сила от 08.05.2018 г., е несъмнено, че в рамките на законовата делегация изрично е включено
и правомощието на КЕВР да регламентира процедура по налагане на корекция
(преизчисляване на количеството ел. енергия) при констатирано неизмерване, неправилно
или неточно измерване на ел. енергия. В случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на тази законово регламентирана процедура операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, като ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума – арг. чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ. Видно е,
че задължено лице за тези суми е „ползвателят на мрежата“, който, съобразно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на ПИКЕЕ, е клиентът на електрическа енергия
по смисъла на Закона за енергетиката.
3
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент на електрическа енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа енергия за домакинството си. Правоотношението по продажба на
електроенергия за битови нужди на крайни клиенти е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката като договорно, при държавно регулирани цени и
публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). Собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за
битови нужди, но такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна (електрическа) енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното (респ. електропреносното)
предприятие. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК (приложими по аналогия
и към договорите за продажба на електрическа енергия при общи условия), като в тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна (електрическа)
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна
по договора за доставка на електрическа енергия дължи цената й на електропреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и електропреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК с всички допустими доказателствени средства.
По настоящото дело се установява, че претендираните вземания са начислени за
консумирана и преизчислена електрическа енергия за периода от 04.11.2020 г. до 04.02.2021
г., но липсват доказателства през този период ответницата да е била собственик на
процесния електроснабден имот. Партидата за клиентки номер 530001633831, открита за
къщата на адрес: гр. София, ул. ****, е на името на Н. К. К., но от приетия по делото
нотариален акт № 189, том IV, рег. № 8604, дело № 669/29.03.2019 г. се установява, че на
посочената дата, предхождаща процесния период, ответницата се е разпоредила със
собствената си ½ идеална част от имота, като я е прехвърлила в полза на трето лице по
договор за замяна. По отношение на собствеността върху останалата половина от имота не
са събрани данни по делото, като ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства в
подкрепа на твърденията си за възникнало между страните облигационно правоотношение.
Доколкото в срока за отговор на исковата молба ответницата изрично е оспорила качеството
си на потребител на ел. енергия в имота, при липсата на доказателства за принадлежността
на правото на собственост върху процесния имот в нейна полза не може да се приеме, че
след продажбата на ½ идеална част от него Н. К. е останала собственик на другата половина
от обекта, доколкото липсват каквито и да било данни тя да е бил едноличен собственик на
целия имот.
С оглед на изложеното, по делото не се установява Н. К. К. да е била битов клиент на
електрическа енергия през процесния период, респ. ползвател на мрежата, поради което
4
същата не дължи стойността на коригираното количество ел. енергия, начислено по реда на
ПИКЕЕ. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че когато
правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на
имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената
на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността, като
евентуалното неизпълнение на задължение за уведомяване, регламентирано в общите
условия на електропреносното предприятие, не би могло да обоснове обратен извод предвид
липсата на облигационно правоотношение между страните – в този смисъл е и
постановената трайна съдебна практика – Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 439/2018 г., III г. о., Решение № 169 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 340/2020 г., III г. о.,
и др. Ето защо, ответницата не дължи претендираната стойност на коригирано количество
ел. енергия, доставено в имота през периода 04.11.2020 г. – 04.02.2021 г., доколкото не е
битов клиент на ел. енергия през този период, респ. не се намира в облигационно
правоотношение с ищеца или електропреносното предприятие. При липсата на този елемент
от фактическия състав на претендираното парично вземане предявените искове за главница
и лихва за забава се явяват неоснователни, а обсъждането на събраните доказателства
относно реда на провеждане на корекционната процедура се явява безпредметно.
Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемата има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение. Въззивният съд намира за
основателно наведеното от въззивника в писмена молба от 15.04.2025 г. (преди хода на
устните състезания) възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото и обема на извършените процесуални действия пред
въззивната инстанция уговореният и платен от ответницата хонорар от 1200 лв. за
процесуално представителство във въззивното производство се явява прекомерен и следва
да бъде намален до сумата от 500 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10212 от 30.05.2024 г., постановено по гр. дело № 54423/2023
г. по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, да заплати на
Н. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 500 лв., разноски във въззивното производство.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6