№ 260
гр. Благоевград, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20251200500239 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№29616/27.12.2024
г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, предст. от П. П.,
против Решение №892/28.11.2024 г., постановено по гр.д.№2895/2023 г. по
описа на РС – гр. Благоевград.
В жалбата се навеждат доводи, че неправилно районен съд е приел, че
исковата претенция е неоснователна и недоказана. Сочи се, че вещото лице не
е успял да посети топлоснабдения имот, тъй като от ответникът не му е
осигурен достъп до помещението, за да установи дали имота е свързан към
отоплителната инсталация. От представената документация се установявало,
че една част от отоплителните тела имат измервателни уреди
(разпределители), а други не. Сочи се, че при наличните разпределители е
констатирано неизправно функциониране, като за две от помещенията в
топлоснабдения имот не бил осигурен достъп.
Твърди се още, че от така направените констатации, не може да се
направи извода, че сградата е с хоризонтална разпределителна мрежа. Сочи
се, че при хоризонталните отоплителни инсталации има само един вертикален
щранг, който минава през обща част на всеки етаж, като от този щранг излизат
1
индивидуални разклонения към всеки имот. Сочи се, че на входа на имота се
монтира уред за индивидуално измерване на топлинната енергия
(индивидуален топломер) и отпада необходимостта от монтиране на
разпределители на всеки уред. Твърди се, че във всяко помещение има
разпределители на отоплителните тела в процесния имот, от където се стига
до извода, че разпределителната мрежа е вертикална и щрангове минават във
всяко помещение. Навежда се още, че първоинстанционния съд грешно е
възприел изготвената съдебно техническа експертиза. Сочи се, че при
постановяване на решението си съдът не се е съобразил с разпоредбите на
НАРЕДБА № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването. Твърди се още,че
между „София ТЛ“ ООД и “Топлофикация София” ЕАД не е подписан договор
за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от тяхна
страна, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно
до размера на обедняването.
Моли се да бъде отменено Решение №892 от 28.11.2024г.г. по гр.д.
№2895/2023г. по описа на районен съд- гр.Благоевград, II състав и бъде
уважена исковата претенция, както и да бъдат присъдени направените
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение и в настоящото
производство.
В срока за отговор е депозиран такъв от „София ТЛ“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление *********, представлявано от П.
Б. К.. В него се поддържат съображения, че жалбата е неоснователна,
първоинстанционният съдебен акт правилен и обоснован. Сочи се, че в
оспорената от ответника СТЕ никъде не се споменавал видът на
разпределителната мрежа в сградата - вертикална или хоризонтална. Отделно
не ставало ясно в кой от обектите е влизано и в кой не е осигурен достъп. Сочи
се липсват данни за поставени радиатори, вентили и разпределители. Твърди
се още, че не ставало ясно защо в жалбата е развит въпросът относно
разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, в частта за сградната инсталация, при
положение, че такава не се претендира. Това се потвърждавало и от
представените фактури, документи от ТЛП, както и от СТЕ. На практика се
претендирало заплащане на топлинна енергия само за битово горещо
водоснабдяване, отново без уточнението за кой обект става въпрос. Сочи се, че
не се доказало колко отоплителни тела има, на тях монтирани ли са
индивидуални разпределители и правени ли са им отчети. Както от
представената изравнителна сметка, така и от СТЕ било видно, че дори има
суми за връщане на ответника.
Моли се да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно
решение. Претендират се разноските за въззивното производство.
„Нелбо инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *********, представлявано от И.Ц.Р., което е трето лице-помагач
2
на ищеца, не е взело отношение по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество –
правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния по отношение на установените факти и
направените правни изводи.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и
3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне
на същата и препраща към констатациите на РС.
Производството е образувано по подадена искова молба от
„Топлофикация- София” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление г*********, против „София ТЛ“ ООД, ЕИК *********.
По делото се установява, че дружеството-ищец е изпратило
писмопокана от 27.10.2022 г. за заплащане на задълженията до ответника.
Според представените от ищеца писмени доказателства, топлоснабден
имот е имот, находящ се в *********, нежилищно помещение с абонатен
номер 342164. За този имот няма данни за идентификатор и за това кой е
собственик на същия – от представените нотариални актове не може да се
установи съдържанието на същите, тъй като са нечетливи.
Видно от приложения по делото договор от 18.09.2002 г., сключен
между етажната собственост на адрес гр. *********, и „Нелбо инженеринг“
ООД, изпълнителя „Нелбо инженеринг“ ООД е следвало да монтира
индивидуални топлинни разпределителни и термостатни вентили.
Видно от приложения по делото Протокол от проведено на 05.08.2002 г.
Общо събрание на етажната собственост в сградата на етажната собственост
3
на адрес гр. *********, е взето решение да се извърши монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и се ключи договор за топлинно
счетоводство с Топлофикация София и Нелбо инженеринг ООД Независимо,
че за имота не е сключван писмен договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди, ищецът поканил ответника да му заплати процесната сума,
за имота е открита клиентска партида в топлопреносното предприятие за имот
– нежилищно помещение с адрес *********, инсталация ********** и
договорна сметка № ********** на името на ответника. Към договора и
протокола не е приложен списък на обектите в етажната собственост и на
присъствалите на събранието етажни собственици, което обосновава извод, че
обектът е извън параметрите на сградата - в режим на етажна собственост.
Видно от писмените доказателства, описания етаж и адрес: *********,
аб. № 342164 /инсталация **********, след 27.11.2018г., е разделен на три
обекта, съгласно Разрешение за строеж № 57/27.11.2018 г. на Гл. Архитект на
Район Надежда, СО. Преустройството (разделянето на три обекта) е
завършено на 10.01.2019г. с изготвянето на Акт Образец № 15 за степен на
завършеност, като новите три обекта са въведени в експлоатация на 26.05.2021
г. с УВЕ № 453 от 26.05.2021 г. на Главен Архитект на СО.
Видно от писмените доказателства, имота с идентификатор:
69134.1381.2047.1.111 е продаден от ответника на 09.12.2019 г. на „ЕММА
ТЕХ“ ЕООД и имота с идентификатор: 69134.1381.2047.1.112 на 23.04.2021г.
на Е.Й.Ш.Ш..
От правна страна съдът намира следното:
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗДог
съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патримониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването, 3/
липса на правно основание за имущественото разместване, и 4/ липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно
лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в
следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/, 2/ увеличаване на пасива /възникване или
увеличаване на задължения/, и 3/ извършване на разходи /включително и в
4
труд/. Обогатяването на едно лице пък представлява имотно
облагодетелстване, което може да се прояви като: 1/ увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права, 2/ намаляване на пасива - погасяване или
намаляване на задължения, и 3/ спестяване на разходи.
В настоящия случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца, при условията на пълно, пряко и главно
доказване, на обедняването му до стойността на доставената в имота на
ответника през исковия период топлинна енергия /в т. ч. стойността на
услугата за дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната
енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двете страни. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ, потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди - небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода,
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване или природен газ за
небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.
Не се спори по делото, че между страните не е бил сключен такъв
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди. За да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване, следва да се докаже, че същият е бил собственик на процесния
имот, че е ползвал имота през исковия период и че е консумирал доставената
от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи.
Доказателствената тежест за това е на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, но
успешно доказване от негова страна не е проведено. Не е установено, че
ответникът е бил собственик на конкретния имот. Не е доказано ползването на
имота през процесния период. Не е изяснено и наличието на консумация на
ТЕ, предвид необореното твърдение на ответника, че в неговите помещения
няма топлоснабдителни инсталации.
Съдът намира, че липсват убедителни доказателства, че "София ТЛ"
ООД е било собственик на недвижимия имот, за процесния по делото период,
5
както и не се доказа, че дружеството ответник е използвало имота, както и че е
получило доставената услуга снабдяване на обекта с ТЕ от дружеството ищец.
От страна на ответника не е извършено пълно и главно доказване, че
ответникът не само е собственик и вещен ползувател на имота. По делото не
са събрани писмени доказателства и, че е сключен Договор при ОУ за
извършване на услуга дялово разпределение на ТЕ, по чл. 139в от ЗЕ, който да
е сключен между "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ********* и "Нелбо"
ЕАД, третото лице помагач, конституирано по настоящото дело.
За да бъде ангажирана обаче извъндоговорната отговорност на
ответника - "София ТЛ" ООД въз основа на неоснователно обогатяване, не е
достатъчно да се установи че дружеството ответник е собственик на
процесния имот към претендирания с исковата молба период, а следва да се
докаже, че именно това дружество през исковия период е ползвало
недвижимия имот и съответно е консумирало предоставената от ищеца
топлинна енергия, като по този начин си е спестило необходими разходи. Ако
между "Топлофикация София" ЕАД и "София ТЛ" ООД имаше сключен
валиден договор за предоставяне на топлинна енергия по реда на чл. 149, ал.
1, т. 3 от ЗЕ, то ползването на недвижимия имот, до който същата е била
доставяна, не би имало правно значение във връзка с основателността на
исковата претенция. Но при предявен иск за неоснователно обогатяване
следва задължително да бъде доказано, че дружеството ответник е било
ползвател на имота, че доставена ТЕ е била ползвана именно от "София ТЛ"
ООД, за да се приеме че именно дружеството ответник се е обогатило без
основание от доставената ТЕ, тъй като това благо е постъпило именно в
патримониума на дружеството ответник.
Според съда, в настоящия случай е следвало да бъде извършено
доказване, че ТЕ е доставена до недвижимия имот, на който "София ТЛ" ООД
е станало собственик и че дружеството ответник реално е използвало
доставената топлинна енергия. Такова пряко и главно доказване на основния
факт от фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, в
настоящия процес не е успешно проведено. Липсват каквито и да са
доказателства че именно "София ТЛ" ООД е било ползвател на недвижимия
имот. Релевантно за делото, с оглед правния характер на предявените искове е
дали "София ТЛ" ООД е ползвал имота лично, респективно, чрез свой
представител за стопански нужди, през процесния по делото период. Това е
6
така, защото само ползвайки го би могъл да се обогати със стойността на
топлинната енергия, потребена в него, за сметка на дружеството доставчик. В
тази насока не само не е проведено пълно и главно доказване, но от събраните
писмени доказателства възможността за реално ползване на имота от
дружеството ответник се опровергава. След като не се доказва, че
дружеството ответник е било ползвател на имота за периода на исковата
претенция и че на същото реално е била доставена в процесния имот топлинна
енергия, то не се доказва, че "София ТЛ" ООД е консумирало топлинна
енергия, като не се установява и разместване на блага - ползване на
доставената топлинна енергия за сметка на дружеството доставчик.
Следователно дори и топлопреносното предприятие да е предоставило
топлинна енергия до процесния имот и така да е обедняло, не се доказва по
делото, че потребител на тази енергия е именно ответното дружество и това е
станало за сметка на обогатяването на "София ТЛ" ООД.
При липсата на доказателства за реално предоставена топлинна услуга
в имота, няма как да се приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно,
незаплащайки стойността й. Претенцията, базирана на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, се явява неоснователна, поради което правилно
е отхвърлена от районния съд.
На ответника по жалбата се следват направените разноски за адвокат
пред въззивната инстанция.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 892 от 28.11.2024 г., постановено по
гражданско дело № 2895 от 2023 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати н а
„София ТЛ“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 600.00 лв. (шестстотин
лева), представляваща разноски за адвокат.
Решението е постановено при участието на третото - „Нелбо инженеринг“
ЕООД, помагач на ищеца*********, представлявано от П. Р. П. и М.С.Ц..
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8