Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 2165 /
13.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети
ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. Х.
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар И. Л., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2514/2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „Идеал комерс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Сливен, ул.“Г.С.Раковски“ № 40,
представлявано от управителя С.Г.Ш., чрез адвокат С.Р.К.,*** е оспорил решение
№ 99/05.08.2019г. постановено по АНД № 166/2019г. по описа на Районен съд Царево,
с което е изменено наказателно постановление № 423683-F401873/11.02.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас
в ЦУ на НАП.
С наказателното постановление за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, на основание
чл.185, ал.2, изречение 1 от същия закон на касатора
е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв., като размерът на
имуществената санкция е намален от съда на 3000 лв. Касаторът
твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Счита, че обжалваното наказателно постановление е опорочено, тъй като е
съставено в противоречие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Излага
доводи за липсата на мотиви в обжалваното наказателно постановление по
отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска обжалваното решение да бъде
отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез
представител по пълномощие адв.С.К. поддържа жалбата
и иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация директор на ТД на НАП - Бургас, редовно
уведомено, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Д.Х.,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е доказано по
несъмнен начин. Изложил е мотиви за неприложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, но е приел, че АНО
необосновано е завишил размера на наложената имуществена санкция над минималния предвиден от законодателя
предел, поради което я е намалил на 3000 лв.
Обжалваното решение е правилно.
„Идеал Комерс“ ЕООД е наказано за това, че не е монтирал и въвел
в експлоатация ЕКАФП, на който да се отчитат приходите от продажби в търговски
обект – бунгала за настаняване, находящ се в
гр.Царево, къмпинг Нестинарка, стопанисван от дружеството. Нарушението е
установено при извършване на оперативна проверка на 24.08.2018г. в 16:40 часа.
С деянието е нарушена нормата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.
Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава
наредба, с която се определят: 1.условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност; 2.сервизното обслужване, експертизите и
контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към
тях; 3.изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4.издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; 5.видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им; 6.условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (ФУ/ИАСУТД); 7.изискванията към софтуера за управление на продажбите в
търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на
такъв софтуер; 8.изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен
магазин.
Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. лицата по
чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
По
делото несъмнено е доказано, че с извършването на контролна покупка в размер на
60 лв., за нея не е издаден фискален бон, а след проверката се е установило, че
в обекта няма монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП, на който да се отчитат
приходите от продажби. Колко приходи от продажби има обектът и дали всички
продажби се извършват на място в обекта е ирелевантен факт. От значение е
обстоятелството, че конкретната контролна покупка, извършена от служителите на
НАП на стойност от 60 лв. е осъществена именно в обекта, в който няма касов
апарат. Административнонаказателната отговорност на наказаното дружество е
ангажирана за това, че не е монтирало и въвело в експлоатация регистрирано в
НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта.
Установените факти сочат, че е налице фактическият състав на нормата на чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на Министерство на финансите, която е посочена от
наказващия орган като нарушена норма. Всички други възражения относно това, че
продажбите на нощувки по принцип се извършват на друго място, не променят
факта, че процесната нощувка е заплатена и сумата е приета именно в този обект,
където липсва ФУ.
Неоснователно
е възражението на касатора за нарушено право на защита поради това, че наред с
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. е посочена и разпоредбата на чл.118, ал.4
от ЗДДС, която според касатора се състои от 8 точки, всяка от които със
самостоятелно изискване. В чл.118, ал.4 от ЗДДС се съдържа законовата делегация
за издаване на Наредба № Н-18/2006г., а осемте точки представляват обема от
обществени отношения, които следва да се регулират чрез тази наредба. Те не
могат да се посочват поотделно, а само едновременно. В случая, според съда,
посочването на чл.118, ал.4 от ЗДДС е излишно и има за цел да укаже на
наказаното лице, че нарушената от него норма, която се съдържа в подзаконов
нормативен акт, е плод на надлежна законова делегация.
Неоснователно
е и възражението, че обжалваното наказателно постановление е издадено в
противоречие с чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като в него липсва точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Обратно на възражението текстът в
наказателното постановление, който сочи извършеното нарушение, е ясен и
недвусмислен и от него се установява, че „Идеал комерс” ЕООД не е монтирало и
въвело в експлоатация ЕКАФП в обект „бунгала за настаняване”, находящи си в
къмпинг „Нестинарка”, като нарушението е констатирано на 24.08.2018г. в 16:40
часа. Доказателствата, които го установяват, са посочени както в наказателното
постановление, така и са представени с административнонаказателната преписка, а
именно протокол за извършена проверка № 0338033/19.08.2018г.; писмени обяснения
на С.Р.С.; опис на парични средства в касата към момента на започване на
проверката.
Неоснователно
е възражението, касаещо размера на определеното наказание. В процесния случай е
приложена санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която за юридически лица
предвижда имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева.
Наказващият орган е определил санкция в размер на 5 000 лева, но районният
съд с обжалваното решение е изменил размера на имуществената санкция от
5 000 на 3 000 лева. По този начин е наложил на касатора най-ниския
възможен размер на предвиденото наказание.
Неоснователно
е и възражението, че конкретното нарушение не води до неотразяване на приходи,
затова санкцията следва да бъде наложена на основание чл.185, ал.2,
изр.последно във вр. с ал.1 от ЗДДС, във връзка с което касаторът искаше да
бъде назначена експертиза, посредством която да се установи неговото твърдение
относно неотразяването на приходи. Освен, че такава експертиза в касационната
инстанция не може да бъде допусната поради забраната на чл.218, ал.1 от АПК, тя
е необходима в случая, тъй като самото естество на фактическите констатации
води до извода, че от извършване на нарушението винаги има следствие, което
представлява неотразяване на приходи. Това е така, защото в обекта няма касов
апарат, а същевременно се приемат плащания. Тези плащания представляват
приходи, които не се отразяват по предвидения надлежен ред.
Поради
неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 99 от 05.08.2019г. постановено по АНД № 166/2019г. на Районен съд – Царево.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: