Решение по дело №2514/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2165
Дата: 13 декември 2019 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20197040702514
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    2165    / 13.12.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  С. Х.

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар И. Л., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2514/2019г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Идеал комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Сливен, ул.“Г.С.Раковски“ № 40, представлявано от управителя С.Г.Ш., чрез адвокат С.Р.К.,*** е оспорил решение № 99/05.08.2019г. постановено по АНД № 166/2019г. по описа на Районен съд Царево, с което е изменено наказателно постановление № 423683-F401873/11.02.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП.

С наказателното постановление за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.2, изречение 1 от същия закон на касатора е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв., като размерът на имуществената санкция е намален от съда на 3000 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че обжалваното наказателно постановление е опорочено, тъй като е съставено в противоречие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Излага доводи за липсата на мотиви в обжалваното наказателно постановление по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адв.С.К. поддържа жалбата и иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация директор на ТД на НАП - Бургас, редовно уведомено, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Д.Х., счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Изложил е мотиви за неприложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, но е приел, че АНО необосновано е завишил размера на наложената имуществена санкция над минималния предвиден от законодателя предел, поради което я е намалил на 3000 лв.

Обжалваното решение е правилно.

„Идеал Комерс“ ЕООД е наказано за това, че не е монтирал и въвел в експлоатация ЕКАФП, на който да се отчитат приходите от продажби в търговски обект – бунгала за настаняване, находящ се в гр.Царево, къмпинг Нестинарка, стопанисван от дружеството. Нарушението е установено при извършване на оперативна проверка на 24.08.2018г. в 16:40 часа. С деянието е нарушена нормата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят: 1.условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; 2.сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; 3.изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4.издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; 5.видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; 6.условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); 7.изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; 8.изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.

Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

По делото несъмнено е доказано, че с извършването на контролна покупка в размер на 60 лв., за нея не е издаден фискален бон, а след проверката се е установило, че в обекта няма монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП, на който да се отчитат приходите от продажби. Колко приходи от продажби има обектът и дали всички продажби се извършват на място в обекта е ирелевантен факт. От значение е обстоятелството, че конкретната контролна покупка, извършена от служителите на НАП на стойност от 60 лв. е осъществена именно в обекта, в който няма касов апарат. Административнонаказателната отговорност на наказаното дружество е ангажирана за това, че не е монтирало и въвело в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. Установените факти сочат, че е налице фактическият състав на нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на Министерство на финансите, която е посочена от наказващия орган като нарушена норма. Всички други възражения относно това, че продажбите на нощувки по принцип се извършват на друго място, не променят факта, че процесната нощувка е заплатена и сумата е приета именно в този обект, където липсва ФУ.

Неоснователно е възражението на касатора за нарушено право на защита поради това, че наред с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. е посочена и разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС, която според касатора се състои от 8 точки, всяка от които със самостоятелно изискване. В чл.118, ал.4 от ЗДДС се съдържа законовата делегация за издаване на Наредба № Н-18/2006г., а осемте точки представляват обема от обществени отношения, които следва да се регулират чрез тази наредба. Те не могат да се посочват поотделно, а само едновременно. В случая, според съда, посочването на чл.118, ал.4 от ЗДДС е излишно и има за цел да укаже на наказаното лице, че нарушената от него норма, която се съдържа в подзаконов нормативен акт, е плод на надлежна законова делегация.

Неоснователно е и възражението, че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като в него липсва точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Обратно на възражението текстът в наказателното постановление, който сочи извършеното нарушение, е ясен и недвусмислен и от него се установява, че „Идеал комерс” ЕООД не е монтирало и въвело в експлоатация ЕКАФП в обект „бунгала за настаняване”, находящи си в къмпинг „Нестинарка”, като нарушението е констатирано на 24.08.2018г. в 16:40 часа. Доказателствата, които го установяват, са посочени както в наказателното постановление, така и са представени с административнонаказателната преписка, а именно протокол за извършена проверка № 0338033/19.08.2018г.; писмени обяснения на С.Р.С.; опис на парични средства в касата към момента на започване на проверката.

Неоснователно е възражението, касаещо размера на определеното наказание. В процесния случай е приложена санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която за юридически лица предвижда имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева. Наказващият орган е определил санкция в размер на 5 000 лева, но районният съд с обжалваното решение е изменил размера на имуществената санкция от 5 000 на 3 000 лева. По този начин е наложил на касатора най-ниския възможен размер на предвиденото наказание.

Неоснователно е и възражението, че конкретното нарушение не води до неотразяване на приходи, затова санкцията следва да бъде наложена на основание чл.185, ал.2, изр.последно във вр. с ал.1 от ЗДДС, във връзка с което касаторът искаше да бъде назначена експертиза, посредством която да се установи неговото твърдение относно неотразяването на приходи. Освен, че такава експертиза в касационната инстанция не може да бъде допусната поради забраната на чл.218, ал.1 от АПК, тя е необходима в случая, тъй като самото естество на фактическите констатации води до извода, че от извършване на нарушението винаги има следствие, което представлява неотразяване на приходи. Това е така, защото в обекта няма касов апарат, а същевременно се приемат плащания. Тези плащания представляват приходи, които не се отразяват по предвидения надлежен ред.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 05.08.2019г. постановено по АНД № 166/2019г. на Районен съд – Царево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: