Р
Е Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2022 г.
гр.
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
участието на секретар Антоанета Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско
дело № 1390 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
Кодекса за застраховането.
Ищецът П.С.С. твърди,
че брат муМ.С.С. загинал на
22.09.2020 г. в резултат на ПТП. Излага,
че е бил пътник в л.а.м. „БМВ 330Д“ с рег.№ *******, управляван от Й.И.Й..
Пътували по път ІІ-81 в посока от бул. „Ломско шосе“ към гр.Костинброд, когато
в района на 5-ти км товарен автомобил „Тата“ с рег.№********, управляван от К.Д.К.
внезапно навлязъл на път ІІ-81 от крайпътна територия, намираща се от дясно
спрямо посоката на движение на лек автомобил „БМВ“, отнел предимството му, в
резултат на което настъпил удар между двете превозни средства. Твърди, че вина
за настъпване на произшествието има водачът на товарния автомобил, за който е
била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със
застрахователна полица № BG/30/120002027713, валидна от 23.07.2020 г. до
22.07.2021 г.
Ищецът
твърди, че с внезапната смърт загубил единствения си брат и един от
най-близките му хора в живота. Твърди, че приживе между двамата имало дълбока
емоционална връзка, били опора един за друг и ежедневно общували, споделяли
всички свои преживявания. Твърди, че след смъртта преживял тежка психическа
травма, от която все още не може да се възстанови.
Моли
съда да постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати сумата от 150 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди- страдания от загубата наМ.С.С., настъпила в
причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 22.09.2020 г. в гр.С., виновно
причинена от водача на товарен автомобил „Тата“ с рег.№********, чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/30/120002027713, валидна от
23.07.2020 г. до 22.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.09.2020 г. до окончателното издължаване. Претендира разноските по делото.
Ответникът,
ЗАД“Д.Б.Ж.И З.“ АД, в писмен отговор е оспорел
исковете като неоснователни. Признава,
че е налице действително застрахователно
правоотношение по повод на товарен автомобил „Тата“ с рег.№******** по силата
на застрахователна полица № BG/30/120002027713, валидна от 23.07.2020 г. до
22.07.2021 г. Оспорва твърдението за, поведението на водача на товарния
автомобил е противоправно. Посочва, че процесното ПТП е настъпило в условията
на съпричиняване от страна на двамата водачи на автомобилите участващи в ПТП,
като твърди, че водачът на лекият автомобил го е управлявал с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост.
Счита, че това поведение на водача на лекия автомобил е една от главните причини
за настъпване на произшествието. Оспорва твърденията за претърпените от ищеца
тежки и трайни вреди, както и че между загиналия и ищеца е имало силна
емоционална връзка. Исковата претенция е оспорена и по размер с твърдението, че
е завишен. Оспорва и акцесорния иск за
лихва, включително и по отношение на датата, от която се претендира.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност спрямо
материалните норми, регламентиращи процесните отношения и след като съобрази
становищата и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна:
На
22.09.2020 г. е настъпило ПТП , обстоятелствата по което са констатирани в
протокол № К-468 издаден от Дежурен ПТП
при Отдел „ПП“ на СДВР. От констатациите
е видно, че при посещение на ПТП в следствие на удар между два насрещно движещи
се автомобили е пострадал пътник в лекия
автомобил. Пътникът е идентифициран катоМ.С.С. с ЕГН **********. По делото е
образувано досъдебно производство № ЗМ 11276/2020 г. по опис на СРТП, отдел
„Разследване“ – СДВР , гр. С., за което няма данни, че към датата на даване ход на съдебните прения е образувано
съдебно наказателно производство.
Поради
липсата на влязла в законна сила присъда или съдебен акт, чиито последици са
приравнени на присъда, липсват факти,
което съдът да обявява за предварително установени с изключение на неспорните
между страните. Не е спорно, че към момента на настъпване на произшествието, за
товарен автомобил „Тата“ с рег.№******** е имало валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със полица №
BG/30/120002027713, валидна от 23.07.2020 г. до 22.07.2021 г. Не е спорно, че
починалия се е движил като пътник на задната седалка на лекия автомобил „БМВ
330Д“ с рег. № ********
Починалият е брат на ищеца и родството се установява от
удостоверение за наследници изх. № 1270 от 30.06.2020 г. изд. От община Костинброд. От справка в НБД се установява, че ищеца и
починалия му брат, живеят на един и същ адрес в гр. Костинбрад, ул. „********. Ищецът
е претендирал извънсъдебно от ответника, да заплати обезщетение в размер на
150 000 лева, което е писмено отхвърлено. От писмения отговор на
ответника е видно, че застрахователното дружество не приема
поведението на водача на товарния автомобил за противоправно, т.е. оспорва факт
от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправността на
деянието и вината.
От
заключението на приетата като доказателство САТЕ се установява, че ПТП е било запазено и е извършен оглед на
дневна светлина, при който е констатирано, че на 22.09.2020
г. около 17:00 ч. л.а „БМВ", с рег.№ ********, управляван от Й.И.Й. се е
движил„Път II - 81" от бул. „Ломско шосе“ към гр. Костинброд и в района на
км. 5, участва в ПТП с намиращият се на платното за движение т. автомобил
„Тата“, с рег.№ СВ 1353 РМ, управлявай от К.Д.К..*** / път II - 81/ е
предназначен за движение в двете посоки се намери предназначен за движение н ППС в
двете посоки, като всяко платно е с ширина 3,70м. и 3,50 метра в едната посока
отделени с пътна маркировка M3 /единична прекъсната линия/, а в другата посока
също две ленти всяка една ширина по 3,70м., разделени с пътна маркировка M3 /единична
прекъсната линия/. Двете посоки на движение са отделени с мантинела, която прекъсва
на 500 м. след ориентира и продължава в разделителен
остров маркиран от двете страни с маркировка Ml /единична непрекъсната линия/ с
ширит 2,50 м. От двете страни има банкет, всеки ширина по 1,50 м. Пътната настилка е
била покрита с асфалт, без дупки и неравности
с пътен знак В26 ограничаваш скоростта на 70 километра час и пътен знак
А27. Установени са успоредни следи от протектор на гуми с дължина 2 метра и още
две успоредни линии, свършващи до двете задни гуми на л.а БМВ. При огледа е
установено, че товарен автомобил Тата Ксенон с рег. № ********е върху четирите
си гуми с предната част насочена в посока град Костинброд. Задна дясна гума се
намери на 536,40м. след ориентира и на 4,40м. вляво от десния край на пътното
платно. Предна дясна гума се намерим 539 метра след ориентира и на 3,70 метра в
ляво от десния край на платното за движение. Видими щети: деформирани
предна лява врата, преден ляв капа, откъсната предна лява гума, счупено задно
стъкло, счупена предна броня. При огледа на лекия автомобил е установено,
че дясна гума се намери на 529 м. след
ориентира и на 13,50 м. вляво от десния край на платното за движение. Предна
дясна гума се намери на 532 м. след ориентира и на 13,40м. в ляво от десния
край на платното за движени автомобилът се намери в предната част посока към
град Костинброд, видимите щети са цялостна деформация на предна част, спукано
предно стъкло, деформиран заден калник и врата, счупена капачка за гориво.
Възоснова на данните от направените, вещото лице поддържа, че скорост на лек автомобил БМВ към момента на
удара е 71 км/ч., а на товарния
автомобил Тата към момента на удара -10,5 км/ч.
Липсва отразяване на спирачни следи преди мястото на удара
оставени от л.а. БМВ, поради което вещото лице приема, че автомобилът не е
намалявал скоростта си преди удара с аварийно спиране. Същата констатация е
направена и за товорния автомобил и опасната
зона за спиране на л.а. БМВ при конкретните пътни условия и скорост 71 км/ч е
52,40 м. Опасната зона за спиране на л.а. БМВ при конкретните пътни условия и
разрешената скорост 70 км/ч е 51,31 м. Водачът
на л.а. БМВ, движейки се със скорост 71 км/ч непосредствено преди ПТП, от
момента когато т.а. Тата е навлязъл в коридора на движение на л.а. БМВ, не е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. При движение с
разрешената скорост от 70 км/ч, ударът също е бил непредотвратим за водача на
лек автомобил БМВ, за разлика от водача на товарния автомобил,
който е имал възможност да забележи приближаващият лек автомобил и да го
пропусне. Лек автомобил „БМВ” се е движил по Път II - 81 върху лявата пътна
лента с посока от гр. С. към гр. Костинброд със скорост на движение 71 км/ч.
Приближавайки към процесното кръстовище, в същото време, т.а. Тата се е движил
по черния път и е приближавал към кръстовището от дясно на ляво спрямо посоката
на движение на л.а. БМВ. Водачът на л.а. Тата е навлязъл в кръстовището без да спира,
преминавайки дясната лента на пътното платно, по което се е движил л.а. БМВ.
Непосредствено преди настъпването на удара, водачът на л.а. БМВ е отклонил
автомобила си под малък ъгъл на ляво, при което с предната си дясна част челно
в зоната на десен фар на автомобила е ударил л.а. Тата в предната му част от
ляво странично. Вследствие на удара, и придобитата кинетична енергия, предната
част на л.а. Тата се е завъртяла на дясно под ъгъл, след което автомобилът е
продължил движението си до мястото, където се е установил и е намерен от
компетентните органи. След удара л.а. БМВ е продължил движението си в
първоначалната му посока и под ъгъл наляво и оставяйки следи от предните му
гуми се е установил на мястото, констатирано в протокола за оглед. В момента на
настъпилото ПТП, пострадалияМ.С.С. е седял на задна дясна седалка в л.а. БМВ. Лек
автомобил БМВ с рег.№ ******** се е движил по път II - 81 в посока от с. Волуяк
към гр. Костинброд по лявата пътна лента. Товарен автомобил Тата с рег.№ ********се
е движил по черен път, находящ се от дясно на главния път, считано за посоката
на движение на лекия автомобил. Вещото
лице заключава, че процесното ПТП е настъпило следствие на субективните
действия на водача на товарения автомобил със системите за управление на
автомобила, който е навлязъл в кръстовището в момент, в който от лявата му
страна е приближавал л.а. БМВ, като е навлязъл в опасната му зона за спиране. Процесното
ПТП не би настъпило, ако водачът на товарен автомобил Тата с рег.№ ********не е
навлязъл върху пътното платно на път II - 81 в момент когато не е било
безопасно за него и другите участници в движението. От техническа гледна точка
водачът на товарения автомобил е следвало да пропусне правомерно движещият се
лек автомобил по главния път. Лекият автомобил е бил фабрично оборудван с триточкови
инерционни колани за всички места. Функцията на предпазния автомобилен колан е
да фиксира тялото на водача и пътниците към облегалката и седалката на
автомобила, да ограничи движението им напред при рязко спиране и да предотврати
контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила - арматурното табло,
волана, страничните колони, предното и страничните стъкла и други детайли. По
този начин се намаляват възможностите за получаване на тежки телесни
наранявания при автомобилната травма в салона на автомобила. За максимален
ефект от предпазният колан и неговият обтегач, същият е необходимо да бъде
поставен по указания от производителя начин, като този колан обхваща оптимално
плътно гърдите и таза. Коланите на предните и на задните седалки се прибират и
блокират посредством автоматичен механизъм. Поставен в нормалния си режим на
аварийно заключване, триточковият колан не изисква специално нагласяне по
дължината и позволява свобода на движението, когато автомобилът се движи с
постоянна скорост и не се налага рязко придвижване на тялото напред - при
аварийно спиране. Коланите са конструирани и изработени така, че да издържат
човешката маса /тегло/ при моментно ускорение на тялото напред, за да се предотврати
нараняване главата, лицето, гръдния кош, таза и долните крайници в: предното
стъкло, арматурното табло, волана, облегалките на задните седалки или други
разположени пред водача и пътниците части от автомобилния салон.
Обезопасителните колани, монтирани в автомобилите задържат тялото на шофьора и
пътниците към облегалката при наличие на отрицателно ускорение по направлението
на движение - при челни сблъсъци
/удари/. Починалият е получил тежък удар в челото на главата, което е
довело до леталния изход. Към момента на удара лек автомобил БМВ е бил насочен
косо наляво като ударът е в предна дясна част, което означава, че телата на
возещите се в автомобила политат напред и вдясно. Предпазния инерционен колан в
този случай не мможе да задържи тялото на политащ напред и встрани пътник. При
такъв удар компонентата на инерционната сила е малка и не може да задейства
инерционния механизъм на предпазния колан при удар в челото е осъществено в
средна дясна колонка на автомобила.
