№ 16323
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110159914 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу В. С. К., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 269,80
лв., представляваща заплатена от ищеца като поръчител цена по договор за продажба на
изплащане № ***/08.09.2018 г., сключен между ответника и „***“ АД за покупка на
изплащане на устройство *** 15, със сериен номер ***, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 06.06.2023 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 66,91 лв., представляваща лихва за забава в
размер на законната лихва за периода от 21.12.2020 г. до 01.06.2023 г., за които суми на
07.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 880/2023 г. по описа на РС-Силистра.
Ищецът „***“ ЕАД (с предишно наименование „***“ АД) твърди, че на 07.11.2014 г. е
сключил договор за поръчителство с „***“ ЕАД, съгласно който договор се задължил да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „***“ договор за продажба на изплащане.
Твърди, че на 08.09.2018 г. ответникът е сключил с „***“ ЕАД (предишно наименование „**“
ЕАД договор за продажба на изплащане № ***/08.09.2018 г. на устройство *** 15, със
сериен номер ***. Посочва, че поради неплащане в срок, договорът бил прекратен
предсрочно на основание т.12.3 от договора за продажба на изплащане.Твърди, че
непогасена по този договор за продажба на изплащане останала предсрочно изискуема
главница в размер на 269,80 лв., която сума била заплатена на 21.12.2010 г. от ищеца в
качеството му на поръчител на „***“. Поддържа, че ответникът му дължи и обезщетение за
забава в размер на 66,91 лв. за периода от 21.12.2020 г. до 01.06.2023 г. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника В. С. К., с
която посочва, че е заплатил всички суми по заповед № 225/29.03.2023 г., в т.ч. лизингови
вноски, лихви, такси и съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 176, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД:
За основателно на предявения иск тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно сключен договор за поръчителство, обезпечаващ вземания срещу ответника, по
силата на който договор за поръчителство е заплатил предсрочно изискуемо вземане в полза
на трето лице – кредитор по договора за поръчителство и кредитор на обезпечените
вземания.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже че е
погасил претендираното вземане.
Между страните не се спори, а и от приетия Договор за продажба на изплащане №
***/08.09.2018 г., се установява, че между „***“ ЕАД като продавач, и В. С. К. като купувач,
е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което продавачът е
прехвърлил в собственост на купувача устройство, представляващо мобилен апарат *** 15,
със сериен номер ***. Уговорено е, че устройството ще бъде заплатено на 23 броя месечни
погасителни вноски с включена лихва в размер на 4,85 %, съгласно погасителен план,
инкорпориран в договора. Видно от приемо-предавателн протокол от 08.09.2018 г.
мобилният апарат е предаден на ответника от служител на „***“ ЕАД. Договорът и приемо-
предавателния протокол е подписан от представител на мобилния оператор и от
потребителя, чийто подпис не е оспорен.
Представен е по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между
„**“ ЕАД и „***с“ АД, по силата на който поръчителят обезпечава вземанията на кредитора
срещу потребители – абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на
скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Срокът на договора е
продължен с анекси от 08.10.2015 г., 15.03.2016 г., 12.10.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г.,
01.10.2018 г., 08.08.2019 г., като съгласно последния срокът на договор се счита продължен с
една година, считано от 08.08.2019 г. – т.е. до 08.08.2020 г.
Установява се, че с приемо-предавателен протокол № 286/10.03.2020 г. „***“ ЕАД е
предал на „***с“ АД електронен и хартиен носител, съдържащ информация за справка по
т.2.2.3 от договора от 07.11.2014 г., съдържаща списък с абонатите и размера на
просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани с поръчителство от СБС.
Посочено е, че справката съдържа 366 абоната на „***“ ЕАД, сключили Договори за
продажба на изплащане въз основа на скоринг и одобрение от СБС и общ размер на
просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от
СБС в размер на 57719,97 лв. Видно от приложената към него справка, съдържаща данни за
абонатите, в същата фигурира вземането срещу В. С. К. в размер на 269,80 лв. във връзка с
договор № *** от 08.09.2018 г.
По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства - платежно нареждане
от 21.12.2020 г., приемо-предавателен протокол № 330/ 28.11.2021 г.,ведно със справка, в
която фигурира името на ответника и процесното вземане, се установява, че на 21.12.2020 г.
ищецът, в качеството си на поръчител, е заплатил сумата в размер на 269,80 лв. за
погасяване на задълженията на ответника, възникнали от процесния договор за продажба на
изплащане от 08.09.2018 г.
Платилият дълга на главния длъжник поръчител разполага с личен обратен (регресен)
иск срещу главния длъжник. Това право той има, когато изпълнението е редовно, т. е.
проявява погасителен ефект спрямо главния длъжник, като поръчителят следва да е
уведомил главния длъжник за намерението за изпълни, за да може изпълнението от
поръчителя да е противопоставимо на главния длъжник.
В случая, по делото е прието уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД,
издадено въз основа на т.2.2.6 от договор от 07.11.2014 г., с което „***“ ЕАД уведомява
2
ответника В. К., че считано от 21.12.2020 г. задълженията му по Договор за продажба на
изплащане № ***/08.09.2018 г. в размер на 269,80 лв., са прехвърлени от „***“ ЕАД на
„***с“ АД. По делото няма данни обаче, същото да е било достигнало до знанието на
ответника.
Уреденото в чл. 143 ЗЗД задължение на поръчителя да уведоми длъжника има за цел
той да узнае своевременно възраженията му, доколкото в противен случай рискува да плати
недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя,
може да продължи да изпълнява на кредитора (в този смисъл решение № 229 от 10.09.2012 г.
по гр. дело № 452/2011 г., IV г. о., ВКС). Неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал.
1 ЗЗД за намерението за изпълнение от страна на поръчителя не погасява регресните права
на последния при плащане на задължението, а има за последица непротивопоставимост на
извършеното плащане на длъжника, съответно поръчителят следва да търпи да му се
противопоставят от длъжника всички възражения които той е могъл да направи на
кредитора преди изпълнението. В случая обаче такива не са направени. Наред с това при
получаване от кредитора както на изпълнение от длъжника, така и на изпълнение от
поръчителя, поръчителят може да иска от кредитора връщане на това, което е получил
недължимо (чл. 143, ал. 2, изр. посл. ЗЗД), но данни за плащане на задължението и от
длъжника не се съдържат по делото. Ето защо, макар да не се установи поръчителят да е
уведомил длъжника за предстоящото изпълнение от негова страна, при извършено такова,
той разполага с обратен иск за платеното срещу длъжника.
Наведеното от ответника правопогасяващо възражение за плащане на процесното
вземане съдът намира за недоказано, предвид липсата на ангажирани доказателства в тази
насока.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
176, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, се явява основателен и доказан в пълния
предявен размер от 269,80 лв.
Като законна последица върху претенцията за главница следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на 06.06.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения акцесорен иск в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съгласно на чл.143, ал.1, изр. 2 ЗЗД поръчителят има право и на законна лихва върху
заплатените суми от деня на плащането. В случая, по делото се установи, че ищецът е
заплатил процесната сума на 21.12.2020 г., от която дата ответникът дължи лихва за забава.
Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на
дължимото обезщетение за забава за периода от 21.12.2020 г. до 01.06.2023 г. възлиза на
сумата от 66,91 лв.
Предвид изложеното предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът „***“ ЕАД. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
425 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
3
За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на
440 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. – адвокатско възнаграждение, и
15 лв. – заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 1502/2024 г. по описа на СГС. Предвид
изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 425 лв. за заповедното производство и 440 лв. за исковото
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу В. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
146, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. С. К., ЕГН
********** дължи на „***“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 269,80 лв., представляваща заплатена
от ищеца като поръчител цена по договор за продажба на изплащане № ***/08.09.2018 г.,
сключен между ответника и „***“ АД за покупка на изплащане на устройство *** 15, със
сериен номер ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение – 06.06.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от 66,91
лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 21.12.2020 г.
до 01.06.2023 г., за които суми на 07.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 880/2023 г. по описа на РС-Силистра.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
425 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 880/2023 г. по описа на РС-
Силистра, както и сумата от 440 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4