№ 56
гр. София, 11.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000501004 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Делото е приключило с решение от 14.10.2021 г. В срока за неговото
обжалване, на 01.12.2021 г. е постъпила молба за изменението му в частта за
разноските от Н. Й. С. чрез адв. Д.. Поискано е на Н.С. да бъдат присъдени 281.27 лева
– половината от платената от него държавна такса по въззивното производство, тъй
като е уважена жалбата му на 50% (обезсилено е първоинстанционното решение в
посочената от жалбоподателя част). Изложени са твърдения, че на адвоката на Т.П. се
дължи само ¼ от минималното адвокатско възнаграждение или само 337 лева, което е
¼ от 1348 лева, тъй като на първо място въззивната му жалба не е уважена и на второ
място на адвоката на Н.С. също се дължи адвокатско възнаграждение. Поискано е
хонорара на адв. Т. да бъде намален до 337 лева. Изрично е посочено, че не се
оспорват присъдените й 200 лева по частната жалба.
Насрещната страна Т.П., чрез адв. Т. е депозирал становище, в което излага
доводи за неоснователността на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Софийският апелативен съд, като разгледа делото и изявленията на страните,
намира следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено своевременно и от легитимирана
страна, като е представен и списък по чл.80 ГПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно, предвид следното:
Апелативният съд е бил сезиран с въззивни жалби на Т.П. и Н.С., като всеки е
обжалвал частично първоинстанционното решение. Като краен резултат въззивният
съд е потвърдил първоинстанционното решение, т.е., нито една от двете въззивни
жалби не е уважена. Следователно, на никоя от двете страни не се дължи репарация на
платената от нея държавна такса.
Вярно е, че по въззивната жалба на Н.С. въззивният съд е обезсилил частично
първоинстанционното решение по отношение на иска за собственост върху посочения
в решението поземлен имот. Това обаче е станало, защото пред първата инстанция
1
такъв иск изобщо не е бил предявен, данъчна оценка на този имот не е представяна,
нито е събирана държавна такса по него. Такава държавна такса не е събирана и за
въззивната инстанция, поради което такава не се дължи на Н.С..
Следва да бъде посочено още, че неправилно Н.С. изчислява дължимостта на
разноските според това колко от направените оплаквания съдът е уважил. Разноските
се изчисляват само и единствено според крайния резултат от делото и спрямо
защитения материален интерес, а той в случая се определя от данъчната оценка на
процесните недвижими имоти.
Неоснователно е и искането за намаляване адвокатския хонорар на адв. Т.,
пълномощник на Т.П.. В решението е посочено, че макар никоя от двете жалби да не е
уважена, то на всяка страна се дължи репариране на съответна част от платения
адвокатски хонорар, тъй като същият служи както по въззивната жалба на
упълномощителя, така и за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна. Тъй
като в списъка си по чл. 80 ГПК Н.С. не е поискал адвокатски хонорар, такъв не му е
присъден и не му се дължи. Пълномощникът на Т.П. адв. Т. го е представлявала
безплатно, поради което на нея се дължи адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. С решението й е определено минималното адвокатско
възнаграждение съобразно цената на иска по чл. 30 ЗН – 27 254.90 лева, въззивната
жалба във връзка с който иск на насрещната страна не е уважена, т.е., това е
защитеният от нея насрещен материален интерес, и това е именно присъдената сума от
1348 лева. Макар да е било дължимо адвокатско възнаграждение и по отношение на
материалния интерес на другия иск по чл. 124 ГПК (съобразно чл. 2, ал. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения), такова не е
определено, което е в ущърб не на Н.С., а на адв. Т., но тя не е поискала изменение на
решението в частта на присъдените й разноски, поради което изменение не се дължи.
Горното обосновава извод за пълна неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1
ГПК.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Й. С. чрез адв. Д. за изменение на
решението в частта на разноските, депозирано на 01.12.2021 г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2