Р Е Ш Е Н И Е
№2936/28.6.2019г.
Гр.Варна,28.06.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ
СЪСТАВ, в публично заседание проведено на седми юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18 908 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба с регистрационен вх.номер 83035/14.12.2018
г. от ищцовата страна „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, * представлявано от
Изпълнителни директори Н. Т. С.и М. Д. Д. – чрез пълномощника – юрисконсулт П.
Б.против ответника З.К.К., ЕГН **********,***.Предявените от ищцовата страна
специални обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове са с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД /уточнени с допълнителна молба от 16.01.2019 г. с
която са представени доказателства за доплатена държавна такса/ и имат за
предмет установяване със СПН на съществуването на паричното вземане за което е
било водено заповедното производство – ч.гр.дело № 11 882/2018 по описа на
РС Варна Х – ти състав/. По цитираното заповедно производство е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя – сега ищец и
против длъжника а на основание чл. 47, ал. 5, вр. чл.
415 ГПК на заявителя заповедния съд е дал указания да предяви установителния си иск, което е и сторено по настоящото
производство
Предметът на исковата защита е идентичен с този в
заповедното производство - частно
гр.дело № 11882/2018 г. по описа на РС Варна, Х –ти състав и издадена Заповед №
5902 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 2.8.2018 г. а именно парични вземания както следва: сумата от 839.35лв. /осемстотин тридесет и девет лева и тридесет и пет
стотинки/ лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем
№ 2661202 от 14.10.2016 г., /сключен с „И. А. М.” АД, вземането по който е
прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 01.08.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,/сумата от 111.41 лв. /сто и единадесет лева и четиридесет и една стотинки/
представляваща договорна лихва за периода 26.12.2016 г. до 21.08.2017г.
(падеж на последната погасителна вноска), сумата
от 36.00 /тридесет и шест лева/– представляваща такса разходи, сумата от 624.84 лв. /шестстотин двадесет и четири лева и осемдесет и
четири стотинки/– представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 26.12.2016г. до 21.08.2017г. (падеж на последна
погасителна вноска), сумата от 108.65 лв./сто и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ – представляваща
обезщетение за забава за периода от 27.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда -
01.08.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 01.08.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД. В горния
смисъл е и искането на ищцовата страна съгласно нормата на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК а както бе посочено и по-горе предявеният иск е с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Отправено е и искане в полза на
ответната страна да се присъдят и разноските сторени от ищцовата страна и в
заповедното и в исковото производство.
Исковата си молба ищцовата страна основава на
следните твърдени факти и обстоятелства: Твърди се, че на 1.8.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. сключен
между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на което вземането на „И. А.
М.“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2661202/14.10.2016 г. било
прехвърлено в собственост на „*“ ООД ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности включително и лихви .Договорът за заем,твърди „*“ ЕАД, съдържал
изрична клауза , която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си
в полза на трети лица. “*“ АД / понастоящем „*“ ЕАД ЕИК * било правоприемник на
„*“ ООД с ЕИК *. Твърди се, че „И. А. М.“ АД било упълномощило А.з.с.н.в. “АД
/понастоящем ЕАД – съкратено в
определението - „*/ в качеството й на цесионер по договора за цесия от 16.11.2010 г. от свое име
и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, заявява „*“ ЕАД , до ответника било
изпратено от страна на „И. А. М.“ АД,
чрез * ЕАД уведомително писмо с
изх.номер от 1.8.2017 г. за станалата продажба, чрез Български поши с известие за доставяне на посочения в договора за
кредит постоянен адрес на ответника, като било видно от приложеното известие за
доставяне с посочения баркод, че пратката не била
получена от длъжника. Твърди се,че на дата 22.11.2018 г. било изпратено
повторно уведомително писмо с посочения номер, чрез куриерска фирма „*“ за
доставяне на същия адрес на ответника,
но и от втората обратна разписка се установявало, че пратката съдържаща
уведомлението за цесията не била получена от ответника. С оглед горното и ищцовата
страна прилага към исковата молба и моли да бъде прието копие от уведомление за
извършената цесия, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и
приложенията, позовавайки се на цитираната съдебна практика на ВКС обективирана
в отделни актове на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.На следващо място ищцовата
страна твърди, че на 14-ти октомври 2016 год. между „И. А. М.“ АД /в качество
на заемодател/ и З.К.К. /в качество на заемател/ - бил сключен договор за паричен заем с номер
2661202, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемополучателя и съдържащ индивидуалните условия за
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се
задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 1 000 лева, представляваща главница и чиста стойност на
кредита.Редът и условията , при които кредиторът отпуснал кредит на
кредитополучателя, сочи още ищцовата страна, се уреждали от Договора. Така
предоставянето в собственост на посочената сума от заемодателя на заемателя, релевира ищцовата
страна представлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави
заема и представлявало задължение на заемателя да
заплати на заемодателя погасителни вноски указани по размер и брой в договора.
Погасителните вноски, които заемателят се задължил да
изплаща на заемодателя съставлявали изплащане на главницата по кредита ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1162,04
лв. Така договорната лихва по кредита била договорена между страните в размер
на 162,04 лева. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, релевира ищцовото дружество, заемателят се бил задължил да върне кредита в срок до
21.08.2017 година на 22 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 52,82
лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на 31.10.2016 г. а
на последната – на 21.08.2017 г. С подписването на договора за заем, пояснява
ищцовата страна в исковата си молба, заемателят
удостоверявал, че заемодателят го бил уведомил подробно за всички клаузи от
този договор ,съгласявал се с тях и желаел договорът да бъде сключен.На
основание сключения договор за паричен заем заеметелят,
според ищцовата страна бил заявил, че е запознат и съгласен с Тарифата за
таксите на „И. А. М.“ АД, актуална към датата на сключване на посочения
договор. Съгласно същата Тарифа, в случай, че заемателят
забавел заплащането на падеж на погасителна вноска включваща главница и
договорна лихва по заема с повече от 30 ет календарни
дни, следвало да дължи на заемодателя заплащането на такса разходи /изпращане
на напомнителни писма, ел.съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събиране на просочените
вземания в размер на 9 лева. Таксата за направени разходи се начислявала при
всяка забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят не можело да
надхвърлят 45 лева. На основание горните разпоредби, твърди ищцовата страна, на
ответника била начислена такса разходи в размер на 45 лева за събиране на
вземането.На следващо място в исковата молба е посочено, че съгласно клаузите
на договора заемателят се бил задължил в 3 дневен
срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора а именно – две физически лица – поръчители, всяко
от които да отговоря на следните изисквания: Да предостави на заемателя служебна бележка да размер на трудово
възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лева, да
работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД, да няма
непогасени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР при
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, като поръчителите
подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициент –
заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не бил
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 770,22 лева, която неустойка, твърди ищцовата страна, страните
постигнали споразумение да бъдела разсрочена на 22 равни вноски, всяка в размер
на 35,01 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора заем.Така, погасителната вноска която следвало да заплаща заемателя била в размер на 87,83 лева. На основание ЗПК и в
съответствие с разпоредите на сключения договор, ищцовата страна сочи, че на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 27.12.2017 г. до датата на подаването на заявлението в съда а
общият размер на начислената лихва бил 108,65 лева, който бил съвкупност от
лихвите за забава изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.Твърди се
още, че длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството
а сумата, която била погасена по момента била в размер на 356,66 лв., с която
били погасени както следва: неустойка за неизпълнение 145,38 лв., такса разходи
9 лева, договорна лихва 50,63 лева и главница 160,65 лева а срокът на договора
бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – на дата 21.08.2017
год.и не бил обявяван за предсрочно изискуем. В тази връзка за * ЕАД възникнал правния
интерес от подаване на заявление по чл.
410 ГПК против длъжника З.К., като съдът
уважил претенцията на ищцовата страна да сумите – главница 839,35 лв.,
договорна лихва от 111,41 лева ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на вземането, неустойка за неизпълнение в размер на
624,84 лв., обезщетение за забава в размер на 108,65 лева и такса разходи в размер на 36,00 лева или обща сума в размер на 1720,25 лева и по
образуваното ч.гр.д.№ 11882/2018г. по
описа на РС Варна, Г.О., 10 – ти състав била издадена Заповед за изпълнение. Посочено е ясно ,че
длъжникът не е бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК , което от
своя страна обуславяло правния интерес на „*“ ЕАД от подаването на настоящата
искова молба.В подкрепа на твърденията
си ищцовата страна е направила доказателствени
искания а отделно от исканията за събиране на доказателства и евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК /страница последна от исковата молба/.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е
депозирала отговор. Адв. А.Г. ***, в качеството му на
особен представител на ответника, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
искова молба.Ответникът намира, че
заведената искова претенция се явявала неоснователна , като на първо
място се спира на основанието цитирано от ищцовата страна в титулната част на
исковата молба извеждайки извода, че чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК – посочено правно
основание на иска от ищцовата страна – не съществува. На второ място според адв. Г. към исковата молба ищецът е приложил бланкетен договор озаглавен „Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания“, като от съдържанието на договора не ставало ясно кое
вземане се прехвърля, по кой договор и срещу кой длъжник.На трето място, твърди
адв. Г., ответникът не бил уведомен за така
наречената цесия и в тази връзка било ирелевнтно
позоваването на Решения по чл.290 ГПК, т.к. към датата на исковата молба и
образуването на делото – те не формирали задължителна практика. Четвъртото
възражение от отговора касае твърдението че по същество ищецът не знаел дали
изобщо имал вземане и какъв е неговият размер а освен това се търсела и лихва
за забава, която по правило не можело да се кумулира
с неустойка за забава. В изложения смисъл и доказателствените
искания на ищцовата страна особеният представител на ответника намира за неотносими
към предмета на делото.
В откритото съдебно заседание на 07.06.2019 г. представител
на ищеца не се явява, но преди заседанието ищцовата страна е депозирала
надлежна писмена молба с искане за уважаване на предявените искове, изложени по
същество на спора и списък по чл. 80 ГПК .
В същото заседание отв.З.К.,
представлявана от особения представител, назначен от ВРС при спазване на разпоредбата
на чл.47, ал.6 ГПК – адвокат Г., желае ВРС да отхвърлите предявения иск като бъдат взети предвид доводите, вече
изложени в отговора на исковата молба.Обективирано е
изрично искане и за заплащане на възнаграждението на особения представител,
като се желае сумата да бъде преведена по банков път по посочената в нарочна
писмена молба банкова сметка.
***, въз основа на твърденията и доводите на
страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА следното:
От изисканото и приобщено по настоящото исково производство частно
гражданско дело № 11 882/2018 г. по описа
на Районен съд – Варна, X
–ти състав безспорно се
установяват релевираните от ищцовата страна
фактически твърдения за наличието на правен интерес от водената установителна искова защита.Ищцовата
страна е депозирала във ВРС заявление с входящ номер 51 883 / 01.08.2018 г.по
чл. 410 ГПК с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу длъжника в заповедното производство – З.К.К., ЕГН **********,***. Със заявлението е била внесена
държавна такса от 34,41 лева, като размерът на паричното вземане е уточнен в точка 9 – та на Заявлението, основанието на вземането в т. 9 буква „а“,
„б“ „в” и „г“ а обстоятелствата, от които произтича вземането в т.12. ( л.1-3 от заповедното
производство). Така депозираното
Заявление, заповедният съд е намерил за отговарящо на изискванията на чл.411 ,
ал.3 ГПК като е била издадена Заповед № 5902 /02.08.2018 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника.От приложената
на лист 8 – ми в оригинал по заповедното производство Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК се установява, че е заповедният съд е
разпоредил : „Длъжник З.К.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, * представлявано от Изпълнителени
директори Н. Т. С.и М. Д. Д.,сумата от 839.35лв. /осемстотин тридесет и девет лева и тридесет и пет
стотинки/ лева, представляваща дължима главница произтичаща от договор за паричен
заем №2661202 от 14.10.2016г., сключен с „ И. А. М.”
АД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 01.08.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сумата
от 111.41 /сто и единадесет лева и четиридесет и една стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода 26.12.2016г. до 21.08.2017г. (падеж на последната погасителна вноска), сумата от 36.00
/тридесет и шест/ лева –такса разходи, сумата от 624.84 /шестотин двадесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода 26.12.2016г. до 21.08.2017г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата от 108.65 /сто и осем лева и шестдесет и пет
стотинки/ лева – обезщетение за забава за периода 27.12.2016г. до 01.08.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018г. до окончателно изплащане на вземането; както и сумата от 34.41 лева /тридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/ лева заплатена държавна такса за заповедното
производство и сумата от 50 лева /петдесет
лева/ юрисконсултско възнаграждение.“.
В същата заповед е вписано ,че: вземането
произтича от следните обстоятелства: „дължима главница произтичаща от договор за паричен
заем №2661202 от 14.10.2016г., сключен с „ И. А. М.”
АД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 01.08.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г.“
Спор няма по делото, че Заповедта по чл. 410 ГПК не е връчена на
длъжника лично а именно поради връчването на същата при условията на чл. 47,
ал.5 ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя,че има възможност в 1
месечен срок, считано от получаване на преписа на Разпореждането да предяви
специален положителен установителен иск против
длъжника за установяване със СПН на съществуването на паричните вземания за
които е издадена Заповедта по чл.410 ГПК.Установява се още от материалите по
частното дело,че заявителят е завел във ВРС установителния
иск против ответника в рамките на преклузивния срок,
като е представил по заповедното производство и препис от сезираща молба по
която е образувано настоящото исково производство.
При гореизложените и установени по делото
факти, настоящият състав прави извода, че искът е предявен в преклузивния срок и процесуално допустим, поради което
съдът дължи произнасяне по спора по същество.
От всички ангажирани писмени доказателства: приобщеното
към исковото производство заповедно ч.гр.д. № 11 882 /2018 год. по описа на Районен съд – Варна, X –ти състав; представените с исковата молба заверени за
вярност с оригинала копия на :
Договор за паричен заем №
2661202/14.10.2016 г.; предложение
за сключване на договор за паричен заем от 14.10.2016 г.; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; 2 бр. потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; извлечение от Приложение № 1/01.08.2017
г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „И.
А. М.” АД и „А.з.С.н.В.” ЕАД на16.11.2010 г. – стр. 1, 7 и 13; пълномощно от
09.09.2015 г.; уведомително
писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2661202/01.08.2017 г.; известие за доставяне; уведомително
писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/2661202/22.11.2018 г.; обратна разписка към товарителница № 68100865; тарифа на „И. А. М.” АД както и заключението от дата 03.06.2019 г. на вещото лице Е.Т. по изготвената и приобщена по делото съдебно –
счетоводна експертиза се установява
следното :
На 14.10.2016 год. в гр.Варна между „ И. А. М. „ АД, ЕИК *, от
една страна, и от друга страна З.К.К., ЕГН **********,*** е бил сключен договор за паричен заем № 21661202
/14.10.2016 г. в писмена форма, двустранно подписан / л.7 - 10 /.
Съгласно вписаното в чл.1 страните
са заявили,че сключват този договор на основание: 1. Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя и посочващ
индивидуалните условия по бъдещия паричен заем.2. Предложение за сключване на
договор за паричен заем (ППЗ ) направено
от заемателя .
В чл.2 от
договора за паричен заем е вписано, че
заемодателят предава в собственост на заемателя
сумата от 1 000,00 лева наричана по договора заемна сума а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя при
следните условия :
1.Вид на ползвания заем - потребителски заем продукт : Easy Mах 24 ;
2.Размер на месечна погасителна вноска 52,82 лв.
3.Срок на заема в седмици: 44
4.Брой вноски: 22
5.Дати на плащане на всяка от погасителните вноски,
последователно : 31.10.2016, 28.11.2016, 12.12.2016,
26.12.2016, 09.01.2017, 23.01.2017, 06.02.2017, 20.02.2017, 06.03.2017,
20.03.2017, 03.04.2017, 17.04.2017, 01.05.2017, 15.05.2017, 29.5.2017,
12.06.2017, 26.06.2017, 10.07.2017, 24.07.2017, 07.08.2017, 21.08.2017 .
6.Фиксиран годишен лихвен процент по заема 35,00%;
6.1. Лихвен процент на ден, приложим за отказ от договора 0,10 % ;
7.Обща сума, дължима от Заемателя като се вземат предвид допусканията, посочени в
т. 8 – 1 162,04 лева.
8.Годишен процент на разходите на заема 40,77 % .
В чл. 2 , т. 8 от
договора изрично е посочено, че при изчисление на ГПР са взети следните
допускания - цитат: „ договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си,съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за
забава и неустойки за неизпълнение „Съгласно чл.8 т. 9 от същия договор цялата
сума по заема следва да се усвои веднага след сключване на договора .
Във вече цитирания договор е вписана клаузата на чл.4.Съгласно чл.4,ал.1 Заемателят се е задължил да в
срок до три дни, считано от датата на сключването на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения : 1.Две физически
лица –поръчители, всяко от които да отговоря на следните изисквания – да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение –
нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи
на безсрочен трудов договор , да не е заемател или
поръчител по друг договор , сключен с „И. А. М.“ АД, да няма неплатени
осигуровки последните две години, да няма задължения към други небанкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен „, както и поръчителят
да подпише договор за поръчителство .2. Банкова гаранция с бенефециер
Заемодателя за сумата по чл. 2 , т. 7
със срок на валидност 30 дни след края на изплащане на задължението по този
договор.В ал.2 на чл.4 е записано, че страните се уговарят, че при неизпълнение
на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение по
предходната алинея Заемателят дължи неустойка в размер на 770,22 лв.Неустойката
е вписано, че се заплаща разсрочено заедно с всяко от погасителните вноски като
към размера на всяка от вноските – посочени в
чл.2,т.2 се добавя сумата в размер на 35,01 лв.
Така сключения договор за заем, се установява по делото,
е бил предмет на договор за продажба на вземания.Видно от л. 12-15 от делото,
на дата 16.11.2010 год., в гр.София
, между „И. А. М. „ АД и „А.з.с.н.в. „ ООД е бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия /.
В § 1 Понятия, в т. 1.2. от рамковия
договор изрично е записано че вземания
по този договор са всички дължими от продавача от негови неизправни длъжници суми, по станали ликвидни и изискуеми парични
вземания ведно с привилегиите обезпеченията (включително
със записите на заповед издадени от длъжниците в
полза на продавача) и другите му принадлежности, вкл. с изтеклите лихви
посочени в Приложение 1 от договора.
Предмета на договора за цесия от
дата 16.11.2010г. е посочен в § 2,
т.2.1, т.2.2, т.2.3 а покупната цена в §
3. Установено и изяснено е че цесионния договор е
съставен в писмена форма, двустранно подписан , като този извод съдът прави от
приобщеното по делото заверено за вярност с оригинала копие на договора за
цесия .
От приобщените по делото на л.15 /гръб/ и л.11
Потвърждения за сключена цесия на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД безспорно се доказват твърдения от ищцовата страна факт, че дружеството цедент е потвърдило съгласно т.4.3. от договора за прехвърляне
на вземания от дата 16.11.2010 г.
Изяснено е още от приложените на л. 17,18,19, от делото двустранно
подписани страници 1, 7 и 13 от приложение 1, че цедираните
вземания са били надлежно посочени така както е било договорено между страните
по договора за продажба за вземания .
От останалите писмени доказателства представени още с
исковата молба а именно: уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия); изх. № УПЦ-П-ИАМ/2661202/01.08.2017 г./л.21/;известие за доставяне /л.22/; уведомително писмо изх. №
УПЦ-С-ИАМ/2661202/22.11.2018 г. за
извършено прехвърляне на вземания (цесия) ./л.23/; товарителница и обратна разписка към товарителница № 68100865 и на самата
товарителница / л. 24/ се установя твърдения от ищцовата страна факт, че до длъжника по делото са изпратени уведомления за
извършената цесия, които не са получени, с отбелязвания от страна на „Български
Пощи „ ЕАД, че пратката не е потърсена и на „*“, че на посочения адрес такова лице
не е открито, няма връзка с получател,непотърсена пратка.
При така посочено по-горе съдът намира, че действително, ищецът не е установил и доказал надлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяването на иска.
Обосновано
обаче, в конкретния случай, може да се приеме, че съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на препис от
исковата молба и приложенията към нея, в т.ч. препис от самия цесионен договор и Приложение №1 към него, пълномощно за извършване на действия по уведомяване по чл.99,
ал.3 от ЗЗД на длъжниците, уведомителното писмо, с което
правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Получаването на уведомлението в
рамките на настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да бъде съобразено с трайната
съдебна практика обекитвирана в : Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015
г. на ВКС, II т.о. ТК ; Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на
ВКС, II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I
т.о.,ТК; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. ТК и
Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. ТК .
Водим от възприетото от касационната инстанция, при надлежно връчване на
ответника, чрез особения му представител, на уведомлението за цесията, като
част приложенията към исковата молба, настоящият състав приема, че
длъжникът-ответник по иска е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията,
на дата 02.04.2019 г. / л.56 –ти от
делото / .
Отделно от горното следва да бъде
подчертано, че в конкретния случай,ответникът не
противопоставил възражения, че до предявяването на иска е погасил задължението
си на стария кредитор, поради което и липсата на предходно уведомяване се явява
ирелевантен факт.
От данните по
дело се установява, че преписът от исковата молба, ведно с приложенията към
нея, са били връчени на ответника на 02.04.2019
год.(видно от съобщението по чл.131 ГПК - л.56). Следователно, на тази дата
длъжникът е получил изходящото от цедента (чрез надлежно упълномощен представител) до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане съгласно цитираната по-горе съдебна
практика следва да бъде възприето като надлежно уведомяване на отв.З.К. на 02.04.2019 г. по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД .
При изложените по-горе мотиви, съдът приема, че процесната цесия има действие за длъжника – ответник в исковото
производство и тъй като ответникът не е навел релевативни
възражения за извършено плащане на цедираното вземане,
то ищцовото дружество – цесионерът
„А.З.С.Н.В.” ЕАД се явява
носител на тези вземания, поради което и от правна страна се налага извода,че
ищцовата страна е установила и доказала при условията на пълно и главно
доказване активната си и материално правна и процесуално правна легитимация.
Доказано е по
несъмнен начин, че Заповедта по чл.410 ГПК е била връчена при условията на чл.
47, ал.5 ГПК и че искът по чл.422 ГПК е предявен от ищцовото
дружество в преклузивния срок.Т.е. ищецът е установил
и доказал и основанието на иска си и правния интерес от предявяването .
Следва да
бъде даден отговор на основния въпрос, обусловен от вече направения извод за
надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД а именно: Налице
ли са ликвидни и изискуеми парични вземания, които да дължи ответникът по иска
към ищцовата страна,така както са посочени и по основание и по размер в
издадената Заповед по чл.410 ГПК в полза на дружеството – ищец, респ. и в
петитума на специалния положителен установителен иск
?
За да бъде
даден отговор на този въпрос, съдът съобразява договорените клаузи между
страните по договора от 14.10.2016 год., както и заключението на вещото лице по
допуснатата Съдебно - счетоводна
експертиза, което заключение кредитира напълно и като компетентно дадено и
като обективно.
Изрично е
установено в договора размера на сумата предоставена от заемодателя на заметеля.В конкретния случай заемодател и заемополучател са
постигнали договореност заемополучателят да върне цялата
заета сума по договора в размер 1 000,00 лева при договореностите визирани
в самия писмен договор.С оглед на това и като съобразява, че договорът за
заем е двустранно подписан и обективира две насрещни,
съвпадащи волеизявления за сключването му съдът приема, че реалния договор за заем е валиден, действителен и съобразно
вписаното в него отразява и изправността на дружеството заемодател. Ето защо
следва да бъде отговорело на въпроса дали претендираните
от ищцовата страна вземания за главница и лихви, неустойки, такси са
основателни и доказани, така както се твърди от дружеството ищец, черпещо права
от частния си праводател – „И. А. М. „ АД.За установяване
на размерите и основанията на всяка от предявените самостоятелни, обективно
кумулативно съединени специални положителни установителни
претенции по делото е проведена необходимата съдебно- счетоводна експертиза
От
заключението по допусната и приобщена съдебно
– счетоводна експертиза , изготвено от в.л.Е.Т.,
приобщено на л. 78 -82 по делото и
кредитирано напълно от съда и като обективно и компетентно дадено се извеждат следните изводи:
На първо място следва да бъде посочено, че в
раздел III–ти в заключението
на в.л.Т. вещото лице е вписало,че е
изготвило заключението си на база на всички проверени по делото книжа
,предоставена от справка от счетоводството на И. А. М.– счетоводна справка за начислените задължения по Договора и
извършени плащания по него както и на
база представена на вещото лице в счетоводството на * ООД счетоводна справка за
цедираното вземане по договора за паричен заем №
2661202/14.10.2016 г. със заемател З.К.К. и допълнително
начислените законни лихви за забава към
него. На второ място, видно от констативно съобразителната част на ССчЕ /л.78 – 81 от делото
вещото лице подробно се спира на договореното между страните, отчита
отразеното и в самия договор, че заемната сума от 1000 лева е била предадена в
брой , съставя съгласно справките цитирани по-горе в табличен вид дължимите суми по пера и
периоди и отразява плащанията по договора,като цитира и самия погасителен план
по процесния договор. На последно място, въз основа
на посочените и по –горе писмени данни,в раздел V –ти заключителна част вещото лице
обобщава отговорите на основните въпроси по делото .От раздел V –ти на заключението на вещото лице се
установява, че :
Съгласно
приобщения по делото договор за заем от 14.10.2016 г. на заемополучателя е била предоставена сумата
от 1000,00 лева на същата дата и в брой.Съгласно чл.4 , ал.2 от договора е
била начислена неустойка в размер на 770,20 лева, която е била добавена към погасителните 22 броя
вноски, всяка по 35,01 лв.Установява се още,че задължението по счетоводни данни
и по Погасителен план съгл. чл.2 от договора е както следва :
От общото
задължение за главница, след приспадане на извършените плащания общо в размер
на 160,65 лева остава ,сочи в.л., дължима
главница в размер на 839, 35 лева .
От общото
задължение за договорни лихви в размер
на 162,04 лева, след приспадане на извършените плащания в общ размер на 50,63
лева , сочи в.л.Т.,остават дължими договорни
лихви за периода 26.12.2016 - 21.08.2017 т. в общ размерна 111,41 лева .
От общото
задължение за неустойка в размер на 770,22 лева, след приспадане на извършените
плащания общо в размер на 145,38 лева ,
сочи в.л., остават дължими неустойки за
периода 26.12.2016 – 21.08.2017 г. в общ размер на 624,84 лева .
От общото
задължение за такса „
разходи за събиране „ в размер на 45 лева,след приспадане на извършеното
плащане в размер на 9 лева, сочи вещото лице, остават дължими такса разходи за събиране в общ размер на
36 лева . И на последно място
вещото лице отразява, че лихвата за забава се изчислява върху неплатените в
срок главници до датата на цесията – 1-ви август 2017 г. и върху оставащата неплатена
главница в общ размер на 839,35 лева от
датата на цесията – 01.08.2017 г. до датата на завеждане на заповедното производство
- 01.08.2018 година.Върху неплатените в срок главници, заключава в.л.Т. са дължими мораторни лихви за забава за периода до датата на
цесията – общо в размер на 23,03 лв. ,
като тук датата на цесията е посочена като 31.07.2017 г.вкл./ т.е. деня
предхождащ датата на цесията включително / . Вещото лице сочи , че лихвата за забава
за оставащата неплатена главница в общ размер на 839,35 лева
от датата на цесията 01.08.2017 г- до датата на завеждане на заповедното
производство -01.08.2018 г. се равнява на
85, 33 лева – т.е. общата стойност
на лихвата за забава възлиза на 108,36 лева .
Видно и от Таблицата приложена на л.80 ти по делото,
част от ССчЕ /стр.3 от ССчЕ/
за периода от 2.11.2016г. до 24.1.2017
г. заемодателят е извършил общо
четири плащания на обща стойност от 365,66 лева които са разнесени така както е показано по
колони втора, трета , четвърта , пета и шеста от таблицата както за погасяване
на главница, така и за лихва, неустойка и разходи за събиране ,поради което и се получава
остатък от главница от 839,35
лева, лихва 111,41 ,лв., неустойка 624,84лв. и разходи за събиране 36 лева.Установявайки
размера на непогасените от заемополучателя задължения
по договора за заем, въз основа на заключението на вещото лице, което
заключение ВРС кредитира като компетентно и обективно, съдът дължи произнасяне
по релевираните възражения за недействителност на
отделни договорни клаузи , така както са заявени в отговора на искова молба.
Настоящият първоинстанционен
състав дължи произнасяне по въведените твърдения за нищожност на
договорни клаузи.Установено по делото според
настоящият съдебен състав е сключването на договор за заем от дата 14.10.2014
г. между „И. А. М.“ АД и ответника З.К. ( видно от приложеното по делото на л.7 -10 заверено
за вярност с оригинала копие, от което се изяснява, че договорът е бил сключен
в писмена форма и носи подписите и на двете страни ), както и извършеното прехвърляне на вземания, вкл.
по договора, от цедента- заемодателя към „А.З.С.Н.В.“
ООД, чийто универсален правоприемник се явява заявителя и ищец по иска „А.З.С.Н.В.
„ЕАД. Както бе посочено и по-горе уведомяването на длъжника за извършената
цесия на задълженията по договора, а и уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД се
установява с представените договор, потвърждение и приложения към цесионния рамков договор, уведомително писмо от кредитодателя, като се счита че длъжникът и ответник по
иска съобразно цитираната по-горе практика е надлежно уведомен за цесията от
датата на получаване на преписа на искова молба. От заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза
на в.л.Ел.Т. кредитирано напълно от съда, се установява,че ответникът като заемополучател е получил от заемодателя сумата от 1000,00 лева в брой, която е
следвало да върне съгласно договора и погасителен план. Самия погасителен план
не е приложен към договора, но от заключението на вещото лице се установява,че заемополучателят е извършил общо четири плащания за да
погаси задълженията си, след което в действителност е преустановил плащанията .Съгласно
чл.4, ал.1 от Договора за заем / л.4
от делото/ заемателят се е задължил в 3 дневен срок от сключването на договора
за заем, да предостави обезпечение на задълженията по договора, а именно – две
физически лица поръчители, което следвало да отговаря на изрично разписани
изисквания на заемодателя, вписани в договора или да предостави банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, която да е
валидна за целия срок на договора за заем и 30 дни след крайния срок за
изплащане на задължението.В чл.4,ал.2
от договора е предвидено, че при неизпълнение на това задължение на заемателя, му се начислява неустойка в размер на 770,22 лева, която се заплаща на равни
погасителни вноски, всяка в размер на 35,01
лева , дължими на падежната дата на погасителната вноска по договора за
заем като при това разсрочване на неустойката, месечната погасителна вноска,
която следва да заплати заемателя съответно се
увеличава .Вещото лице е изготвило в табличен вид по пера, сумите, които се
дължат във връзка с подписания договор за паричен заем като от Таблицата на л.
80 към ССчЕ е видно, че е налице частично плащане по
този заем от заемополучателя. В
чл.8, ал.1 от договора (л. 4 –ти
то делото втора страница ) е
предвидено изрично, че при забава плащането на погасителна вноска по договор за заем с повече
от 30 календарни дни,Заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за
събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори.Страните
съгласно тази договорна клауза са се съгласили, че в тези случаи заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в
размер на 9 лева.Тези разходи е
вписано,че се начисляват и за всеки следващ 30–ет дневен период, пред който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено повече от 30 – ет
календарни дни, като е договорено, че не могат да бъдат повече от 45 лева. Съгласно ал.2 на същия чл. 8,
в договора за заем страните са приели, че при забава в плащането на погасителна
вноска с повече от 90 –ет календарни дни, заемателят ще дължи на заемодателя освен разходите по ал.1
и заплащането на още 100 лева, представляващи допълнителни направени разходи за
събиране на просрочените вземания ,включващи ангажиране на дейността на лице
/служител което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането /
вземанията. И съгласно третата последна алинея на чл. 8, в същия договор страните
са договорили помежду си, че при забава на плащането на някоя от погасителните
вноски заемателят да дължи на заемодателя законната
лихва за всеки ден забава.Изрично следва да бъде отчетена и клаузата на чл.3 от същия договор.В самата клауза
страните са вписали, че договорът има характер на разписка и че с подписването на договора заемателят
е удостоверил, че е получил от заемодателя изяло и в брой заемната сума, поради
което и настоящият съдебен състав приема че по реалния договор за заем
ответника е получил главницата от 1000
лева .В контекста на този извод е и заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ, което заключение кореспондира и с
писмените доказателства по делото .На следващо място,по същество на спора,
следва да бъде отчетено, че съгласно чл.2
от договора заемополучателят е приел да върне сума от в общ размер на
всички плащания 1162,04 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент на заема 35,00 %, и годишен процент на разходите 40,77 % , лихвен процент на ден 0,10 % .
Таксите дължими от заемополучателя
са обективирани в чл.8, ал.1 от договора при
максимален размер 45 лева ,т.е. претендирания а неустоечната клауза е разписана в чл.4 , ал.2 от договора
във фиксиран размер от 770,22 лв.
Предмет на преценка от страна на първоинстанционния съд е валидността на уговорките в
договора, свързани с начислената на заемателя неустойка от договора както и начислените
разходи по договора.Първоинстанционният съд счита възраженията и доводите на
ответника за недействителност на клаузите от договора, поради неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1 и чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), за основателни. Съгласно чл.4,
ал.2 от договора, при неизпълнение задължение на заемателя
да осигури обезпечение по договора за заем / банкова гаранция или
поръчителство/, на същия се начислява неустойка в установен размер от 770,22 лева, която се плаща разсрочено
заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на вноските посочен в
чл.2, т.2 се добавя сума от 35,01 лв. Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на клауза в договора,
сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие
от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Защитата при неравноправен характер на договор, сключен с потребител е
изключена за индивидуално уговорените клаузи – чл.146, ал.1 ЗЗП, но се прилага
към останалата част на договора – чл.146, ал.3 ЗЗП.В този смисъл, при позоваване на неравноправен характер
на договорна клауза от потребител или
при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на
клауза от потребителски договор съгласно Решение
№ 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о.,
търговецът или доставчикът следва да
установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само
обстоятелството, че договорът е подписан, е ирелевантно
за дължимата от съда защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство –
подписване на договора от потребителя, би освобождавало търговеца от
задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това
поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски
договори. /в този смисъл и Решение №98/25.07.2017г.
по т.дело №535/2016г. на Първо т.о./ .
По отношение конкретизацията на въведената от
ответника, чрез особения му представител , неравноправност, с Решение №
237/20.01.2017г. по т.д.№ 2927/2015г. ВКС, І т.о. по реда на чл.290 ГПК е
прието, че потребителят, който се
позовава на неравноправен характер на клауза от договора, не следва да
конкретизира твърденията си чрез посочване с коя от хипотезите, предвидени в
чл.143 ЗЗП, е налице противоречието. Т.е. съдът следва да се произнесе по
възражения за нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски
договор и когато страната, направила възражението за нищожност, не е посочила
конкретна законова норма, на която противоречи договорната клауза. С оглед на
направените възражения за неравноправност на клаузи от договора за
потребителски кредит, респ. тяхната нищожност, ищецът следваше да установи, че
договорът е сключен на основата на добросъвестността при спазване на добрите
търговски практики като със същия се запазва равнопоставеността
на страните по сделката; да установи спазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и договаряне на неустоечната клауза в чл.4,ал. 2
от договора съобразно изменената законова разпоредба и добрите нрави. Ищецът ,
видно от целия събран доказателствен материал - не е
ангажирал доказателства за установяване индивидуално уговаряне на клаузите на чл.
4 ал.2 от договора за кредит. Съгласно чл.5
от ЗПК, преди потребителят да е
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит,
кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания
и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията по ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити Предложение за сключване
на договор за паричен заем и подписан стандартен европейски формуляр по делото
не са представени с исковата молба. Видно от съдържанието на договора за
предоставяне на паричен заем същия е изготвен въз основа на типизиран модел , препращащ съгласно
чл. 1 към стандартен европейски формуляр, който не е приложен и с който заемателят е бил запознат, но без данни за разясняване
конкретните разпоредби в отклонение от изрично вписания ГПР и ФГЛП в договора.
В разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи
от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Даденото легално определение за клаузи, които не са индивидуално уговорени, се
ползва с оглед на осъществяваната върху тях преценка от гледна точка на
евентуално неравноправният им характер. От дефиницията на законодателя следва
по аргумент за противното, че индивидуално уговорени са клаузи, които не са
били изготвени предварително или дори и да са били изготвени предварително,
потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при
достатъчно информиран избор, ги е приел. Клаузите, към които препраща договорът
/в случая към Стандартен европейски формуляр в чл.1.1./,
независимо че са обективирани като приети от
потребителя при сключването му, поначало се считат, че не са индивидуално
уговорени. По отношение на съгласието с общите условия на договора и
декларирането на получаването им от потребителя /също така и за европейски
формуляр/, включени като изявления в индивидуалния договор, следва да се
съобразява и разпоредбата на чл.147а, ал.5 ЗЗП /в сила от юли 2014г./, а за
измененията на общите условия – правилата по чл.147б ЗЗП. Одобряването на
общите условия от Комисията за защита на потребителите по реда на чл.148, ал.2
не изключва съдебния контрол за преценка на клаузите в тези общи условия
относно неравноправния им характер. Независимо от включването в чл.1 от
договора декларация на потребителя, че е запознат с европейския формуляр, в
тежест на ищеца е установяване предварителното предоставяне на формуляра и
разясняване на условията по договора, респ.конкретните оспорени от ответника
като нищожни клаузи. Доколкото не са
ангажирани други доказателства извън самия договор включително и самото искане
за отпускане на заема ,приложено на л. 11 -ти, съдът намира, че не е налице установяване от ищеца
индивидуално договаряне, поради което са
налице предпоставки за преценка неравноправността на посочените клаузи от
договора. Ако и съдът да приеме, че
е налице индивидуално уговаряне поради декларираното от потребителя
съгласие и предварително запознаване с европейския стандартен формуляр, то отново съдът би следвало да подложи
клаузата от договора на преценка служебно за съответствието и с добрите нрави и
закона по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Уговорената в чл.4 от договора неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, съдът намира за неравноправна и недействителна както по арг.
на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. на чл.26, ал.1 ЗЗД. Възраженията на ответника, съдът намира за основателни, поради което и
изводите по същество на настоящия състав са точно в този смисъл.Неустойката обезпечава изпълнението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по
размер. Със задължителна практика в
ТРОСТК №1/09г., с т.3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с
неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно
изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода
на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши
преценка за основателност на възражението, т.е.следва да съобрази всички
събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе
към разглеждания и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС,
предмет по направеното възражение на ответника. Доколкото в случая размерът на неустойката от 770,22 лева е почти
еквивалентен на заетата сума от 1000 лева, тя се явява прекомерна и противоречи
на обезщетителната и функция. Тази неустойка по своя характер е
санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена
по този начин на потребителя. Посоченият
в размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 40,77 %,
нараства допълнително с размера на неустойката по чл.4,ал.2 от договора. Включена по този начин в погасителните вноски,
тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го
обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата
по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.
Следва да се отбележи, че изискване на обезпечение на задължение за всяка
закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова
гаранция в същия размер/, което да отговаря на изисквания създаващи значителни
затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и
цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл.4 от договора.
Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, бе следвало да са включени
в посочения в договора ФГЛП от 35,00 %.
Именно възнаградителната договорна лихва обхваща
печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на чл.4 от
договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната
страна. Тази разпоредба противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР – 40,77% и посоченият общ размер на
плащанията от 1 162,04 лева. Съгласно чл.19 от ЗПКр,
годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се
включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. От една страна, неустойката е включена като
падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на
вредите от неизпълнението тъй като е почти
съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля
ограничението в чл.19, ал.4 ЗПКр при определяне ГПР – неустойката представлява повече
от 70 % от заетата сума. Съгласно &1 от ДР на ЗПКр „общ разход
по кредита за потребителя „ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като неустойка
в договора при неизпълнение, сумата по
чл.4 представлява предварително отчетена в падежните
вноски, сума, която не е била известна на потребителя и не е установено да е
разяснена нему. Напротив, същата е в противоречие с обявеното в чл.2 от договора и в чл.1 .В тях изрично е предвидено,
че общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1 162,04 лева като разпоредбата очевидно не включва
оскъпяването по чл.4,ал.2 от договора за кредит. В този
смисъл, съдът намира, че посочената в договора в чл.2,т.7 обща сума за плащане от 1 162,04 лева е подвеждаща за потребителя
и същия не е могъл да прецени действителният размер на задължението си и
последиците от забавата си. Клаузата на
чл.4 от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики
като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в
пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД. За да достигне до този извод съдът прави преценка за
естеството на договора за заем/потребителски с по-слаба и уязвима страна/,
съотношение на заема и неустойката, съотношение на законните лихви и
неустойката както и съпоставка с вредите от неизпълнението; съдът преценява и липсата на
плащане по договора .
Длъжникът
,видно от ССчЕ
е извършил частични плащания в периода от 02.11.2016 г. – 24.01.2017 г.
, поради което и основно начина на отнасяне на плащанията от кредитора е
причина за начислените му значителни задължения за неустойка , лихви и разноски. Съгласно чл.10а ЗПК, действащ към датата на подписване на 
процесния договор /считано от 23.07.2014г./, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно ал.3 кредиторът не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.
Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Съгласно чл.21 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Всяка клауза в договор за потребителски
кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора,
по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4 ЗПК, е нищожна.
Претенцията
на ищеца, наред с главница и договорна лихва, касае начислената неустойка по
чл.4,ал.2, а така също и такса разходи, свързани с действия на
заемодател при забава в плащанията,
т.е. такса разходи представлява
обезщетение на кредитора при забавено плащане.
Настоящият договор за заем е сключен при действието
на ЗПК /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му
изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г./, съответно нормите му следва да
бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл.33,
ал.1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Според ал.2 на чл. 33 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва
В
настоящия случай, в договора е предвидено при забава в плащането на текущо
задължение, заемополучателят да дължи съгласно чл. 8 лихва за забава върху
забавената сума за всеки ден забава а съгласно чл. 2 т.6 - лихвеният процент по
договора – фиксиран годишен лихвен процент е посочен като 35,00 % .
В случая,
от заключението на счетоводната експертиза се установява, че на потребителя е
начислена не само главница, но и лихви, такси и неустойка. В случай на неизпълнение или забавено изпълнение, обаче,
се оказва,че заемополучателят следва да заплаща
отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението визирани в Тарифата
за таксите на И. А. М. /
неприложена към договора/, но вписана в чл. 16, ал.2 / л.9 – ти от делото / .
Съдът намира, че отговорността за разноски,
въведена в договора, представлява по същество неустойка, дължима при забава на
изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за
покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези
такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното
съдът приема разпоредбите на чл.4;
чл.2, т.6 ; чл.8, ал.1 от договора за нищожни и като такива същите не пораждат
права и задължения за страните по заемното правоотношение, а съгласно чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В подкрепа на становището си за
недействителност на договорните клаузи визирани по горе, съдът допълва, че
заявителят по чл.410 ГПК и ищец по иска е начислявал и мораторна
лихва в размер за периода от забавата до подаване на заявлението.Поради
нищожност на тези разпоредби, съдът следва да присъди остатък от сумата равняващ
се на чистата сума по кредита ,като съобрази че ответникът е изпаднал в забава
още с неплащането на първата падежирала месечна
вноска / при вписан падеж 21.10.2016 и извършено плащане на 02.11.2016 г.от общо 22-те дължими и продължава да
се намира в забава.
Съобразно заключението на вещото лице, задължението
по процесния договор от 14.10.2014 г. към 01.08.2018
г.възлиза на сумата 839,35 лева за непогасена главница, 111,41 лева за
непогасена лихва, 624,84 лева за непогасена
неустойка и 36 лева за разходи за
събиране .
С оглед цитираната по-горе норма на чл.23 ЗПК,
намираща приложение към спора, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Чистата стойност на кредита е в размер на 1000 лева.
Поради
нищожността на начислените неустойки,такси, договорни лихви същите не се дължат
– т.е. ответникът дължи на ищцовата страна в качеството й на частен
правоприемник на дружеството отпуснало заема чистата стойност на кредита от 1000
лева .
Само в
тази част исковата претенция се явява и основателна и доказана а в останалата
част, исковете на ищеца са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Съдът
съобразява и заключението на вещото лице, като пресмята ,че при извършени
,макар и със забава плащания в периода от 2-11-2016 т. – 24.10.2017 г. в размер
на общо 365,66 лева тази сума е следвало да бъде съотнесена
към погасяване на чистната стойност на кредита.Ето
защо при приспадане от чистата получена стойност на кредита от 1000 лева на
погасената част от общо 365, 66 лева съдът приема,че ответникът по иска дължи
не 1000 лева главница а само непогасената част от чистата стойност на кредита
1000 лева минус 365,66 лв. = 643,34 лева ( шестстотин
четиридесет и три лева и тридесет и четири стотинки ) ,респ.искът само за тази сума се явява основателен
и доказан и поради това исковият съд уважава иска единствено в тази част .
Съгласно
т.13 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при отхвърляне изцяло или частично на иска с правно основание чл.422 , вр.чл.415 ГПК, издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист не подлежат на обезсилване. Поради това, след като съдът
приема предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за частично основателен до
посочения размер от 643,34 лева непогасна главницата по издадена заповед за изпълнение,
уважава тази част от иска а останалите намира за неоснователни и
недоказани,поради което ги отхвърля,без да обезсилва издадената Заповед по
чл.410 ГПК за частите за което искът не е уважен. При установената нищожност на клаузите от договора за неустойка и разноски по начина, по който са
изчислени, не се дължат, поради което претенцията за установяване дължимостта на всички суми освен главницата от 643,34 лева подлежат на
отхвърляне, ведно и със претенцията за законна лихва начиная
от датата на подаване на заявлението в съда. Или в обобщение, с оглед на
нормата на чл.23 ЗПК, който намира приложение към спора, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата стойност на кредита е в размер на 643,34
лева, който видно от заключението на в.л. не е погасен, поради което и
искът само в тази част следва да бъде уважен .При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи
произнасяне по сторените разноски както за исковото, така и за заповедното
производство съгл. т.12 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от л. 75 –ти от делото, в Списъка по чл.80 ГПК ищцовото дружество желае присъждане на разноските
както следва :
34,41 лева
- държавна такса в заповедното производство
50,00
лева юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство;
215,59 лева държавна такса за исковото производство;
350,00 лева възнаграждение за особен представител в
исковото производство ;
200 лева депозит за вещо лице по ССчЕ и
350 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство .
Така представения списък по чл. 80 ГПК не е оспорен
от ответника, поради което и съдът не дължи произнасяне по ненаправено
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .
Сборът от разноските, претендирани
от ищцовата страна, сторени в заповедното
производство възлиза на общо 84,41 лева
а в исковото на общо 1 115,59 лева ведно с
възнаграждението по чл. 78, ал.8 ГПК.
При предявен
иск за общо 1 720,24 лева и уважена част за 643,34 лева в процентно съотношение уважената част на иска е
равна на точно 0,37 %. Този процент
съдът следва да присъди в полза на ищеца по заповедното и по исково производство от реално сторените разходи. Изчислени
от съда съдебно - деловодните разноски, които присъжда ВРС в полза на ищцовата
страна са: 31,23 лева (тридесет и един лева и двадесет и три стотинки ) за заповедното производство и 412,77 лева (четиристотин
и дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки) в исковото производство.
Разноски по реда на чл. 78, ал.3 ГПК ВРС не присъжда,
т.к. няма заявено искане .И на последно място ВРС намира,че предварително
определения депозит за особеното процесуално представителство на ответника в
размер на 350,42 лева,внесен от ищеца с преводно нареждане от дата 08.03.2019
г. следва да бъде изплатен по надлежния ред на адв.Г..Настоящият
съдебен състав намира,че следва да опреди изплащането на депозита от сметката
на РС Варна по посочената сметка на адв.Г. ,като
счита ,че ако определението на съда инкорпорирано в Решението не може да бъде
изпълнено от Счетоводството на ВРС, то едва това секретарят на състава следва
да издаде РКО в полза на адв.Г. за сумата от 350,42
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните- ищцовата страна „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, * представлявано от Изпълнителни директори Н. Т. С.и М. Д. Д. –
чрез пълномощника – юрисконсулт П. Б.и ответника
З.К.К., ЕГН **********,***, по предявените обективно кумулативно
съединени специални положителни установителни искове,
че в полза на ищцовата страна „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК * СЪЩЕСТВУВА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ, дължимо от
ответника З.К.К., ЕГН **********
, парично вземане за което по частно гр.дело № 11882/2018 г. по описа на РС
Варна, Х –ти състав е била издадена в
полза на ищццовта страна и против ответника Заповед №
5902 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 2.8.2018 г. в
размер на СУМАТА от 643,34 лева ( шестстотин
четиридесет и три лева и тридесет и четири стотинки ) представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 2661202 от
14.10.2016 г., /сключен с „И. А. М.” АД, вземането по който е прехвърлено в
полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 01.08.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,на основание чл.422,ал.1, вр.
чл. 415 ,ал. ГПК .
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени
специални положителни установителни искове от
ищцовата страна „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, * представлявано от Изпълнителни
директори Н. Т. С.и М. Д. Д. – чрез пълномощника – юрисконсулт П. Б.против
ответника З.К.К.,
ЕГН **********,*** в ОСТАНАЛИТЕ
ЧАСТИ ,в които се желае със сила на пресъдено
нещо да бъде установено, че в полза на
ищцовата страна „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК * съществува парично вземане, дължимо от
ответника З.К.К., ЕГН ********** за следните ПАРИЧНИ
ВЗЕМАНИЯ: за разликата от установения размер на дължима незаплатена
главница от 643,34 лева ( шестстотин
четиридесет и три лева и тридесет и четири стотинки ) до предявения размер за сумата от 839.35лв. /осемстотин тридесет и
девет лева и тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща дължима главница по договор за
паричен заем № 2661202 от 14.10.2016 г., /сключен с „И. А. М.” АД, вземането по
който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 01.08.2017 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г.,/както и в останалите части : за сумата
от 111.41 лв. /сто и
единадесет лева и четиридесет и една стотинки/ представляваща договорна
лихва за периода 26.12.2016 г. до 21.08.2017г. (падеж на последната погасителна
вноска); за сумата от 36.00
/тридесет и шест лева/– представляваща такса разходи, сумата от 624.84 лв.
/шестстотин двадесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/–
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
26.12.2016г. до 21.08.2017г. (падеж на последна погасителна вноска),за сумата от 108.65 лв./сто и осем лева и шестдесет и пет
стотинки/ –
представляваща обезщетение за забава за периода от 27.12.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 01.08.2018г.; ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането, за
които вземания по частно гр.дело № 11882/2018 г. по описа на РС Варна, Х –ти
състав е била издадена в полза на ищццовта страна и
против ответника Заповед № 5902 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 2.8.2018 г.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ, на основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З.К.К.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес
на управление:***, * представлявано от Изпълнителни директори Н. Т. С.и М. Д. Д. СУМАТА
от ОБЩО 31,23 лева (тридесет и един лева и двадесет и три стотинки) съдебно-деловодни
разноски сторени от ищцовата страна в хода на заповедното производство, инициирало настоящото исково производство, а именно частно гр.дело №11 882/2018по описа
на ВРС, X-ти състав, съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78, ал.1 и
ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА З.К.К.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес
на управление:***, * представлявано от Изпълнителни директори Н. Т. С.и М. Д. Д. СУМАТА от 412,77 лева (четиристотин и дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки) сторените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция,в исковото производство, съобразно уважената част на исковете,на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА превеждане на СУМАТА от 350,42 лева ( триста и петдесет лева и четиридесет и две стотинки ) – внесен от ищцовата страна на 08.03.2019 г.по
банкова сметка ***дставителство на ответника от сметката на ВРС в полза на особеният процесуален
представител на ответника – адвокат Г. по банкова сметка *** А.Г., водена при * АД със следните реквизити IBAN ***.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдът възлага изпълнението на Разпореждането касаещо изплащане на депозита за особен представител на
Счетоводството на ВРС .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд с Въззивна жалба в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: