Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-189 20.04.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На двадесет и пети август 2020
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Т. Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Ани Цветанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1659 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 65 от 23.03.2020г., постановено по гр. дело № 167/2019г. по описа на Районен съд – Поморие е определено в поземлен имот с идентификатор 57491.501.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие с площ от 468 кв.м., собственост на ответника – „Българско руски информационен център“ ЕООД със седалище гр. Бургас право на ползване на ищците А.В.Г., В.М.Г., М.Й.Р. и Т.Н.Р. върху прилежаща площ, графично отразена оцветена в син цвят на скица-приложение № 3 от заключението на вещото лице към сграда с идентификатор 57491.501.36.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, построена в източната част на самия имот, като така определената прилежаща площ да се ползва за достъп до външните стени на сградата при необходимост от поддръжка или ремонт на същата и закрепените към нея съоръжения и доколкото това е необходимо за ползване от ищците по предназначение на собствените им самостоятелни обекти в сградата.
С цитираното решение е осъдено ответното дружество „Българско руски информационен център“ ЕООД със седалище гр. Бургас да премести оградата, поставена на западната стена на сграда с идентификатор 57491.501.36.2, построена в източната част на имот с идентификатор 57491.501.36 от мястото, където се намира понастоящем на западната граница на определената прилежаща площ на сградата, графично оцветена в син цвят на скицата – приложение № 3 към заключението на вещото лице.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Българско руски информационен център“ ЕООД със седалище гр. Бургас, с която се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решени е неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и е необосновано. Посочва се, че по делото не са били събрани доказателства, от които да се направи извод, че за ищците съществуват пречки за достъп до сградата и до самостоятелните обекти в сградата и че не може сградата да се ползва според нейното предназначение. В жалбата се посочва, че при положение, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, тоест – притежание от различни лица на самостоятелни обекти в нея и съпритежание на общите части, се поставят въпроси за активната процесуална легитимация на ищците да водят съдебно производство и съществува ли за тях поотделно право на иск.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител. Депозира по делото писмено становище, в което изразява становището си по същество на предявените искове.
Ответната страна по въззивната жалба – А.Г., В.Г., М.Р. и Т.Н.Р. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който претендират депозираната въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение. В депозирания отговор се твърди, че наведените доводи за отмяна на постановеното по делото решение са неоснователни, като част от твърденията са и недопустими доколкото се въвеждат за първи път с въззивната жалба. В депозирания отговор се анализират подробно всички представени по делото доказателства и се сочи, че правилно съдът е приел за основателен и предявеният иск по чл. 109 от ЗС за премахване на незаконно поставената оградата на стената на сградата от ответното дружество, тъй като същата представлява ограничаващо съоръжение за преграда, която заема част от терена като прегражда и следователно пречи, смущава и нарушава правото на свободно преминаване и ползване на суперфициарите – ищци в производството, на прилежащата им територия, определена съгласно чл. 64 от ЗС.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответните страни по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорват жалбата и считат, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от А.Г., В.Г., М.Р. и Т.Н.Р. против „Българско руски информационен център“ ЕООД със седалище гр. Бургас, с които се претендира да определена прилежаща част от поземлен имот с идентификатор 57491.501.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие за обслужване на построената в него и въведена в експлоатация сграда с идентификатор 57491.501.36.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, със застроена площ от 94, 35 кв.м., състояща се от партер и четири етажа, изградена в източната част на поземления имот, както и да бъде осъдено ответното дружество да премахне постановена ограда на стената на сградата с идентификатор 57491.501.36.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие и да постави същата на границата на определената по реда на чл. 64 от ЗС прилежаща територия на поземления имот. В исковата молба се посочва, че от месец май – 2017г. ответното дружество е поставило непосредствено до стената на сградата ограда, с която препятства правото на собствениците да се ползват от земята, доколкото това е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение.
Ответната страна - „Българско руски информационен център“ ЕООД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на искове с правно основание чл. 64 от ЗС и чл. 109 от ЗС, поради което и същите са недопустими, тъй като ищците не са били възпрепятствани от собственика на имота да ползват своите самостоятелни обекти в сградата. В отговора се посочва, че сградата, в която част от самостоятелните обекти принадлежат на ищците е в режим на етажна собственост и съгласно разпоредбите на ЗУЕС този иск следва да бъде предявен от етажната собственост. В отговора на исковата молба се посочва и обстоятелството, че предявените искове са неоснователни, тъй като поземления имот с идентификатор 57491.501.36 не може да се ползва от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, тъй като не представлява обща част на сградата и не се разпределя по силата на чл. 38 от ЗС между всички собственици на самостоятелни обекти.
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че следва да се определи прилежаща площ на сградата, в която ищците притежават самостоятелни обекти, за да могат те да имат достъп до всички външни страни и да извършват действия във връзка с ремонт и поддържане на сградата.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка на атакуваното решение, настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд – Поморие е валидно. По отношение на направеното възражение, че първоинстанционното решение е недопустимо, предвид обстоятелството, че искът е следвало да бъде предявен от етажната собственост и липса на активна процесуална легитимация за ищците да водят самостоятелно това производство, настоящата инстанция намира следното: По делото не се спори, че всеки от ищците притежава право на собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.501.36.2, изградена в поземлен имот с идентификатор 57491.501.36 и с оглед на изложените твърдения в исковата молба, че са налице действия от страна на ответното дружество, които пречат на собствениците да упражняват своето право на собственост, настоящата инстанция намира, че така предявените претенции са допустими. С оглед на изложените твърдения в исковата молба дори и да се приеме, че сградата е в режим на етажна собственост то за всеки един отделен собственик съществува възможността сам да защити своето право на собственост и в конкретния случай етажните собственици не са необходими и задължителни другари. При това положение, съдът намира, че за ищците е налице активна процесуална легитимация да водят настоящото производство и предявените искове от тяхна страна са допустими, респективно – допустимо е и постановеното решение на Районен съд – Поморие, тъй като съдът се е произнесъл по допустими претенции.
По отношение на направените възражения във въззивната жалба, настоящата инстанция намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, а и между страните по делото не се спори, че по силата на вещно-прехвърлителния ефект на сключения с Нотариален акт № 105 от 30.06.2010г., том ІІІ, нот. дело № 488/2010г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие Договор за покупко-продажба ответното дружество е придобило правото на собственост по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Поморие, м. Малкото езеро с административен адрес – ул. „Европа“, представляващ поземлен имот с идентификатор 57491.501.36 с площ от 468 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и стар идентификатор – 263004, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди. По делото не се спори и относно обстоятелството, че след придобиването на посочения поземлен имот в имота са изградени две сгради – сграда с идентификатор 57491.501.36.1 и сграда с идентификатор 57491.501.36.2 и от тази сграда ответното дружество е започнало през годините да прехвърля правото на собственост по отношение на отделни самостоятелни обекти на различни собственици. При това положение и видно от представените писмени доказателства по делото се установява, че ищците – М.Й.Р. и Т.Н.Р. са придобили правото на собственост по отношение на следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.501.36.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие – с адрес на имота гр. Поморие, ул. Е., ет. *, ап. *, на едно ниво с предназначение – жилище, апартамент със застроена площ от 112, 32 кв.м. по силата на представения Нотариален акт № 87 от 30.08.2013г., том ІV, нот. дело № 662/2013г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие. Ищецът В.М.Г. е придобил правото на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 57491.501.36.2.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие по силата на Нотариален акт № 117 от 01.06.2012г., том ІІ, нот. дело № 306/2012г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие. А ищцата А.В.Г. е придобила правото на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 57491.501.36.2.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие със застроена площ от 65, 07 кв.м. по силата на Нотариален акт № 12 от 30.10.2014г., том ІІІ, нот. дело № 385/2014г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие.
От събраните по делото доказателства – изпратеното писмо от страна на Община Поморие с изх. № 91-612-1 от 28.06.2017г., както и от събраните гласни доказателства се установява обстоятелството, че на стената на сградата с идентификатор 57491.501.36.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие е поставена лека прозирна дървена ограда, която препятства достъпа на ищците до обхода на цялата сграда, респективно – до всички външни стени на сградата.
На основание чл. 64 от Закона за собствеността собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 538/09.07.2010г., постановено по гр. дело № 519/2009г. по описа на ВКС на РБ, Решение № 55/12.07.2019г., постановено по гр. дело № 2608/2018г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 20/15.04.2020г., постановено по гр. дело № 1934/2019г. по описа на ВКС на РБ се приема, че използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство. Законът за устройство на територията създава ред, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради. Според смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до извода за приложимост на нормите на Наредба № 7 от 2003 г. и при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея. В цитираните решения се посочва, че ВКС последователно приема, че при липса на уговорено "друго" между собственика на земята и суперфициарния собственик на сградата, правото на последния по чл. 64 ЗС включва ползването на такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на сградата и прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането й в нормално и годно за ползване по предназначение състояние. Съдът приема, че нормата на чл. 64 ЗС е императивна и брани не само правата на суперфициарните собственици, но и на собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва незастроената част да бъде ограничавано извън необходимото за ползване на сградата. Наличието на сграда, собственост на трето лице, не лишава собственика на земята да ползва незастроената част от нея за свои нужди, включително да я застроява, или да отстъпва право на строеж на друго лице. Неговото задължение се свежда до това да не извършва действия, които лишават суперфициарния собственик от достъп до сградата и създават пречки да осъществява правата си. Затова необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена по начин, който предоставя на суперфициарния собственик достъп до сградата и същевременно засяга в най - малка степен правото на собственика на земята да ползва незастроената част.
В конкретния случай – от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в изградената в поземления имот, собственост на ответното дружество с идентификатор 57491.501.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие сграда, която от своя страна е с идентификатор 57491.501.36.2. По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че в поземления имот са изградени две отделни сгради и на стената на сградата с идентификатор 57491.501.36.2 собственикът на поземления имот е поставил лека дървена ограда, която ограничава достъпа на собствениците на сградата до външната фасада на сградата и до земята, която е в непосредствена близост до тази сграда. По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че е определена прилежащата площ на сградата с идентификатор 57491.501.36.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие съобразно нормите на Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск, с който се претендира да бъде определена прилежаща площ на сграда с идентификатор 57491.501.36.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Поморие е основателен и следва да бъде уважен, като бъде определена прилежащата площ на имота на основание чл. 64 от ЗС съобразно приетото заключение на вещото лице. В този смисъл е неоснователно възражението на въззивната страна, че редът на чл. 64 от ЗС е приложим само ако собствеността върху самостоятелните обекти в сградата е прехвърлена на ищците заедно със земята.
Следва да се отбележи обстоятелството, че правата на собственика на отделен обект в сградата по отношение на дворното място са такива по чл. 64 от ЗС, а не права на собственик, поради което незастроената част от мястото не може да се ползва за такива дейности, които биха лишили от съдържане правото на собственика на земята. В този смисъл и Решение № 363 от 17.10.2011г., постановено по гр. дело № 663/2010г. по описа на ВКС на РБ, І гр. отд.
На основание чл. 109 от Закона за собствеността собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, а и страните по делото не спорят относно обстоятелството, че на стената на сградата е поставена дървена прозирна ограда. Безспорно е и обстоятелството, че поставена по този начин оградата препятства възможността на ищците да имат достъп до сградата от всички нейни страни и ограничава достъпа до прилежащата площ на тази сграда. При това положение, съдът намира, че и вторият обективно съединен иск е основателен и следва да бъде уважен като бъде осъдено ответното дружество да премахне поставената ограда на стената на сграда с идентификатор 57491.501.36.2 и да я премести на границата на определената по реда на чл. 64 от ЗС прилежаща площ на сградата.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция препраща към изводите, които са направени от първоинстанционния съд.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважена претенцията на ответниците по въззивната жалба А.Г., В.Г., М.Р. и Т.Р. да им бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция – сума в размер на от по 430 лева за всеки един от тях, за които разноски са представени и доказателства за плащането им от страна на посочените лица.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65 от 23.03.2020г., постановено по гр. дело № 167/2019г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА „Българо Руски информационен център“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Фотинов“ № 10, представлявано от Управителя Ангел К.К. да заплати на А.В.Г. - гражданка на Р. Ф., родена на ***г***, В.М.Г. – роден на ***г. в Б. – двамата с постоянен адрес ***, М.Й.Р. – гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в К. к.и Т.Н.Р. – гражданка на Р. Ф., родена на ***г. в К. к.– двамата с постоянен адрес ***, дом * сума в размер на от по 430 (четиристотин и тридесет) лева за всеки един от тях, представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.