№ 15793
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110141427 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника С. Д. Н.
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено по отношение С. Д. Н., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми: сумата от 3183,79 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 439,63 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от
15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., сумата от 2,65 лв., представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,40
лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.05.2020 г. до 15.10.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот- апартамент №
1, находящ се в гр. София, жк. „Лагера“, блок 44, вх. А, ет. 2, аб. № 108404 и за които е
издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 62855/2021
г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение
между него и ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че предявените суми са дължими от
ответника. Претендира разноски.
Ответницата С. Д. Н. е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание. Оспорва през
процесния период да е собственик или носител на вещно право на ползване по
1
отношение на посочения недвижим имот. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на главниците и съответно на акцесорните претенции.
Поддържа, че услугата дялово разпределение се извършва от трето за спора лице,
поради което и намира, че ищецът не се явява материално легитимиран по
претенцията за заявената сума. Моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените в производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява
становище за основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 62855/2021г. по описа на
СРС, 81 състав, по което на 05.05.20221г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по отношение на длъжниците С. Д. Н., М.Б. Н. – Д. и К.Б. Н. да заплатят при
условията на разделна отговорност следните суми, които суми касаят топлоснабден
имот- апартамент № 1, находящ се в гр. София, жк. „Лагера“, блок 44, вх. А, ет. 2, аб.
№108404.
С. Д. Н. – 4/6, или за сумите: сумата от 3183,79 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
439,63 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за
периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., сумата от 2,65 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху вземането за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 0,40 лв. – мораторна лихва за забава от 01.05.2020 г.
до 15.10.2021 г.;
М.Б. Н. – Д. – 1/6 сумата или за сумата от 795,94 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
109,91 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за
периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., сумата от 0,66 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху вземането за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 0,10 лв. – мораторна лихва за забава от 01.05.2020 г.
до 15.10.2021 г.;
К.Б. Н. – 1/6 или за сумата от 795,94 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 109,91 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от
15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., сумата от 0,66 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху вземането за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане
на вземането, сумата от 0,10 лв. – мораторна лихва за забава от 01.05.2020 г. до
15.10.2021 г.;
Длъжникът М.Б. Н. – Д. е представила доказателства за заплащане на
претендираните спрямо нея суми, поради което по отношение на този длъжник за
заявителя не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, а
длъжникът К.Б. Н. не е възразила в законоустановения срок срещу заповедта за
изпълнение, поради което в полза на заявителя срещу последната е издаден
изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника С. Д. Н. редовно,
2
която в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подала възражение, съответно в указания му срок
ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо нея в
посочените размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
3
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия като доказателство по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.03.1991г. се
установява, че въз основа на Заповед № ДИ-94-05/1990г. на Председателя на ИК на
ОбНС „Красно село”, Б.С.Н. и С. Д. Н. са придобили собствеността по отношение на
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр.София,
жк. „Лагера”, блок 44, вх. А, ет. 2. Същевременно към датата на придобиване, Б.С.Н. и
С. Д. Н. са били в брак, което обстоятелство се установява от приетия акт за
граждански брак № 572/1967г. /лист 115/, поради което следва да се приеме, че същият
е бил притежание в режим на СИО /арг. чл.19, ал.3 вр. ал.1 СК 1985г. отм./. Видно от
приложено удостоверение за наследници с рег. № УГО1-10550, издадено на
20.11.2018г. от Столична община, район „Красно село”, Б.С.Н. е починал на
11.02.2012г., като е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга С. Д. Н.
/ответник/, дъщеря М.Б. Н. – Д. и дъщеря К.Б. Н.. С оглед на изложеното след
прекратяване на бездяловата съсобственост и съобразно приложимите разпоредби на
чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, процесният имот е притежание на наследниците при
следните права: 4/6 за С. Д. Н. (1/2 лична собственост + 1/6 по наследство), 1/6 за М.Б.
Н. – Д. (по наследство) и 1/6 за К.Б. Н. (по наследство). С оглед на изложеното,
доколкото въз основа на описаните придобивни способи ответницата С. Д. Н. е
собственик на идеални части от имота за процесния период, тя има и качеството
потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с
ищеца във връзка с предоставянето й, поради което следва да отговаря за стойността
за потребеното количество ТЕ, до размера на притежаваните права в
съсобствеността. Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена
и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се
извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици
на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
4
отопление и топла вода на "Бруната” ООД, съгласно представения протокол от общо
събрание на етажните собственици от 05.08.2002г. Следва да се посочи, че
оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество
за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно
производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по
съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е
обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответницата е имало 3 броя отоплителни тела с
поставени ИРРО и не е имало узаконен водомер за топла вода, поради което топлата
вода е начислявана на база брой /1 лице/ потребители 140л./ден, съгласно Наредба №
Е-РД-04-1. Вещото лице дава заключение, че а исковия период не е бил подсигурен
достъп за отчет на уредите. От същото се изяснява, че дължимата от ответницата сума
за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно
приложимата методика е общо 5303,04 лева. Съдът намира, че заключението на
вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като
от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са
съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения
имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Съдът намира, че следва да разгледа направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност. Приложимата погасителна давност спрямо процесните
вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно
вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода
от м.05.2018г. до м.04.2020г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г. /, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения
за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. / нормата на
чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД на
ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г. / е предвидено,
че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в
сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
му в "Държавен вестник". Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо
70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид това и съобразявайки
периода, през който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД – 03.11.2021г., е изтекла погасителната давност за месечните вземания,
претендирани за периода от м.05.2018г. до м.06.2018г. включително. Съобразно
изложеното претенцията срещу ответника, изчислена от съда на основание чл. 162
ГПК и съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, следва да бъде
уважена претенцията за доставена топлинна енергия за периода м.07.2018г. -
5
м.04.2020г. за сумата 3205,83 лева. Същевременно ищецът претендира сума в по-малък
размер - 3183,79 лв., следователно съобразно диспозитивното начало искът за главница
за потребена ТЕ е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и иска за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за исковия период от м.03.2020 г. до м.04.2020г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 3,98
лв., от която ответницата дължи съобразно квотата в собствеността 4/6 или сумата
от 2,65 лв. Искът предявен за същия размер следователно е изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и
забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от
2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези
периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С
оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е
отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
6
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес следва да
бъде присъдена сумата 488,24 лева - разноски за държавна такса, депозит за
експертиза и възнаграждение за юрисконсулт /при определен от съда размер 50 лева/, а
за заповедното производство сумата 93,16 лева – разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт.
По делото са представени доказателства за сторени от ответницата разноски
представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение на адв. В. Н.,
видно от представения към отговора на исковата молба договор за правна защита и
съдействие от 08.11.2023г. Съобразно отхвърлената част от исковете, ответницата С. Н.
има право на разноски в размер на 48,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че С. Д. Н., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3183,79 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021г. до изплащане
на вземането и сумата 2,65 лв., представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден
имот- апартамент № 1, находящ се в гр. София, жк. „Лагера“, блок 44, вх. А, ет. 2, аб.
№ 108404 и за които е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 62855/2021 г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
439,63 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., както и иска за сумата от 0.40 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
15.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Д. Н., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 488,24 лева,
разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата 93,16 лева, разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Н., ЕГН **********, сумата 48,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8