Решение по дело №152/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 114
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20205320200152
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                     № ................

 

                                            гр. Карлово, 03.08.2020 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд                         ІІІ наказателен състав,

на шести юли                                               две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

при секретаря Маргарита Тянчева, като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело №152 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР – П., серия К № 2859623 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на И.В.К. с ЕГН **********,*** *******, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се и представлява.

Процесуален представител на административно-наказващия орган, издал електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание, но взема писмено отношение по жалбата, като моли ЕФ да се потвърди. Претендира разноски.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 06.02.2020г., като същият е обжалван на 07.02.2020г., т.е. жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

РС К., след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.07.2019 г. в 11.43 часа, МПС - лек автомобил марка “БМВ”, с рег. № ********, собственост на И.В.К. с ЕГН **********,*** ********се движел по ул. „Т.Р.“ до №** в гр.К., обл.П., където при максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч., процесният автомобил се движел със скорост от 94 км/ч. Поради движението си с превишена скорост, автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна техническа система тип „ТFR1 – М”, № 612, монтирана на полицейски автомобил с номер РВ 4382 ХК.     

В последствие, от ОД на МВР – П., бил издаден електронен фиш серия К № 2859623, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя, като собственик на МПС-то е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.

Отговорността за нарушението правилно е ангажирана в лицето на И.В.К. с ЕГН **********, като собственик на автомобила, съгласно справката на КАТ във връзка с правилата по чл.189, ал.5 и чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорно установено по делото е, че на посочената дата - 05.07.2019 г. в 11.43 часа, лек автомобил марка “БМВ”, с рег. № ********, собственост на И.В.К. с ЕГН **********,*** ********се движел по ул. „Т.Р.“ до №** в гр.К., обл.П., където при максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч., процесният автомобил се движел със скорост от 94 км/ч, т.е  превишената  скорост  е 44 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

Не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с пътен знак, поради отпадането на изискването в чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП.

В случая по делото е установено, че техническото средство е мобилно АТСС, което работи на определено място за контрол, а не е такова, което се движи в пътнотранспортния поток.

От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна техническа система тип „ТFR1 – М”, № 612, монтирана на полицейски автомобил с номер РВ 4382 ХК. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя, която е била 94 км/ч., и е такава след приспадане на допустимото отклонение /толеранс/ и същата е отразена в ел. фиш. По делото, като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 05.07.2019 г. в 11.43.03 часа, както и, че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е  ********.

Доколкото посочените снимки – 4 бр. са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП.

От представените като писмени доказателства документи по делото - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол №1-33-19 от 07.03.2019г. се установява, че системата за видеоконтрол е одобрена и проверена.

От приложеното като писмено доказателство по делото - справка от КАТ П. се установява, че към датата на заснемане на нарушението именно жалбоподателят е собственик на автомобила.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на електронния фиш, налагащи отмяната му. Приема, че фишът притежава законово регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В тази връзка съдът съобрази, че при издаването на електронните фишове не намират приложение съответните разпоредби от ЗАНН, уреждащи сроковете за издаване на АУАН. Фишът е издаден в рамките на визираните в НК давностни срокове, поради което не е преклудирана възможността да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя. С оглед на горното и отчитайки приобщените писмени доказателства сочещи, че към процесния период именно жалбоподателят е собственик на автомобила и не се е възползвал от правото си да посочи извършител на нарушението по предвидения в чл.189, ал.5 от ЗДвП ред, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от  ЗПП, във вр. с чл.27е от НЗПП право да получи направените разноски има въззиваемата страна. Съдът, като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди е 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

 

                                                         Р Е Ш И:

 

1.ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2859623 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР - П., с който на И.В.К. с ЕГН **********,*** ******, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.

 

2.ОСЪЖДА И.В.К. с ЕГН **********,*** ********да заплати на ОД на МВР – П. направените по делото разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

 

2.Решението подлежи на касационно обжалване пред П.ският административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               Районен съдия:………………

МТ