От заключението на СМЕ, което коментира данните от аутопсията е видно, че починалия е
бил с тежка черепно-мозъчна травма,
рана на лицето и счупване на
черепа, размачкване на мозъка, разкъсване на мозъчните обвивки, кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка, оток на мозъка; кръвонасядане на меката черепна
обвивка; охлузвания на лявата ръка и левия крак. Причината за смъртта наМ.С.С.
е несъвместимата с живота тежка открита черепно мозъчна травма, с размачкване
на мозъка.Според експерта, такива увпеждания могат да настъпят от удар върху твърд
тъп предмет от интериора на автомобила разположен отпред-пред задна дясна
седалка, с контакт челната област на главата и добре отговарят да са получени
при процесното ПТП. Най-вероятно това е колонката между десните врати. В
медицинската документация не са описани увреждания, които да индикират дали по
време на ПТП С. е бил с правилно поставен предпазен колан, но е установено, че
е бил пътник на задна дясна седалка. Според медицинският експерт, при правилно
поставен предпазен колан, главата не би следвало да полита напред и да се
получи тежката открита черепно-мозъчна травма, от която е настъпил смъртния
изход.
Поради противоречие между експертните
заключения на САТЕ и СМЕ за значението на
предпазния колан в конкретното ПТП, съдът е допуснал комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, от заключението на която се
установява, чеМ.С.С. е седял на задна дясна седалка. В
момента на удара тялото му се е придвижило напред и надясно в посока на удара
между двете МПС. В следствие от това придвижване първо дясното коляно е
контактувало със средна дясна колонка, в следствие на което са получени
охлузванията на външната повърхност на дясното коляно. Едновременно с това е
бил осъществен контакт на дясна ръка с елементи от вътрешната страна на задна
дясна врата, при което е получено охлузване по външната повърхност на десния
лакът. Третия контакт е бил на главата със средната дясна колонка на л.а.‘‘БМВ,
330 Д“, при който е получена и фаталната тежка открита черепномозъчна травма на
главата. Предвид локал локализацията и тежестта на травмата, и мястото на
съприкосновение с в автомобилния интериор вещите лица, поддържат мнението, че е
липсвал на поставен обезопасителен колан, който ако е бил наличен и правилно поставен, вероятно би предотвратил настъпването на тежки телесни
увреждания по главата.
Съдът кредитира и трите заключения, които
съдържат идентични изходни данни за механизма на настъпване на ПТП и за
нанесените травматични увреждания.
По спорния въпрос, бил ли е поставен или
не предпазен колан, доколкото се касае за факт, а не за извод от анализ на
факти, за който се изискват специални знания, съдът след преценка на гласните
доказателства, приема следното: Й.И.Й. е участник в ПТП, управлявал л.а.,
в който пътник е починалия. Движил е автомобила в лявата лента в посока
Костинброд на път Е 1. Починалият е стоял на задна седалка в същия автомобил и
е бил с поставен предпазен колан. Показанията на този свидетел, съдът не
кредитира в частта за предпазния колан, тъй като липсва друго доказателство за
този факт, което да му е съответно /непротиворечиво на гласното доказателство/.
Свидетелката Е.Р.С.,
познава ищеца и неговия брат като живеещи в едно общо домакинство с майка им и счита,
че между тях е имало дълбока емоционална
връзка. Починалият брат е бил водещата фигура, със стабилни доходи и е
подпомагал ищеца, който не е имал постоянна работа. Смъртта наМ.се е отразила
зле на ищеца, който е започнал да злоупотребява с алкохол и изпаднал е в
депресия.
Поради това, че
гласните доказателства са недостатъчни да се установи положителен факт за
поставен предпазен колан, съдът кредитира заключението на първоначалната САТЕ,
според което този факт няма значение, тъй като ударът в дясно не би могъл да
активира предпазния колан, дори и да е бил поставен, а травматичните увреждания
на черепа са следствие от удара в тази посока.
При тази
фактическа установеност, съдът извежда следните прави изводи:
Налице е виновно
и противоправно поведение от страна на водача на товарния автомобил, който е
нарушил правата на движение, отнемайки предимството на движещ се по главен път
л.а. и в следствие на удар, който попада
в опасната зона за л.а. е настъпила смъртта на пътник в лекия автомобил. С оглед
разпределението на доказателствената тежест, възражението за съпричиняване,
чрез противоправно поведение на починалия – непоставен предпазен колан, не се
установи. При направено възражение за съпричиняване, тежестта
на доказване е за ответника. (В този
смисъл ТР № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №
53/02.11.1981 г. по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г.
по т.д.№ 728/2008 г. на ВКС, ТК, I-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№
368/2010 г. на ТК, I-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г.
на ВКС, ТК, II-ро Т.О.) Независимо чия е доказателствената тежест, този факт, в конкретния случай не е релевантен за
вредоносния резултат, тъй като ударът е на такова място и посока, които определят
един и същ изход при поставен или непоставен предпазен колан.
От правна страна разпоредбата на
чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира правото на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Между страните не е спорно
наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка. Затова
съдът приема, че е доказана пасивната материално-правна легитимация на
ответника, като застраховател по предявените искове.
Съгласно
чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД се обезщетяват всички вреди, които са в
пряка и непосредствена последица от увреждането. За установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства. Общото домакинство и
липсата на собствени семейства и за двамата братя, които живеят с майка си,
предполага силна привързаност между тях, не само от наличието на родство, а и
от факта, че живеят заедно. Употребата на алкохол, не е следствие от загубата
на близък човек, затова съдът не приема, че увеличената злоупотреба е вреда. Не се установява, в какво се
изразява депресивното състояние на ищеца с изключение на данните, че липсва
подкрепата вкл. и финансова.
Съдът
изследвайки събраните доказателства в тяхната взаимовръзка приема като категорична
последица от инцидента смъртта на близък за ищеца роднина – брат, факт, който
не може да бъде променен. Това обстоятелство съдът преценява при определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. В задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди в
конкретния случай, съдът съобразява необратимостта на вредата – смърт.
За да определени размера на обезщетението,
съдът е длъжен да съобрази социални фактори, които в конкретния случай, не са
установени детайлно, като съответни на претенцията от 150 000 лева.
Психическите последици от загубата на близък
човек принципно имат пряко отражение върху здравето и самочувствието, но
обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди. Съдът приема, че е налице дълбока връзка, но липсват
доказателства за вреди извън обичайните, поради което обезщетение следва да се присъди в размер на
50 000 лева.
Съгласно
чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на
гражданската отговорност на причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на
застрахованото лице за лихви за забава върху дължимото обезщетение за
причинените вреди от датата на уведомяване за застрахователното събитие или
предявяване на претенция от увреденото лице. Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т.5,
вр. чл. 429, ал.2, т. 1 и т. 2 и ал. 3, от КЗ, в застрахователното обезщетение
се включват лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице, при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите
за забава на застрахования по ал. 2, т.
2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента. Съгласно чл. 429, ал.3,
изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В
случая, видно от представената по делото претенция с Вх. № 3758 от 23.10.2020
г. пострадалият е уведомил ответното дружество, на 23.10.2020 г. поради което
съдът намира, че от този момент ответникът следва да заплати и лихвата за
забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Относно
претендираните от страните разноски: Ищецът е освободен от заплащане на
държавни такси и разноски по делото. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие, адв. представителство е осъществено по реда на чл. 38 от
ЗА ал. 1, т. 2 ЗА, поради което и с оглед изхода от спора съответните на уважената част от иска
разноски, следва да бъдат присъдени в тежест на ответната страна.
Съгласно
чл. 7, ал.2 т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения, върху материален интерес от 50 000 лева, дължимото
минимално възнаграждение е в размер на 2300
лева.
Съобразно отхвърлената част от иска, ответникът има право на
разноски, които се претендират в размер на 3 850.00 лева, от които 3200
адв. възнаграждение и 600 лева депозити за съдебни експертизи.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК ******** от гр.С.,***
ДА ЗАПЛАТИ на П.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от
50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на неговия брат, а именноМ.С.С., настъпила от ПТП на
22.09.2020 г. при сблъсък между л.а.м.
„БМВ 330Д“ с рег.№ *******, управляван от Й.И.Й. и товарен автомобил „Тата“ с
рег.№********, управляван от К.Д.К., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на претенцията - 23.10.2020 г. до окончателното
плащане на дължимата сума, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 50 000 лева до
претендираните от 150 000 лева ведно със законна лихва върху 100 000
лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК ******** от гр.С.,***
ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.К.
Н. – К., сумата от 2300 лева, на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК ******** от гр.С.,***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
градски съд, държавна такса и разноски в размер на 2000 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
П.С.С. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК ********
от гр.С.,*** лева, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия
в СГС: