Р Е Ш Е Н И Е № 111
гр. Кюстендил,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на деветнадесети февруари
през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
при секретаря Емилия Стойкова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева гр. д. № 465
по описа за 2017 на КнОС и за се произнесе, взе предвид:
А.А.А.,***, със съдебен адрес:***
е предявил против Прокуратурата на Република България, гр.С., бул. „***” № ***
иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 27 000
лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
В искова молба са изложени обстоятелства за това, че ищецът
работи като служител в Окръжна Дирекция на МВР-Кюстендил, а към 2014 год. е
работел на длъжност „инспектор-експерт по криминалистична дейност".
Пояснява подробно придобити от него образования, както и стремежа му да се
образова и повишава нивото си на познания. В развитието си по-късно е придобил
достатъчно познания и сочи, че винаги е полагал честен труд и е имал почтено
отношение към упражняваната от него с отговорност работа. Сочи, че на
13.01.2014 г. с постановление на Дупнишка районна прокуратура, постановено от
прокурор Д. М., против него е било образувано
наказателно досъдебно производство, а именно - следствено дело № 4/2014 г. по
описа на Окръжен следствен отдел. Твърди, че данни за това са били качени в
Масивите на МВР, с което е било опетнено доброто му име и авторитет. На
сочената от него дата - 10.03.2014 г. е бил привлечен като обвиняем за две
престъпления по чл.313, ал.1 от НК, извършени в гр.Кюстендил на дата 19.01.2011
г. чрез затаяване на истина в писмена декларация вх.№ 4779 от 11.03.2011 г,
изискана по чл.187, ал.3 от Закона за МВР и чл.169 от Правилника му за
прилагане, както и за това, че на 08.03.2012 год. чрез затаяване на истина в
декларация вх.№ 4389 от 08.03.2012 г, изисквана на посочените основания от
Закона и Правилника му за прилагане, не бил декларирал пред МВР изплатени му
доходи от възнаграждения за работата му като вещо лице от съдилищата в общ размер
5239,41 лв. Твърди, че тези възнаграждения ги е декларирал стриктно пред
Териториална дирекция на НАП-Кюстендил и е заплатил съответните дължими данъци.
Подробно е изложил обстоятелства за това, че сред колегите му, близки, познати
и началници бързо била разпространена информация за това, че срещу него се води
наказателно производство, като сочи това, че Окръжен следствен отдел при КОП се
намира в сградата на Окръжна дирекция на МВР-Кюстендил, което способствало
колегите му да имат информация за посещенията му при следователя и за това, че
се извършват съответни процесуални действия спрямо него. Твърди също така, че е
направена и регистрация във връзка с повдигнатите срещу него обвинения. Това
също станало достояние на неговите близки, познати и колеги с твърдението, че е
преживял унижение, било е опетнено името и авторитета му и отделно от това се е
чувствал като престъпник, въпреки това, че винаги е работил честно и почтено, а
и естеството му на работа е била свързана с това, и целият му съзнателен живот
бил посветил на борбата срещу престъпността, предвид заеманата от него длъжност
на „експерт". Загубил бил авторитет сред колегите му и респект сред
престъпният контингент, с който е имал досег поради работата му като
„експерт". Срещу него били извършвани проверки по линия на МВР. Всичко
това довело до загуба на желание за работа, а образуваното и воденото против
него наказателно производство станало повод и породило чувство на страх, че би
могъл да изгуби работата си, а това да се отрази негативно на семейството му,
тъй като го поставя в риск от невъзможност да получава доходи за посрещане
разходите на семейството и на дъщеря му, която е студентка и която ищецът
издържа. Сочи, че въпреки изразеното становище от него и защитника му за това,
че наказателното производство следва да бъде прекратено, поради липса на данни
за извършено престъпление, са продължили процесуалните действия, като на
23.05.2014 г. му е било повдигнато ново обвинение, след като от страна на
прокуратурата са предприемани действия за прецезиране на обвиненията против
ищеца. На 18.12.2014 г. отново е бил привлечен с ново прецезирано обвинение, в
качеството му на обвиняем. Сочи, че всички тези негативни преживявания са
повлияли негативно и на здравословното му състояние, тъй като постоянно бил
напрегнат, нямал минутка покой, като това довело и до повишаване на кръвното му
налягане, станал нервен, сприхав и лесно раздразнителен. Всичко това повлияло
негативно върху отношенията му с колеги и приятели. Станал затворен, нямал
желание да общува, т.е. негативно били повлияни и социалните му контакти.
Ограничавал излизанията и усещал живота си като скучен. Извършена била
задължителна полицейска регистрация, каквато се прави в случай на образувано
досъдебно производство, като това също опетнило доброто му име с твърдението,
че това било за период от дълги години. Твърди, че в крайна сметка
наказателното производство е приключило с оправдателен съдебен акт,
по-конкретно е постановено решение, с което е признат за невиновен, като датата
на постановяване на съдебния акт е 09.02.2015 г. по Наказателно административен
характер дело № 24/2015 год. на Пернишкия районен съд. Съдебното производство
било проведено пред този Районен съд, поради направени отводи от всички
магистрати-съдии в Районен съд-Кюстендил, предвид това, че ищецът в качеството
си на вещо лице е изготвял експертизи и е участвал по дела, разглеждани от
съдии в този съд. Предвид това са изложени и данни за отводи на прокурори от
Районна прокуратура-Кюстендил, което довело до определяне на Дупнишката районна
прокуратура, която да извършва процесуални действия на фаза досъдебно
производство. В крайна сметка, ищецът сочи, че е претърпял болки и страдания,
които включват изпитваните от него и описани по-горе притеснения, срам, страх
от осъждане, опетнено било доброто му име сред познати и неговите колеги, както
и негативното отражение върху здравословното му състояние, касаещо нарушения в
съня му, променен бил начинът му на живот по отношение на контактите му с
близки и познати. Счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на
ответната страна, като му се присъди обезщетение, което да репарира така
описаните и претърпени от него неимуществени вреди, като определя
обезщетението, което да репарира тези вреди в размер на 27000 лв. Заявена е и
друга претенция, имаща акцесорен характер за присъждане на обезщетение за
забава върху
- 2 -
претендираната
главница от 27000 лв., което обезщетение да се съизмерва с размера на законната
лихва, сочейки начален момент на дължимост на същата -
Ответникът, по реда на чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в
който е изразено подробно становище за неоснователност на предявения иск на
заявеното основание, като искът се оспорва и досежно неговият размер. В
отговора предимно се изразява становище за недоказаност на предявения иск, като
подробно са изложени твърдения за липса на доказателства, които да установяват
претърпени от ищеца болки и страдания, които твърди и по-конкретно тези,
свързани с увреждане на здравословното му състояние. Отрича се доказаността на
обстоятелствата, свързани с воденото срещу него наказателно производство на
досъдебна фаза, с оглед на това, че липсват данни на коя дата е привлечен като
обвиняем, а за представените в тази насока доказателства се твърди, че липсват съществени
реквизити, а именно тези, свързани с полагане на подписи, удостоверяващи
привличането на ищеца в качеството му на обвиняем. Твърди се също така, че
липсват доказателства, установяващи постановеният съдебен акт, а именно
решението от
КОС след преценка на доказателствата по делото и при
условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените към настоящото дело писмени доказателства,
както и НАХД № 00024/2015 г. на РС Перник и НАХД №01293/2014 г. на РС Перник се
очертава следният ход на наказателното производство:
Срещу ищеца е образувано предварително производство - ДП №
4/2014 г. по описа на ОП Кюстендил, ДП вх.№2132/2013 г. по описа на Дупнишка
районна прокуратура. Било изготвено постановление от
В настоящото производство е разпитана св. Д. А.– дъщеря на ищеца. В показанията си
свидетелката сочи, че след привличането му като обвиняем, баща й станал
по-затворен, избягвал социални контакти, имал проблеми със съня. Повдигнатото
обвинение породило в него притеснения относно работата му като началник на
научно – техническата лаборатория към МВР, за това, че можел да загуби работата
си и оттам да бъде в невъзможност да справи финансово с издръжката на
семейството си. Оплаквал се от влошено здравословно състояние, чиято
симптоматика се изразявала в стягане в сърдечната област, загуба на апетит,
влошено здравословно състояние. Свидетелката сочи, че баща й през този период
започнал да приема лекарства за повишено кръвно налягане. Част от приятелите му
се отдръпнали, като преустановили контакти с него. Св. А. установява, че за повдигнатото обвинение разбрали
неограничен кръг от хора, техни приятели, колеги на баща й, дори нейни
съученици, които й подмятали, че „знаят за баща й“. Сочи, че след началото на
2014 г., когато е било повдигнато обвинение срещу баща й, техните социални
контакти рязко намалели. Баща й живеел в постоянен страх от случващото се,
което обстоятелство се отразило негативно на общото му физическо и емоционално
състояние.
Св. П. П.
– приятел на ищеца, от своя страна установява, че А. след повдигнатите
обвинения физически се почувствал зле, започнал да говори неадекватни неща.
Сочи, че в града се носели слухове, че щели да го уволнят и да влезе в затвора.
Всички тези негативни емоции се отразили зле на емоционалното му и физическо
състояние, станал затворен и избягвал социални контакти. Негови познати и
колеги питали св. Петров дали А. бил наистина уволнен и щял да влиза в затвора.
За влошеното му здравословно състояние научил от съпругата на ищеца, която му
казала, че същия имал проблеми с високо кръвно налягане и със съня. От нея
разбрал, че А. започнал да пие хапчета за кръвно. Сочи, че всякакъв кръг от
хора – от обикновени граждани до негови колеги, се интересували от случващото
се с него.
С оглед на така установеното от фактическа страна
настоящата инстанция счита, че са налице изискванията на закона за ангажиране
на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано с
влязла в сила присъда - както в случая. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно
лице - т.е отговорността на държавата е обективна. Фактическият състав не
включва в себе си като предпоставка за възникването на задължение по чл. 4 ЗОДОВ отделните действия, довели до
повдигането на незаконно обвинение, сами по себе си също да са били
незаконосъобразни като или изобщо не са били регламентирани в закона или са
противоречали на материално- и/или процесуално-правни норми. Предвид това,
достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по
отношение на ищеца, за да се проведе успешно главно и пълно доказване на
посочената предпоставка като основание по ЗОДОВ за ангажиране на отговорността
на Държавата за вредите от незаконно обвинение. Обвинението е винаги незаконно,
когато по същото е постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият
случай - т.е. отговорността на държавата е
- 3 -
обективна
и нейното възникване е поставено в зависимост от крайния резултат на
наказателното преследване и няма значение дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни или не.
На следващо място следва да се докаже наличието на вреди /в
случая неимуществени/ и причинна връзка между повдигнатото незаконно обвинение
и настъпилите неблагоприятни последици.
Предвид на визираните по-горе доказателства по делото
следва да се приеме, че е налице посочената от закона хипотеза, тъй като са
установени и негативните преживявания на ищеца, и обстоятелството, че същите са
в следствие на воденото против негонаказателно
производство. Що се отнася до соченото влошено здравословно състояние, същото
не бе доказано от ищеца в проведеното производство, доколкото не бяха
ангажирани относими доказателства – медицински експертизи и заключения.
Безспорно по делото обаче се доказаха преживените от ищеца негативни
психо-емоционални преживявания, изразяващи се в постоянен страх за неговото
бъдеще, за опасността да загуби работата си и оттам невъзможността да осигури
финансовите нужди на своето семейство, срама от уронения му авторитет в
обществото и сред колегите. Тези
емоционални преживявания безспорно са допринесли за неговото отчуждаване и
дистанциране от близки и колеги.
Безспорно се констатира, че воденото наказателно
преследване е засегнало личността и достойнството на ищеца, същият е получил
психо - емоционален дискомфорт, променил поведението си и от деен и комуникативен
човек, започнал да се затваря в себе си, ограничавайки до минимум контактите
си, изпитвайки притеснение и страх от изхода на воденото срещу него наказателно
производството.
От събраните доказателства се установява и твърдението,
наведено от ищеца, че воденото против него наказателно производство му е
причинило притеснения в местоработата му, като самото съобщаване на
обстоятелствата относно това, че е обвиняем и му предстои разглеждане на делото
пред различните инстанции е достатъчно,
за да изпита чувство на срам и унижение,
а освен това и на страх от това как тези обстоятелства биха се отразили в служебно отношение.
Самото наказателно преследване срещу него станало достояние
на неопределен кръг лица и най-вече на неговите колеги още на най-ранния си
етап, предвид това, че същия работел в системата на МВР, където в ОСлО е бил
призоваван на разпити. Това безспорно е довело до неговото унижение и
опетняване на името му сред колегите му и сред обществото. Продължилото в
последствие наказателно производство в съдебна фаза също причинило душевен
дискомфорт у ищеца.
По делото липсват доказателства, установяващи по отношение на ищеца да са извършени действия
по задържане по реда на НПК или ЗМВР, а и същият не твърди подобни обстоятелства.
Наред с горното, на преценка подлежат и относително
непродължителния период на наказателното производство, включително и на съдебна
фаза, приключило с оправдателна присъда на
При определянето на парично обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 2 ЗОДОВ се прилага нормата на чл. 52 от ЗЗД .В тази връзка е налице постановена
съдебна практика от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК - срвн. решение № 532/
Общо следва да се отбележи, че справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, според съдебната
практика включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице.
Преценявайки именно съобразно този критерий и конкретно
изброените факти: във връзка със спецификата на случая и във връзка с
продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, вида и
тежестта на престъплението, в извършване на което А. е бил обвинен,
установената интензивност на претърпените душевни страдания от повдигнатото му
обвинение, уронването на доброто му име сред колегите и в обществото, а не на
последно място и социално-икономическите условия в страната към момента на
влизане в сила на оправдателната присъда и при постановяване на настоящето
решение, настоящият състав приема, че за обезщетение на неимуществените вреди,
претърпени от ищеца, е адекватна сума в размер на 5 000 лева.
Както е посочено в съдебната практика / изрично в този
смисъл срвн. Определение № 904 от
Правото на обезщетение възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, от който момент и същото става изискуемо, както
и процесното и доколкото се касае до парично задължение за вредите от забава се дължи обезщетение в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД или в случая
законна лихва върху горепосочената сума се дължи от
- 4 -
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А.А.А.,***, със съдебен адрес:***
на основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата
5 000 лева,, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат от образувано срещу ищеца наказателно производство - ДП № 4/2014 г.
по описа на ОП Кюстендил, ДП вх.№2132/2013 г. по описа на Дупнишка районна
прокуратура и незаконно водено наказателно преследване за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, за което ищецът е
признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото обвинение с решение от
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: