Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 14.03.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав в публично съдебно заседание на
петнадесети февруари
През две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Д. П.
Като разгледа докладваното от
Председателя НАХ Дело №386 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №17-0451-000481/11.09.2017 година на Началника на РУП
на МВР гр.Ябланица.
В
жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че има съществено нарушение, противоречие с
материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Моли да бъде отменено
изцяло обжалваното наказателно постановление.
За
РУП на МВР гр.Ябланица, редовно призовано, представител не се явява и не взима
становище по жалбата.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени
по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Ц.Д.Р. и
М.Р.Д., съдът приема за установено следното:
На
дата 15.03.2017 година свидетелите по делото-Р. и Д., служители на РУП на МВР
гр.Ябланица били дежурни по график и се намирали в с.Златна Панега, Ловешка
област, на ПП 1-3, километър 151+850 и осъществявали контрол на движението по
посочения път. Около 00,05 часа същите спрели за проверка движещ се по
посочения път в посока гр.София товарен автомобил „Мерцедес 412Д Спринтер” с
ДК№ СО 1875 ВМ, управляван от жалбодателя по делото. При последвалата проверка жалбодателят
не представил свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация
на управляваното от него МПС, като представил само лична карта и по тази
причина контролните органи извършили справка в масивите на МВР и установили, че
управляваното от жалбодателя МПС е било спряно от движение и че свидетелството
на жалбодателя за управление на МПС е било отнето. На место на жалбодателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.150 от ЗДП, по
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП и по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДП, който същият отказал да
подпише и това било удостоверено с подписа на свидетел. Въз основа на акта било
издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лева, на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева и на основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
От показанията на свидетелите по делото-Р. и Д. се
установява по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда
фактическа обстановка. Безспорно се установява, че жалбодателят е управлявал
МПС на посочената в акта и НП дата и час, когато е бил спрян за проверка от
контролните органи. Безспорно се установява, че при проверката жалбодателят не
е представил свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на
управляваното от него МПС и по тази причина контролните органи извършили
справка в масивите на МВР и установили, че управляваното от жалбодателя МПС е
било спряно от движение и че свидетелството му за управление на МПС е било
отнето. Безспорно се установява, че на жалбодателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение чл.150 от ЗДП, по чл.100 ал.1 т.2 от
ЗДП и по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДП и същият отказал да го подпише, което било
удостоверено с подписа на свидетел. Съдът приема за обективни показанията на свидетелите-Р.
и Д., тъй като са очевидци на нарушенията на жалбодателя, показанията им са в
логическа последователност, правдоподобни са, взаимно допълващи се и се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
От приложените по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че на дата 13.11.2016 година на жалбодателя е съставен
акт за нарушение с №447731 от 13.11.2016 година, с който му е било отнето
свидетелството за управление на МПС. В тази връзка е била издадена и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №8890 от 13.11.2016 година, с
която на жалбодателя е било наложено временно отнемане на свидетелството му за
управление на МПС до заплащане на дължимата глоба и тази заповед е била връчена
на жалбодателя на същата дата 13.11.2016 година, като същият е отказал да я
получи. В същото време се установява, че на дата 21.03.2017 година тази заповед
е прекратена, тъй като жалбодателят е заплатил дължимата глоба и свидетелството
му за управление на МПС му е било върнато. В тази връзка следва да се отбележи,
че към датата на настоящото деяние-15.03.2017 година, жалбодателят е бил
неправоспособен да управлява МПС по смисъла на закона.
Установява се
също, че на дата 13.11.2016 година е била издадена и друга Заповед за прилагане
на принудителна административно мярка №8889 от 13.11.2016 година, с която е
било наложено временно спиране от движение на МПС, което е управлявал, а именно
товарен автомобил „Мерцедес 412Д Спринтер” с ДК№ СО 1875 ВМ, собственост на
трето лице, която заповед е била връчена на жалбодателя на същата дата
13.11.2016 година, като същият е отказал да я получи и този автомобил видно от
приложената справка от отдел „Пътна полиция“ при СДВР е със статус спрян от
движение. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбодателят към датата на
настоящото нарушение-15.03.2017 година е управлявал именно този товарен
автомобил, за който безспорно е знаел, че е бил спрян от движение. С посочената заповед на собственика на МПС, на
основание чл.171
т.2 б.„Ж“ от ЗДП е била приложена ПАМ „временно спиране от движение на
моторно превозно средство“ за срок от 30 дни. Безспорно е и че към датата на
нарушението-15.03.2017 година, за което е съставен акта за нарушение, срокът на
действие на наложената ПАМ е бил изтекъл, но специалната нормативна уредба по Наредба
№ I-45 от 24 март 2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
изрично регламентира нарочна процедура за пускане в движение на превозните средства,
спрени от движение. Безспорно е че изтичането на срока, за който е наложена
принудителната административна мярка „временно спиране от движение на МПС“, не
означава автоматично, че превозното средство е пуснато в движение-след отпадане
на причините за спиране, пускането в движение се извършва при условията на чл.44
от Наредба № I-45 от 24 март 2000 година, по заявление на съответното
правоимащо лице и прилагане на изискуемите се документи. В случая нормативно
регламентираната процедура за пускане в движение на спряното от движение МПС-товарен
автомобил „Мерцедес 412Д Спринтер” с ДК№ СО 1875 ВМ, не е била изпълнена към
15.03.2017 година, поради което управлението на автомобила на посочената дата
се явява в нарушение на императивната забрана по чл.5
ал.3 т.2 от ЗДП и съставлява нарушение по административнонаказателния
състав на чл.177
ал.1 т.4, предложение първо от ЗДП.
Предвид изложеното, съдът не приема за обективно направеното
възражение в писмената защита, че е нарушена разпоредбата на чл.42 т.7 от ЗАНН
при съставяне на акта за нарушение и че е съставен в присъствието само на един
свидетел, тъй като в акта за нарушение изрично са посочени трите имена на
свидетеля по акта и неговата месторабота, което е достатъчно, за да бъде
идентифицирано посоченото лице, което е сторено от съда и същият е бил разпитан
като свидетел по делото, поради което съдът приема, че не е налице съществено
процесуално нарушение в тази връзка, нито пък такова, че акта е съставен в
присъствието само на един свидетел, което да води до отмяна на обжалваното НП.
Съдът не приема за обективно и направеното възражение, че наказващият орган не
е бил упълномощен да издаде обжалваното НП, тъй като по делото е приложена
заповед №8121з-952 от 20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи, с
която изрично са посочени да издават НП по ЗДП Началниците на РУ при ОДМВР на
обслужваната територия, какъвто безспорно е И.И.Б., видно от приложеното по
делото удостоверение от Директора на ОД МВР Ловеч. Съдът не приема за обективно
и другото възражение, че е налице разминаване между акта за нарушение с №093486
от 15.03.2017 година и посочения в НП акт за нарушение №93486 от 15.03.2017
година, тъй като съдът намира, че няма такова нарушение и се касае за един и
същ акт с бланков №093486 от 15.03.2017 година.
Разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП предвижда административно наказание за водач,
който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл.157
ал.4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно
средство е временно отнето по реда на чл.171
т.1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено, а според чл.150 от ЗДП участващите в движението по
пътищата ППС трябва да се управляват от правоспособни водачи. От
доказателствата по делото се установява, че към датата на деянието нарушителят
не е разполагал с валидно свидетелство за
управление на МПС, което обосновава извода, че същият е бил неправоспособен
водач по смисъла, вложен в чл.150 от ЗДП,
респ. с деянието си е осъществил именно състава на административното нарушение,
за което е санкциониран. Вярно е че жалбодателят е притежавал свидетелство за управление
на МПС, но същото с акта за нарушение №447731 от 13.11.2016 година е било иззето, за което има и
издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №8890 от
13.11.2016 година, с която на жалбодателя е било наложено временно отнемане на
свидетелството му за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба и тази
заповед е била връчена на жалбодателя на същата дата 13.11.2016 година, като
същият е отказал да я получи и едва на дата 21.03.2017 година тази заповед е
прекратена, тъй като жалбодателят е заплатил дължимата глоба и свидетелството
за управление на МПС му е било върнато, поради това към датата на
проверката-15.03.2017 година свидетелството за управление
на МПС на дееца е било отнето и не удостоверява
по надлежен начин наличие на правоспособност за управление
на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.150 във връзка с чл.150а от ЗДП, всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При тази нормативна регламентация
следва да се приеме, че качеството „правоспособен водач” се удостоверява от
притежанието на валидно свидетелство за
правоуправление на МПС и ако същото е иззето по
реда на чл.171
т.1 или 4
от ЗДП, както е и в настоящия случай лицето е неправоспособно да управлява МПС
по смисъла на закона и в тази връзка, съдът не приема и направеното
възражение в писмената защита.
С оглед изложеното,
съдът намира, че направените от жалбодателя възражения не могат да бъдат приети
за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП, приложените писмени
доказателства и показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Съдът
приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на
жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение
и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените
правни последици.
С оглед изложената и
възприета от съда фактическа обстановка е налице нарушение по чл.150 от ЗДП. Или
съдът приема, че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна
вмененото му нарушение-съставомерно по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП, тъй като по
делото безспорно се установи, че на посочената в акта и НП дата и час в
с.Златна Панега, Ловешка област на ПП 1-3, километър 151+850 в
посока гр.София е управлявал МПС, без свидетелство за управление на МПС, тъй
като е бил лишен от това право по реда на чл.171
т.1 или 4
от ЗДП, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по този
текст с налагане на административно наказание глоба в размер на 300 лева, като
по този начин наказанието безспорно е съобразено с извършеното от жалбодателя
нарушение, с тежестта на нарушението, с множеството му нарушения по ЗДП, за
които има безспорни доказателства по делото и е в предвидените от закона граници
в максимален размер.
Предвид изложената и
възприета от съда фактическа обстановка е налице и нарушение по чл.100 ал.1 т.2
от ЗДП, осъществено от жалбодателя, който му вменява задължение при управление
на МПС да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Или съдът
приема, че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна и
вмененото му нарушение-съставомерно по чл.183 ал.1 т.1 предложение 3 от ЗДП,
тъй като по делото безспорно се установи, че е управлявал МПС и при проверката
от контролните органи на същите не е предоставил свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява, поради което правилно и законосъобразно е бил
санкциониран и по този текст с налагане на административно наказание глоба в
размер от 10 лева, като и в тази част НП ще следва да бъде потвърдено.
Предвид изложената и
възприета от съда фактическа обстановка е налице нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от
ЗДП. Или съдът приема, че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна
страна и вмененото му нарушение-съставомерно по чл.177 ал.1 т.4 от ЗДП, тъй
като по делото безспорно се установи, че на посочената в акта и НП дата и час с.Златна
Панега, Ловешка област на ПП 1-3, километър 151+850 в посока гр.София е
управлявал МПС, което е било спряно от движение, поради което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран и по този текст с налагане на
административно наказание глоба в размер на 300 лева, като по този начин
наказанието безспорно е съобразено с извършеното от жалбодателя нарушение, с
тежестта на нарушението, с множеството му нарушения по ЗДП, за които има
безспорни доказателства по делото и е в предвидените от закона граници в
максимален размер.
Водим от горното и на
основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №17-0451-000481/11.09.2017
година на Началника на РУП на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №093486/15.03.2017 година, с което на
Д.В.Д., ЕГН ********** *** основание чл.177 ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/
лева, на основание чл.183 ал.1 т.1 предложение 3 от Закона за движението по
пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 /десет/
лева и на основание чл.177 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева, като
законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: