Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 14.01.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа
докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 9 604 по описа
на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 430 ал.1 от ТЗ.
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че съгласно договор за кредит от 15.08.2007 г. е предоставила на кредитополучателите
В.Х.М. и Р.Д.М. кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 65 357 лева за рефинансиране на два жилищни кредита
в „ОББ“ АД, сключени с В.М. и краен срок на издължаване 300 месеца. Поради финансови
затруднения кредитополучателите сключили с банката 12 последващи
споразумения и един анекс, с които били променени някои от условията по
кредита.
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че между страните бил сключен и втори договор за потребителски кредит от 15.08.2007
г., съгласно който е предоставила на кредитополучателите В.Х.М. и Р.Д.М. кредит
в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 51
743 лева за рефинансиране на два жилищни кредита в „ОББ“ АД, сключени с В.М. и
краен срок на издължаване 300 месеца. Поради финансови затруднения
кредитополучателите сключили с банката 14 последващи
споразумения, с които били променени някои от условията по кредита. покупка на
недвижим имот, други разплащания и довършване на закупения имот срещу
задължението на кредитополучателя да ги върне при условията и срока, уговорени
в договора. Твърди се, че е налице неизпълнение по двата договора за кредит,
поради което кредитополучателите били уведомени за настъпила предсрочна
изискуемост по същите.
При тези наведени фактически
твърдения е мотивиран правен интерес от иска и от съда се иска да осъди ответниците да заплатят солидарно сумата от 59 856, 15
швейцарски франка – главница по договор НL 25325 и сумата от 566, 25 лв. – нотариална такса за обявяването му за
предсрочно изискуем, сумата от 49 732, 87 швейцарски франка – главница по
договор НL 25345 и сумата от 369, 80 лв. – нотариална такса
за обявяването му за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендират се
сторените в настоящото производство разноски.
Ответниците В.Х.М. и Р.Д.М. оспорват исковете в писмени отговори, депозирани в срока по чл. 367 от ГПК.
Възраженията се поддържат и в открито съдебно заседание от процесуалните им
представители.
Депозирани са допълнителна искова молба и допълнителни
отговори към нея.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за рефинансиране на
жилищен кредит НL 25325/15.08.2007 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата
дата „Българска Пощенска Банка“ АД е сключила договор за кредит с В.Х.М. и Р.Д.М.,
като кредитополучатели за сумата от равностойността на швейцарски франкове на
65 357 лева, със срок на издължаване от 300 месеца.
Представени по делото са допълнителни споразумения към
договора, сключени съответно на 13.04.2009 г., 11.11.2009
г., 20.05.2010 г., 17.12.2010 г., 28.12.2010 г., 30.06.2011 г., 12.07.2011 г.,
05.03.2012 г., 08.10.2012 г., 10.05.2013 г., 06.12.2013 г. и 24.02.2015 г., както
и анекс към договора от 26.10.2011 г.
По делото е представен договор за потребителски кредит НL 25345/15.08.2007 г., от
съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Българска Пощенска
Банка“ АД е сключила договор за кредит с В.Х.М. и Р.Д.М., като кредитополучатели
за сумата от равностойността на швейцарски франкове на 51 743 лева, със срок на
издължаване от 300 месеца.
Представени по делото са допълнителни споразумения към
договора, сключени съответно на 13.04.2009 г., 11.11.2009
г., 31.05.2010 г., 17.12.2010 г., 28.12.2010 г., 30.06.2011 г., 12.07.2011 г.,
08.03.2012 г., 29.09.2012 г., 10.05.2013 г., 06.12.2013 г., 22.04.2014 г. и
24.02.2015 г., както и анекс към договора от 26.10.2011 г.
Представена е и нотариална покана акт 195, том ІV, рег. №
11617/2017 г. на нотариус рег. № 622 – Милена Г., адресирана до Р.Д.М., връчена
с оглед отбелязването на 10.07.2017 г. при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК.
Представена е и нотариална покана акт 196, том ІV, рег. №
11618/2017 г. на нотариус рег. № 622 – Милена Г., адресирана до В.Х.М., връчена
с оглед отбелязването на 08.06.2017 г. лично на адресата.
Представени са и част от погасителните планове към двата договора.
Представена е и Методология за определяне на БЛП.
По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза –
основно и допълнително заключение, изготвени от вещото лице П.А.Д..
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството,
че ответникът не е изпълнил
в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по
договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода
на претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото
дружество /изцяло или отчасти/ дължимите
от него суми,
както и възраженията си срещу вземането
на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства – два договора за кредит, съдът приема, че между страните в настоящия
спор са възникнали облигационни отношения по повод сключените договори, по
силата на които банката е предоставила кредити в определен размер на кредитополучателя
– ответник срещу насрещното му задължение да погаси задълженията си в
определения по договорите срок. Страните не са формирали спор относно фактът,
че кредитите са усвоени изцяло от страна на кредитополучателя. Не е формиран
спор и относно обстоятелството, че ответниците са
допуснали забава по отношение на задълженията си по договорите.
При тези
установени по делото факти ищецът
твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника
точно и в срок да плаща дължимите
месечни погасителни вноски двата
кредита са
станали предсрочно изискуеми, от което мотивира
и претенциите си спрямо
него. Такава клауза за предсрочна изискуемост
е уговорена в отношенията между страните в чл.18.2 от
договора. С оглед
задължителното разрешение за настоящия съдебен
състав, установено в ТР
4/2013 г. на ВКС за настъпването
на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника
за нея и уведомлението да достигне до адресата
си. По настоящото
дело доказателства в тази насока са
ангажирани – депозирани нотариални покани, с отбелязване, че едната е получена от
ответницата М. при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК, а другата е лично връчена
на ответника М.. Отбелязаната дата на връчване на нотариалната покана е в
момент, предхождащ датата на депозиране на исковата молба в съда и след срока,
предоставен на длъжниците – настоящи ответници за доброволно изпълнение, визиран в нотариалните
покани.
Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и
то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно
длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения
респ. от заключението на ССчЕ се установява, че
кредитополучателят е допуснал забава при плащанията досежно
погашенията по двата процесни договора.
При проведено насрещно доказване ответниците са противопоставили възражение за нищожност на
договорни клаузи вкл. и неравноправни такива. С оглед наведеното възражение на ответната страна за клаузите на допълнителните споразумения, с които е постигната уговорка за капитализиране на падежираните, но незаплатени вземания за лихви
като част от главницата по
дълга следва да се има предвид нормата на чл.
10 ал.3 от ЗЗД, съгласно която олихвяването на изтекли лихви се
извършва, съгласно наредбите на БНБ. Към датата на
сключване на процесния договор за кредит не съществува нормативна уредба, установяваща забрана на банките да
извършват начисляване на лихви върху
изтекли лихви. В релевантната правна уредба към датата на сключване на допълнителните споразумения, а
именно
Наредба 9/03.04.2008 г.
/отм./обаче
не е предвидена и възможност да се прибавят
лихви върху изтекли лихви. Такава е предвидена само в отношенията между търговци по арг. на чл. 294 ал.1 от ТЗ, но тя е неприложима в
отношенията между страните по настоящото производство. Такава възможност не може да
се обоснове, според настоящия съдебен състав с оглед приложение на нормата на
чл. 9 от ЗЗД, предвид което клаузите в допълнителните споразумения за начисляване на
лихва върху лихва са нищожни на основание чл. 26 ал.4 от ЗЗД вр. с чл. 10 ал.3 от ЗЗД/ в този смисъл са
и решение 706/19.07.2004 г. по
гр. д. 1922/2003 г. на Второ ТО на ВКС, решение № 275/15.09.2014 г. по гр.д. 3783/2013 г. на Първо ГО на ВКС, решение 66/29.07.2019 г. по търг. дело 1504/2018 г. на Второ ТО на ВКС/.
Съобразно заключението на ССчЕ по отношение на
договор HL25325 е налице капитализирана
сума към главницата в размер 6 748, 22 швейцарски франка /стр. 248 в делото/, която сума е недължима от ответниците под формата на главница и за същата искът е
неоснователен.
Аналогично и отново съобразно заключението на ССчЕ
по отношение на договор HL25345 е налице капитализирана сума към главницата в размер 7 259, 33
швейцарски франка /стр. 259 в делото/, която сума е недължима от ответниците под формата на главница и за същата искът е
неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответниците са
противопоставили и възражение за наличие на неравноправни клаузи в сключените
от тях договори. В тази връзка и с оглед императивния характер на разпоредбите,
уреждащи материята досежно наличието респ. липсата на
неравноправни клаузи съдът следи за
наличието на такива служебно и без да е наведено
възражение /решение №
23/07.07.2016 г. по дело
3686/2014 г. на Първо ТО на ВКС /. Не е формиран спор между страните, че ищецът – търговска банка е кредитна институция по смисъла на
чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на
договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на
потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на
сключване на процесните договори.
За да се произнесе по наведените твърдения за неравноправност на процесните клаузи от договорите, с които е сезиран настоящият съдебен състав, от които ответниците пряко черпят права, за защита на интересите си следва да се има предвид дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, където законодателят е установил характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/ или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП и касаещи клаузи, с които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена е свързана с колебанията на борсов курс или индекс. Първите клауза от процесните договори /чл. 3 ал.5 от същите/, за която са изложени твърдения, че е нищожна като неравноправна е пряко свързана с разпоредбата на чл. 3 ал.1 от договорите доколкото и двете касаят размера и механизма на определяне на лихвения процент по договора /чл. 3 ал. 1/ и уговорка за невъзможност за неговото договаряне /чл. 3 ал.5/. В чл. 3 ал.1 от договора е посочено, че "За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от 0,45 пункта /за първия процесен договор/ и надбавка от 1,45 пункта /за втория процесен договор/. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %." В текста на договора не са посочени правила за определяне на възприетия БЛП, а при проведено насрещно доказване ответникът – търговска банка е заявила възражение, че БЛП се е променял с оглед приета методология, представена по делото, досежно неговото изчисляване, представена по делото. В договора липсва препращаща разпоредба към тази методология респ. няма данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ответник. Съгласно сочената методология БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка като промяната на един или повече от изброените компоненти съставлява основание за актуализация на БЛП. От своя страна трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число пазарните лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор, рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на банката. Буферната надбавка включва оценката на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти под формата на лихвена премия и временните пазарни сътресения в лихвените ниво в размер до 0,5% на годишна база. Така формулирана тази методология включва общи компоненти, без правила за определянето им, съотношението помежду им или начин на изчисляването им, който да ги направи поне принципно определяеми, което като краен правен резултат не дава възможност за обективна преценка кой/кои икономически показател/и ще възприеме банката за промяна на БЛП и по каква причина, което й позволява едностранно, по субективен и произволен начин, да променя и изчислява БЛП. С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че тази клауза е нищожна, с оглед своя неравноправен характер, защото предоставя едностранна възможност на страна по договора /банката/ да променя лихвения процент по субективна преценка, което е във вреда на другата страна по договора /потребител/, като въвежда понятия без да определи смисъла, вложен в същите, доколкото принципното и неизчерпателно изброяване на отделни компоненти /например за директните нелихвени разходи/не съставлява дефинитивна норма и води до неравновесие във вреда на потребителя т.е. притежава всички белези на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП. Неравноправните клаузи са нищожни и като такива не пораждат целените правни последици. Ответниците са обвързани само от първоначално определената лихва по кредитите в чл. 3 ал.1 от договорите, доколкото същите са формулирани ясно и недвусмислено.
В разпоредбата на чл. 2 ал.1 от
двата договора е посочено, че разрешеният
кредит се усвоява по „блокирана
сметка” в швейцарски франкове, открита на името на
кредитополучателя, а разпоредбата
на чл. 6 ал.2
на двата договора гласи, че в случай, че на съответния падеж
на погасителна вноска по главницата
и/или лихвата кредитополучателят не
е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си
по чл. 2, ал. 1, но има
средства в лева по своите сметки
в Банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства, след служебното
изкупуване на тези
средства в швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева, за
което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо
и безусловно съгласие и оправомощава банката.
При съблюдаване на
практиката на СЕС /решение по дело С 186/16 г./ клауза, съгласно
която кредитът трябва да бъде
погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен,
се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално
значимите икономически последици от подобна
клауза върху финансовите му задължения. Потребителят трябва
да е добре осведомен, че със
сключването на договор за кредит
в чуждестранна валута той се излага
на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при
обезценяване на валутата, в която получава доходите си т.е. банката
следва да е предоставила на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да
преценят икономическите последици от клаузата
за финансовите им задължения. Вън от декларативните клаузи на чл. 23 ал.1 и ал.2 от договорите, с която кредитополучателят
е заявил, че е запознат с възможността промяната в курсовата на швейцарския
франк към еврото и превалутирането да доведат до
повишаване на размера на погасителните
вноски в евро/лева доказателства за изпълнение на задължението
на банката за надлежно осведомяване не са ангажирани. При това положение, за да бъде
прието, че кредитополучателят е бил реално информиран респ. банката да е
добросъвестна следва обстоятелствата, за които потребителят декларира, че е информиран да следват
от ясни и прозрачни условия на договора, което по настоящия договор и по изложените вече в
решението съображения не е налице. Настоящият съдебен състав не може да
обоснове извод, че ответниците биха сключили договор
за кредит в швейцарски франкове, ако са били запознати с възможността за устойчиво
нарастване на задълженията им предвид повишаване курса на франка към
лева и то по начин, че
кредитът да поскъпне с процент, надвишаващ процента на лихвите по
стандартните кредити в лева или евро. Казано по друг начин, настоящият съдебен състав намира,
че ответниците са сключили договорите за кредит в
швейцарски франкове, мотивирани от погрешно убеждение,
че във всички
случаи крайният размер на задълженията им ще бъде по-нисък
в сравнение с този по кредит в друга валута,
защото не са разполагали с относимата информация, която да им позволи да преценят икономическите последици от валутните промени. Предвид което и тези договорни клаузи като неравноправни
са нищожни и не пораждат целеното правно
действие. Аргумент в тази насока е и
заключението на ССчЕ, съгласно което ответниците са надплатили в резултат на курсови разлики
сумата от 5 277, 43 лв. по първия договор / стр. 271 в делото/ и сумата от
4 604, 94 лв. по втория договор /стр. 279 в делото/.
В следващата процесна клауза на чл.
12, съобразно
наведените от ответниците възражения, от
договора е установено правото на банката
да променя по време на
действието на договора Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или
друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на
чл. 21. Тарифите на банките определят
парични задължения за неопределен период от време
и се прилагат за неограничен кръг от правни
субекти-кредитополучатели, като
тези уговорки стават част от
клаузите на договорното правоотношение при сключване на
абсолютни или относителни банкови сделки т.е. по естеството си представляват предварително установени от търговеца
общи условия. Императивната разпоредба на чл.
298 ал.1 от ТЗ установява, че клаузите в ОУ стават
задължителни за другата страна, когато тя заяви
писмено, че ги приема или
е търговец и ги е знаела или е била
длъжна да ги знае и не
ги оспори незабавно. Когато обаче за действителността
на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца Общи
условия обвързват другата страна само ако са
й били предадени при сключването по арг.
на чл. 298 ал. 2 от ТЗ. Договорът за банков кредит е формален, с установена
писмена форма за неговата действителност, предвид което за да бъде обвързан от
новите ОУ, кредитополучателят трябва писмено да заяви, че ги приема.
Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. Предвид което и тази
оспорена договорна клауза е нищожна.
Коментираната по-горе
нищожност на договорните клаузи не може да бъде санирана
със сключените впоследствие между страните множество допълнителни споразумения. Следва да се има предвид, че предоговарянето на условията на
кредита, включващи съвпадащи волеизявления на страните по
договора за кредит относно размера на дължимото
от кредитополучателя, изчислено в съответствие с неравноправни клаузи на договора за
кредит, не санира нищожността на неравноправната клауза в същия и не предпоставя дължимост в така установения размер. Клаузите на допълнителните споразумения на общо
основание подлежат установяването им като индивидуално договорени, в смисъл на установяване, че при сключването
на съответните клаузи от допълнителното
споразумение/анекса, като предложени от доставчика на
стоката или услугата, потребителят не е бил принуден
да ги приеме,
без възможност за въвеждане на
резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да
се установи, че с това си
съдържание клаузите са били предложени
от самия потребител /
в този смисъл решение 65/06.07.2018 г. по търг. дело 1556/2017 г., решение № 231
по т.д.№ 875/2017 г., решение № 146
по т.д.№ 2615/2016 г. и
трите, постановени от Първо ТО на ВКС /. Аргумент в тази насока са и изводите на вещото
лице в изготвената ССчЕ, че въпреки множеството
сключени допълнителни споразумения / 12 по първия и 14 по втория договор/
същите не са целели намаляване респ. разпределяне на финансовата тежест с оглед
валутните колебания на курса на швейцарския франк между страните по договора, а
са обременили допълнително кредитополучателя, налагайки му да надплати
договорни лихви в размер по-висок от първоначално определените / 23, 37 швейц. франка по първия договор и 2 160, 29 швейц. франка по втория договор/ при значително по-малък
размер на платена главница за същия период, преценено с оглед размера, посочен
в първоначалния погасителен план.
В обобщение на горните
съображения, настоящият съдебен състав намира, че с оглед сключените между
страните два договора дължимите главници по тях към датата на сключването им са
съответно 55 210 швейц. франка по първия и
43 839 швейц. франка по втория. Съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ със заплатените
суми от ответниците, съобразно първоначално
постигнатите уговорки се погасява главница в размер 10 836, 32 швейц. франка по първия договор респ. 8 495, 26 швейц. франка по втория. Тези суми следва да се приспаднат
като погасени чрез плащане от претенциите на ищеца като остават дължими
главници по двата договора 44 373, 68 швейц.
франка по първия договор респ. 35 343, 74 швейц. франка
по втория договор и за тях претенцията на ищеца е основателна.
По отношение на констатираните
от вещото лице надплатени суми не е заявено възражение за прихващане респ.
насрещен иск, поради което настоящият съдебен състав не може да коментира с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес.
Доказателства за сторени
разходи за нотариални такси ищецът не е представил, поради което претенциите в
тази му част са неоснователни.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК и предвид списъка по чл. 80 от ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че на ищеца не се следват разноски за особен
представител на ответника, доколкото заплатеният депозит за такъв му е
възстановен с оглед отпадналата нужда на 19.12.2017 г. с оглед отбелязването по
делото /стр. 193/. Дължими са разноските за ДТ, ССчЕ
и адвокатски хонорар. Заявеното възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от ответниците досежно прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищеца с оглед фактическата и правна сложност
на делото, цената на исковете, извършените процесуални действия настоящият
съдебен състав намира за неоснователно. Аритметичният сбор на разноските,
посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, подлежащи на репариране възлиза на 16 483,
55 лв. Припадащата се част от същите, съобразно уважената част от исковете
възлиза на 11 990, 49 лв.
На ответниците не се
следват разноски с оглед данните по делото такива да са извършвани.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Х.М., ЕГН **********,*** – адв. Г.У. и Р.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище:*** на
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430
ал.1 от ТЗ сумата от 44 373, 68 швейцарски франка – неплатена главница по договор № HL25325/15.08.2007 г. като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 59 856, 15 швейцарски франка като
неоснователен, както и сумата от 35 343,
74 швейцарски франка - неплатена главница по договор № HL25345/15.08.2007 г. като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 49 732, 87 швейцарски франка като
неоснователен, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.07.2017 г.
до окончателното изплащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище:*** на основание чл. 79 ал.1
от ЗЗД вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ срещу В.Х.М., ЕГН **********,*** – адв. Г.У. и Р.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на сумата от 566, 25 лв. – такси по
повод договор № HL25325/15.08.2007 г. и сумата
от 369, 80 лв. - такси по повод договор № HL25345/15.08.2007 г.
ОСЪЖДА В.Х.М., ЕГН **********,*** – адв. Г.У. и Р.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на
„Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище:*** на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 11
990, 49 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: