Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Габрово, 23.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. КОСЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 855 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от П.Х.М., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 4000 лева в
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето
му при ПТП, настъпило на 09.11.2019 г., заедно със законната лихва за забава от
датата на увреждането – 09.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата 72.92 лева - обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за
лечение на получените телесни увреждания, заедно със законната лихва за забава
от предявяване на исковата молба – 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане и
сумата 4.66 лева – обезщетение
за забава върху сумата, представляваща имуществени вреди за периода от
09.11.2019 г. до 25.06.2020 г. /деня предхождащ предявяването на исковата
молба/.
В исковата молба П.Х.М. твърди, че на
09.11.2019 г. като водач на мотоциклет „Ямаха ХВ 1900" с ДК № ЕВ 0622 В на
кръстовището образувано от път 1-5, около километър 142+599 /гр. Дряново-гр.
Габрово/ и път III-5004 е
участвал в пътно – транспортно произшествие, като влязъл в контакт с лек
автомобил марка „Ауди", модел „А4", с рег. № ЕВ 9882 АС, управляван
от Л.И.Л., при който получил мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма, множествени травми на гръдния кош, контузия на долната част на гърба и
таза, увреждания на лумбо-сакралните коренчета, посттравматично стресово
разстройство. Също така в резултат на злополуката имал оплаквания от
главоболие, световъртеж, прилошаване, премаляване, повръщане, дразнимост от
светлина и шум, влошено зрение, особено на дясното око, слабост в краката,
безсъние, чувствал се напрегнат и неспокоен. След инцидента изпитвал страх като
шофира автомобил. Твърди, че работата му е свързана с ежедневно шофиране,
като поради болките от
пътнотранспортното произшествие, от 22.11.2019 г. бил преназначен на непълно работно
време. Твърди, че претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на лекарства.
Виновният за причиненото ПТП водач бил страна
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с
ответника, като отказал изплащане на застрахователно обезщетение поради което
се претендира осъждането му да заплати причинените вреди, ведно с лихвата за
забава върху претендираните суми.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на
причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите в резултат на противоправното и виновно поведение на
ищеца. Твърди се, че претендираното обезщетение за неимуществените вреди не съответства
на съдебната практика, както и на принципа на справедливостта, прогласен в чл.
52 ЗЗД. Оспорва и началния момент от който се претендира заплащане на лихва за
забава.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
От представения двустранен констативен
протокол от 09.11.2019 г., съставен от водачите на МПС между които е настъпило
процесното ПТП, се установява, че в срока на действие на застрахователния
договор - на 09.11.2019 г. на път I-V и
път 5004 (III-5004)
е настъпило пътно транспортно произшествие между лек автомобил марка „Ауди А4”,
рег. № ЕВ 9882 АС и мотоциклет марка „Ямаха ХВ1900", с рег. № ЕВ 0622,
управляван от ищеца. В протокола не е отразено водачът на мотоциклет марка
„Ямаха ХВ1900" М. да е пострадал при произшествието.
Протоколът за
ПТП е частен свидетелстващ документ, съставен от участниците в ПТП не по повод
на настоящия процес, поради което и съдът го кредитира като доказателство за
факта на настъпилото ПТП и констатираните щети по мотоциклет
марка „Ямаха ХВ1900", с рег. № ЕВ 0622, както и обстоятелството, че водачът на лек
автомобил марка „Ауди А4”, рег. № ЕВ 9882 АС Л.Л., представил полица за застраховка „ГО” № BG/30/119002409267, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, валидна към датата на настъпването на
ПТП, които факти не са
спорни
между страните. Същият закрепва
волеизявленията на водачите на участвалите в процесното ПТП МПС, има характер на частен документ, който се ползва с
формална доказателствена сила и доколкото в производството не са събрани
доказателства, които да опровергават отразените от съставилите го лица факти,
съдът приема, че представения протокол установява факта на настъпило ПТП на
процесната дата, както и причинените на мотоциклет марка „Ямаха
ХВ1900" с ДКН ЕВ
0622 щети.
По делото са представени фискални бонове за
закупени медикаменти за периода 22.11.2019 г. – 17.12.2019 г. на обща стойност
от 72.92 лева.
Ищецът е представил медицински документи,
които са взети предвид при изготвяне на заключението на съдебно-медицинската
експертиза, поради което и съдът, като неразполагащ с необходимите специални
знания, не ги обсъжда.
По
делото е прието заключение по съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени
като компетентно и съответно на събраните писмени доказателства, от което се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил травма в областта
на поясния отдел на гръбначния стълб с болки в същата област, изтръпване на
крайниците /ищецът е с диабетна полиневропатия, засягаща долните крайници/.
Консултиран на 11.11.2019 г. със специалист ортопед-травматолог и направена
рентгенография на поясните прешлени на 12.11.2019 г., при което не са
установени травматични промени на поясните прешлени. Ищецът получил травма на
гръдния кош, изразяваща се в остри болки при извършване на дихателни движения,
предимно в дясната гръдна половина /при произшествието паднал назад и надясно/.
На 12.11.2019 г. консултиран със спациалист-пулмолог. Вечерта след
произшествието ищецът получил главоболие и световъртеж, замъглено зрение,
повърнал двукратно. По този повод на 14.11.2019 г. е консултиран със специалист
невролог. Поставена е диагноза мозъчно сътресение и е предписана медикаментозна
терапия. На 19.11.2019 г. е проведен контролен преглед, в който е отразено, че
оплакванията продължават. На 13.11.2019 г. е направена компютърна томография на
главен мозък, при което не са установени травматични увреждания. След инцидента
ищецът започнал да страда от безсъние и намален апетит. Бил напрегнат,
притеснявал се при управление на мотоциклет или автомобил. Консултиран със
специалист- психиатър на 13.11.2019 г. и е предписана медикаментозна терапия,
която ищецът прилагал известно време без особен ефект. Описаните телесни
увреждания могат да бъдат в причинна връзка с процесното ПТП. Съгласно
заключението възстановителния и оздравителния период при ищеца е продължил
около 2 месеца. Вещото лице сочи, че ищецът е търпял умерени болки и страдания,
изразяващи се в главоболие, световъртеж, замъгляване на зрението, дразнимост от
светлина и шум, болки в кръста със засилено изтръпване на долните крайници и
спонтанни болки при извършване на дихателни движения; страдал и страда от
безсъние, липса на апетит и напрежение при управление на МПС. Към настоящия
момент ищецът се оплаква от периодични болки в кръста при по-тежки физически
усилия. Продължава да има безсъние и изпитва напрежение при управление на МПС.
Вещото лице сочи, че ищецът е страдал и страда от неинсулинозависим захарен
диабет, диабетна полиневропатия на долните крайници. Преди около 4 години е
диагностициран с бронхиална астма, приложено е временно медикаментозно лечение
и от тогава няма оплаквания. Ищецът страда още от артериална хипертония и
митрална инсуфициенция. Съгласно заключението диабетната полиневропатия може да
попречи на нормалния възстановителен процес и оплакванията от нея да съвпаднат
или се засилят от травмата в поясния отдел на гръбнака.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че
болките в кръста не могат да се свържат с полиневропатията или диабета. Вещото
лице сочи, че закупените лекарства са във връзка с претърпените травми и нямат
никакво отношение към заболяванията на ищеца.
В производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на Г.С.И., показанията на която съдът
частично кредитира, при отчитане на близките й
отношения с ищеца и въз основа на които приема, че след претърпяното ПТП
ищецът е изпитвал силно главоболие, бил притеснен, изпитвал болки в кръста и в
краката. В деня на процесното ПТП ищецът тръгнал с пълна екипировка - кожено
яке, панталон, подлакътници, наколенки, каска. В останалата част показанията на
свидетеля възпроизвеждат твърдения на ищеца и не следва да се кредитират.
В частта относно механизма на настъпилото ПТП
показанията на свидетеля Л.И.Л. са взети предвид при изготвяне на заключението
по съдебно-автотехническата експертиза.
От заключението на изслушаната автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно
на другите доказателства по делото, се установява, че установените увреждания
на мотоциклета и указаното възприемане на изправено положение на мотоциклета
при удара, определят удар на предна гума в задната част на автомобила.
Установените увреждания на мотоциклета са от лявата му страна и е възможно
получаването им при падане на мотоциклета на ляво. Скоростта на лекия
автомобил, достигната в момента на удара е 28.6 km/h.
Липсата на увреждания на бронята и предното окачване на мотоциклета определят,
че при удара, мотоциклета се е движил
със скорост от 37.6 km/h. Скоростта на движение на мотоциклета
при удара определя, че мотоциклетиста е реагирал за намаляване на скоростта на
движение. С оглед на указаното спиране на автомобила и последващото му потегляне
от състояние на покой, водачът на мотоциклета е реагирал не по-рано от
потеглянето на автомобила. Максимално възможната скорост на движение на
мотоциклета е при вариант на реагиране на мотоциклетиста, към момента на
потегляне на лекия автомобил, при което максималната скорост на движение на
мотоциклетиста при приближаване към зоната на удара е 81.7 km/h.
Характера на оформяне на кръстовището и на път 1-5, определя, че при положение
на лекия автомобил с предна част в зоната на „стоп линията" видимостта за
двамата водачи е взаимна и е не по-малка от 150 метра. Скоростта на движение на
мотоциклета при удара, определя, че мотоциклетиста е реагирал за намаляване на
скоростта на движение. С оглед на указаното спиране на автомобила и
последващото му потегляне от състояние на покой, водачът на мотоциклета е
реагирал не по рано от потеглянето на автомобила, когато се е намирал на
разстояние не повече от 95 метра до мястото на удара. По делото няма данни
мотоциклетиста да е предприел действия за отклоняване на мотоциклета. В случая,
лекият автомобил осъществява навлизане в лентата за движение на мотоциклета от
ляво на последния. В този аспект технически правилните действия на
мотоциклетиста е осъществяване на процес на спиране. Разположението на
превозните средства към момента на навлизане на автомобила в лентата за
движение на мотоциклета, определя, че мотоциклетистът не разполага с техническа
възможност, при реагирането в този момент да предотврати удара с автомобила.
Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме
мотоциклета преди да осъществи потегляне за изпълнение на маневрата за
включване в път 1-5 и при правилна преценка на движението на мотоциклета да го
пропусне и предотврати удара с мотоциклета.
Съгласно заключението мотоциклетът е бил
преминал необходимия технически преглед преди произшествието и е бил технически
изправен и годен за движение по пътищата отворени за обществено ползване. В
данните по делото липсват данни, които да определят наличие на техническа
неизправност на мотоциклета преди настъпване на произшествието и
причинно-следствена връзка между техническото му състояние, настъпилото ПТП и
уврежданията. Съгласно заключението техническите параметри на каската на
мотоциклета съответстват на европейския стандарт.
Видно от представеното свидетелство за
управление на МПС издадено на 02.04.2019 г. със срок на валидност 02.04.2029 г.
ищецът притежава правоспособност категория „А” за управление на мотоциклети с
двигател с работен обем над 50 cm³ и/или с конструктивна максимална скорост,
по-висока от 45 km/h.
От представеното
по делото уведомление за щета на МПС се установява, че на 27.12.2019 г. ищецът е
уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, по което е
образувана застрахователна преписка по щета № 0801-004965/2019-02, като на
застрахователя по застраховка „ГО“ са представени документи, обосноваващи
претенцията – констативен протокол за ПТП, застрахователна полица, медицински
експертизи и амбулаторни листи. В писмо от 17.01.2020 г. от страна на ответника
до ищеца е обективирано изявление, че ще се произнесе по претенцията след
представяне на допълнителна първична и последваща медицинска документация и
посочване на банкова сметка, ***.03.2020 г. е отказал да изплати застрахователно
обезщетение.
Останалите доказателства съдът не обсъжда,
тъй като същите или не установяват факти от предмета на доказване, очертан от
предявения иск или не са необходими, с оглед приетите за безспорни в
отношенията между страните факти.
Относно иска с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“,
сключена с ответника, предполага да се установи наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на застрахования водач, причинил ПТП фактически състав,
който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните
елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от
чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата
на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника.
В производството за безспорен факт е прието
съществуването на правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и Л.И.Л. – трето за спора лице, за което се твърди да е осъществило
спрямо ищеца граждански деликт.
В резултат на поведение на Л.И.Л.,
осъществено при управлението на лек автомобил марка „Ауди", модел
„А4", с рег. № ЕВ 9882 АС, предприето в нарушение на чл. 25 ал.1 ЗДП - водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, и в нарушение на чл. 50.
ал. 1 ЗДП, която норма предвижда, че на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство, е произтекъл контакт между автомобила
„Ауди А4” и управлявания от ищеца П.Х.М. мотоциклет марка „Ямаха ХВ1900",
от който са настъпили неблагоприятни изменения в правната му сфера – увреждане
на здравето му.
Субективният елемент от състава на
гражданския деликт – вината, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в
тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й. Съдът намира обратното доказване за
неосъществено и презумпцията за необорена, поради което неоснователни са
доводите на ответника за недоказано негово виновно поведение.
Следователно, в резултат на допуснатото
виновно и противоправно поведение на ответника са настъпили неблагоприятните
изменения в правната сфера на ищеца, изразени в неблагоприятно засягане на
здравето му и направени разходи за лечение на полученото увреждане, които са
намалили активите на имуществото му.
Пряката причинна връзка между поведението на
водача Л. и вредите е установена чрез кредитираните заключения на
съдебно-медицинската и автотехническата експертизи.
Неимуществените вреди са неблагоприятни
изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено
благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му - обект на правото
на лична /физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл.28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия
организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на
съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на
всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се изразява в
травма в областта на поясния отдел на гръбначния стълб с болки в същата област,
изтръпване на крайниците, травма на гръдния кош, изразяваща се в остри болки
при извършване на дихателни движения, предимно в дясната гръдна половина,
мозъчно сътресение – болки и страдания за период от 2 месеца, без последици при
обичаен ход на възстановителните процеси, а доказателства за усложненото им
протичане не са събрани. Преживения при ПТП стрес неминуемо води до
неблагоприятни емоционални изживявания у ищеца, които също представляват
неимуществени вреди, подлежащи на възмездяване.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо
– здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат
на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно
чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда. Съдът приема, че
за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето,
резултат от настъпилото ПТП и с оглед непродължителния период (2 месеца), през
който са понасяни болките и страданията, както и липсата на остатъчни неблагоприятни последици, следва да бъде
престирана сума в размер на 4500 лева, която би била адекватна на претърпените
вреди, поради което предявеният иск за възмездяване на неимуществените вреди
следва да се уважи за размера от 4000 лева в приложение на диспозитивното начало в
гражданския процес. Върху
установената дължима главница, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от настъпване на увреждането, ответникът дължи и законната лихва, считано
от изтичането на срока чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ – 21.01.2020 год. до
окончателното изплащане.
Имуществените вреди се изразяват в извършени
разходи във връзка с проведено лечение на получените от ищеца при процесното
ПТП травматични увреждания. Съдът приема, че релевантните разходи по предявения иск възлизат на сума в общ
размер от 72.92 лева и са извършени в периода 22.11.2019 г. – 17.12.2019 г.,
като причинно-следствена им връзка с
увреждането се установява от съдебно-медицинската експертиза. Това означава, че
главният иск за репариране на имуществените вреди е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
При извод за основателност на главните
искове, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца при твърденията същият да е
нарушил правилата за движение. Възражението е неоснователно.
За да е част от причината поведението на
ищцата следва да е противоправно, т.е. предприемането му следва да е в
нарушение на установена с правна норма забрана. Съпричиняване на вредоносния
резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало причина
или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата, а
такова поведение не се доказа. Противоправното поведение, в което се състои
съпричиняването, стои в доказателствена тежест на ответника.
В случая ПТП е настъпило на кръстовище, като
от събраните доказателства – заключението на САТЕ се установи, че скоростта на
мотоциклета няма как да се приеме за превишена. Настъпването на процесното ПТП
се дължи единствено и само на виновното противоправно поведение на водача на
лекия автомобил „Ауди" Л.И.Л.. В случая дали водачът на мотоциклета е
могъл да избегне удара ако реагира при аварийно спиране е без правно значение. Ищецът
се е намирал на път с предимство спрямо лекия автомобил „Ауди” и е навлязъл в
кръстовището, като това му поведение
напълно съответства на установените правила за движение. Обективно,
водачът на лекия автомобил „Ауди” е бил административноправно задължен да
съобрази поведението си, като пропусне МПС, движещи се по пътя с предимство. От
произведения резултат – настъпил сблъсък между лекия автомобил и мотоциклета,
следва, че същият не е изпълнил така вмененото му задължение. Л.И.Л., е навлязъл
в кръстовището без да пропусне мотоциклет марка „Ямаха ХВ1900", отнел е
предимството му и е произтекъл механичният контакт между двете МПС. Това сочи,
че единствената правно-релевантна причина за сблъсъка е виновното и
противоправно негово поведение, осъществено в нарушение на чл.25, ал. 1 и чл. чл. 50. ал. 1 ЗДвП. За ищеца не е
съществувало задължение да се съобрази с предприетото от водача на лекия
автомобил Ауди противоправно поведение. Няма как ищецът да е бил правнозадължен
да предвиди, а още по-малко да предотврати противоправното поведение на Л.И.Л.,
като доводите на ответника за отчитане на възможността на М. да предотврати
удара като реагира при аварийно спиране, са изцяло неоснователни. Възраженията
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца при твърденията
същият да е нарушил правилата за движение – чл. 20, чл. 70, ал. 3 вр. чл.75,
чл. 137е, чл. 147, ал. 3, т. 5, чл. 150а ЗДвП са недоказани. Доказателства за
осъществено от ищеца противоправно поведение, елемент от причинно-следствената
верига, не са ангажирани, поради което и в приложение на неблагоприятните
последици от неизпълнената доказателствена тежест, съдът приема възраженията за
неоснователни.
Относно акцесорния иск с правна квалификация
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Разпоредбата на чл. 380,
ал. 1 КЗ предвижда лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, да е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура. Съгласно чл. 496, 1 КЗ срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно чл. 496, ал. 4 КЗ когато документите по ал. 3 са недостатъчни
за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на
документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Съгласно разпоредбата на чл. 497,
ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
В случая застрахователят на основание чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ е изпаднал в забава
от 21.01.2020 г., от който момент дължи обезщетение за забавено изпълнение.
Злоупотреба с право е искането
на застрахователя пострадалият да представи
допълнителна първична и последваща медицинска документация. Пострадалият е
представил наличната медицинска документация и няма как да представи
допълнителни документи, които не съществуват. Непредставяне на такива документи не е пречка застрахователят да
се произнесе по претенцията, като я уважи или отхвърли. В случая непредставянето на исканите
документи е ирелевантно и не е
от естество да освободи ответника от заплащане на мораторна
лихва след изтичане на
15-дневния срок, а не тримесечния срок от сезирането му, доколкото и в хода на
настоящото производство ответникът не е определил размер на обезщетението, а
изразява становище за неоснователност на иска, което поддържа до приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция. Същото се отнася и за
искането за посочване на банкова сметка ***я изцяло на основателността на предявения от
увреденото лице пряк иск /Така решение № 167 от 30.01.2020
г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о./.
Размерът на законната лихва е нормативно
определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската
народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г./, поради което акцесорния иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху дължимата главница за имуществени
вреди, е основателен за сумата 3.18 лева, определена по реда на чл.162 ГПК,
чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими
специални знания, с каквито съдът да не разполага. Съответно за разликата до
предявения размер от 4.66 лева
и за периода 09.11.2019 г. – 20.01.2020 г., следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските за производството.
С оглед изхода на спора, всяка от страните
има право на разноски, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от
исковете. Ищецът е доказал извършени в производството разноски в размер на
428.10 лева (163.10 лева – внесена държавна такса, 15 лева – депозит за
призоваване на свидетел, 250 лева - възнаграждение за вещо лице по съдебно –
медицинска експертиза), от която сума, следва да му се присъдят 427.94 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. В полза на адв. Д.С. следва да се
присъди възнаграждение в размер на 809.71 лева за оказана безплатна адвокатска
помощ, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът релевира възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение, но в случая не намира приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
доколкото се касае за оказана безплатна адвокатска помощ по смисъла на
чл. 38 ЗА, като адвокатското възнаграждение се определя от съда в минимален размер.
Ответникът доказва
извършени разноски в размер на 1305 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от която сума му се следват
47 стотинки, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Габровски районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на П.Х.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 4000 (четири хиляди) лева - обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания за увреждане на здравето му при
настъпило на 09.11.2019 г. на кръстовището образувано от път 1-5, около километър 142+599 /гр. Дряново-гр.
Габрово/ и път III-5004 ПТП, причинено от
застраховано при ответника лице, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 21.01.2020 г. до окончателното й погасяване, сумата 72.92
лева (седемдесет и два лева и
деветдесет и две стотинки) - обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение на полученото увреждане, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от предявяване на исковата молба – 26.06.2020 г. до окончателното й
погасяване, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 3.18 лева (три лева и
осемнадесет стотинки) – обезщетение за забава върху главницата от 72.92 лева за периода 22.01.2020 г. –
25.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава за разликата до предявения
размер от 4.66 лева и за периода 09.11.2019 г. – 20.01.2020 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“
№ 1, да заплати на П.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 427.94
лева (четиристотин двадесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки) –
разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д.С. ***,
сумата 809.71 лева /осемстотин
и девет лева и седемдесет и една стотинки/ – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответника П.Х.М., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА П.Х.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 47 стотинки
(четиридесет и седем стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: