РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. гр. Хасково, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640100553 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на К.
С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Х., ****************************,
против „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1700, Район Студентски, ж.к. „Студентски
град“, бул. „Акад. Стефан Младенов“, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца: сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди/ лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука, настъпила на 16.01.2024г. в гр.Х., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на увреждането -16.01.2024г. до окончателното й плащане и
за заплащане на сумата от 2960 лева /две хиляди деветстотин и шестдесет
лева/ – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова
злополука, настъпила на 16.01.2024г. в гр.Х., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на увреждането – 16.01.2024г. до окончателното й плащане.
Претендират се сторените разноски.
Твърди се от ищцата и ответника са страни по трудово
правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях Трудов
договор № РД-20-1405/01.08.2019г. по силата, на който ищцата заемала
1
длъжност „Сортировач, поща (пощенски пратки) към ОВ към ОПС" с код по
НКПД: 44123007 228-4-05-2, с работното й място - 5120 ОВ Хасково IIк
1349999.
Твърди се, че на 16.01.2024г. ищцата била на обичайното си работно
място: товаро-разтоварната рампа на ОВ Хасково, намираща се в сградата на
Централен пощенски клон гр. Х., ***************. Ищцата била първа смяна
и пренасяла с количка чували с писма и пратки от стаята, където се сортирали,
към рампата отвън. Оставяйки количката на рампата, ищцата се обърнала, за
да се върне към стаята. Обръщайки се, тя стъпила върху чувал, който се оказал
зад краката й, на пода на рампата, като при придвижването й преди това с
количката, въпросният чувал не бил там. След стъпването и спъването й
върху чувала, ищцата паднала от рампата на земята от височина около 1,5
метра. При падането си, ищцата ударила изключително силно лявото си
коляно и подбедрица в земята. Непосредствени очевидци на злополуката
станали нейните колеги, които веднага позвънили на тел. 112 и извикали екип
на Спешна помощ.
Процесната злополука била декларирана пред компетентните органи,
като с Разпореждане № 5104-15-66 от 15.02.2024 г. по описа на ТП на НОИ-
Пловдив злополуката била призната за трудова такава.
Непосредствено след настъпване на злополуката, ищцата била откарана
по спешност в „МБАЛ-Хасково" АД, където била хоспитализирана за периода
от 16.01.2024г. до 22.01.2024 г. В болничното заведение, ищцата била приета с
оплаквания за невъзможни движения в горния край на лявата подбедрица и
колянна става. След извършените й редица прегледи, изследвания и
рентгенографии, лекарите констатирали, че вследствие на процесната
злополука, ищцата е получила следното травматично увреждане: Фрактура на
горния край на лявата подбедрица (голям пищял/тибия).
Поради тежестта и сложността на получената от ищцата фрактура, още
в деня на нейната хоспитализация тя била подложена на оперативна
интервенция. При въпросната интервенция, на ищцата било извършено
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула и
поставяне на метална заключваща плака.
След проведената й операция, левият крак на ищцата бил гипсиран и
обездвижен, като предвид стабилизиране на състоянието й, ищцата била
изписана от „МБАЛ-Хасково" АД. При изписването й, лекарите дали на
2
пострадалата препоръки да не натоварва оперираният си крайник, както и да
използва помощни средства (патерици) за период от 3 (три) месеца, с които да
се придвижва.
Ищцата продължила възстановяването и лечението си в домашни
условия, като предвид фрактурата в областта на левия си крак, който бил
почти напълно обездвижен, ищцата се нуждаела от чужда помощ при
извършването на битовите си и хигиенни нужди. За целта ищцата твръди, че
се налагало да ангажира денонощно своите близки, които трябвало да се
непрестанно до нея, за да й помагат и обслужват.
Ищцата твърди, че изпитвала също така множество силни и
непрестанни болки, поради което й се налага постоянно да приема силни
обезболяващи и седативни медикаменти.
Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба,
възстановителният период при ищцата продължавал, поради което същата
ползвала отпуск за временна нетрудоспособност /болничен/.
Твърди се също така, че според лекарските прогнози, с времето болките,
които изпитвала изпитвала щели да намалят своя интензитет, но съществувала
вероятност движенията в областта на левия крак и подбедрица да останат
ограничени и болезнени. Също според лекарските прогнози, най-вероятно в
бъдеще щяло да се наложи пострадалата да претърпи нова оперативна
интервенция, при която металните импланти, поставени в левия й крак да
бъдат отстранени. Предвид гореизложеното, твърди се, че съществува реална
опасност и вероятност здравословното състояние на ищцата да остане
пожизнено увредено и до края на дните си пострадалата да изпитва
неблагоприятните последици от процесната трудова злополука и причинената
й травма.
Сочи се освен това, че в резултат на преживяната трудова злополука,
здравословното състояние на ищцата се било влошило, което дало отражение
и на психиката й. В резултат на изживения шок, ищцата се оплаквала от
понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката,
изпитвала нарушения на съня и вниманието, поради което й се налагало да
приема сънотворни медикаменти и хранителни добавки. Отделно от това и
предвид обстоятелството, че ищцата е трудно подвижна и изпитва силни
болки в левия си крак, същата се тревожела, че никога няма да се възстанови
напълно, няма да може да бъде същият пълноценен човек, какъвто е била
3
преди злополуката и до края на дните си ще бъде в тежест на своите близки.
Освен претърпените от ищцата неимуществени вреди, болки и страдания,
твърди се, че тя понесла и значителни имуществени такива, възлизащи до
момента на сумата в общ размер на 2960 лв. (две хиляди деветстотин и
шестдесет лева). За въпросните имуществени разходи ищцата разполагала с
Фактура № ********* от 16.01.2024 г., издадена от „МБАЛ-Хасково" АД, на
стойност 2 960 лв., придружена с фискален бон.
Твърди се също така, че до датата на подаване на искова молба, от страна
на ответното дружество не били потърсили, не били предложили и не били
изплатили на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени и
имуществени вреди, следствие от настъпилата трудова злополука.
Предвид това, отправя се искане за осъждане на ответника „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на ищцата К. С. Д., сумата в размер
на 40000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие на трудова
злополука, настъпила на 16.01.2024 г. в гр.Х., ведно с лихва за забава върху
горепосочената сума, считано от датата на настъпилото непозволено
увреждане - 16.01.2024г., до окончателното й изплащане, както и да заплати
на ищцата сумата в размер на 2960 лв. (две хиляди деветстотин и шестдесет
лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени
вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 16.01.2024 г. гр. Х.,
ведно с лихва за забава върху горепосочената сума, считано от датата на
настъпилото непозволено увреждане - 16.01.2024г., до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените
искове.
Сочи, че съгласно длъжностната си характеристика ищцата подготвяла и
експедитирала чували, пост пакети, пощенски пратки. В основните й
отговорности присъствало задължението за спазване на правилата за
безопасност и здраве при работа и следвало да познава правилата, за което й
се провеждал и съответния инструктаж. Касаело се за работник-сортировач на
пощенски пратки, който оперира и работи с количка и експедитиране на
пратки/ чували повече от 3 години, тоест следвало да се приеме, че ищцата
била придобила в достатъчна степен трудови навици, качества и умения да
4
работи безопасно с процесната количка и чували и да спазва точно
изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Манипулациите,
които ищцата изпълнявала, работните правила и длъжностна характеристика
не били сложни, напротив - същите били елементарни и не изисквали някакви
значителни усилия или някакви специални знания и умения, които да
притежава работника, за да ескортира пратките до рампата на обекта и
обратно. Касаело се за неположени от ищцата елементарни усилия и липса на
елементарно старание и внимание, както и налично пренебрегване на основни
правила на придвижване и правила за безопасност при предвижване на
човешко същество по дадено трасе. Пострадалата не била оценила
съществуващата опасност, свързана със стъпването и върху обемен предмет -
чувал, с което създала риск за безопасността и здравето си, като е нарушила
чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 33
ЗЗБУТ всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции.
Съгласно чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Сочи, че в случая е налице именно неполагане
на грижа /заобикаляне на предмет/, която е от първостепенна важност за
живота и здравето на ищеца и лична отговорности, и проявената небрежност е
груба, поради естеството на неположената грижа, тъй като не ставало въпрос
за някаква специфична компетентност, за строго професионално съобразяване
на обстоятелства или технология на действия. Налице е несъобразяване и
неполагане на дължима грижа в ситуация - стъпване върху обемист предмет,
която би била преценена като опасна дори при наличието на малък житейски
опит, без да е необходима квалификация или специфични обучения. В още по-
голяма степен казаното важало за човек в зряла възраст, с вменени служебни
отговорности в тази посока и значителен професионален стаж. На ищцата бил
проведен и инструктаж, но дори и без такъв инструктаж, същата би следвало
да знае, че не трябва да стъпва върху предмети, докато се предвижва.
Сочи се също така, че до подаването на отговора на исковата молба
ищцата не била предявила/ уведомила „Български пощи“ ЕАД нито писмено,
нито устно за свои имуществени или неимуществени претенции от трудова
злополука било то като размер или като основание, за да му бъдат изплатени.
5
Сочи се, че към момента на инцидента между „Български пощи" ЕАД и ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД има сключен застрахователен договор № 67/
15.04.2020г. за срок на действие от четири години, а застрахователната полица
за групова застраховка „Злополука" покривал и риска „Временна загуба на
работоспособност вследствие трудова злополука или битова злополука,
приравнена към трудова злополука". Сочи се, че от страна на работодателя
били подадени документи за изплащане на обезщетение, но поради ползван от
ищцата отпуск, поради временна неработоспособност, същата не се била
явявала на работа след инцидента, а съгласно представената Застрахователна
полица 0501-130-2023-00010 застрахователната сума по застраховка „трудова
злополука" се изплащала като процент в зависимост от дните на трудовата
неработоспособност и за да бъде изплатена сумата, служителят трябвало да се
завърне на работа, т.е. трябвало да е ясен броят на дните на трудова
неработоспособност на служителя. Съгласно чл.200, ал.4 КТ дължимото
обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите, поради
което се отправя молба, при евентуално изплащане на застрахователно
обезщетение, същото да бъде взето предвид.
Сочи също така, че съгласно епикризата, представена от ищцата, ходът
на заболяването е гладък и няма усложнения. Статусът при изписването е
добър, изходът на заболяването - с подобрение. Посочено е, че
следоперативния период е протекъл гладко при липса на субективни
оплаквания, което е индикация за ниската степента на претендираните
страдания. Насочена е към ОПЛ. Лекуващите лекари препоръчват домашно
лечение. С оглед на това, касае за травма, действително причиняваща известен
дискомфорт и невъзможност за изпълнение на обичайните дейности в пълен
обем, но без отразяване на общия здравен статус и емоционална стабилност на
потърпевшия.
Предвид изложените доводи от правна и фактическа страна, се отправя
молба да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен изцяло иска
с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 200, ал. 3 от КТ, като
неоснователен и недоказан по основание и размер, алтернативно - да бъде
постановено решение, с което да се намали размерът на иска, на основание чл.
200, ал. 4 от КТ и чл. 201, ал.2, т. 1 от КТ.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа иска. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска.
6
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено, от
фактическа страна, следното:
Не се спори, а така също установява се от приложените писмени
доказателства, че между страните съществува трудовоправна връзка,
възникнала въз основа на сключен между тях Трудов договор № РД-20-
1405/01.08.2019г. Това обстоятелство се потвърждава от приобщените по
делото Трудов договор № РД-20-1405/01.08.2019г., видно от който ищцата
заема при ответника длъжността „Сортировач, поща (пощенски пратки) към
ОВ към ОПС" с код по НКПД: 44123007 228-4-05-2, с работното й място -
5120 ОВ Хасково IIк 1349999, като не се спори между страните, че ищцата е
заемала посочената длъжност при ответвика и към датата на злополуката -
16.01.2024г.
Съгласно приетата по делото длъжностната характеристика за заеманата
от ищцата длъжност, основните трудови задължения за заеманата длъжност,
са следните: осъществява приемането, грубата и детайлна сортировка и
експедирането на пощенските пратки, получава, отговаря и обработва чували
и пост пакети с входящи пощенски пратки. Извършва прецизна проверка на
вида на пратките и отмята в опис обр. 269 всички регистрирани пощенски
пратки и записи, а чувалите кореспонденция, чували РП, връзки вестници и
колетни пратки - по опис обр. 271. Извършва груба и детайлна сортировка на
всички входящи и изходящи кореспондентски пратки, малки пакети и печатни
произведения, пратки ВУП и МУП по утвърдена „Инструкция за сортиране на
пощенски пратки". Подготвя необходимите съпроводителни документи за
експедиране на пратките, подготвя и експедира чували и пост пакети
пощенски пратки. Предава срещу подпис на пощальоните препоръчаната
кореспонденция, а също така и за абонаментните пощенски кутии и на гише
„До поискване". Приключва ежедневно опис обр. 269 и 271 като ги подрежда
по възходящ ред и ги съхранява. Клеймова ясно и четливо пощенски пратки и
води контролна книга за клеймата. При неотложна производствена
необходимост извършва и други дейности по разпореждане на прекия си
ръководител, свързани с технологичния процес.
Ищцата е декларирала, че е запозната с длъжностната характеристика и
с правилника за вътрешния трудов ред, като екземпляр от същата е връчен на
05.08.2019г. Авторството на положения подпис, за работник/служител, не е
оспорено от ищцата, поради което следва да се приеме, че същата е запозната
7
със съдържанието на документа.На същата дата е проведен и начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна безопасност,
видно от Служебна бележка № 18/05.08.20219г.
От приложената декларация за трудова злополука се установява, че
ответното дружество е заявявило настъпилата злополука пред ТП на НОИ -
Хасково, с декларация за трудова злополука от 22.01.2024г. г. В същата е
посочена длъжността на пострадалото лице, както и обстоятелствата, при
които е настъпила злополуката – на 16.10.2024 г. около 07,45 часа, през
работно време, на обичайното стационарно работно място на работника
товаро-разтоварна рампа на ОВ Хасково - гр.Х., **************, при
следните действия – с количка изнася на рампата чувалите със сортирана
поща за ПС, при което пада от рампата, в резултат на което получава
счупване на капачката на ляво коляно.
От приложения Протокол № 5103-26-3 от 08.02.2024г. на ТП на НОИ
Хасково за рузултатите от извършеното разследване на злополуката, се
установя, че в административното производство по разследването на
злополуката е представена от осигурителя „Инструкция за безопасна
работа.при ръчно изпълнение на товарно-разтоварни работи и складиране на
материали" съгласно т.6, от която - „При използване на колички, вагонетки и
др. транспортно средство да се бута, а не да се тегли". Риска за работа с
количка е идентифициран в Оценката на риска - „Работа с тежести - вдигане,
носене, поставяне, бутане, теглене или преместване на товари", като самия
риск е оценен като малък риск. Видно от протокола, проведен е начален
инструктаж по ЗБР, за което е издадена Служебна бележка №18/05.08.2019 г. и
периодични инструктажи на 02.10.2019 г., 02.01.2020 г., 02.04.2020 г.,
05.08.2020 г., 02.10.2020 г., 05.01.2021 г., 02.04.2021 г., 05.07.2021 г., 04.10.2021
г., 04.01.2022 г., 01.04.2022 г., 28.07.2022 г., 04.10.2022 г., 04.01.2023 г.,
04.04.2023 г., 03.07.2023 г., 03.10.2023 г. и на 05.01.2024 г., но не са
представени документи доказващи провеждането на инструктаж на работното
място на ищцата при назначаването й.
При проверката, видно от изготвения Протокол № 5103-26-3 от
08.02.2024г. на ТП на НОИ Хасково за рузултатите от извършеното
разследване на злополуката, са допуснати са нарушения от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
8
здравословни и безопасни условия на труд - чл. 11, ал. 5 - Инструктажите,
проведени по реда на наредбата, се документират в Книга за инструктажи
съгласно приложение №1; чл. 13, ал. 1 - Инструктажът на работното място е
практическо запознаване на работника или служителя с конкретните
изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на
работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа; чл. 2, ал.
1 - Работодателят осигурява, на всеки работещ подходящо обучение и/или
инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със
спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като
отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на
съответното работно място; чл. 19, ал. 1 - Работодателят предоставя на
работещите, включително и на работещите по срочно правоотношение или
при условията на временна работа по чл. 14, ал. 1, или на техните
представители необходимата информация за рисковете за здравето и
безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за
отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове;
Нарушения от Наредба №7/23.09.1999 г. за минималните изисквания на
здравословни и безопастни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване; чл. 166, ал. 2 - При използване на
работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето
на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции,
които нарушения са допуснати от Работодателя.
С разпореждане № 5104-15-66/15.02.2024г. на ТП на НОИ - Хасково
настъпилата злополука, при която е пострадала ищцата, е приета за трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Намерено е, че същата е станала през време и по
повод на извършваната работа.
От съдържанието на издадената от МБАЛ Хаскаво АД епикриза от
22.10.2023г., става ясно, че болничното лечение на ищцата е продължило за
периода от 16.01.2023 г. до 22.01.2023 г., като на 116.01.2023 г. същата е
претърпяла операция, при която е извършено открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Видно от епикризата, извръшени са
изследвания – рентгенография; наложена е метална шина иа имобилизация.
Пациентката е изписана за амбулаторно лечение, с препоръки и и назначения:
Да се сменя стерилна превръзка през 3 дни; да се свалят конците на 16-я
следоперативен ден; д а ходи с помощни средства за 3 месеца без да
обременява крайника; Fraxiparin до 30-я следоперативен ден, както и три
9
контролни прегледа първият, от които на 26.01.2024г. От приложената
фактура № *********/16.01.2024г., издадена от МБАЛ Хасково АД на датата
на извръшеното оперативно лечение на ищцата, на името на пациента –
ищцата К. Д., а се установява, че стойността на заключваща плака за
проксимална тибия е общо 2960 лева, която видно от приложения фискален
бон е заплатена.
За установяване фактическата страна на спора, по делото е допуснато
провеждане на съдебно-медицинска експертиза. От заключението на същата,
прието като неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и
безпристрастно, се установява, че в резултат на падането, ищцата е получила
следното травматично увреждане: Счупване на горния край на лява
подбедрица. Според вещото лице възстановителният процес продължава вече
9 месеца и още не е приключил, като ищцата ходи с проходилка. Движенията
на левия крак не са възстановени, ищцата продължава да се придвижва с
проходилка. Според вещото лице травмата е в пряка причинна връзка с
настъпилата на 16.01.2024г. трудова злополука. Видно от заключението на
вещото лице, било е проведено е оперативно лечение: открито наместване с
вътрешна фиксация на голям и малък пищял- поставена метална плака.
Имплантите не са отстранени. Преценка за трайни последици може да се
прави след прикллючване на възстановителния процес и трайното
стабилизиране на състоянието на ищцата; преценката за белези и деформации
също следвало да се направи след прикличване на оздравителния процес.
Според вещотно лице обичайният срок за възстановяване за физически труд е
6-8 месеца. Предписанията на лекуващите лекари се спазват стриктно.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че при
провеждане на оперативно лечение - вътрешна фиксация на ляв малък
пищял, разрезът зависи от вида и характера на счупването и избора на
металния имплант, с който ще бъдат фиксирани костите. Принципът в
хирургията е да се работи максимално нетравматично, тоест да се спестят на
пациента големи разрези, остатъчни белези и т.н., така, че се осигурява
минимално най-малкият достъп. Процедурата представлява като оперативно
се отварят меките тъкани и се осигурява пряк достъп до костта, тя се
възстановява в нейната цялост и във възстановеният си вид се фиксира с
метални импланти, за да не се размества. На следващ етап, по преценка на
лекуващите лекари и със съгласието на пациента, след като се изчака да се
види дали ще се възстанови целостта на костите, се пристъпва към операция
10
по снемане на металните импланти. Видно от заключението на вещонто лице,
металните импланти /метална плака/, не са свалени. Сочи, че ищцата няма
никаква стабилност и не може да се движи сама без помощно средство.
Оздравителният процес при ищцата според вещото лице не е приключил.
По делото е допуснато провеждане и на съдебно-писхологична
експертиза, по въпроси, поставени от страните. Според заключението на
вещото лице, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно, се установява, че при ищцата не се наблюдава симптоматика
на Посттравматично стресово разстройство. Касае са за „Разстройство в
адаптацията AD“. Симптомите на разстройство в адаптацията започват в
рамките на до 3 месеца от стресово събитие и продължават не повече от б
месеца след края му. Въпреки това, персистиращи или хронични нарушения
могат да продължат повече от б месеца. Към настоящия момент ищцата
продължава да изпитва негативни емоционални преживявания, които са
нормална психологична защитна реакция, а не болестни симптоми. Отразяват
се върху цялостното поведение, пълноценното социално функциониране и
качество на живот и са в адаптационния спектър на разтройствата. Установява
се силно и ясно изразено емоционално безпокойство, предвид дългия и
неясен период за окончателно възстановяване. Неяснотата за бъдещето и
живота и са водещи фактори за срива на психиката. Ищцата е с подчертано
силна нервно-психологическа травма, първо заради злополуката и основно
заради натрупаната личностна и емоционална тревожност и несигурност от
неясното бъдеще за себе си. За състоянието на ищцата на този етап би била
подходяща психотерапевтична работа за надграждане на умения за справяне
със адаптивното разстройство. Когнитивно поведенческата терапия също би
била подходяща. Към настоящия момент ищцата все още има негативни
емоционални преживявания. Има страхове и паник атаки, които са последица
от преживяното. При евентуални следващи стресови събития психичната
травма ще бъде от значение и би могла да отключи утежняващи психични
процеси, включително и депресивни състояния. Психиката на човек е
съвкупност от преживявания и всяко нещо би могло и може да повлияе на
състоянието, но физическата травма от злополуката се отразява върху
цялостното поведение, пълноценното социално функциониране и качество на
живот, което в този момент е с негативна насоченост и е пряко свързано с
трудовата злополука при ищцата. Пред вещото лице, ищцата съобщава , че е
имала социален живот и нормални взаимоотношения с приятели и на работа,
11
след трудовата злополука не е ползвала психиатрична или психологична
помощ, като вещото лице сочи, че това е въпрос на личен избор на ищцата.
Вещото лице сочи, че в експертизата са посочени методиките, включващи
манипулирани въпроси за преценка на лъжата, които дават основание да се
даде мнение, че липсват симулативни преживявания.
По искане на ищцата, по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водения от ищеца свидетел Н. Д. – дъщеря на пострадалата. В
показанията си пред съда, св. Н. Д. – дъщеря на пострадалата, разказва, че на
16.01.2024г. майка й – ищцата К. Д., е претърпяла инцидент, при който докато
била на работа и пренасяла с количка чували с пощенски пратки, се спъва в
чувал и пада от рампата, по която се придвижвала. Сочи, че ищцата работи в
„Български пощи“ в гр. Х., централен офис и трудовите й функции се състоят
основно сортиране на писма, които се поставят в чували, които са между 10-
15 кг, качват се на колички, след което количките трябва да се изнесат на
рампата, от където ги взимат хора, които ги качват по бусовете, за да ги
закарат. Сочи, че в момента, в който ищцата изкарвала тази количка, рампата
била празна, но в момента, в който я оставя и обръща, на рампата вече имало
някакъв чувал, в който тя се спънала и паднала директно от рампата на крака
си. Чувалът, в който се спънала не бил от нейната количка и ищцата не го била
забелязала при обръщането си. По същото време на смяна били няколко
работници на смяна и вероятно бил паднал от друга количка, като вероятно
количката е била претоварена. Свидетелката сочи, че по обяснения на майка й,
случвало се постоянно да се качват повече чували на количките. Сочи, че за
злополуката узнала от майка си, която й позвънила около 08,00 часа, чакайки
линейката пред Пощата. Когато свидетелката пристигнала в гр. Х., ищцата
вече била в болницата, където била преминала през част от изследванията.
Оказало, че има сериозно счупване на лява подбедрица и се налагала спешна
операция. Свидетелката сочи, че ищцата била изключително разтревожена, с
изключителни болки, молела се по-бързо да я вкарат в операция, защото не се
търпяло, била в шок. В болничното заведение ищцата била няколко дни за
лечение като била изписана около 22.01.2024г. или 23.01.2024 г. Последствие,
ищцата продължила лечението си , но при домашни условия, с помощта на
свидетелката и друга роднина. Свидетелката сочи, че икщцата има нужда от
обслужване и не може да се справя сама с ежедневни дейности. Първите 2
седмици, след като ищцата била изписана от болничното заведение, не
можела да се движи, кракът й бил обездвижен много време и имала нужда от
12
помощ за всяко нещо. Не можела сама да поддържа хигиената си и дасе
обслужва, ходела с памперси, не можела да се изкъпе и почисти. В момента
вече ходела сама до тоалетна, но все още не можела да се изкъпе сама, не
можела да се справя с ежедневни и обичайни дейности като пазаруване,
готвене и др. От момента на инцидента се предвижвала само с помощни
средства – с проходилка и с патерици. Споед свидетелката, към настоящия
момент ищцата била изключително лабилна, притеснявала се от лекари, от
болници, заспивала с медикаменти, продължавала да пие болкоуспокояващи,
нямала желание да излиза, изпитвала страх. Чувствала се изключително зле
емоционално и от това, че не може да стъпи на крака си, а преди инцидента
обичала да ходи и да се разхожда. Чувствала се изключително зле
психически, физически и емоционално. Физическото й състояние било
такова, че ищцата можела да ходи самостоятелно без помощни средства. Не
излизала навън сама, а само с помощта на свидетелката. При това, излизала
само, когато ходела на лекар като нямала желание да излиза. Според
свидетелката, ищцата била обезнадеждена, че няма да се възстанови.
Чувствала тежест, че се налага да ангажира близките си. Сочи, че ищцата
започнала едва сега, след няколко месеца да прави леки упражнения, за да
раздвижва крака. Няколко дни преди разпита на свидетелката (проведен на
01.07.2024г.) , била предписана и първата рехабилитация. Сочи, че едното
коляно спрямо другото изглеждало ужасно и деформирано. Според
свидетелкат, дори докторите в рехабилитацията казвали, че това коляно
изобщо нямало да добие нормалния си вид, както и че походката, която е
имала до момента, нямало да се възстанови изцяло така, както е била преди.
По време на възстановяването на майка й, не били търсели психологична
помощ. Свидетелката сочи и че била ходила на работното място на майка си и
е била свидетел на място как изнасят пощенски пратки и как протича
процесът на работа. За целия процес не била стояла, но била ходила на
работното й място да го видя, ходила е да нося документи и била запозната
какво представлява рампата и от къде е паднала ищцата. Ходила е до
работното й място и преди инцидента, както и след него.
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелските
показания, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
свидетелката Н.Д., доколкото същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондират на станалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
13
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Същите са
предявени от и против надлежна страна, поради което са допустими. Съдът
дължи произнасяне относно основателността им.
Трудовата злополука е легално дефинирана в чл. 55, ал. 1 КСО – това е
всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Отговорността на работодателя по чл.
200, ал. 1 КТ е обективна и безвиновна, като съгласно посочената разпоредба,
за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
- както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от трудовата злополука, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им. Това е така, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни
условия на труд и да предотврати настъпването на злополуки.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно трудово
правоотношение, по което е имал качеството на работник/служител при
ответника; трудов характер по смисъла на КСО на настъпилата злополука;
претърпените неимуществени и имуществени вреди, чието репариране се
претендира. В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на
исковата молба възражения, в т. ч., че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат.
Съдът намира за безспорно установено, че към 16.01.2024 г., между
ищцата и ответното дружество е налице валидно трудово правоотношение. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила
разпореждане по чл. 55, ал. 1 КСО на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО,
злополуката, при която е настъпило телесното увреждане на ищцата е приета
за трудова, поради което характерът на същата е безспорно установен.
Спорът между страните е съсредоточен относно интензитета на
претърпените от ищцата вреди, размера на претендираното обезщетение,
както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на
14
пострадалата.
Редът за установяване на трудова злополука е регламентиран с
разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и на Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТ3/.
Съгласно чл. 57, ал. 1 КСО, осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за
изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от
5 работни дни да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова злополука, а
когато това не е сторено, пострадалият или неговите наследници имат право в
срок една година от злополуката да я декларират пред ТП на НОИ /чл. 57, ал. 2
КСО/. В срумая, видно от приложената декларазия, спазен е срока по чл. 57,
ал. 1 КСО.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване (проявена от страна на ищцата груба небрежност) по чл. 201,
ал. 2 КТ. Възражението е допустимо като въведено в преклузивния срок, но
разгледано по същество, съдът намира същото за неоснователно, по следните
съображения:
Според константната съдебна практика, работникът проявява груба
небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка, както и при случаите, в които работодателят
не е осигурил безопасни условия на труд или без да е проведен точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа
/решение № 227 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., 4 г. о. / или
когато е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни правила за безопасност /решение № 60 по гр. д. №
5074/2013 г. на ВКС 4 г. о. /. Груба небрежност ще е налице, когато работникът
е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат, но
лекомислено е смятал и се е надявал, че той няма да настъпи или че ще го
предотврати.Следователно, за да бъде ограничена отговорността на
работодателя, следва да бъде установено не просто, че пострадалият работник
не е положил дължимата грижа при изпълнение на възложената му работа, а
че същият в проявил "липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегвайки основни правила за безопасност", т. е. когато не е положил
грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства
/решение № 45 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2020 г., 3 г. о.; решение
№ 62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, 4 г. о. /. Според трайно
установената практика на ВКС, не би могло да се приеме, че работникът е
15
проявил груба небрежност, когато настъпилата трудова злополука е следствие
от допусната от работодателя постоянна практика, нарушаваща правилата за
безопасност на труда /в този смисъл – решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 298/2009 г., 4 г. о., ГК и решение № 157 от 24.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 6210/2013 г., 3 г. о., ГК/. Това виждане е доразвито в мотивите на
решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2020 г., 4 г. о., ГК, в
които се приема следното: "Задължението на работодателя да осигури
безопасни и здравословни условия за изпълнение на трудовите задължения от
страна на работниците или служителите, не се изчерпва само с осигуряване на
такива в началото на изпълнението на задълженията, а включва и
задължението му да поддържа съществуването им през цялото време на
изпълняването на работата. Последното се реализира и чрез осъществяване
задължението на работодателя за контрол за изпълнението на трудовите
задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на
безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на такива
да предприеме мерки, включително и дисциплинарни за отстраняването на
тези нарушения. Когато работодателят не предприеме такива мерки, при
наличието на постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа,
при настъпила вследствие на това трудова злополука не се прилагат правилата
на грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ. "
В случая, трудовата злополука е настъпила при падане от височина от
необезопасено препятствие – необезопасена рампа, по която установява се от
свидетелските показания се е преминавало с натоварене с чували количка, за
да се натоварят пощенските пратки. Рампата не е била обезопасена по начин,
че да не се стига до подобен инцидент. Предвид това съдът намира, че
работодателят не е изпълнил задължението си да осигури безопасни и
здравословни условия за изпълнение на трудовите задължения на
работниците.
От страна на работодателя, не е ангажирано нито едно доказателство, от
което да се направи извод, че при настъпване на злополуката, пострадалата не
е проявила необходимото внимание и е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат. Няма и наведени твърдения същата да е нарушила
нормативно установени или установени от работодателя правила за
безопасност и нарушението да е извършено при условията на проявена от
ищцата груба небрежност в изяснения по-горе смисъл на това понятие.
Напротив, ангажираните от ответника гласни доказателства не подкрепят
16
твърденията за съпричиняване от страна на пострадалата.
Относно неимуществените вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, на обезщетяване подлежат
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението възмездяващо
страданията понесени вследствие на увреждането се определя от съда по
справедливост.
За да определи размера на същото, съдът следва да съобрази установените
по делото конкретни обстоятелства, тъй като съгласно константната съдебна
практика, справедливостта не е абстрактна категория, а при всеки случай
преценката следва да се основава на обективно съществуващите
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Компенсирането на
вредите на увредено лице от вредоносно действие следва да бъде в пълна
степен и едва когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към
реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е
постановено в съответствие с принципа за справедливост /така решение №
407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 177/2009
г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
В настоящия случай, при определяне размера на обезщетението следва да
бъдат отчетени, от една страна видът и тежестта на претърпяното физическо
увреждане, продължителността на възстановителния период и извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на
увреденото лице и възможността да продължи трудовата си кариера,
общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др.
От представената медицинска документация, както и от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза по категоричен
начин се установява, че вследствие на трудовата злополука ищцата е
претърпяла следното телесно увреждане: Счупване на горния край на лява
подбедрица. Наложило се е провеждането на оперативно лечение, при което
счупената кост е съединена с метална заключваща плака за проксимална
тибия. От заключението по СМЕ става ясно, че обичайно крайника се оставя в
покой за около 45 дни, след което започва постепенна рехабилитация и след
раздвижване на обездвижените стави около третия месец се разрешават леки
натоварвания. Вещото лице е посочило, че обичайният срок за лечение е с
продължителност от около 8 месеца, както и че към момента оздравителни
17
процес не е приключил, ищата продължава да се придвижва с помощни
средства, не са преамахнати и имплантите. Внезапното падане на ищцата е
станало причина за травматични увреждения и силен стрес, обусловили
необходимост от оперативно и медикаментозно лечение, обездвижване,
промяна в ежедневието на пострадалата, и изпитвани силни болки и
негативни емоции. Безспорно, фрактурата на лява подбедрица, причинява
изключителна по интензитет и продължителност болка, която ищцата търпи
не само при нейното внезапното възникване и при провеждане на
оперативното лечение, но и в дългия период на провеждане на
рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, с цел възстановяването
на пълния обем на движение на ръката. Отделно от изпитваните силни болки,
неудобства и негативни емоции, претърпяната от ищцата травма налага
нежелана промяна в нейното ежедневие. Първоначалната пълна невъзможност
за движение, а впоследствие и ограничено движение, обуславя
продължителна неспособност за пълноценно и самостоятелно извършване на
обичайните дейности, свързани с домакинството, но и с обслужването на
личността. Необходимостта от чужда помощ безспорно е в тежест, както на
този, който я оказва, така и за този, на когото се помага, поради което
изпитваните от ищцата негативни емоции са житейски обясними и
разбираеми. Отделно, ищцата не може да се грижи за дома си, като се
наложило близки да й помагат. От приетото по делото заключение на
съдебно-психологичната експертиза, се установява, че при ищцата е налице
„Разстройство в адаптацията AD“. Симптомите на разстройство в адаптацията
започват в рамките на до 3 месеца от стресово събитие и продължават не
повече от б месеца след края му. Въпреки това, персистиращи или хронични
нарушения могат да продължат повече от 6 месеца. Ищцата продължава да
изпитва негативни емоционални преживявания, които са нормална
психологична защитна реакция, а не болестни симптоми. Отразяват се върху
цялостното поведение, пълноценното социално функциониране и качество на
живот и са в адаптационния спектър на разтройствата. Установява се силно и
ясно изразено емоционално безпокойство, предвид дългия и неясен период за
окончателно възстановяване. Неяснотата за бъдещето и живота и са водещи
фактори за срива на психиката. Ищцата е с подчертано силна нервно-
психологическа травма, първо заради злополуката и основно заради
натрупаната личностна и емоционална тревожност и несигурност от неясното
бъдеще за себе си. За състоянието на ищцата на този етап би била подходяща
18
психотерапевтична работа за надграждане на умения за справяне със
адаптивното разстройство. Когнитивно поведенческата терапия също би била
подходяща. Към настоящия момент ищцата все още има негативни
емоционални преживявания. Има страхове и паник атаки, които са последица
от преживяното. При евентуални следващи стресови събития психичната
травма ще бъде от значение и би могла да отключи утежняващи психични
процеси, включително и депресивни състояния.
Така след съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства, както и
съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента
на настъпване на злополуката и съдебната практика по сходни казуси,
настоящият съдебен състав намира, че с определянето на обезщетение в
размер от 20 000 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между вредите и
паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен в
чл. 52 ЗЗД. За разликата над 20 000 лева до пълния претендиран размер от 40
000 лева, претенцията подлежи на отхвърляне.
Относно имуществените вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, работникът следва да бъде
обезщетен за всички претърпени от него вреди, представляващи пряка и
непосредствена последица от увреждането, включително и претърпените
загуби, и пропуснати ползи, т. е. имуществените вреди. По делото е доказано,
че ищцата е претърпяла имуществени вреди в резултат на уврежданията,
причинени от процесната трудова злополука, за осъществени разходи в хода на
лечението.
От приложените писмени доказателства и заключение на съдебно-
медицинска експертиза, се установява, че при лечението е използана метална
заключваща плака за проксимална тибия, за която е издадена Фактура №
********* от 16.01.2024 г., издадена от „МБАЛ-Хасково" АД на името на
пациента – ищцата К. Д., на стойност 2960 лв. с ДДС, придружена с фискален
бон от същата дата. Не се оспорва нейното закупуване и необходимост при
проведеното лечение на ищцата. Направените разходи, съдът намира, че
следва да бъдат обезщетени от ответника, като бъде присъдени обезщетение
за имуществени вреди в размер на 2960,00 лева.
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. В настоящия
19
случай не са представени доказателства за изплатена парична помощ по
общественото осигуряване, поради което такава не следва да се приспада.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение по
ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. До приключване на съдебното
дирене не са представени доказателства за получено от страна на ищцата
застрахователно обезщетение.
С оглед основателността на главните искове, основателна е претенцията и
за законна лихва, считано от датата на увреждането.
По разноските:
Съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ищцата има право на сторените по делото разноски по делото.
Доколкото се касае за обезвреда на вреди, вследствие трудова злополука,
ищцата е освободена от заплащането на разноски по делото – в т. ч. за
държавна такса и за провеждане на експертиза.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, ищцата е представлявана от АД
„Генев и Марков“ при условията на чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗАдв. На основание чл.
38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от общо 2521,00 лева, представляваща възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие
по настоящото дело, определено според уважения размер на исковите
претенции и по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 от ЗАдв. вр. чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника също се дължат
разноски като ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 180,00
лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8,
изр. 2 вр.чл. 38 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, предвид конкретиката на спора, осъществената защита по него и
съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимата държавна такса върху
уважения размер на предявената искова претенция, а именно сумата от 918,40
лева, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно
20
издаване на изпълнителен лист.
Възнагражденията на вещите лица по назначените експертизи е било
заплатено от ответника по сметка на РС Хасково.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, Район Студентски, ж.к.
„Студентски град“, бул. „Акад. Стефан Младенов“, ДА ЗАПЛАТИ на К. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Х., ****************************, сумата 20
000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила
на 16.01.2024 г. гр. Х., ведно със законната лихва за забава върху
горепосочената сума, считано от датата на настъпилото непозволено
увреждане - 16.01.2024 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 20 000 лева до претендираните 40 000 лева.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, Район Студентски, ж.к.
„Студентски град“, бул. „Акад. Стефан Младенов“, ДА ЗАПЛАТИ на К. С.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Х., ****************************, сумата
2 960 лв. (две хиляди деветстотин и шестдесет лева), представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, вследствие на
трудова злополука, настъпила на 16.01.2024 г. гр. Х., ведно с законната лихва
за забава върху горепосочената сума, считано от датата на настъпилото
непозволено увреждане - 16.01.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, Район Студентски, ж.к.
„Студентски град“, бул. „Акад. Стефан Младенов“, на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал.1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на АД „Генев и Марков“ , код по
БУЛСТАТ *********, сумата от 2 521 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Х.,
****************************, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да
21
заплати на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, Район Студентски, ж.к.
„Студентски град“, бул. „Акад. Стефан Младенов“, сумата 180 лева,
представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, Район Студентски, ж.к.
„Студентски град“, бул. „Акад. Стефан Младенов“, на основание чл.78, ал.6
ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - Хасково
сумата от 918,40 лева, представляваща дължима държавна такса по делото,
както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
22