Решение по дело №276/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

Образувано е по касационна жалба от Е. А. Д., [ЕГН], срещу Решение № 1482 от 27.11.2024 г., постановено по АНД № 1145/2024г. по описа на Районен съд –[област], XII н.състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 23-1030-008028 / 19.01.2024 година на Началник група в ОД на МВР - [област], Сектор „Пътна полиция“ - [област], с което на касатора на основание чл. 174, ал. 3,пр. второ от Закона за движението по пътищата(ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от двадесет и четири месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Недоволен от така постановеното решение е останал наказаният, който с касационна жалба го обжалва с посочени касационни основания, изразяващи се в допуснати нарушения на процесуалните правила във фазата на въззивното съдебно производство, довели съответно до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Искането е да се отмени решението на РС-[област], както и да бъде отменено НП.

Ответникът по касация – Началник група в ОД на МВР - [област], Сектор „Пътна полиция“ - [област], редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по депозираната касационна жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – [област] изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение.

Административен съд – [област], в настоящия състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените основания в жалбата, намира последната за подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от страна във виззивното производство и имаща правен интерес от обжалване, което я прави допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № сер. GА № 944664/23.12.2023г. съставен срещу Е. Д. за това, че на 23.12.2023г. около 09:10 часа в [населено място] на ул. „Богомил“ управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег. номер [рег. номер], собственост на К. Г., при което бил спрян за проверка от полицейски служител в 04 РУ при ОД на МВР-[област] като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози - Дрегер Дръг тест 5000 с фабр. номер ARKF-0023 и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за наркотични вещества или техни аналози. Отказът бил направен в сградата на 03 РУ-[област] около 09:40ч. Издаден бил талон за медицинско изследване № 122621. Установеното било прието за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Въззивният съд е приел за установени фактите на нарушението, предмет на обжалваното НП и отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическите изводи на РС-[област] са основани на доказателствата по делото, събрани и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

От показанията на разпитаните по делото свидетели и съдържанието на АУАН и НП е видно, че отговорността на водача е ангажирана за отказ да му се извърши проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Контролните органи са изпълнили задължението си по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози / при отказ на водача за извършване на проверка с техническо средство, да издадат талон за медицинско изследване и насочат лицето към това изследване. Издаденият талон е приложен към административнонаказателната преписка и същият притежава необходимото съдържание по чл. 6, ал. 1 и ал. 6 от Наредбата. В същия е изписано, че проверяваното лице отказва проба с техническо средство, също така талонът е връчен в хипотезата на отказ, подкрепен с подпис на свидетел на отказа. Следователно, след като провереното лице е отказало да получи издадения му талон за медицинско изследване, то е отказало и извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби. В съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия материален закон нарушението е квалифицирано и санкционирано по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и като неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо касационната инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от районния съд, че именно водачът Е. Д. е извършил от обективна и субективна страна нарушението, описано в НП, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на посоченото в наказателното постановление основание.

Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и районният съд, че в случая по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Наведените в касационните жалби доводи са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Описаната в решението фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност, като подробно е обосновал изводите си. Направените от него заключения за достатъчно пълно фактическо описание на нарушението, правилната му правна квалификация и безспорното му извършване от санкционираното лице са обосновани и правилни. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита.

Преценена е степента на обществена опасност на деянието, поведението на дееца при неговото установяване и това становище на въззивния съд не се явява в противоречие с принципа на съразмерност на нарушението и наказанието за него. С така наложеното наказание се постига целта на административното наказание, а именно да въздейства възпиращо върху дееца и обществото. Настоящата съдебна инстанция счита, че за целите на генералната и индивидуална превенция на административното наказание наложеното наказание следва да бъде в размер, предвиден от законодателя.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК, Административен съд – [област],

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1482 от 27.11.2024 г., постановено по АНД № 1145/2024г. на Районен съд –[област], XII н.състав.

Решението е окончателно.