Решение по дело №1581/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1342
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Константин Григоров
Дело: 20227040701581
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1342/18.11.2022 година, град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Административен съд – Бургас,            XXVI-ти състав, на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова

                            ЧЛЕНОВЕ: Константин Григоров

      Яна Колева

 

секретар: Вяра Стоянова

прокурор: Соня Петрова

като разгледа докладваното от съдия Григоров касационно административнонаказателно дело № 1581 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от М.А.И., ЕГН **********,*** Димитър 14, срещу решение № 759 от 13.07.2022 г., постановено по АНД № 818/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден ЕФ Серия К № 4056730, издаден от ОД МВР гр. Бургас.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на ЕФ. Сочи се възражение, че в администраивнонаказателното производство неправилно бил посочен постоянен адрес на ЮЛ, тъй като то нямало такъв, а имало седалище и адрес на управление. И. прилага копие на л.к., като твърди, че постоянният му адрес е различен от адреса на управление на дружеството. Намира, че ЕФ следва да бъде подписан от лицето, което го издава, както и да бъде вписано неговото пълно име и длъжност. В конкретния случай такива вписвания липсвали. По делото липсвала справка относно собствеността на МПС към момента на нарушението. Оспорва, че техническото средство, с което било установено нарушението не било стационарно, а мобилно и не можел да направи извод за точното място на нарушението. Липсвало и описание на нарушението. Нямало протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Сочат се и други общи процесуални нарушения при издаване на ЕФ.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не сочи доказателства.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил ЕФ Серия К № 4056730, издаден от ОД МВР Бургас, с който на М.И., за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лв. За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел за установена фактическата обстановка, както и че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според съда нарушението било доказано, а наказанието правилно определено по вид и размер. Съдът обсъдил всички възражения на жалбоподателя и изложил мотиви, въз основа на които приел, че същите са неоснователни.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

По делото е безспорно установено, че на 12.10.2020 г. в 15,29 ч., на ПП-Е773 до бензиностанция Ромпетрол от кв.Ветрен към КПП-1, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 90 км/ч. МПС М. ГЛ Б., рег. № РВ****СХ се движел със скорост 128 км/ч. Нарушението било установено с АТС № 00209D32D4F9. За извършеното нарушение била ангажирана отговорността на М.И. като законен представител – управител на дружеството-собственик на автомобила.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Възприетата от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Правните изводи на районния съд са формирани в съответствие с приложимия материален закон.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Според чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Анализът на посочените разпоредби води до извод, че в конкретния случай, собственикът на заснетото моторно превозно средство, чрез своя законен представител е следвало да представи данни, в случай, че такива са били налице, за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Такива обстоятелства по делото не се твърдят. Неоснователно е възражението, че адресът, посочен в ЕФ бил адресът на управление на ТД, който бил различен от този на законния му представител. Субектът на отговорност е правилно определен с оглед посочената правна норма. Същият е ясно индивидуализиран с имена и ЕГН.

Неоснователни са всички възражения свързани с техническата изправност на техническото средство, с което е установено нарушението. По делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка № 35-С-ИСИС/23.07.2020 г., от които се установява техническата годност на процесното техническо средство.

Неоснователни са възраженията за липса на изискуеми реквизити в ЕФ. Същият съдържа всички реквизити императивно изискуеми по чл.189, ал.4 от ЗДвП, вкл. подробно описано място на извършване на нарушението.

Установена е и собствеността на процесното МПС, както и надлежно вписаният в ТР законен представител.

Наложеното наказание е правилно определено по вид и размер.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 759 от 13.07.2022 г., постановено по АНД № 818/2022 по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   2.