МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 1236/11 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд
Пловдивската окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу Е.Т.А. и Т.С.А.
и те са предадени на съд за извършено престъпление, както следва: подс.А. - по
чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1
от НК; подс.А. - по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и
б.”Б” от НК, за това, че на 18.01.2011 г. в гр.П. при условията на опасен рецидив
в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи – мобилен телефон
„Сони Ериксон К 550 И” и мобилен телефон „Сони Ериксон К 700”, сребърни синджир
и гривна, мъжки портфейл и пари в размер на 70 лева, като общата стойност на
вещите е 951 лева, от владението на Д.В.П. с намерение противозаконно да ги
присвои, като са употребили за това сила.
Съдебното производство по делото
протече по реда на глава 27-ма от НПК, в хипотезата на т.2 на чл.371.
При пренията прокурорът обяви, че
поддържа обвинението със същата фактическа обстановка, описана в обв. акт, и
със същата правна квалификация на деянието. Счита, че подсъдимите следва да
понесат наказания лишаване от свобода, подс.А. – в размер, определен при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, а подс.А. - в
размер, определен при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, от
които на основание
чл.58а, ал.1 от НК да изтърпят две трети.
Счита, че и на двамата следва да се определи „строг” първоначален режим на
изтърпяването на наказанията, в затвор или в затворническо общежитие от закрит
тип.
Подсъдимите А. и А. признаха изцяло
описаните в обв. акт факти в процедурата по предварително изслушване. Молят
съда да им определи наказания лишаване от свобода в размери под или на пет
години. Назначената за служебен защитник на подс.А. адв.Р.С. и назначената за
служебен защитник на подс.А. адв.Н. не оспориха фактическите и правни изводи на
обвинението. Мотивираха становище, че смекчаващите отговорността на
подзащитните им обстоятелства сериозно превалират и обосновават
индивидуализирането на наказанията в размери около и под минимума на
предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл.199, ал.1 от НК.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, прие за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Е.Т.А. е роден на ***г***
и живее в същия град. Той е бълг.гражданин с ромска етническа принадлежност.
Има начално образование и е грамотен. Безработен е. Не е женен, но от години
живее с жена на съпружески начала, като преди двадесет дена му се е родило
дете. Осъждан е многократно за умишлени престъпления от общ характер, повечето
от които са тежки. Единният му граждански номер е **********
Подсъдимата Т.С.А. е родена на ***г***
и живее в същия град. Тя е бълг.гражданка с ромска етническа принадлежност.
Посещавала е училище до трети клас, но не е грамотна. Не е омъжена. Безработна
е. Осъждана е няколко пъти за умишлени престъпления от общ характер. Единният й
граждански номер е **********
На 16.01.2011 г. приключило изтърпяването на
последното наложено на А. наказание лишаване от свобода. Тя се завърнала в
родния П.. Още на следващата вечер излязла, за да проституира на „***”.
Срещнала се със съседа си - подсъдимия А., който също скитал по улиците онази
нощ. Двамата тръгнали заедно и вдишали лепило. Било към 00.20 часа на
18.01.2001 г. Св.Д.П. се намирал по това време заедно с приятелката си на улица
„***” в близост до № ***. Двамата били изпратили свой приятел, който живеел в
блока на този номер. Сетне се насочили към блока на № ***, където живеел П.. Тогава
ги видели подсъдимите А. и А., които в същото време минавали по улицата. Решили
да вземат ценните им вещи. Настигнали ги и А. се блъснала в П., а А. му казал,
че харесва сребърната му гривна. Разбирайки, че ще бъде извършено престъпление,
той отворил входната врата на блока на № *** и тласнал приятелката си вътре.
Затворил вратата и побягнал. След кратко гонене А. и А. го настигнали. А. го
бутнал на земята, напръскал го със спрей в очите и издърпал от ръката му
сребърната гривна, която била проба 925
с тегло 20 грама. Тъй като П. се дърпал и се мъчел да се изправи, А. за втори
път го напръскал със спрея. Момчето останало на земята и А. пребъркала джобовете
му. Намерила и взела двата му мобилни телефона – марка „Сони Ериксон К 515И” и
марка „Сони Ериксон К 700”. Тъй като П. продължавал да се мъчи да се изправи, за
трети път А. напръскал очите му със спрея. Момчето вече нищо не виждало. Безпрепятствено
А. изтеглил от задния десен джоб на дънките му портфейла му, в който се
намирала сумата от 70 лева, успял да издърпа и 65-грамовия сребърен синджир от
врата му. През цялото време на отнемането двамата подсъдими си говорели на
цигански език.
Като усетил, че му измъкват портфейла, П. помолил да
му върнат личната карта. А. сторил това, хвърляйки я на земята.
Сдобивайки се с всичките му ценни вещи, А. и А.
побягнали към вътрешността на квартала. А. взел от А. телефоните.
След оттеглянето на грабителите приятелката на П.
отишла при него и с нейна помощ той се прибрал в дома си. Следващия половин час
зрението му било замъглено. Когато се възстановило, той се обадил в полицията и
съобщил за случилото се.
На следващия ден А. продал двете сребърни вещи на св.Р.К..
След два дена извършителите били заловени и задържани.
Полицаят св.Д.Б. *** провел с тях
беседи, при които двамата изложили признание за грабежа. А. посочил К. като
купувачът на две от вещите. Полицаите намерили сребърната гривна и синджир в
негово владение и той ги предал с надлежен протокол. А. предал доброволно
телефоните, които след грабежа бил взел от А.. Тези вещи впоследствие били
предадени на пострадалия срещу разписка.
Стойността на отнетите вещи се установява от
заключението на назначената от дознателя стоково-оценъчна експертиза,
неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно изготвено,
а именно 951 лева, изчислени според средните пазарни цени към момента на
деянието.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от следните събрани по делото доказателствени материали – от досъдебните
обяснения на подсъдимата А., от показанията на свидетелите Д.П., Р.К. и Д.Б.,***.
на основание чл.283 от НПК писмени доказателствени материали, събрани на първата процесуална фаза - протокол за разпознаване
на подс.А. от св.П., протокол за разпознаването на подс.А. от св.П., протокол
за доброволно предаване на отнетите мобилни телефони от страна на подс.А.,
протокол за доброволно предаване на отнетите сребърни накити от св.К., разписка,
подписана от св.П., с която му се връщат отнетите телефони и накити,
свидетелства за съдимост и характеристични справки, от стоково-оценъчната
експертиза, както и от писмените доказателствени материали, допълнително
събрани от съда – копия от бюлетини за съдимостта на подсъдимите и справки за
периодите на търпени от тях наказания лишаване от свобода по предходни
наказателни дела.
Още на досъдебното производство е
нямало съществено разминаване между частите на наличната доказателствена маса.
Ясните, категорични и детайлни показания на пострадалия П. за поведението и
действията на осъществилия насилие спрямо него А. и на съучастничката му А.,
която в процеса на това насилие измъкнала телефоните от джоба му, звучат
убедително и достоверно. И синхронизират със заявените пред дознателя частични признания
от страна на А. за деянието. На първата процесуална фаза П. е разпознал
категорично извършителите на грабежа в правилно осъществена и проведена
процедура по чл.170 и сл. от НПК. Подс.А. не е изложил обстоятелствени
признания като обвиняем на досъдебното производство. Обаче веднага след
залавянето му е предал доброволно отнетите мобилни телефони, съобщавайки при
предаването, че „ги е откраднала Т. от момчето”. Посочил е и кому е продал
отнетите сребърни синджир и гривна. Купувачът /св.Р.К./ дава съответстващи
показания.
Така че стореното и от двамата подсъдими признание по
реда на чл.371, т.2 от НПК на фактите от обвинителния акт добре се вписва в тази
доказателствена система.
Подсъдимите казват, че са вдишвали
лепило преди деянието, но няма никакво съмнение, че не са били в опиянение,
препятстващо способността им да съзнават и възприемат действителността – те са имали
координирано и целенасочено поведение,
следващо непрекъсваема логика – гонили са пострадалия и дори са успели да го
надбягат, сетне А. го е съборил на земята и го е пръскал на три пъти със спрей
в очите, очевидно целейки да сломи съпротивата му като предпоставка за
последвалото отнемане, след това съучастниците са пребъркали всички части от
облеклото му и сдобивайки се с всичките му ценни вещи, са напуснали
местопроизшествието.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
тази фактология на инкриминираното събитие е правилен материално-правният извод
на прокурора, че подс.А. е осъществил обективната и субективната съставомерност
на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А”
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а подс.А. – на престъплението по чл.199, ал.1, т.4
вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Решавайки да нападнат и оберат срещнатия на улица „***” в полунощ П., те
организирали внезапна и задружна атака. Всеки от двамата е участвал в самото
изпълнение на посегателството, като А. е бутнал и напръскал три пъти със спрей
в очите П. и така е предизвикал замайването и падането му на земята, в който
момент А. измъкнала от джобовете му инкриминираните два мобилни телефона; А.
пък успял да му свали сребърната гривна от ръката и сребърния синджир от врата
и да му издърпа от джоба и портфейла с намиращата се в него сума от 70 лева.
Това определя съучастническия им принос на съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2
от НК. Налице е и необходимата функционална причинна връзка между двата акта,
образуващи съставното изпълнение на престъплението – приложената принуда се е
явила нужното за отнемането условие. Вследствие на координираните действия на
двамата съучастници по сломяването на съпротивата на пострадалия и по отнемането
е настъпил съставомерният резултат – двамата установили владение върху взетите
вещи, а по – късно се и разпоредили с тях.
От субективна страна деянието е изпълнено
при форма на вината пряк умисъл, тъй като дейците са съзнавали неговия
общественоопасен характер, предвиждали са общественоопасните му последици и са
желаели настъпването им. Те са били наясно с нежеланието на жертвата да се
раздели с вещите си и затова А. е упражнил насилие, неутрализирайки съпротивата
й. Намерението за противозаконно присвояване на отнетите вещи намира пряк
обективен израз в предприетите криминални и посткриминални действия на
съизвършителите.
Правилно е и квалифицирането по
по-тежко наказуемия състав по т.4 на чл.199,ал.1 от НК. А. е действал при
първата хипотеза на опасния рецидив – по чл.29,ал.1,б.”А” от НК, тъй като преди
престъплението е бил осъден ефективно на лишаване от свобода за срок повече от
една година /пет години/ по НОХД № 1437/05 г. на ПРС, 18 н.с. за тежко умишлено
престъпление /по чл.198, ал.1 от НК/, като не са изминали пет години, считано
от завършването на изпълнението на наказанието /28.06.2010 г./ до
инкриминирания момент. А. е била осъждана преди престъплението за четири
умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, все ефективно (по НОХД № 250/06 г. на ПОС, по НОХД № 466/06 г. на
ПРС, 2 н.с., по НОХД № 2085/10 г. на ПРС, 19 н.с. и по НОХД № 4188/10 г. на
ПРС, 17 н.с.). Тези наказания са кумулируеми
две по две /отделно по НОХД № 250/06 г. и по НОХД № 466/06 г. и отделно по НОХД № 2085/10 г. и по НОХД
№ 4188/10 г./, тоест образуват две
отделни кумулативни вериги, изпълняващи изискването на буква „Б” на чл.29, ал.1
от НК за най-малко ДВЕ ОСЪЖДАНИЯ. Едно от осъжданията, това по НОХД № 250/06 г.,
е на лишаване от свобода за срок повече от една година (1,6 години), тоест е правилно квалифицирането и по буква „А” на
чл.29, ал.1 от НК. Налична е и отрицателната предпоставка по чл.30, ал.1 от НК
за квалификацията опасен рецидив, като от изтърпяването на наложените на А.
наказания до инкриминирания момент не са изминали пет години - на 28.03.09 г. е
приключило изпълнението на общото най-тежко наказание по първата кумулативна верига, а на 16.01.2011 г. – и по
втората кумулативна верига.
*
При индивидуализирането на
наказателната отговорност на А. и на А. съдът прецени като смекчаващо
отговорността и на двамата подсъдими обстоятелства сравнително младата им
възраст и същественото съдействие, което всеки от тях е оказал на първата
процесуална фаза за изясняването на обстоятелствата по делото – А. е изложила самопризнания,
а А. е посочил лицето, купило две от отнетите вещи, и сам е предал на полицаите
други две. Друго намаляващо отговорността и на двамата обстоятелство е фактът,
че в много кратък срок след посегателството по-голямата част от отнетите вещи
са били върнати на пострадалия, тоест имуществените негативи от деянието били
почти заличени. Смекчаващо отговорността само на подсъдимия обстоятелство е
неговият установен семеен статус – той участва в съпружеско съжителстване с
жена, създал е и дете. Смекчаващо отговорността само на подсъдимата
обстоятелство е по-малката й съучастническа роля – тя е участвала само в един
от двата акта на съставното престъпление грабеж /само в отнемането, и то само
на две от вещите/. Отегчаващо отговорността и на двамата обстоятелство е
завишената степен на тежест на престъплението – посреднощ е нападнато момче,
придружаващо момиче, спрямо него е упражнена интензивна сила /три пъти очите му
са били напръскани със спрей, бил е и съборен на земята/, били са му отнети
всички вещи, които е носел, чрез пребъркване на всички части от облеклото му, а
стойността им е значителна – близо 1000 лева; в развилата се ситуация очевидно
е била засегната и честта му. Но най-сериозното увеличаващо отговорността на
всеки от подсъдимите обстоятелство е утежненото съдебно минало : Целият
съзнателен живот на А. е минал по затворите. Считано от 1997 г., когато току що
е бил навършил 14 години, той е вършил едно след друго престъпления в кратките
периоди, когато е бил на свобода. През октомври 1997 г. е сторил посегателство
по чл.157, ал.2 НК, през януари 1998 г.
