№ 7
гр. Малко Търново, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря ДОРА Ж. ПАПУДЖИКОВА
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Административно
наказателно дело № 20232140200005 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д- 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от Р. Р. П., ЕГН:
**********, с адрес: с.М., общ. С., ул. „Ц. С.“ № 17 чрез адв. С. К., АК гр.
Бургас, гр. Бургас, ул. „П.” № 26, офис 2 срещу Наказателно постановление №
22-0299-000050 от 07.06.2022г., издадено от М. Т. – Началник РУ МВР Малко
Търново, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от
ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000.00лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №
Iз- 2539 на МВР са отнети 12контролни точки. Наказанието е наложено на П.
за това, че на 01.05.2022г., в 07.42часа, в община Малко Търново, на ПП 1-9
при КПП Босна, в посока гр. Малко Търново, управлявал лек автомобил
„БМВ” с рег. № Е****НА, собственост на Т. И. П.а, като при проверката
водачът е отказал да му бъде извършен тест с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнява предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване
на наркотични вещества или техните аналози- с Drug Test 5000. Водачът е
получил издадения талон за медицинско изследване № 0005468. Наказващият
орган е квалифицирал извършеното като деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание, Р. Р. П. обжалва наказателното
постановление чрез адв. С. К., АК гр. Бургас. Жалбоподателят твърди, че е
нарушена процедурата по съставяне на АУАН, като проверката е следвало да
бъде завършена чрез даване на кръвна проба за изследване, но не бил
освободен, за да даде такава. Твърди, че до обяд на посочения ден бил
задържан на пункта на Гранична полиция, а след това изпратен и до ОД МВР
Бургас, за да бъде разпитан от разследващ полицай. С това било нарушено
правото му на защита. Моли се за цялостна отмяна на наложеното наказание.
1
В съдебно заседание наказания не се явява, представлява се от адв. С. К.,
АК гр. Бургас. Жалбата се поддържа. Адвокат К. допълва жалбата си с
твърдения , че независимо, че били налице предпоставките за издаване на
заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР , такава нямало съставена спрямо П..
Жалбоподателят нямало как да напусне КПП Босна, понеже документите му
били задържани от служители на МВР. Визира се изготвена по ДП № 32/
2022г. на ОСлО при ОП Бургас СТЕ, на която се виждали действията на
служители на МВР, вкл. и отвеждане на лице до болнично заведение. Твърди
се, че от часа на издаване на талона за медицинско изследване – 08.15часа до
10.15часа П. не бил имал възможност да напусне КПП Босна и да отиде в
болницата, за да даде кръв. Факт било , че Р. П. и още едно от лицата на
място – Ст. Ст., се намирали на това място до 12.30часа, когато им било
указано да се явят в гр. Бургас за разпит при следовател К.. В тежест на АНО
било да докаже, че е предоставил възможност на наказаното лице да даде
кръвна проба съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Настоява се, че документите на П. са били в
полицейските органи и не било негово задължение да докаже, че същите са
му върнати. Моли се за отмяна на наложеното наказание и присъждане на
разноски.
Административнонаказващият орган не се явява в съдебно заседание.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Малко Търново, не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 01.05.2022г. свидетелят Я. И. А., мл. автоконтрольор при РУ Малко
Търново, изпълнявал служебните си задължения в района на града. С него
работел и св. А. Я.в Д.. Двамата служители на МВР били изпратени в м.
„Босна“ по искане на полицаи от ГПУ Малко Търново, за да извършат
проверка на трима водачи за употреба на алкохол и наркотични вещества.
След пристигането си на място А. и Д. започнали проверка на водачите.
Тримата водачи били Р. Р. П., Ст. Г. Ст. и С. И. И.. Свидетелят А. изпробвал
И. и Ст., а П. бил последен. Полицай А. поканил водачът Р. П. да му бъде
извършена проба за употреба на наркотични вещества, който отказал. След
отказа бил издаден талон за изследване № 0005468. Водачът П. подписал и
получил издадения талон. Свидетелят А. вписал в него, че П. се уведомява, че
трябва да се яви във ФСМП Малко Търново до 120 минути от връчването на
талона. Документът е бил връчен на П. на 01.05.2022г. в 08.15часа, който го
подписал. Полицай А. съставил АУАН, който също връчил на водача. След
приключване на проверките, полицай А. и полицай Д. отвели С. И. до ФСМП
гр. Малко Търново, чиято проба за употреба на наркотични вещества била
положителна. Р. П. и Ст. Ст. останали на място.
В хода на съдебното следствие е разпитан св. А. Я.в Д.. Свидетелят
излага показания, които кореспондират с тези на св. А.. Свидетелят заявява,
че до ФСМП Малко Търново са отвели само С. И.. Другите двама проверени (
Р. П. и Ст. Ст.) , след отказите им да им бъде извършена проба за употреба на
наркотични вещества, получили и подписали съставените АУАН и талони за
изследване и останали на мястото на проверката. Свидетелят сочи, че никой
от тях не е искал да бъде отведен за даване на кръвна проба, но и счита, че
2
полицейските служители нямат такъв ангажимент към проверяваните.
Свидетелят Х. Г. Ч. – служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“, с
месторабота гр. Бургас, разказва, че на 01.05.2022г. е бил получен сигнал в
тяхната структура. С получената информация ги уведомявали за това, че при
проверка на КПП „Босна“ С. И. – служител на СДВР и водач на лек
автомобил, при тест на място било отчетено наличие на наркотично вещество.
Ч. разказва, че след около час- час и половина пристигнал на място заедно със
свой колега. С. И. не била там. На място обаче били Р. П. и Ст. Ст..
Свидетелят Ч. разговарял с тях, като твърди, че е видял у двамата техните
документи. Служителите на Дирекция „Вътрешна сигурност“ провели
разговор с двамата, като от единия снели обяснение. Служителите на
Дирекция „Вътрешна сигурност“ обяснили на Ст. и П., че няма да
предприемат действия към тях, а се интересуват от поведението на С. И.. От
м. „Босна“ двамата св. Ч. и колегите му се придвижили до гр. Малко Търново,
където се срещнали с И.. Свидетелят разказва, че от гр. Бургас до м. „Босна“
са стигнали за около час и половина. При пристигането му на място Ч.
възприел, че П. и Ст. били на място и с тях не работели служители на МВР,
като свидетелят възприел, че двамата чакат някой да ги откара от мястото,
понеже не можели да управляват МПС.
Свидетелят Д. А., служител на РУ МВР Малко Търново, разказва, че на
01.05.2022г., около 06.30часа бил уведомен , че на м. „Босна“ служители на
Гранична полиция спрели за проверка три автомобила. От районното
управление било поискано съдействие по линия на пътен контрол. На А. било
съобщено, че водачът на лек автомобил С. И. била тествана за употреба на
наркотично вещество, при което полевият тест показал положителен резултат
за кокаин. И. се легитимирала като служител на 06 РУ СДВР. А. уведомил
Началник РУ Малко Търново и дежурен следовател и по разпореждане на
първия се насочил към мястото на проверката. Свидетелят разбрал, че
другите двама водачи са отказали да бъдат тествани за употреба на
наркотични вещества. А. пристигнал на място между 08.10- 08.30часа, като
св. Я. А. приключвал работата по оформяне документите на водача Ст., а тези
на жалбоподателя вече били оформени. На водачите били връчени талони за
изследване. А. сочи, че докато бил на място разговарял с П. и Ст. - двамата не
били задържани, понеже не било налице основание по ЗМВР. А. сочи, че
двамата се били свързали с техни приятели, които да ги откарат от мястото.
Жалбоподателят и Ст. казали пред А., че имат съображения да се подложат на
теста за наркотици, но разговорът бил проведен след заявения отказ. След
идването на дежурния следовател двамата все още били на място, но можели
по всяко време да напуснат м. „Босна“ – не били задържани. Свидетелят сочи,
че по – късно, между 10.00 и 12.00часа, по – вероятно около 11.00часа, С. И.
била отведена от мястото на проверката в гр. Малко Търново. А. не се бил
запознал със съставените от полицай А. документи.
По делото са представени писмени доказателства от които е видно, че
свидетелят мл. автоконтрольор Я. А. е съставил против водача Р. П. АУАН
Серия GA № 517586/ 01.05.2022г., който Р. Р. П. подписал без да направи
възражения. Издаден бил и талон за изследване № 0005468, който водачът
подписал и получил. В законоустановения срок срещу Р. Р. П. било съставено
оспореното Наказателно постановление № 22-0299-000050 от 07.06.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН Серия GA № 517586/ 01.05.2022г.
3
на РУ Малко Търново, Наказателно постановление № 22-0299-000050 от
07.06.2022г. , талон за изследване № 0005468, приложените в преписка изх.
№ 299000- 975/ 03.08.2022г. писмени доказателства, свидетелските показания
на разпитания в хода на съдебното следствие Я. И. А., А. Я.в Д., Х. Г. Ч. и Д.
В. А. , следствено дело № 32/ 2022г. на ОСлО на ОП Бургас, материалите по
преписка изх. № 299000-1172/ 13.09.2022г. , представените по АНД №
93/2022г. на Районен съд гр. Малко Търново и КАНД № 1984/2022г. на
Административен съд гр. Бургас.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен
интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентните органи. При съставяне на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения довели до засягане правото на
защита на наказания, което да е самостоятелно основание за отмяна на
процесното наказателно постановление, а съставените съдържат нужните
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че
01.05.2022г. Р. Р. П. е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ” с рег. №
Е****НА на ПП 1-9 при КПП Босна, в посока гр. Малко Търново. П. е бил
спрян от служители на ГПУ Малко Търново. Последните поискали
съдействие от служители на РУ МВР Малко Търново – свидетелят Я. А. и
полицай А. Д., като при проверката водачът П. е отказал да бъде проверен по
съответния ред за това дали управлява МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Санкцията, която е приложена от АНО е по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, която изрично сочи, че: „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.” За установяване на употребата на алкохол или
наркотични вещества при водачи на МПС е въведен ред с Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която в чл. 1,
ал. 3 изрично указва, че това става „чрез използване съответно на технически
средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания”. В случая водачът следва да съдейства за установяване на тези
обстоятелства, като бъде изпробван по някой от посочените начини.
Жалбоподателят П. е отказал да бъде изпробван на място от контролните
органи за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест, след
като надлежно е бил поканен за това от свидетеля А.. Норма на чл. 3 от
Наредбата указва, че „При извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
4
средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест”, а
следващия чл. 3а на Наредбата изрично се сочи, че „Установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест.“ Самото изследване се извършва по
реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за
извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от
Наредбата, с който съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал.
6 от Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал. 6 от
Наредбата). В случая е издаден талон за изследване № 0005468, който
съдържа всички реквизити по чл. 6 от Наредбата. В него са вписани мястото,
където жалбоподателят следва да се яви за изследване и срокът за това, който
е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. От събраните гласни и писмени
доказателства става ясно, че водачът е отказал да бъде изпробван с
предложения му тест на място, но е приел (получил) съставения талон за
изследване, с който да се яви в указаното медицинско заведение, за да даде
кръвна проба и урина за изследване. Видно от събраните писмени и гласни
доказателства, П. е запознат със съдържанието на съставения талон, подписал
и е получил същия. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. В
съставения талон е вписано, че е връчен в 08.15часа на 01.05.2022г. и П.
разполага със 120 минути да се яви във ФСМП гр. Малко Търново, за да даде
кръвна проба за изследване. В съставения АУАН изрично са вписани времето,
мястото на нарушението, отказа на водача и това, че е издаден талон за
изследване № 0005468. Водачът е подписал АУАН и е получил препис от
него. Съставеният АУАН изпълнява изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
Настоящият състав не споделя възраженията на жалбоподателя П., че след
извършване на проверката е бил задържан на място от служителите на МВР ,
което му е попречило да се яви, за да даде кръвна проба за изследване. На
първо място от изслушаните свидетели се установи, че Р. П. не е бил
задържан. Спрямо него не са издавани заповеди за задържане по ЗМВР, няма
и постановено такова по реда на НПК. Както сочат и свидетелите, не са били
налице основания за това. От събраните писмени доказателства не се
установява срещу Р. П. да е издавана заповед за задържане по ЗМВР. Няма
предявени обвинение по НПК, както и постановени мерки за неотклонение
спрямо жалбоподателя. В тази връзка защитата на жалбоподателя твърди, че
от изготвената СТЕ по сл. дело № 32/ 2022г. на ОСлО на ОП Бургас ставало
ясно, че П. се намира на мястото на проверката и след изтичане на времето за
даване на кръвна проба. Посочената СТЕ , според настоящия състав, не
променя извода, че Р. П. е бил задържан от служителите на МВР е това е
станало причина да не се яви и да даде кръвна проба за изследване. Безспорно
експертизата описва действията на служители на МВР на мястото на
проверката насочена към конкретни лица, но от нея не се установява , че П. е
бил задържан и по този начин е била ограничена възможността му да се
придвижи до гр. Малко Търново. Обстоятелството, че е останал на място – м.
5
„Босна“ ( КПП Босна) е резултат от неговото лично решение и поведение,
доколкото става ясно, че е могъл да напусне мястото по всяко време след
приключване на проверката и връчване на съставените АУАН и талон за
изследване. Обстоятелството, че по – късно е бил призован за разпит в гр.
Бургас от следовател при ОСлО на ОП гр. Бургас също не променя този
извод. Видно от материалите по посоченото дело, а и от самите възражения
на наказание и показанията на св. А., става ясно, че този разпит е проведен
часове след изтичане на срока, в който П. е можел да се яви във ФСМП гр.
Малко Търново. Съгласно чл. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, водачите се отвеждат до мястото за
извършване на медицинското изследване, само в случаи , когато с техническо
средство се установи концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда или с тест се
установи наличие на наркотично вещество или негов аналог. От това следва,
че във всички останали случаи, вкл. и при отказ водачът да бъде изпробван с
техническо средство или тест на мястото на проверката, посещението на
медицинското заведение е оставено на волята на провереното лице –
актосъставителят му указва срока и мястото за това, но не отвежда водача до
там. Как провереното лице ще отиде до мястото и дали ще спази срока за това
е лично негово решение. В случая, както се посочи, няма данни, че Р. П. е бил
ограничен да посети ФСМП гр. Малко Търново и това, че е останал на
мястото на проверката до изтичане срока за явяване в медицинското
заведение е било лично негова воля. С поведението си П. сам се е лишил от
тази възможност и не следва да се счита, че АНО неправилно е приложил
закона, като го е санкционирал за посоченото деяние по ЗДвП. Р. П. е наказан
за това, че отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил
предписанието за химико – токсикологично лабораторно изследване за
установяване на посочените обстоятелства. Като е санкционирал водача за
това, правилно АНО е приложил закона.
По отношение размера на наложеното наказание, настоящият състав
намира същото за правилно определено. Размерът на наказанието е определен
спрямо нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като санкцията е с абсолютно
определен размер. За деянието наказанието е с абсолютно определен размер и
наказващия орган, след като приеме, че деянието е доказано от фактическа
страна следва да наложи посоченото в закона – глоба в размер на 2000лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Тук АНО няма
възможност да преценява размера на наказанието и да го определи в друг
размер. Деянието не може да се квалифицира като такова по чл. 28 от ЗАНН,
с оглед обществената опасност на извършеното. Самото деяние не се
отличава от други сходни деяния по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За обществената
опасност на подобни деяния може да се съди и от размера на предвиденото
наказание, като законодателят е придал на нарушенията по този ред характер
на такива с по – висока обществена опасност, предвиждайки наказания, които
не са по – високи в сравнение с другите санкции предвидени в закона.
Законосъобразно и правилно за извършеното нарушение на
жалбоподателя са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-
2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
6
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, обн. ДВ бр.1/04.01.2013 г., в сила
от 04.02.2013 г. Следва да се отбележи, че това отнемане на контролни точки
не е санкция по смисъла на ЗДвП и възражението на наказание за неяснота на
наложенотао наказание не касае процесното наказателно постановление.
По разноските.
Наказващият орган не е направил искане за присъждане на разноски и
такива не му се следват. При този изход на делото на жалбоподателят не се
дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 22-0299-
000050 от 07.06.2022г., издадено от М. Ст. Т., Началник РУ МВР Малко
Търново, с което на Р. Р. П., ЕГН: **********, с адрес: с.М., общ. С., ул. „Ц.
С.“ № 17, за извършено на 01.05.2022г., в 07.42часа, в община Малко
Търново, на ПП 1-9 при КПП Босна, в посока гр. Малко Търново, при
управление на лек автомобил „БМВ” с рег. № Е****НА нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 2000.00лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
7