№ 128
гр. Балчик, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20243210100033 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба от И. К. И. с ЕГН
**********, с настоящ адрес в ***,чрез адвокат Д. Г. от АК-Л.,със служебен адрес в
***,срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в ***
Исковата молба е получена с Рег.№303 от 17.01.2024год.
При служебната проверка на подадената искова молба съдът констатира
несъответствия в нея.
С Разпореждане№134 от 31.01.2024година,съдът е оставил без движение исковата
молба както е дал указания на ищцовата страна как да изправи нередовностите по
нея.Препис от това разпореждане е връчен на ищеца на 09.02.2024година.В изпълнение на
указанията на съда,ищецът подава уточняваща молба с Рег.№851 от 16.02.2024година, към
която прилага и писмено доказателство за заплатена държавна такса.В предвид подадената
уточняваща молба,съдът приема,че ищецът е изправил посочените нередовности.
В исковата си молба,ищецът твърди,че :
На *** г. между ищеца И. К. И., ЕГН **********, в качеството му на
„Кредитополучател" от една страна и ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ***, в
качеството му на „Кредитодател" от друга страна, е сключен Договор за потребителски
кредит №*** (наричан по-долу „Договор за заем").
По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя сума в размер 200.00 лв. (двеста лева), при условия:
лихвен процент - 40.52%,
годишен процент на разходите (ГПР)- 49.00%
срок на погасяване - 1 месец,
1
обща сума за връщане - 206.66 лв. (двеста и шест лева и
шестдесет и шест стотинки).
Съгласно т. 5.1 .-5.3. от Договора за заем довереникът ми е следвало в срок до края
на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да:
1. Осигури банкова гаранция в размер сбора на дължимата главница и лихва за
ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на
всички задължения по договора.
2. Осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на
Кредитополучателя по договора за кредит. Поръчителите трябва да отговарят на
следните условия:
да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1,500.00 лева;
да бъдат лица над 20 годишна възраст;
да работят на безсрочен трудов договор;
да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж;
да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и
такъв с Кредитора;
да нямат неплатени осигуровки за последните две години;
да нямат задължения към другите кредитни или финансови институции, или ако имат -
кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
не по-лош от „Дни просрочие 0-30“.
Въпреки това Кредиторът не е длъжен и може да откаже да приеме предложените от
Кредитополучателя поръчители, макар и те да отговарят на всички поставени изисквания.
В т. 5.6. от Договора за заем е описано, че в случай на неосигуряване на обезпечение
съгласно сроковете и условията на т. 5.1 .-5.5. от Договора и Общите условия или
действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят
дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден за който не е предоставил
обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател
и е изрично посочен в Приложение №1 към Договора за кредит и погасителния план.
Неустойката се начислява и заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната
погасителна вноска.
В случая общият размер на неустойката е 55.40 лв. (петдесет и пет лева и
четиридесет стотинки), или общо заемополучателят е следвало да върне не сумата от
206.66 лв., описана в Договора за заем, а сума в размер на 262.06 лв.
Към момента на предяваване на настоящия иск ищецът И. е погасил предсрочно
кредита няколко дни преди падежа като е платил сума в размер на 253.51лв. (двеста петдесет
и три лева и петдесет и една стотинки), за което представяме платежно нареждание.
1. Нищожност на обезпечителната клауза.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдържанието на Договора за заем,
приложенията към него и Общите условия,ищецът счита,че клаузата уреждаща
2
начисляването на неустойка при неосигуряване на обезпечение след сключването на
договора е нищожна поради следното:
Въпросното вземане, макар и именувано „неустойка“ няма характер на такава, то е
било изначало определено без да притежава присъщите на неустойката и
характеризиращите я като такава функции. Кредиторът го е именувал „неустойка", за да
заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не
се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Заемодателят си е гарантирал, че ще получи
това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение -
осигуряване на поръчители или на банкова гаранция в еднодневен срок. Това вземане е
допълнителна и гарантирана за Заемодателя икономическа облага, съставляваща печалба за
търговеца, скрита под формата на неустойка.
Предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не
зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката
по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като
добавка към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в
този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението
за внасяне на договорените вноски.
Без отговор остава въпросът в тази хипотеза какви са вредите, които би понесъл
кредиторът,според ищеца. Очевидно е, че неустойката е уговорена, за да генерира
допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от
закона възнаграждение за тази дейност.
Нещо повече, от неосигуряването на поръчители, респ. на банкова гаранция,
кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по- голяма от тази при
пълно неизпълнение от страна на Заемополучателя, а при такова неизпълнение
законодателят е определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на
законната лихва. Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на
обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва
при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по
смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото
облагодетелстване в ущърб на потребителя. Предвид уговорката, че неустойката се дължи
не при неизпълнение на основното договорно задължение, а че се дължи независимо
дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не
притежава обезщетителна функция.
На следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение
преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично
неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор
да престира без наличие на обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение
и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на
3
дълга. При наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва
да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите
за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с
чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или
поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и реално изпълнение е
невъзможно в предвидения еднодневен срок от подписване на договора за кредит, като по
този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
На отделно основание,твърди ищецът в исковата си молба,че с въпросната клауза се
заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е
константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции -
обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й
представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката
противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради
което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал.1 от
ЗЗП.
Отделно от това, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 1 от същата разпоредба
е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият.
Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското
законодателство с чл. 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
4
доказателствената тежест да установи този факт. Предвид съдържанието на договора,
приложенията към него и общите условия,ищецът счита, че може да се направи обоснован
извод, че договорите са типови и изготвени при предварително посочени от кредитора
условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение в договорите в срок върху
които потребителят не е могъл да влияе.
Счита, че посочената клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на
неустойката спрямо отпуснатата сума. /така и Решение №550 от 17.10.2023 г. по в. гр. д.
№692/2023 г. но Окръжен съд - Блогоевграл/
2. Недействителност на договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно
т. 10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Считам, че процесният договор за кредит и приложението към него формално
отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в документите е
налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима
от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на
действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК - „общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В случая и без да се ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената
главница по договора е в размер на 200.00 лв., а срокът за връщането й е на една месечна
вноска от 206.66 лева, то общата дължима от потребителя сума в случай на непредоставяне
на обезпечение в размер от 262.06 лева не съответства на посочените размери на
лихвения процент /40.52%/ и на годишния процент на разходите /49.00%/. При това
положение е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният
процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но
посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на
потребителя - да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други
5
задължения. Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за
неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на
които да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице
именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да учреди
обезпечение и неустойка за неизпълнението му, които не са взети предвид при изчисляване
на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не
съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита. Счита,че тези уговорки са във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна, то в процесния договор имаме явен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като посочения в договора размер на ГПР не
съответства на действителния, следователно следва да се приеме, че е нищожен.
От изложеното дотук се стига до извода, че договорът не отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на
лихвата, годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК същият следва да се приеме за нищожен.
Нещо повече, нарушени са норми на закона за това какво да се включи в ГПР и как да
се изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от
действителния, което отново е заобикаляне на закона по чл. 26 ал.1 от ЗЗД и договорът за
кредит следва да бъде прогласен за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
На допълнително основание,в исковата си молба,ищецът твърди, че договорът е
нищожен и поради следното:
Обезпечението на договора за кредит е част от неговото основно съдържание, защото
чл. 11 т. 18 от ЗПК, изрично изисква в договора за кредит да се посочат обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, ако има такива. В случая се оказва, че в договора за
кредит има предвидени две алтернативни хипотези, а именно - може и да има обезпечения,
може и да няма обезпечения за кредита. Във втората хипотеза обаче, без обезпечения, се
плащат допълнителни суми под формата на неустойка. Без значение как се нарича това
допълнително оскъпяване на кредита, то е част от погасителния план и е включено в
първоначалния погасителен план, който е част от самия договор за потребителски кредит.
Ето защо в случая следва да имаме и два различни размера на ГПР, а именно - един без
обезпечението и един с обезпечението. Нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита. Тази величина се посочва
съгласно решение на СЕС от 19.12.2019 г. по дело № С-290/19 г. с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajsky sud v Trnave (Окръжен съд
6
Търнава, Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/Ю2/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС
на Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в договор
за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не като една-
единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална ставка. Освен това
налично е изискване да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност поне един
знак след десетичната запетая /т. 2 б. "г" от Приложение №1 към ЗПК/.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени, защото следва да имаме два
различни по размер годишни проценти на разходите /ГПР/. Това води до извода, че при
неспазване на изискванията на ЗПК в чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 договора за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. /така и Решение №
365 от 12.10.2021 г. по в. гр. д. № 1068 / 2021 г. на Окръжен съд - Бургас; Решение № 250
от 12.07.2022 г. по в. гр. л. № 284 / 2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик; Решение № 880 от
23.06.2022 г. по в. гр. д. № 1233 / 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив както и много други
срещу съшия ишеш/
Считам, че Договорът за заем е нищожен и на още няколко основания:
В процесния договор размерът на ГПР е посочен единствено като процент, без
изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Липсва и ясно разписана методика за формиране на ГПР, а именно кои компоненти
точно са включени в него и как се формира ГПР.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява "заблуждаваща търговска практика" по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
Клаузите в Договора за заем не са формулирани по ясен и недвусмислен начин
съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в
съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
С оглед изложените мотиви в исковата молба,ищецът И. К. И.,моли съда да постанови
съдебно решение, с което да
-ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО,че Договор за потребителски кредит №*** от *** г. е
нищожен на някое от твърдените по-горе основания.
-ДА ОСЪДИ ответната страна„Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на ищеца И. К. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** сума в
размер 53.51 лева (петдесет и три лева и петдесет и една стотинки), която сума
представлява сбор на заплатени без основание суми (предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК) за
лихви, такси и неустойки съгласно договорът за потребителски кредит,представляваща
заплатена без основание сума по нищожен договор за потребителски кредит №***.
7
В условия на евентуалност,съдът да постанови съдебно решение,с което да
-ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО,че клаузата на чл.5.6,касаеща начисляване на
неустойка при непредоставяне на обезпечение от Договор за потребителски кредит №*** от
*** г. е нищожна на твърдените по-горе основания.
-ДА ОСЪДИ ответната страна „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на ищеца И. К. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***
сума в размер на 48.10 лева (четиридесет и осем лева и десет стотинки), която сума
представлява 1.85 лв на ден, умножено по 26 дни до окончателното погасяване на
задълженията по кредита, която сума е платени без основание по неравноправна клауза.
Претендира се заплащане в полза на ищеца на направени деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.Представят се писмени доказателства и се правят
доказателствени искания.
С уточнителна молба,получена в БРС с Рег.№2069 от 08.05.2024година,ищцовата
страна,уточнява,че главният установителен иск е за прогласяване нищожността на
процесният договор за потребителски кредит,като основанието за това е неправилно посочен
ГПР,с правно основание в разпоредбата на чл.22 във вр.чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,във вр.чл.26
ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответната
страна.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от
ответната страна.
Писмения отговор е с Рег.№1633 от 08.04.2024год.
В писменият отговор,твърденията на дружеството-ответник,са следните:
Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че сключеният между страните
Договор за кредит се явява нищожен.
На *** г. между „АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и И. К. И.,
в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № ***. Договарянето
между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна
поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключи във формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите
към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД.
Сключването на договора за кредит между страните било извършено по инициатива
на Кредитополучателя - И. К. И.. За да получи кредит, ищецът е попълнил Заявка за
кандидатстване, като в същата са попълнени и предоставени доброволно пълни и верни
данни на кредитополучателя относно неговата самоличност като: трите си имена, ЕГН,
Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер,
8
актуална електронна поща, предпочитания от него начин за получаване на сумата по
кредита. Ищецът е посочил, че желае да получи заема чрез платежната система на „Изипей”
АД. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното и попълване ищецът е
потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД,
приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо
условие за изпращане на заявката.
След подаване на Заявката за кандидатстване от страна на И. К. И., същият е получил
от моя доверител ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на
посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него
електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща
се удостоверява, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, което е подало
заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни. След получаване на
линка И. К. И. е потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирал
въпросния линк, при което се зарежда част от уеб сайта на „АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД -
smilecredit.bg, където той е въвел ПИН кода на заявката и е потвърдил искането си за
получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката.
След успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е разгледал
предоставената от И. К. И. информация и въз основа на тази информация и след проверка в
Централния кредитен регистър е одобрил И. К. И. за искания от него кредит. След
одобряване на кредита моят доверител е изпратил на електронната поща на И. К. И. Договор
за кредит № ***, заедно с приложимите Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така
Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в мейла е прикачил два броя
линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за
кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и Общите условия
И. К. И. е активирал линка „Приеми договора”.
Горепосоченото се потвърждава и от твърденията на ищеца в исковата молба, поради
което моли,съдът да счете за безспорни между страните обстоятелствата по сключване на
Договор за потребителски кредит №” ***/*** г. и предоставяне и усвояване от
кредитополучателя на заема в размер на 200 лева.
Възразява и оспорва твърденията на ищеца, че предвидената неустойка в сключения
между страните процесен договор била недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД, на основание чл. 143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона на основания чл.
21 от ЗПК, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка
неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави.
Чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент
на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно
обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Годишният процент на
9
разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява
надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе
си евентуални компоненти, които са поставени под условие че кредитополучателят не
изпълни задължението си по договора. Посоченият годишен процент на разходите по
договора за кредит е в размер на 49,00% и е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са
взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
Моли съдът да има предвид също, че неустойката представлява адекватно
обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави
обезпечение по договора си за кредит. Също така в процесния Договор за кредит изрично е
посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено
обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по
кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се
начислява. Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в договора за
кредит обезпечения се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като
кредитополучателят е бил информиран за евентуалното начисляване на тази неустойка още
при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр. Кредитополучателят е
знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за обезпечение чрез Стандартния
европейски формуляр преди подписване на договора за кредит и с оглед на това е могъл да
прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита.
От друга страна, кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да бъдат
изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансова надеждност на всеки
кредитополучател. Счита,че въпросната неустойка и нейният размер е съразмерен на
обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката.
Считаме, че условията на сключения между ищеца и доверителя ми потребителски
кредит, ведно с Погасителния план, явяващ се неразделна част от него, пряко кореспондират
с действащите норми на материалното право и водят до законосъобразни правни последици,
като не са в противоречие нито със закона, нито с добрите нрави. Съображенията ни в тази
насока са следните:
На първо място, неустойката има три основни функции:
Обезпечителна;
Обезщетителна;
Санкционна.
В конкретния случай имаме договорена между страните компенсаторна неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху
обезщетителната функция на неустойката. Този извод е верен, поради това че Заемодателят
предоставя високо рисков паричен заем на потребител: бързо одобрение, без поръчител, без
допълнителни обезпечения, липсва съгласие за директен дебит от трудово възнаграждение
и/или банкова сметка, както при един банков потребителски кредит, кредитът не е и
застрахован, което евентуално да поправи вредите. Неустойката по кредита е предвидена не
като част от ползването на паричния заем, а като неизпълнение на задължението за
10
обезпечаване на същия - именно за да обезщети липсата на поръчители или банкова
гаранция, които да гарантират изпълнението на договорните задължения и кредиторът, при
неизпълнение, да има право да поиска вземанията си и от тях. Никой кредитор не иска да
предоставя рискови, невъзвръщаеми заеми, затова и страните договарят неустойка, която да
обезщети вредите, които се изразяват в необезпечаване на заема и неговото изпълнение от
страна на трети физически лица или предоставяне на банкова гаранция.
Клаузата за неустойка в процесния договор е ясно и точно формулирана, няма
неясноти по отношение на нейното съдържание. В обичайната практика по отпускане на
кредити на физически лица, кредитните и финансовите институции при сключване на
договора за кредит искат от кредитополучателя да осигури солидарни длъжници, чрез които
да обезпечи вземането си. През последните няколко години се установява практика това
осигуряване на солидарни длъжници при сключване на договора да се уговаря като
задължение на кредитополучателя да ги осигури след сключване на договора и в определен
срок, като по този начин му се предоставя кредитът незабавно и при облекчени условия.
Разбира се, всяко преимущество има своята цена, като в тези случаи практиката се
ориентира към уговаряне на клаузи за неустойка, в случай на неосигуряване в уговорения
срок от кредитополучателя на солидарни длъжници. Това е нормално, тъй като
кредитодателят поема голям риск, давайки необезпечен кредит и поставен пред
възможността да не може да събере вземането си, като именно тази клауза за неустойка цели
гарантиране на последващо обезпечаване на кредита. Друг е въпросът, че голяма част от
кредитополучателите пренебрегват тази клауза по един или други причини, надявайки се
същата да не се приложи. Този толеранс към кредитополучателя да получи кредита веднага,
без да осигури към момента на сключване на договора на нужното обезпечение, не може да
се тълкува като уговаряне в негов ущърб и да води до извод за противоречие на тази клауза с
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Бихме искали да насочим вниманието на Уважаемия съд към това, че тази неустойка,
като размер и вреди, които обезщетява, е индивидуално договорена между страните и това я
прави равноправна клауза съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създава
равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в
търговския оборот. Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена
между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД (ОУ),
върху които ОУ кандидат-кредитополучателят да не може по никакъв начин да влияе,
поради това че те са предпоставка за сключването на договора и той, след като се запознае с
тях, следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора кредит. Нещо повече,
размерът на уговорената между страните неустойка при неосигуряването на лица, които да
поръчителстват за задължението на потребителя, или при непредоставянето на банкова
гаранция, не е еднакъв за всички отпуснати от Дружеството кредити, а се преценява във
всеки отделен случай с оглед всеки отделен потребител, като се взимат предвид и размерът
на предоставяния кредит, уговорките за погасяването му и други допълнителни условия,
утвърдени в дългогодишната практика на представляваното от мен дружество.
11
Възразява и оспорва твърденията на ищеца, че сключеният между моят доверител
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД и кредитополучателя Договор за потребителски кредит е
недействителен (нищожен) поради липса на условията за прилагане на договорения лихвен
процент - на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа като
задължителен реквизит лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Съгласно
договора за кредит се установява, че Кредитополучателят дължи на Кредитодателя Годишна
фиксирана лихва за ползване на кредита в размер на 40.52% върху главницата по кредита.
Лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от Годишната лихва за ползване
на кредита. Следователно в договора за кредит изрично е установен годишният лихвен
процент на кредита, а именно 40.52% и условията за прилагането му, тоест - прилага се по
отношение на главницата по кредита, че същата се начислява на годишна база и че лихвата
на ден се изчислява като 1/365-а от размера на годишната лихва. Видно от договора лихвата
е фиксирана, а не плаваща и не е свързана с референтен лихвен процент, поради което такъв
не е посочен в договора. Видно от договора лихвеният процент не се променя и в договора
не са предвидени условия или процедури за промяна на размера на лихвата.
Възразява срещу твърденията, че уговорената между страните годишна лихва в
размер на 40.52% била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Моля съдът да има
предвид, че не е налице законова норма, която да определя, че възнаградителната лихва не
трябва да надхвърля трикратният размер на законната лихва. Единственото законово
ограничение е установено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което определя, че „Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.” Имайки предвид, че ГПР е изчислен на
49.00% съгласно формулата по Приложение 1 от ПЗР на ЗПК, то ограничението по чл. 19, ал.
4 от ЗПК е изцяло спазено.
В тази посока ни навежда и съдебната практика, изразена в Решение № 1440 от
27.02.2019 г. по ВГД№ 9176/2018 г. по описа на Софийски Градски Съд, IV- Г състав.
Лихвата по договора е възнаградителна, за ползване на дадената парична сума. Към
датата на сключване на процесния договор, обективен критерий за преценка дали с клаузата
за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за
неоснователно обогатяване на моя доверител, не са уредени. Няма законова или подзаконова
рамка към момента на сключване на договора, следователно съдът следва да съобразява
обстоятелствата, при които е сключен договорът, а именно: заемодателят е небанкова
финансова институция, предоставяща парични средства по занятие, без каквито и да е
обезпечения и с висок риск от несъбираемост. Той е търговец, който следва да реализира
печалба и това не противоречи на добрите нрави. Практиката на съдилищата за обявяване на
недействителни съглашения за възнаградителна лихва и ГПР, която надвишава 3 пъти
12
законната такава за просрочени задължения е преустановена с приемането на новата алинея
4 на чл. 19 от ЗПК, която увеличава размера на 5 пъти, който се явява по-адекватен.
Аргумент за това се явява и обсъждането на законодателната промяна (СТЕНОГРАМА от
обсъжданията на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския
кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС), където се обосновават нужда от предоставяне
на по-високи лихвени лимити за финансови небанкови институции, чиято кредитна дейност
е застрашена с висока степен на несъбираемост и приходите от лихви следва да покриват
загуби от рисково кредитиране на неплатежоспособни длъжници, формиращо 50% от
оборотната дейност. Именно по тези съображения в парламента се е наложило поставяне на
лимит, позволяващ договаряне на лихвени проценти от 50 пункта. Тъй като
възнаградителната лихва не надвишава 5 кратния размер на законната лихва за просрочени
плащания, а ГПР действително не го надвишава, то настоящия съдебен състав не следва да
счита, че уговорката за заплащането на възнаградителна лихва е недействителна към
момента на сключване на договора.
Видно от приложения по делото договор, размерът на лихвения процент по кредита е
изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като същевременно тези размери са
съобразени със законовите ограничения за този вид договори (чл. 19 от ЗПК). Не се
установява наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните
вноски на задължения за разходи, неустойки и други.
Така и Решение № 65 от 29.03.2022 г. по Гражданско дело № 6/2022 г. по описа на
ОС - Л., Гражданско отделение, 3 състав; Решение № 9411 от 22.08.2022 г. по Гражданско
дело № 42586/2021 г. по описа на СРС, Първо гражданско отделение, 26 състав; Решение №
9216 от 15.08.2022 г. по Гражданско дело № 42588/2021 г. по описа на СРС, Трето
гражданско отделение, 176 състав; Решение № 19 от 02.02.2023 г. по Въззивно гражданско
дело № 490/2022 г. по описа на ОС - Л., II-и състав; Решение № 7914/17.05.2023 г. по
Гражданско дело № 33154/2022 г. по описа на СРС, ГО, 176 състав.
Видно от текста на договора, общите условия и погасителния план, изрично са
посочени размерите на ГПР и ГЛП, съобразени със законовите изисквания, като липсва
основание оспорените разпоредби да се счетат за неотговарящи на изискването за
добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, съобразно формулировката на чл. 143 от ЗЗП.
В този смисъл са Определение № 25 от 18.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2021 г.,
IV г. о., Определение № 60451 от 3.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 850/2021 г., III г. о., Решение
№ 1396 от 22.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 1601/2021 г.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че сключения между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД
и кредитополучателя Договор за кредит е недействителен (нищожен) поради липса на
посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите и на общата сума
дължима от потребителя - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно сключения между страните договор за кредит, размерът на годишния
процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от
13
Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Също така в приложимите към процесния
договор Общи Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД отново е посочен начинът на изчисляване
на ГПР. Отделно от горното, в приложимия Стандартен Европейски Формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2
от ЗПК, също е посочен и индивидуализиран ГПР.
Не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да се тълкува разширително в
смисъл че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но
посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. Това е така, тъй като всъщност разширителното тълкуване на посочената
разпоредба, представлява тълкуване и прилагане по разширителен начин на възприето от
Европейския парламент и Съвета правило в разпоредбата на чл. 10, параграф 2, б. “ж” от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., което е
недопустимо, след като националното законодателство е възприело и транспонирало
посоченото правило по точен и пълен начин чрез Закона за потребителския кредит.
Нормативната цел, която е установена в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. е осигуряване на максимална информираност на
потребителите, при сключване на договори за кредит при условия, които са отнапред
установени от икономически по-силната страна в правоотношението. Следователно, дори
при нарушение на разпоредбите, установяващи необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, следва да намери приложение установената в чл. 22 ЗПК санкция,
единствено в случаите, когато за потребителя би останал неясен размера на задължението по
кредита и начина на неговото формиране. В процесния случай това задължение е
установено в глобален размер и като част, която се добавя към размера на вноска по кредита,
поради което за потребителя съществува яснота относно точния размер на задължението му
и общата стойност на кредита.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски
кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Терминът
„допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи,
част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от
Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и
т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни
допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК).
Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит,
докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ
кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е
14
дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази
разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при
сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР
като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2,б. "г"
от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С- 290/19г.
В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква
"а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който
е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае
уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е
фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са
приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити,
какъвто настоящият не е.
В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово
допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в
закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване
само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.
Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на
сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. По така
изложените съображения, считаме, че при сключване на договора за кредит не е допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Така и актуалната съдебна практика, изразена в Решение № 1663/04.10.2021 г. по
Гражданско дело № 2635/2021 г. по описа на РС-Пловдив; Решение № 1665/04.10.2021 г. по
Гражданско дело № 2709/2021 г. по описа на РС-Пловдив; Решение № 1440 от 27.02.2019 г.
по в. гр. д. № 9176 / 2018 г. на Възз. IV-г състав на Софийски градски съд; Решение №
261586 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. № 13797 / 2019 г. на Възз. IV-б. състав на Софийски
градски съд; Решение № 7914/17.05.2023 г. по Гражданско дело № 33154/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 176 състав.
Също така, обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за
кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в
смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР
ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се
разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи,
които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при
последващи плащания по кредита.
Следва да се посочи, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който
следва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с пар. 1 от ДР на ЗПК, а по своята
същност е обезщетение за неизпълнение. В договора не са посочени взетите предвид
допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано
15
вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не
са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна,
суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква неустойка, за какво и в
какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този
договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща
длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, както беше
посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19,
ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви
задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи
създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е
посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени
всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно
са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и
същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а
именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като
цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19,
ал.4 ЗПК.
Възразява и оспорва изцяло твърденията на ищеца за нищожност на посочената
договорна клауза във връзка с чл. 33 от ЗПК.
Възразява срещу твърденията, че е заплатена неоснователно сума в размер на 48.10
лева, представляваща неустойка.
С оглед на горепосоченото се установява, че процесният договор е изцяло
действителен и са спазени всички законови условия.
С писмения си отговор,ответната страна,моли съда да отхвърли предявените искове
изцяло, като неоснователни и недоказани.
Претендират се направени деловодни разноски,под формата на адвокатско
възнаграждение.
Редовно призован,ищецът не се явява лично в съдебно заседание. Упълномощеният
процесуален представител-адвокат Д. Г. от АК-Л.,със служебен адрес в ***,от името на своя
подзащитен изпраща писмена молба с Рег.№4231 от 16.09.2024година с която завява,че не
може да се яви лично в съдебно заседание и моли съда да даде ход на делото в негово
отсъствие..Не прави доказателствени искания.Изразява становище по същество,като моли
съда да уважи изцяло исковата претенция на ищеца.Моли да се присъди адвокатско
16
възнаграждение,в условията на чл.38 от ЗА.Представя списък с разноски.
Редовно призовано дружеството-ответник не изпраща представител в съдебно
заседание.Представена е писмена молба с Рег.№4197 от 12.09.2024година с която се изразява
становище да се даде ход на делото в отсъствие на представител на дружеството.Поддържа
се писмения отговор.По същество твърди,че исковете са неоснователни и недоказани и моли
съда да отхвърли исковете на ищеца,като неоснователни и недоказани.Претендира
направени деловодни разноски.Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищцовата страна
Съдът,след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
На *** г. между „АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и И. К. И.,
в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № ***. Договарянето
между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна
поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключи във формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите
към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД.
Сключването на договора за кредит между страните било извършено по инициатива
на Кредитополучателя - И. К. И.. За да получи кредит, ищецът е попълнил Заявка за
кандидатстване, като в същата са попълнени и предоставени доброволно пълни и верни
данни на кредитополучателя относно неговата самоличност като: трите си имена, ЕГН,
Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер,
актуална електронна поща, предпочитания от него начин за получаване на сумата по
кредита. Ищецът се е запознал и се съгласява с Общите условия на „АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД,
приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо
условие за изпращане на заявката.
След подаване на Заявката за кандидатстване от страна на И. К. И., същият е получил
от дружеството-ответник ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на
посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него
електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща
се удостоверява, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, което е подало
заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни. След получаване на
линка И. К. И. е потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирал
въпросния линк, при което се зарежда част от уеб сайта на „АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД -
smilecredit.bg, където той е въвел ПИН кода на заявката и е потвърдил искането си за
получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката.
След успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е разгледал
предоставената от И. К. И. информация и въз основа на тази информация и след проверка в
Централния кредитен регистър е одобрил И. К. И. за искания от него кредит. След
17
одобряване на кредита моят доверител е изпратил на електронната поща на И. К. И. Договор
за кредит № ***, заедно с приложимите Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така
Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в мейла е прикачил два броя
линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за
кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и Общите условия
И. К. И. е активирал линка „Приеми договора”.
Горепосоченото се потвърждава и от твърденията на ищеца в исковата молба, поради
което моли,съдът да счете за безспорни между страните обстоятелствата по сключване на
Договор за потребителски кредит № ***/*** г. и предоставяне и усвояване от
кредитополучателя на заема в размер на 200 лева.
Възразява и оспорва твърденията на ищеца, че предвидената неустойка в сключения
между страните процесен договор била недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД, на основание чл. 143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона на основания чл.
21 от ЗПК, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка
неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави.
Чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент
на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно
обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция.
В договора за заем е налице клауза, съгласно която в случай на неизпълнение на
горното, кредитополучателя ще дължи на кредитодателя неустойка.
Дружеството-ответник е юридическо лице, което е предоставило потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Ищецът е физическо
лице, за което не се твърди, а и не е доказано по делото да е действал в рамките на своята
търговска или професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за
паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон-Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
2. По основателността на исковете
Неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване нищожността на договора, за
недействителност на неустоечната клауза, както и осъдителните претенции за връщане на
дадено без основание.
2.1. Не е налице недействителност на договора за потребителски кредит.
Действителността на процесния договор за потребителски кредит, както и на
отделните му клаузи, е обусловена от това, че са покрити всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за
18
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) по реда на който е сключен
договора.Условията са разгледани от ищеца и приети от него към момента на
кандидатстване за кредит.
Още преди подписване на договора за заем,кредитополучателят е бил наясно с
всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията на договора.
Предвид това клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител.
Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия
и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество. От фактическата
обстановка по случая може да се направи извод, че ищецът е договарял недобросъвестно в
нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не
може да черпи права от неправомерното си поведение. Изтеглил е кредит, избирайки
конкретните услуги, които да ползва, а впоследствие инициира производства, по които да му
бъдат присъдени разноски.
Възможността за отказ от договора гарантира в най-голяма степен правата на
потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при
неизгодни за него условия. С информация за това свое право ищецът е разполагал на
няколко етапа от правоотношението - веднъж при приемането на Договора , в които правото
на отказ от договора е подробно обяснено в ДР към договора чл. 7.1 , втори път след
получаването на Стандартния европейски формуляр, в който в т.1 от част IV „Други важни
условия по договора за кредит“, правото на отказ в 14 дневния срок от сключването на
договора е конкретно посочено, както и трети път след получаването на самия договор за
кредит и общите условия на неговата електронна поща.Следователно ищецът не само е
могъл да не ползва услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането
им е разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на договора преди
отпускането на кредита, както и след отпускането му. Но вместо да направи нещо от
изброените действия, той е изтеглил заема от дружеството-ответник.
Относно годишния процент на разходите /ГПР/.
Съдът приема, че са спазени всички закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 изисквания относно
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/. Съгласно ЗПК кредитодателят е
длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Както в
договора за потребителски кредит,така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на
ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно посочената норма „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС на РБ.“ При допустима норма от 50 %, ГПР в настоящия случай е
определен на 49 %, от което е видно, че в случая годишният процент на разходите не
надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава.
Неоснователни са и доводите за нищожност на договора във връзка с уговорената
неустойка и ГПР. На първо място нищожността на отделна клауза не влече след себе си
19
нищожност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната
клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е
договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на
заемателя. Несъщественият й характер по отношение на валидността на главното
правоотношение се извлича както от правната характеристика на института на неустойката,
така и от тълкуването на процесния договор. Съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да
посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна,
неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия
случай страните са я уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след
сключване на договора. Така, изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че
е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Противното би
било и в нарушение на закона, който дава задължителни указания какви са компонентите на
годишния процент на разходите.
ГПР представлява сбор от разходите, които ще направи кредитополучателят за
ползване на предоставената услуга. Това са едностранно определени суми от кредитодателя,
които представляват цената за предоставената от него услуга. Именно поради това
законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми
и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Той представлява крайната
стойност на заплатената услуга, за която потребителят следва да бъде информиран
предварително. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването
на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя,
с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията
му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и
нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на
изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия
случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били
напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението,
което обезпечава. Предвид изложеното, двете понятия не бива да се смесват, те нямат обща,
дори близка правна характеристика и функция.
Твърдението на ищеца, че уговорената между страните неустойка представлява такса,
която следва да бъде включено в ГПР е неоснователно и противоречи на действителните
уговорки между страните. От клаузите на договора е напълно ясно, че неустойката не
представлява разход по кредита, който следва да бъде включван в ГПР. Разходите, които се
включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на
договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните,
като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на
договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението
си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
20
основание за плащане на неустоечната сума. Въпреки това търговецът е внесъл достатъчно
яснота по този въпрос, като в договора за кредит е посочена възможната вноска за неустойка
за целия период на погасяване. Както и обстоятелството, че тя се дължи само при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ясно и точно са посочени
размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница
към всеки един падеж.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още
към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички
възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им.
С оглед на гореизложеното,съдът счита,че договорните клаузи са индивидуално
договорени, ясно и точно описани в договора и потребителят е бил наясно с всички аспекти
на финансовото си задължение към търговеца, както при сключване на процесния договор,
така и преди това. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити също са посочени разходите по кредита, както и размера на
неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит.
2.2. По отношение действителността на уговорената неустойка
Оспорената от ищеца неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение, в случай
че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да
предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на посочените условия в чл. 6. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК
предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на
страните:
Дружеството-ответник е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а
кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният
договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил
искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от
него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното
право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни
формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема
по силата на т. 1 от IV част от Стандартния европейски формуляр и след сключването на
договора да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това да представи поръчител или
банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на кредитора,
кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни
правото си на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от спорната
неустойка. Това право е изрично посочено на кредитополучателя още със Стандартния
европейски формуляр. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на
тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето
на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. От
21
фактическата обстановка на казуса става ясно обаче, че ищецът изобщо не е имал намерение
да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати
неоснователно от кредитодателя си, като заведе няколко месеца след сключването му в
условията на злоупотреба с право неоснователен иск за недействителност на неустоечната
клауза. Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията
на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение.
Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите
нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, поради изброените по-горе причини, свързани
с индивидуалното й договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства
върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й
отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и
краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото
преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен
случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК
на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г, съдът приема,че в
разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при
изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии,
които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено
с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в
прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на
процесния договор И. К. И. не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на
кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя
страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по
договора, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид също, че в
практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице
формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл,
когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за
вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна
неустойка /Решение № 26 ОТ 26.04.2017 Г, ПО т.д. № 50246/2016 г.. III Г. О. на ВКС.
Решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др/. Във връзка с
това, напълно неоснователно ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗЗП, доколкото цитираната
разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя. В настоящия
случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, не при забавено изпълнение за плащане на главницата и лихвата.
Преценката за неравноправност на клаузи сключени с потребител на първо
място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на
22
конкретното условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му
дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди конкретните параметри на
финансовите си задължения за целия период на обвързаността си с търговеца. Именно на
тази основа СЕС прави преценка за равноправност на клаузите от потребителските
договори, тяхното противоречие с добрите нрави и добросъвестността.
В конкретния случай неустоечната клауза е сключена индивидуално.
Ищецът е сключил договора за кредит след лично подавана на искане за отпускане на
кредит и след като търговецът му е предоставил на информация за всички параметри на
договора чрез Стандартния европейски формуляр. От това е ясно, че ищецът е бил
информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да
представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, като в случай че не го
направи, да плати неустойка в точен и индивидуално определен размер. Това изключва
възможността ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от
сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143, т. 19 ЗЗП.
Неоснователни са и твърденията за заблуждаваща търговска практика, липса на
информация за всички разходи по връщане на предоставения кредит, предвид фактът, че
неустоечната клауза е съставена на ясен и разбираем език. Значението й и последиците от
обвързването с нея са недвусмислено посочени в договора.
Както в договора, така и в Стандартния европейски формуляр са записани ясно и
точно всички параметри и условия по кредита. Стойността на неустойката е посочена в общ
конкретен размер чрез цифрова стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи
са точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и размер на всяко
едно отделно плащане до крайния падеж на договора.
Предвид изложеното,процесната клауза за неустойка напълно отговаря на
изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските
договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на
националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с
потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин.
Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се
схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за
потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният
механизъм за отпускане и издължаване на заемната сума, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. В този смисъл е и Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с
Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67 - т.
75.
Неоснователни са и аргументите за нищожност на клаузите, с които страните са
уговорили неустойка, поради липса на направена проверка на кредитоспособността на
потребителя. Такава проверка е извършена при отправяне на исканията за отпускане на
кредит от страна на кредитополучателя. Нещо повече, ЗПК предвижда единствено
23
административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е извършил такава
проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата й не може да бъде нищожност
на клауза, с която се уговаря неустойка. Цитираният наднационален акт е транспониран в
българското законодателство в посочения от нас смисъл. Дори и в самата Директива
нищожността на клауза като процесната не е изведена като последица, която националното
законодателство следва да предвиди в случаите, в които кредитодателите не извършват
проверка на кредитоспособността на клиентите си.
3. По осъдителния иск
От неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора
в цялост и на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото
по договора, респективно клаузата за неустойка. Отделно от това, по отношение на иска за
неоснователно обогатяване, съдебната практика е константна по въпросите за
доказателствената тежест и фактическият състав, че ищцата следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване фактът на плащане на сумата, която претендира да й се върне, а
ответникът единствено основание за нейното получаване. В този смисъл е и съдебната
практика,а именно Определение № 90 от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2019 г., IV г.
о.. ГК; Решение № 189 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 141/2012 г., I т. о„ ТК; Решение № 21
от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д, № 1456/2011 г.. IV г. о„ ГК Решение № 721 от 3.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 401/2009 г.. IV г. о.. ГК: Определение № 426 от 18.05.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 4575/2019 г, III г. о,, ГК и много др. С представените платежни документи не се
доказва, че ищецът е заплатил сумите на основание процесния договор. Доколкото
несъмнено ищецът е получил заемната сума, то със сигурност дължи връщането й на
кредитора. Предвид факта, че безспорно лихвата по кредита е валидно уговорена между
страните, тя също е дължима. Предвид това, представените документи не кореспондират с
параметрите на договора, нещо повече те по никакъв начин не кореспондират със сумата на
първия осъдителен иск.
Предявен е главен установителен иск с правно основание :
чл.26, ал.1 ЗЗД,във вр. чл. 22 във вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание:-чл.55 ал.1 от ЗЗД
Предявени са евентуални искове:
Евентуален установителен иск за прогласяване на договорна клауза за нищожна
с правно основание : чл.26 ал.1 от ЗЗД
Евентуален осъдителен иск с правно основание :-чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД.
С исковата молба и уточняваща молба,ищецът моли съда да постанови съдебно
решение,с което да:
-ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Договор за потребителски кредит №*** от *** г. е
нищожен на някое от твърдените по-горе основания.
-ДА ОСЪДИ ответната страна„Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
24
управление: *** да заплати на ищеца И. К. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** сума в
размер 53.51 лева (петдесет и три лева и петдесет и една стотинки), която сума
представлява сбор на заплатени без основание суми (предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК) за
лихви, такси и неустойки съгласно договорът за потребителски кредит,представляваща
заплатена без основание сума по нищожен договор за потребителски кредит №***.
В условия на евентуалност,съдът да постанови съдебно решение,с което да :
-ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО,че клаузата на чл.5.6,касаеща начисляване на
неустойка при непредоставяне на обезпечение от Договор за потребителски кредит №*** от
*** г. е нищожна на твърдените по-горе основания.
-ДА ОСЪДИ ответната страна „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на ищеца И. К. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***
сума в размер на 48.10 лева (четиридесет и осем лева и десет стотинки), която сума
представлява 1.85 лв на ден, умножено по 26 дни до окончателното погасяване на
задълженията по кредита, която сума е платени без основание по неравноправна клауза.
Претендират се направени деловодни разноски.
С оглед изложеното,съдът счита,че предявените искове главни и евентуални, следва
да бъдат отхвърлени,като неоснователни.
Ищцовата страна следва да заплати в полза на дружеството-ответник направените
деловодни разноски,под формата на адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора.
От представените доказателства се установява,че дружеството-ответник е направило
деловодни разноски ,под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.С
оглед на това ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати направени деловодни
разноски в полза на дружеството-ответник в размер на 480 лева.
Направените деловодни разноски от ищцовата страна следва да останат за нейна
сметка така ,както са направени.
С оглед изложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване в отношенията между И. К. И. ЕГН**********
с настоящ адрес в ***, и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК***,със седалище и адрес на
управление в ***,че Договор за потребителски кредит №*** от *** г. е нищожен на
основание неточно посочено ГПР, на основание чл.124 от ГПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10
във вр.чл.22 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И. К. И. ЕГН********** с настоящ адрес в *** за
ОСЪЖДАНЕ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в
*** ,на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр.чл.23 от ЗПК сумата размер
53.51 лева (петдесет и три лева и петдесет и една стотинки), която сума представлява
сбор на заплатени без основание суми (предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК) за лихви, такси
25
и неустойки съгласно договорът за потребителски кредит,представляваща заплатена без
основание сума по нищожен договор за потребителски кредит №***, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване в отношенията между И. К. И. ЕГН**********
с настоящ адрес в ***, и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК***,със седалище и адрес на
управление в ***, клаузата на чл.5.6,касаеща начисляване на неустойка при непредоставяне
на обезпечение от Договор за потребителски кредит №*** от *** г. е нищожна на основание
чл.26 от ЗЗД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И. К. И. ЕГН********** с настоящ адрес в *** за
ОСЪЖДАНЕ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в
*** ,на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр.чл.23 от ЗПК суматав
размер на 48.10 лева (четиридесет и осем лева и десет стотинки), която сума представлява
1.85 лв./един лев и осемдесет и пет стотинки/ на ден, умножено по 26/двадесет и шест/ дни
до окончателното погасяване на задълженията по кредита, която сума е платени без
основание по неравноправна клауза, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. К. И. ЕГН********** с настоящ адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в *** сумата от
480лв./четиристотин и осемдесет лева/, представляващи направени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
26