№ 44
гр. Плевен, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500858 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 327/19.10.2024 г., постановено по гр. дело № 929/2022 г. по
описа на РС-Червен бряг, е признато за установено по отношение на ЕТ
„***“,ЕИК***, представляван от Н. И. Я., с. ***, обл. Плевен, ул. ***, че
същият дължи на В. Х. Д., ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен,
***, сума в размер на 2007,50 лева, представляваща дължима рента за
стопанската 2020/2021 г. по Договор за аренда на земеделска земя от
23.05.2012 г., вписан в двойно входящ регистър под № 1140, акт № 267, том II
на 23.05.2012 г. в СВ при РС – Червен бряг, с нотариална заверка на подписите
от 23.05.2012 г., рег. № 1642 на Я. Я. – нотариус с район на действие района на
РС- Червен бряг, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 371/21.07.2022 г. по ЧГД №725/2022 г. по
описа на РС – Червен бряг, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.07.2022 г. до
изплащане на вземането.
Със същото решение е осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЕТ „***“,
1
ЕИК ***, представляван от Н. И. Я. ,с. ***, обл. Плевен, да заплати на В. Х.
Д., ЕГН********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ***, направените
деловодни разноски в общ размер на 650,30 лева, от които: 230,15 лв. разноски
в заповедното производство и 420,15 лв. разноски в съдебната фаза на
процеса.
Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното от ЧРС решение от
ЕТ „***“, ЕИК *** чрез пълномощника адв. О. Л. от ПлАК, в която се
изразява становище, че същото е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост.
Въззивникът твърди, че съгласно сключения между страните Договор за
аренда на земеделска земя В. Х. Д., в качеството на арендодател е
предоставила за временно и възмездно ползване 40,150 дка земеделска земя, а
ЕТ „***“ се е задължил да заплаща сума в размер на 15 лв./дка за всяка
стопанска година в периода на неговото изпълнение, като размерът на общото
годишно задължение е 602,25 лв. Въззивникът твърди, че с отговора на
исковата молба е признал неизгодния за него факт, че за стопанската
2020/2021 г. действително не е извършвано арендно плащане. Твърди, че наред
с това е заявил и причината за това, а именно: за стопанската 2016/2017 година
ЕТ „***“ е платил на 20.12.2017 г. в полза на ищцата В. Х. Д. сума в размер на
1405,25 лв., вместо дължимите 602,25 лв. Твърди, че тъй като не е извършил
извънсъдебно прихващане на платеното без основание, с отговора на исковата
молба е направил възражение за прихващане, като в обжалваното решение
липсва произнасяне по това възражение, поради което с допълнителна молба е
поискано допълване на съдебния акт.
Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд необосновано е
приел, че ЕТ „***“ е задължен към ищцата В. Х. Д. именно със сумата от
2007,50 лв., а не уговорената в договора сума от 602,50 лв. Твърди, че
страните не са уговаряли нейното изменение, нито арендодателят е отправял
искане за подобно изменение. Твърди, че липсват данни между страните да е
провеждан съдебен процес, с решението по който да е заместено липсващото
съгласие за изменение на договора в частта арендно плащане. Твърди, че по
делото лисват доказателства, че между страните по договора е уговарян
размер на цена, различна от 15,00 лв./дка.
Моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение и да
2
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявеният иск от В. Х. Д.
срещу ЕТ „***“. Претендира направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата В. Х. Д. – ищец в първоинстанционното производство.
В съдебно заседание, въззивникът ЕТ „***“ чрез процесуалния си
представител – адв. О. Л. от ПлАК поддържа въззивната жалба, като изразява
становище, че предявеният иск е недоказан. Претендира направените по
делото разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, въззиваемата В. Х. Д., редовно призована, не се
явява. Процесуалният й представител адв. П. К. от Пл.АК изразява становище,
че предявеният иск е основателен и доказан, а решението на ЧРС е
законосъобразно, правилно и справедливо. Претендира направените разноски
пред двете съдебни инстанции.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК от В. Х. Д., ЕГН ********** пред Районен съд – гр. Червен
бряг, е образувано ч.гр.д. № 725/2022 г. по описа на същия съд. Със Заповед №
371 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.07.2022 г. е
разпоредено длъжникът ЕТ ***, ЕИК ***, с. ***, обл. Плевен,ул. ***, да
заплати на кредитора В. Х. Д., ЕГН **********, от гр. Червен бряг, обл.
Плевен, сумата от 2007,50 лв., представляваща главница за периода от
01.01.2020 г. до 01.01.2021 г., както и държавна такса в размер на 40,15 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 190,00 лв.
Депозирано е възражение по чл.414 от ГПК от длъжника ЕТ „***“, ЕИК
***,като с Разпореждане № 549/22.08.2022 г., ЧРС е указал на заявителя В. Х.
Д. да предяви иск за вземането си в едномесечен срок.
Пред РС–Червен бряг е постъпила искова молба от В. Х. Д.
ЕГН********** срещу ЕТ „***“, ЕИК ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.8 ал.1 от
3
ЗАЗ за сумата от 2007,50 лв., представляваща дължимо и неплатено арендно
плащане за стопанската 2022/2021 г., съобразно Договор за аренда на
земеделска земя, вписан с акт № 267, том ІІ, дело № 621 от 2012 г. на Служба
по вписванията – Червен бряг за 40,150 дка земеделска земя в землището на с.
***.
За да уважи предявеният установителен иск, Районен съд – Червен бряг
е приел, че процесния Договор за аренда, сключен в предвидената в чл.3, ал.1
от ЗАЗ форма е действителен, съгласно специалните изисквания на ЗАЗ и
валидно обвързва страните за периода на действието му. Съгласно чл.8, ал.1 от
ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендно плащане в уговорения вид и
срокове, а съгласно ал.2 на чл.8 от ЗАЗ – размерът на арендното плащане се
договаря въз основа на пазарната поземлена рента. Съгласно чл.9 от ЗЗД,
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В
случая, в процесния договор страните са уговорили размера на арендната
вноска и срокът за заплащането й от страна на арендатора.
Тези изводи на първоинстанционния съд не почиват на събраните по
делото доказателства.
От приложените в първоинстанционното производство писмени
доказателства безспорно се установява, че на 23.05.2012 г. е сключен Договор
за аренда на земеделска земя между ЕТ „***“, ЕИК ***, в качеството му на
арендатор и В. Х. Д., в качеството й на арендодател, по силата на който е
предоставена под аренда 40,150дка зем.земя в землището на с.***,Община
Ч.бряг,за срок от 10 стопански години и при уговорено арендно плащане в
размер на 15,00 лв./дка или зърно по пазарни цени на същата стойност по
желание на арендодателя. В чл.3.1 от процесния Договор за аренда е
уговорено, че договорената цена ще остане твърда /без промяна/ в
продължение на две години и след този срок тя може да бъде променяна по
взаимно съгласие на страните в съответствие с инфлационния период.
С отговора на исковата молба, ответникът ЕТ „***“, ЕИК *** не отрича,
че за посочения в исковата молба период, а именно стопанската 2020/2021 г.
не е извършил плащане в полза на арендодателя В. Х. Д..
Съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗАЗ, ако след сключване на
договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при
4
уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно
несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да
поиска изменение на договора. А в разпоредбата на чл.16 ал.4 от ЗАЗ е
предвидено, че насрещната страна е длъжна да отговори писмено в
едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора,
освен ако с него не е определен друг срок. Съгласно чл.16 ал.5 от ЗАЗ, ако
страните не постигнат споразумение по иск на страната, която е направила
предложението, решение взема районният съд. Чл.3.1 от процесния Договор
за аренда предвижда възможност да бъде променяна договорената цена, но
само по взаимно съгласие на страните в съответствие с инфлационния период.
В настоящия случай, нито се твърди, нито са представени писмени
доказателства, от които да се установява, че ищцата е отправяла предложение
за изменение на договора и такова да е извършено, респективно, да е
постигната уговорка между страните за увеличаване размера на дължимата
рента, като основание, от което да произтича претенцията на ищцата в
предявения размер, настъпило преди предявяване на исковата молба. Освен
предвидената възможност в чл.16 ал.1 от ЗАЗ за изменение на арендната цена,
поради несъответствието й със съответните пазарни цени на арендното
плащане в региона за съответната стопанска година, в чл.16 ал.5 от ЗАЗ е
предвидена възможност, при липса на споразумение между страните, да
поискат от районния съд да вземе решение за увеличение на размера на
арендното плащане. Доказателства за предявен иск по чл.16 ал.5 от ЗАЗ от
ищцата също не се съдържат в делото.
Въпреки депозираните свидетелски показания в първоинстанционното
производство на свидетеля П. К. Т. с твърдение, че за стопанската 2020/2021 г.
е получил рента в размер на 50,00 лв./дка за отдадената под аренда земеделска
земя в землището на с.*** при ответника, с тези показания не може да се
дерогира императивната норма на чл.16 ал.1-ал.6 от ЗАЗ, регламентираща
уреждане на отношенията между страните, ако обстоятелствата, от които са се
ръководили са се изменили трайно и това е довело до очевидно
несъответствие между поетите от тях задължения. В този смисъл, изменение
на договора може да стане само по силата на закона, съгласно предвиденото в
чл.16 от ЗАЗ, а именно: със споразумение, за постигане на което следва да
бъде поискано изменение на договора от една от страните, на което другата
страна е длъжна да отговори писмено или при непостигане на споразумение, с
5
решение на районния съд по предявен иск от страната, която е направила
предложението.
С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция, счита, че
неправилно първоинстанционният съд е определил дължимото арендно
плащане за стопанската 2020/2021 г., въз основа на пазарната поземлена рента.
Дължимото арендно плащане от страна на ответника ЕТ „***“, ЕИК *** за
стопанската 2020/2021 г. е в размер на 602,25 лв., съгласно сключения между
страните Договор за аренда на земеделска земя от 23.05.2012 г., а именно в
размер на 15,00 лв./дка. Този размер на арендно плащане за стопанската
2020/2021 г. не се оспорва от ответника ЕТ „***“, ЕИК ***, както и не се
оспорва, че за посочения период същият не е извършил плащане в полза на
арендодателя – ищцата В. Х. Д..
Досежно направеното възражение за прихващане от страна на ответника
ЕТ „***“, ЕИК ***, настоящата съдебна инстанция намира същото за
неоснователно и недоказано.
В първоинстанционното производство, ответникът е представил РКО №
399/20.12.2017, на който е отбелязана сумата от 1405,25 лв. за „рента
2016/2017 – дог.116а – 40,150“ с твърдение, че посочената сума е в резултат на
грешно пресмятане от страна на ЕТ „***“, ЕИК *** за стопанската 2016/2017
г., като вместо дължимите 602,25 лв. е платена в повече и без правно
основание сумата от 803,00 лв. По делото не са представени данни от
счетоводството на ответника, от които да е видно, че при изплащане на сумата
от 1405,25 лв. с РКО е допуснато грешно пресмятане, респективно, това е
отразено в счетоводството като сума в размер на 803,00 лв., платена в повече и
без правно основание, дължима от ищцата В. Х. Д.. Ответникът не представя и
доказателства за други стопански периоди до процесния период 2020/2021 г.,
от които да е видно какви суми са заплащани на ищцата като рента и от които
да се установява, че не са уредени отношенията между страните във връзка
със сумата от 803,00 лв. Също така, ответникът не представя доказателства от
воденото от същия счетоводство, от които да се установява, че до настоящия
момент сумата от 803,00 лв. платена в повече и без правно основание не е
възстановена и е дължима от ищцата.
Досежно възражението във въззивната жалба, направено от ЕТ „***“,
ЕИК *** за липса на произнасяне по направеното възражение за прихващане,
6
с искане за допълване на съдебния акт, настоящата съдебна инстанция намира
същото за неоснователно. Съгласно приетото в ТР № 2/18.03.2022 г. по т.д. №
2/2020 г. на ВКС на РБ по възражението за прихващане съдът се произнася в
диспозитива на решението, само когато възражението е основателно. Съдът не
се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на
решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу
предявения иск.
С оглед изложеното, следва да бъде отменено Решение №
327/19.10.2024 г., постановено по гр. дело № 929/2022 г. по описа на Районен
съд – Червен бряг в частта му, в която е признато за установено по отношение
на ЕТ „***“, ЕИК ***, представляван от Н. И. Я., със седалище и адрес на
управление: с. ***, обл. Плевен, ул. ***, че същият дължи на В. Х. Д., ЕГН
********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ***,сумата от
1 405,25лв.,представляваща разликата над 602,25 лв. до присъдените 2007,50
лв.-дължима рента за стопанската 2020/2021 г. по Договор за аренда на
земеделска земя от 23.05.2012 г., вписан в двойно входящ регистър под №
1140, акт № 267, том II на 23.05.2012 г. в СВ при РС – Червен бряг, с
нотариална заверка на подписите от 23.05.2012 г., рег. № 1642 на Я. Я. –
нотариус с район на действие района на РС- Червен бряг, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
371/21.07.2022 г. по ЧГД №725/2022 г. по описа на РС – Червен бряг, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и в частта
му за разноските, като вместо него по съществото на спора следва да бъде
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.410 от
ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД вр.чл.8,ал.1 от ЗАЗ от В. Х. Д., ЕГН
********** против ЕТ ***, ЕИК ***, с. ***, обл. Плевен,ул. ***,за признаване
за установено по отношение на ЕТ „***“, ЕИК ***, представляван от Н. И.
Я.,с. ***, обл. Плевен, че същият дължи на В. Х. Д., ЕГН ********** от гр.
Червен бряг, обл. Плевен, ***, сума в размер на 1 405,25лв.- разликата над
602,25 лв. до присъдените 2007,50 лв.-дължима рента за стопанската
2020/2021 г. по Договор за аренда на земеделска земя от 23.05.2012 г., вписан в
двойно входящ регистър под № 1140, акт № 267, том II на 23.05.2012 г. в СВ
при РС – Червен бряг, с нотариална заверка на подписите от 23.05.2012 г., рег.
№ 1642 на Я. Я. – нотариус с район на действие района на РС- Червен бряг, за
7
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 371/21.07.2022 г. по ЧГД №725/2022 г. по описа на РС –
Червен бряг, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.07.2022 г. до изплащане на вземането,като
неоснователен.
В останалата му обжалвана част решението на ЧРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законсъобразно.
При този изход на делото ЕТ „***“, ЕИК *** следва да заплати на ищцата
В. Х. Д., ЕГН ********** направените деловодни разноски в общ размер от
270,10 лв., от които: в заповедното производство в размер на 69,05 лв., в
първоинстанционното производство в размер на 126,05 лв. и във въззивното
производство в размер на 75,00 лв., съобразно уважената част от предявения
иск.
Следва да бъде осъдена ищцата В. Х. Д., ЕГН ********** да заплати на
ответника ЕТ „***“, ЕИК *** направените деловодни разноски в общ размер
от 338,90 лв., от които: в първоинстанционното производство в размер на
310,80 лв. и във въззивното производство в размер на 28,10 лв., съобразно
отхвърлената част от предявения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 327/19.10.2024 г., постановено по гр. дело №
929/2022 г. по описа на Районен съд – Червен бряг в частта му, в която е
признато за установено по отношение на ЕТ „***“, ЕИК ***, представляван от
Н. И. Я., с. ***, обл. Плевен, ул. ***, че дължи на В. Х. Д., ЕГН ********** от
гр. Червен бряг, обл. Плевен, *** ,сума в размер на 1 405,25лв.- разликата над
602,25 лв. до присъдените 2007,50 лв.-дължима рента за стопанската
2020/2021 г. по Договор за аренда на земеделска земя от 23.05.2012 г., вписан в
двойно входящ регистър под № 1140, акт № 267, том II на 23.05.2012 г. в СВ
при РС – Червен бряг, с нотариална заверка на подписите от 23.05.2012 г., рег.
№ 1642 на Я. Я. – нотариус с район на действие района на РС- Червен бряг, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 371/21.07.2022 г. по ЧГД №725/2022 г. по описа на ЧРС,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
8
заявлението в съда – 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и в частта
му за разноските, като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК
вр.чл.410 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД вр.чл.8,ал.1 от ЗАЗ от В. Х.
Д., ЕГН ********** против ЕТ ***, ЕИК ***, с. ***, обл. Плевен,ул. ***,за
признаване за установено по отношение на ЕТ „***“, ЕИК ***, представляван
от Н. И. Я.,с. ***, обл. Плевен, че дължи на В. Х. Д., ЕГН ********** от гр.
Червен бряг, обл. Плевен, ***, сума в размер на 1 405,25лв.- разликата над
602,25 лв. до присъдените 2007,50 лв.-дължима рента за стопанската
2020/2021 г. по Договор за аренда на земеделска земя от 23.05.2012 г., вписан в
двойно входящ регистър под № 1140, акт № 267, том II на 23.05.2012 г. в СВ
при РС – Червен бряг, с нотариална заверка на подписите от 23.05.2012 г., рег.
№ 1642 на Я. Я. – нотариус с район на действие района на РС- Червен бряг, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 371/21.07.2022 г. по ЧГД №725/2022 г. по описа на РС –
Червен бряг, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.07.2022 г. до изплащане на вземането,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 327/19.10.2024 г., постановено по гр.
дело № 929/2022 г. по описа на Районен съд – Червен бряг в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. Д., ЕГН
********** направените деловодни разноски общо в размер на 270,10 лв., от
които:в заповедното производство в размер на 69,05 лв., в
първоинстанционното производство в размер на 126,05 лв. и във въззивното
производство в размер на 75,00 лв., съобразно уважената част от предявения
иск.
ОСЪЖДА В. Х. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***“, ЕИК
*** направените деловодни разноски в общ размер от 338,90 лв., от които: в
първоинстанционното производство в размер на 310,80 лв. и във въззивното
производство в размер на 28,10 лв., съобразно отхвърлената част от
предявения иск.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10