– три квалифицирани кражби, пет месеца по-късно – нова квалифицирана кражба, през
декември на 1998 г. – престъпление по чл.346, ал.2 от НК; през юни 1999 г. е извършил
първия си грабеж, а през юли 1999 г. - втория. Тези престъпления са били
предмет на отделни наказателни дела, по които са му били налагани наказания
лишаване от свобода, включително ефективни. Двата грабежа от 1999 г. пък са
сторени само месеци след началото на един от определените му изпитателни
срокове по чл.66 НК. През месец август 1999 г., тоест пак в същия изпитателен
срок, е извършил първия си тежък грабеж – придружен
със средна телесна повреда, от която е настъпила смърт за пострадалия.
Получил е наказание пет години лишаване от свобода; било е приведено в
изпълнение и условно отложеното наказание лишаване от свобода, в чийто
изпитателен срок е бил извършен грабежът. Излязъл е от затвора на 17.06.2005 г.,
а на 27.07.2005 г. е извършил поредния си грабеж, за които е получил нови
пет години лишаване от свобода. Излязъл
е от затвора на 28.06.2010 г., тоест месеци преди настоящото престъпление. През
съзнателната си възраст А. също се е занимавала преимуществено с престъпления и
с проституция. Като непълнолетна през 2003 г. е извършила първото си
престъпление – грабеж, за който е била условно осъдена на лишаване от свобода;
през ноември 2005 г. е сторила първата си кражба и е получила първата си
ефективна присъда, а само месец по-късно е била осъдена ефективно за втори
грабеж, този път квалифициран, по чл.199, ал.1, т.2 от НК. През значителна част
от 2009 г. е извършвала престъплението по чл.329, ал.1 от НК. През месец май
2010г. е извършила първото си престъпление при опасен рецидив – кражба. Била е в
сливенския затвор години наред : от декември 2005 г. до май следващата, от май
2007 г. до март 2009 г., от май 2010 г. до януари следващата. Отегчаващо отговорността
на подсъдимата А. обстоятелство се явява и изпълнението и на двете хипотези на
опасния рецидив по ал.1 на чл.29 от НК. Като анализира посочените
индивидуализиращи отговорността на А. обстоятелства, съдът е на становище, че
смекчаващите са в много лек превес, като почти се балансират с отегчаващите и
обосновават определяне на наказание лишаване от свобода в размер, много малко
под средата. А именно ДЕВЕТ ГОДИНИ. Съотношението между индивидуализиращите
отговорността на А. обстоятелства е в полза на смекчаващите, като нейното
наказание лишаване от свобода беше индивидуализирано малко над минимума от пет
години, а именно ШЕСТ ГОДИНИ. Съобразно правилото по ал.1 на чл.58а от НК А.
следва да изтърпи две трети от размера на наказанието си лишаване от свобода, а
именно ШЕСТ ГОДИНИ; А. също следва да изтърпи две трети от своето наказание
лишаване от свобода, тоест ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Според преценката на съда тези
наказания се явяват съответни на степента на обществена опасност на деянията и
на дейците, така че може да се очаква да постигнат целите по чл.36 от НК.
Заради осъжданията на А. и на А. и на основание чл.60,
ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС беше определен строг първоначален режим на
изтърпяване на наложените им наказания лишаване от свободата, в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1 и ал.3 от НК беше извършено
приспадане на задържането на подсъдимите за срок от 72 часа, считано от
21.01.2011 г., и на времето, през което са били с мерки за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 24-ти януари до влизането на присъдата в
сила. Като съобразно правилото по т.1 на чл.59, ал.1 от НК беше постановено един
ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК в тежест на двамата подсъдими бяха възложени направените по делото
разноски, в размер на по 20 лева за всеки от тях.
По изложение съображения съдът произнесе присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :