Мотиви към присъда по НЧХД № 2258
по описа за 2014г. на ШРС
На **.**.2014г. е депозирана в РС - гр. Шумен частна
тъжба от А.В.А. *** срещу А.Д.А. във връзка с извършени престъпления от частен
характер наказуеми по чл. 148 ал.2 от НК във вр. с чл. 148 ал.1 т.2 от НК във
вр. с чл. 147 ал.1 предл.1 и чл. 148 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл. 1** от НК във
вр. с чл. 26 ал.1 от НК, по която е образувано производство пред първа инстанция.
В тъжбата е посочено, че на 19.06.2014г. в гр. Шумен, чрез съобщаване в писмен
вид, разпостранено на живущите в кооперацията на бул. «С. В.» № ** и поставено
на таблото за съобщения на кооперацията, приписал публично престъпление на А.В.А.
***, пред повече от две лица, че извършила престъпление по чл. 209 от НК, а
именно, «че неправомерно е получавала 360 лв. месечно и е източвала суми от
републиканския бюджет», а също така че на 19.06.2014г. в гр. Шумен, чрез
съобщаване в писмен вид, разпостранено на живущите в кооперацията на бул. «С. В.»
№ ** и поставено на таблото за съобщения на кооперацията публично казал думи, унизителни за честта и
достойнството на А.В.А. ***, като я нарекъл «…к......а…, Н........а…,… Н.......а…,
Н........а…,… с ниска правна култура, на 20.06.2014г. в гр. Шумен, казал думи,
унизителни за честта и достойнството на А.В.А. ЕГН ********** като я нарекъл «К......а»
/защото отишла да живее в чужд имот, който всъщност е на съпруга и/,»… д....а,…
ти си една селянка з....а»… «… ти си завършила браничевския университет и не ми
говори, защото ти и твоето семейство е наказано от господа, защото брат ти е
глухоням, а мъжа ти е инвалид…п.......а», на 08.10.2014г. в гр. Шумен, казал
думи, унизителни за честта и достойнството на А.В.А. ***, като на Общото
събрание на собствениците и отправил следните обидни думи «Ти си н........а и
без мозък» «Вие сте к....и и п.....и, ще ви съдя».
С разпореждане от 24.**.2014г. настоящия съдебен състав е
предал на съд подсъдимия за възведените с частната тъжба обвинения.
По делото са предявени и приети за разглеждане граждански
искове от тъжителката А.А. срещу от подсъдимия А. за неимуществени вреди –
нарушаване обичайния начин на живот, дисконфорт, понижаване на самочувствието,
уронване на престижа и доброто име в следствие на извършеното престъпление в
размер на 4500 лв., за всяко престъпление. Съдът със свое определение намери
молбата за процесуално допустима и допусна разглеждането на предявените
граждански искове.
В съдебно заседание процесуалния представител на тъжителя
поддържа така повдигнатите обвинения, като моли съда, подсъдимия да бъде
признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 148 от НК, както и да
бъдат уважени предявените граждански искове в пълния им размер.
В хода на съдебното следствие подсъдимия не се признава
за виновен, като дава обяснения. Защитникът на подсъдимия заявява, че
повдигнатите с частната тъжба обвинения не са доказани по безспорен и
категоричен начин, че в цитираните думи на доверителя му не се съдържа нито
клевета, чрез разпространяване на позорни обстоятелства, нито приписване на престъпление
и по тази причина моли доверителя му да бъде оправдан и да им бъдат присъдените
направените от тях разноски. В последната си дума А.А. заявява че нищо не може
да преценява и ще приеме всяко решение на съда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
Тъжителката А.В.А. и подсъдимия А.А. са съседи и живеят в
една и съща жилищна кооперация. Назад във времето от момента на случилото се,
двете семейства били в добри и приятелски отношения. През есента на 2012г.
здравословното състояние на майката на тъжителката се влошило и тя се върнала
от Кралство Испания където била на работа, за да се грижи за болната си майка,
като почнала да полага такива грижи. Във входа в който се намират апартаментите
на страните по делото, в приземния етаж имало пригоден за живеене имот, който
се обитавал от познати на тъжителката наематели. Тези наематели ползвали
консумативи в това число и вода, като заплащали и наем на семейството на
тъжителката. Както е прието по наредба, от ВИК отчитането на ползвана вода във
входа ставала в предварително обявен от инкасатора ден. Инкасатора нямал достъп
по приземния имот и данните получавал от тъжителката. Тя от своя страна не
правела това на определената дата по свои си лични съображения и подсъдимия от
своя страна и разяснил, че отчитането на ползваната вода във входа става от общ
водомер, като това общо количество се изравнява с отчетената от индивидуалните
водомери ползвана вода и разликата се разпределя между отчетените потребители
съгласно чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройство. Тъжителката от своя страна оспорила казаното от
страна на подсъдимия и между двете страни възникнал спор който прераснал в
караница, а в последствие и до процесното дело. На 12.07.2013г. тъжителката
сключила с Община Каолиново трудов договор № ЛА-**1/12.07.2013г. в изпълнение
на проект „Подкрепа за достоен живот“, за упражняване на правото личен асистент
по отношение на своята болна майка. В т.1 на договора било упоменато като
работно място с. Браничево ул. „Н. Й. В.“ № **. В тази връзка и горепосоченото,
както и поради усложнените отношения между страните подсъдимия А. на
19.06.2014г. изготвил писмо озаглавено „До всички живущи в Ж.К. бул. С. В.“ № **“.
От това писмо става известно, че подсъдимия е подал сигнал по РП гр. Нови пазар
в който сигнал, се съобщава за извършено престъпление по чл. 209 от НК от
страна на тъжителката, а именно, че неправомерно е получавала 360 лв. месечно и
е източвала суми от републиканския бюджет. В същото писмо подсъдимия А. нарича
тъжителката „к......а….,…Н........а…,…Н.......а…,Н........а…,…с ниска правна
култура“. На 20.06.2014г. пред блока в който живеят, тъжителят и подсъдимият се
срещат и според твърденията на тъжителката, А. я нарекъл „К......а…,…д....а, …
ти си една селянка з....а…,…ти си завършила браничевския университет и не ми
говори, защото ти и твоето семейство е наказано от господа, защото брат ти е
глухоням, а мъжа ти е инвалид…,…п.......а“. На 08.10.2014г. при провеждане на
общо събрание на съкооператорите от входа в който живеят той нарекъл
тъжителката „Ти си н........а и без мозък“ „Вие сте к....и и п.....и, ще ви
съдя“.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – Д.Г.Д., З.З.Й., Е.Х.Х.., М.А.С.,
П.М.К., Р.И.Д., А. Д. А. и Ю.С.И., обясненията на подсъдимия А. дадени в
съдебно заседание, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства.
При дела от
частен характер частният тъжител поддържа и повдига обвинението. Изявленията му в съдебно
заседание не са източник на
доказателства. Изложените от него твърдения следва да бъдат доказани посредством събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. В настоящото наказателно производство единствено се
доказа авторството на писмото написано от подсъдимия А., същият и не отрича
това.
С тъжбата са
предявени и приети за разглеждане от съда, обвинения срещу подсъдимия за
деяния, наказуеми по чл. 148 ал.2 от НК във вр. с чл. 148 ал.1 т.2 от НК във
вр. с чл. 147 ал.1 предл. второ от НК и по чл. 148 ал.1 т.1 и т.2 от НК във вр.
с чл. 1** от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК. В конкретния случай, по първото
обвинение от изложените в тъжбата фактически обстоятелства, както и въз основа
на събраните гласни и писмени доказателства, става ясно, че се касае за
престъплението клевета – изразяваща се в приписване на престъпление. В тъжбата
се посочва, че тъжителката е била набедена от подсъдимия в извършване на
престъплението измама а именно, че неправомерно е получавала 360 лв. месечно и
е източвала републиканския бюджет.
Съдът, след
като прецени всички релевантни по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че с първото от горните деяния подсъдимия не е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер,
наказуемо по чл. 148 ал.2 вр. чл. 148 ал.1 т.2 от НК във вр. с чл. 147
ал.1 предл. второ от НК, поради
следното:
Съдът намира,
че при своята преценка относно публикуваното в писмото обръщение трябва да
вземе предвид и сложните взаимоотношения които са имали страните по делото
преди подсъдимия да напише това писмо. Срещу подсъдимия има повдигнато
обвинение, че чрез написаното в това писмо му е приписано извършване на
престъпление – измама, състояща се в това, че според подсъдимия тъжителката е
следвало да бъде личен асистент на болната си майка в с. Браничево, а не в гр.
Шумен, където тя я е гледала. От събраните гласни писмени доказателства става
ясно, че тъжителката макар и да е имала сключен трудов договор с месторабота с.
Браничево е гледала преимуществено болната си майка в гр. Шумен. В подкрепа на
този извод на съда са представените извадки от „Енерго про“ за ползваната
електроенергия на посочения в трудовия договор адрес, както и сметките за
платена вода. Показанията на свидетелите Х. и М. С. не са конкретни, а са общи
и не фиксират определен времеви период, че тъжителката е гледала болната си
майка в с. Браничево. Това наистина може би е било така до момента на
сключването на трудовия договор, но не и след сключването му. Представените от
страна на тъжителката писмени доказателства – постановления на ШОП и АП гр.
Варна по никакъв начин не променят убеждението на съда, че гледането на болната
П. преимуществено е ставало в гр. Шумен и поради това не следва да се ценят в
подкрепа тезата на тъжителката. В подкрепа убеждението на съда следва да се
цени и протокола от проведеното общо събрание на собствениците на ЕС на бул. „С.
В.“ № **, където водещ протокола е тъжителката и тя собственоръчно е записала в
ап.№ 5 където тя живее, да не се води присъствена книга и да не се заплаща за гости и роднини.
Записано е също така, че тя прекарва по голяма част от времето в апартамента с
майка си. Знаейки всички тези обстоятелства подсъдимия се е ползвал от правото
си да сезира различни институции за извършено закононарушение. Подсъдимия не е
имал съзнанието, че върши нещо нередно, за него тъжителката е вършила нещо
нередно и поради това е сезирал прокуратурата да извърши проверка. Освен това
не се събраха никакви доказателства, че това писмо е станало достояние на
съкооператорите. В показанията си А. твърди, че процесното писмо го е дал лично
на тъжителката и доказателства за оборване на твърдението му не се събраха.
По второто
повдигната от страна на тъжителката престъпление, това по чл. 148 ал.1 т.1 и
т.2 от НК във вр. с чл. 1** от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, съдът също така
го намира за недоказано.
За случилото
се според тъжителката на 19.06.2014г. Не се събраха никакви доказателства, че
въпросното писмо е било сложено на таблото за съобщения във входа на кооперацията
и живущите там, пък и влизащите са се запознали със съдържанието му. Пък и
относно твърдението, че тъжителката се е обидила от твърдението, че имала ниска
правно култура. Доказателства за липса на правни знания от страна на
тъжителката отново се намират в протокола от общо събрание на собствениците на
ЕС бул. „С. В.“ № **, където подсъдимия е отстранен от общото събрание по
настояване от страна на тъжителката, въпреки наличните по делото доказателства
– стр. 94 –нотариален акт, където е посочено, че въпреки направеното дарение
подсъдимия си запазва правото да ползва дарения имот до края на живота си.
Тъжителката не е следвало да предлага на събранието да бъде отстранен и това
неправилно отстраняване той е приел много болезнено.
За случилото
се на 20.06.2014г. Доказателства в тази насока са единствено показанията на
свид.Д.Д. и съпруга на тъжителката - З.Й.. Показанията на първия свидетел,
който се явява очевидец на случката, според него, съдът не приема за
достоверни. Същите са без конкретика и последователност. Същият заявява пред
съда, че месец и половина след случката е бил на кафе със съпругата си и тогава
е видял свид. Й., заедно със жената която бил видял да обиждат. Тогава свид. Д.
се обърнал към свид. Й. и му разказал, че преди няколко месеца е станал
свидетел на обиди към съпругата му и тогава Й. го помолил за телефона му, за да
му стане свидетел. От показанията се вижда голямо разминаване във времето на
случилото се и срещата на свидетелите.Съпруга на тъжителката не е пряк свидетел
на твърдените обиди. Относно съдържанието на нанесените обиди, единствено се
събраха доказателства, че подсъдимият има решение за инвалидност и в тази
връзка съдът не дава вяра на показанията на двамата свидетели, че братът на
тъжителката е инвалид и господ го бил наказан, като от своя страна тези думи се
слагат в устата на подсъдимия.
За случилото
се на 08.10.2014г. на общото събрание на кооперацията. Единствен свидетел който
дава показания за случилото се е свид. П.К.. Същият е бил протоколист на
събранието и заявява, че то не се провело при съблюдаване на някакъв
предварителен дневен ред. Присъстващите на събранието са се прекъсвали и
репликирали, като не е било възможно да се въдвори някакъв ред. Протокола не се
е водил на белова, а на чернова, като отделни записки, които в последствие са
загубени и свидетеля не можа да ги представи по делото. Няколко дена след
приключване на събранието свид. К. изготвя протокола от събранието, подписва го
и го представя незнайно защо на свид. Й., като събранието преди това е избрало
за председател на етажната собственост видно от протокола съкооператора си В.Н..
Освен от така представения протокол, който както бе констатирано е изготвен по
незаконосъобразен ред, други доказателства за твърдяното и записано в него не
се събраха. Нито свид. К., нито свид. Й. заявиха пред съда, че записаното в
протокола е казано на проведеното събрание.
Както всяко извършено престъпление има субективен и
обективен състав, така и разглежданите престъпления клевета имат този състав.
За да е налице престъплението клевета под каквато и да е проявна форма,
независимо дали преписване на престъпление или разгласяване на неверни и
позорни обстоятелства, този който разгласява тези обстоятелства освен всичко друго
трябва да съзнава, че тези обстоятелства са неверни. Т.е клеветата е възможна
единствено под формата на пряк умисъл. Този умисъл не може да бъде предполаган,
той трябва да бъде доказан в наказателния процес с всички допустими средства. В
разглеждания от съда случай частния тъжител трябваше да докаже, че е налице
този пряк умисъл, а именно стремежа на подсъдимия да направи не нещо друго, а
да изнесе неверни, опозоряващи обстоятелства или, че престъплението, което
според частния тъжител е било приписано е извършено. В настоящия случай
тъжителката не стори това. Не се събраха никакви доказателства в тази насока.
Както бе казано по горе този умисъл не може да се предполага. Задължение на
тъжителя е да докаже това.
Повдигнатите от тъжителката обвинения не се доказаха и от
обективна гледна точка. Вярно, че в депозираната тъжба се цитират изказвания на
подсъдимия, но както стана ясно в хода на процеса, отношенията между страните
са много усложнени, а продължават да се такива, като веднага след приключване
на съдебното заседание двете страни започнаха на висок тон да доизясняват
отношенията си. Подсъдимия продължава да пише писма до различни инстанции с
оглед неговото възприятие за справедливост. Разправиите между двете семейства са
станали достояние и на живущите във входа, но никой от тях в процеса не взема
страна, за да каже имало ли е лепене на писмото на таблото за съобщения или
разнасяне на същото до домовете на живущите, каквото е твърдението на
тъжителката.
Съгласно разпоредбата на чл.103 ал.1 от НПК тежестта на
доказване на обстоятелствата свързани с обвиненията по дела от частен характер
е върху частния тъжител. По отношение на подсъдимия не се доказа съставомерност
от обективна и субективна страна за възведените с частната тъжба обвинения.
Предвид на това съдът намира, че обвиненията не би могло да бъдат приети за
доказани, тъй като това би почивало на съмнения. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението му на основание чл.304 от НПК. След изслушване на свидетелите,
подсъдимия даде показания в които разяснява причините за воденето на настоящото
дело, като той го приема като наказателна репресия срещу него по повод
подадения от него сигнал, относно собствеността на абонатната станция във входа
на кооперацията в която живеят с тъжителката. Това обяснение на подсъдимия се
споделя и от настоящия съдебен състав. Доказателство за това е и продължаващата
кореспонденция приета и приобщена от съда. При така изяснената и прието от съда
фактическа обстановка, същият намира, че подсъдимия следва да бъдат оправдан по
повдигнатите с частната тъжба обвинения, тъй като евентуално постановена осъдителна
присъда по отношение на него би била в противоречие с чл.303 ал.1 от НПК, тъй
като би почивала на предположения. Именно поради това и на основание чл.304 от НПК подсъдимия следва да бъде признат по така възведените обвинения за невинен
и оправдан.
По отношение на предявения граждански иск срещу всеки
от подсъдимите за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди,
съдът счита, че предвид факта, че се постановява оправдателна присъда, същият
не следва да бъде уважен, тъй като се отнася за вторична санкционна последица
свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона и в тази
връзка предявения граждански иск се явяват неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното и на основание чл.304 от НПК, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: