Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260010
гр. Силистра, 17 февруари 2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на осемнадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1022 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „И. –
2012“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. М., бл. ,
вх. , ет. , ап. представляван от Т. И. Ф.,
твърди, че с ответника са сключили договор за съвместна дейност за производство
и пласиране на сладкарски изделия, по силата на който ответникът се е задължил
да предостави за извършване на дейността недвижим имот с оборудването, рецепти
за продукцията, обучение на персонала, както и се е задължил да следи
технологичния процес, а ищецът от своя страна се задължил да осигури
финансиране на производството и заплащане на персонала. Уговорката била
загубите и печалбите да се разделят наполовина между страните. Поради необходимост от реконструкция и
оборудване на имота за целите на производството, страните сключили втори
договор за заем, като ищцовото дружество поело ангажимент да заплати всички
подобрения в имота на ответника, като сумата щяла да бъде прихваната от
бъдещата печалба. Твърди, че дейността на дала очакваните резултати и след
няколко месеца била преустановена, като ответникът обещал да върне на ищеца
изразходваните средства в срок до месец юни 2017 г. Ищецът описва подробно
пратените от него суми в различна валута,
като обяснява, че част от сумите са дадени за закупуване на мазачна
машина, която не била купена, за текущи разходи за производство, оборотни
средства, работа и средства за сладкарски цех, както и лично на бащата на
ответника. Отделно били преведени суми по банков път, както и платени материали
за производствена база, за които били издадени фактури. Общият размер на
средствата възлизал на сумата от 5 800.00 евро и 11 268.28 лева. След
извършените подготвителни дейности, съвместната дейност започнала в средата на
месец февруари 2017 г., но поради неправилна технология произведените
количества били връщани поради развалянето им в срока на годност. Страните не
постигнали съгласие относно общата дейност и преустановили същата в средата на
месец юли 2017 г., но ответникът не върнал вложените от ищеца средства. Ищецът
счита, че сумите, които е предал и разходите които извършил за имота са
послужили за подобрения в този имот, които са увеличили стойността му и освен
това са дадени на отпаднало основание. По тази причина моли да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 3 000.00 евро на основание чл. 55 от ЗЗД
и 11 268.28 лева на основание чл. 240 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; в условията на евентуалност моли сумите да му бъдат присъдени на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, в условията на евентуалност на основание чл.
364 от ЗЗД и в условията на евентуалност – сумите да му бъдат платени като
подобрения и необходими разноски за имота на основание чл. 72 от ЗС.
Ответникът И.А.К.
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № , чрез процесуалния си
представител адв. И.А. е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло
предявените от ищеца искови претенции, като твърди, че фактите са изложени
некоректно от ищеца. Заявява, че помежду им е сключен единствено договор за
наем на производственото помещение с наемна цена в размер на 1.00 лев месечно,
като уговорката била след стартиране на съвместната дейност да бъде заплащан
допълнителен наем, формиран от половината от печалбата на дружеството. Твърди,
че не са сключвали нито договор за заем, нито договор за гражданско дружество.
Заявява, че към момента на сключване на наемното правоотношение обектът е
отговарял на всички изисквания за ползването му по предназначение, а
извършването на незначителни преустройства било по инициатива и желание на
ищеца, който искал да монтира допълнително собствени машини, което наложило и
унищожаване на скъпоструваща машина на ответника. Набляга на факта, че
удостоверения за регистрация на обекта за производство на храни било издадено
от ОБХД още на 28.10. 2016 г. като обектът е отговарял на всички технологични
изисквания без да е необходимо допълнително преустройство.
Освен това,
ответникът твърди, че ищецът му дължи пари, тъй като помежду им през месец
октомври 2016 г. били подписани два договора за наем на товарни автомобили,
като наемни суми не му били заплащани изобщо. Оспорва твърденията на ищеца за
платени от ищеца суми в брой, както лично на него, така и на неговия баща,
оспорва и твърденията относно платените суми по банков път, като отбелязва, че
тези суми са преведени не от ищеца, а от трети лица и касаят различни
правоотношения. Същите са твърденията му и по отношение на платените суми по
фактури, като счита, че от същите не може да се установи колко от материалите и
къде са вложени.Счита, че по делото не са представени доказателства,
установяващи обедняване на ищеца. Прави възражение за прихващане за сумите от
240.00лева и 600.00 лева, формирани от дължимия месечен наем за всеки от
товарните автомобили по договори за наем, сключени помежду им за период от 12
месеца всеки.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, в условията на
евентуалност иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, в условията на евентуалност иск по чл. 364 от ЗЗД и в условията на
евентуалност чл. 72 от ЗС.
По главните
искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл. 240, ал.
1 от ЗЗД.
На първо
място по отношение на претенцията за заплащане на сумата от 3000.00 евро,
получени за поръчка на „мазачна“ машина следва да се има предвид, че ищецът не
е посочил ясно основанието, на което я претендира и причината, поради която е посочил
като основание на тази претенция – неоснователно обогатяване. Вярно е, че
посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, но предвид фактите и
обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема, че ищецът търси
защита именно по иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД. Тъй като по отношение на
тази сума твърденията не са много конкретни и се ограничават до това, че на
ответника е дадена сума в брой в размер на 3000 евро за поръчка на мазачна
машина, която не е закупена, поради което ищецът счита, че сумата е дадена без
основание или на отпаднало основание, съдът е приел претенцията така, както е
заявена от ищеца. Разгледана по същество тази претенция е неоснователна – по
отношение на същата е представено писмено доказателство – разписка от 25. 09.
2016 г., издадена от ответника, с която последният признава, че е получил
сумата за поръчка на машина. От представеното доказателство не става ясно от
кого е получена сумата, както и какъв е срока за изпълнение на поръчката. Дори
и да се приеме за безспорно, че сумата е дадена от ищцовото дружество / което
не е така /, то става ясно, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за поръчка, т.е. сумата е дадена не без основание или на отпаднало
основание, а в изпълнение на поръчката. Конкретните параметри на този договор,
изпълнението и отчитането му нито са заявени от ищеца, нито са доказани в
производството, като отделно, съобразно изложеното по – горе не са налице и
данни кой е престирал сумата. По тези съображения съдът намира претенцията за
заплащане на сумата от 3000 евро за неоснователна, при това както по главната,
така и по евентуалните претенции на ищеца.
Сумите от
2 800.00 евро и 11 268.28 лева се претендират като дадени в заем на
ответника. По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу
насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен
от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на
страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна
уговорка, като само с предаването на съответната сума е завършен фактическия
състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на договора, писменото
обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя
е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за
сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на
страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, който твърди,
че ответникът не му е върнал съответната сума.
В настоящия
случай, твърденията на ищеца са за предаване на различни суми на ответника,
част от тях в брой, с разписка, част – с парични банкови преводи и останалата
част – по фактури за закупени от ищеца материали.
Уговорките
между страните са устни, поради което за съдържанието на договорите съдът съди
по обясненията на страните и събраните по делото писмени доказателства. По
отношение на основната искова претенция, въпреки дадените указания за
представяне на доказателства за възникването на облигационната връзка, от която
произтичат вземанията му - договори за заем, ищецът не предприе достатъчни
действия в тази насока. Независимо от неформалния характер на договора за заем,
същия е реален договор, а по делото не се доказа негов съществен елемент, а
именно предаване в собственост на пари, при това със задължение на другата
страна да ги върне. Не се установи и уговорка за срок за връщане на всяка от
сумите. Предвид различните начини на
предаване на сумите, посочени от ищеца, следва да се обсъдят три отделни групи
– на сумите, дадени в брой, преведените по банков път и заплатените по фактури.
По отношение на първата група съдът взема предвид липсата на данни за лицето,
което е престирало сумата – в представените по делото разписки, ПКО и квитанции
към ПКО / л. 15 – л. 18 по делото/ не фигурира никаква индиция относно лицето,
предало сумата, а на разписки от 15. 10. 2016 г. за сумата от 500 евро и 23.
11. / неизвестно коя година/ за сумата от 1200.00 лева липсват данни и за
лицето, получило сумата. Поради това, съдът приема, че по отношение на тези суми
исковите претенции са напълно недоказани и следва да се отхвърлят, отново по
отношение както на главния иск, така и по отношение на евентуалните претенции.
Втората
група касае суми, преведени по банков път. От представените операционни бележки
№ 27 / 19. 12. 2016 г. за сумата от 1000.00 лева и № 36 / 30. 01. 2017 г. за
сумата от 2 000.00 лева се установява, че сумите са преведени на ответника
от Т. И. Ф. и Н. П., които не са страни в производството и макар първата да е
управител на ищцовото дружество, няма данни, да е извършила плащането в това си
качество, още повече, че като основание за превода, извършен от нея е посочено
„връщане на дългове“. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че
претенциите и по отношение на тези суми са неоснователни както по основния,
така и по отношение на евентуалните претенции.
Третата
група касае сумите, платени по фактури за закупени материали, свързани с
извършването на ремонтни дейности в имот, собственост на ответника. Договорът
за заем е реален и поради характера на същия предаването на сумата представлява
съществен елемент на договора, поради което установяването на предаване на
конкретна парична сума със задължение за връщането й от заемателя доказва
сключването на такъв договор, което очевидно не може да се приеме за установено
въз основа на извършени плащания по фактури. По тези съображения съдът намира
основната искова претенция за връщане на сумите като дадени в заем на ответника
за неоснователна и я отхвърля.
Предвид
отхвърлянето на главния иск, следва да бъдат разгледани предявените в условията
на евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД.
В тежест на ищеца по него е да установи фактическото предаване на материалното
благо и получаването му от ответника.
При иска за неоснователно обогатяване поради липса на
основание, основанието не е налице още при извършването на престацията, т.е.
липсата е от самото начало.
Фактическите основания за предявяването на този иск не са изрично посочени от
ищеца, но съдът приема, че могат да бъдат извлечени от обстоятелствената част
на исковата молба, в която се твърди наличието на неформален договор за
съвместна дейност между ищцовото дружество и ответника, като сумите са дадени
по повод осъществяването на тази дейност. Тъй като по съображения изложени
по-горе, съдът разглежда единствено сумите по представените фактури на обща
стойност 7 068.28 лева, следва да се имат предвид твърденията единствено
по отношение на тях. Всички твърдения безспорно касаят наличие на договорни
отношения между страните, което изключва възможността сумите да се претендират
като платени без основание. Не е налице и хипотезата на отпаднало основание,
тъй като целта, за която са престирани сумите е изпълнена – производствената
дейност е започнала, а прекратяването й се дължи на икономически причини, не на
отпадане на основанието, на което е дадена сумата или на неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника. По тези съображения съдът намира и
този иск за неоснователен и недоказан и го отхвърля.
По евентуалния иск с
правно основание чл. 364 от ЗЗД.
Тази претенция съдът
намира също за неоснователна по следните съображения: Макар и неформален,
договорът за гражданско дружество има съществени параметри, които следва да
бъдат доказани при липса на писмено съглашение между страните. Въпреки
оспорването от ответника на твърденията на ищеца, в тази връзка не бяха
ангажирани доказателства в производството. Независимо от това, съдът приема, че
между страните действително е сключен договор за гражданско дружество с обща
стопанска цел по чл. 357 от ЗЗД, като ищецът е престирал средства и труд, а
ответникът е престирал имущество, труд и ноу-хау, като целта на дружеството е
била производство на сладкарски изделия и продажбата им. Общата дейност може да
се извършва и без общо имущество, а усилията на съдружниците могат да се
изразяват в различна форма, включително и с участие от неимуществен характер за
постигането на общата цел, без да е задължително приносът им да бъде равен. При
изпълнение на ангажимента си към дружеството, ищецът е престирал средства за
закупуване на материали, видно от представените фактури / л. 21 – л. 32 по
делото/. Влагането на материалите в имота, в който се е упражнявала дейността
се установява от заключенията на вещите лица, назначени по делото. В гражданското дружество разпределението на
печалбата между съдружниците не е обвързано с конкретната дейност на всеки един
от съдружниците и съобразно чл.
361, ал. 1 от ЗЗД, печалбите и загубите на дружеството се разпределят съобразно
дела на всеки един от тях, освен ако в договора им не е уговорено друго,
каквато клауза в случая не е налице. Съобразно разпоредбите на чл. 358, ал. 2 и
чл. 359, ал. 1 от ЗЗД парите, били те внесени от съдружниците в гражданското
дружество или придобити от последното са обща собственост на съдружниците, като
общата собственост е неделима и принципно съобразена с дяловете на съдружниците
в дружеството така, както са уговорени, но при липса на уговорка, както е в
настоящия случай - са равни. По силата на същите аргументи и риска от загуби е
еднакъв за всички съдружници. Въз основа на тези съображения и като има предвид
заключението по назначената по делото СИЕ, според което пелетната горелка
представлява МДА, а останалите разходи са покривани от приходите от
осъществената дейност, съдът отхвърля и тази претенция, тъй като не е налице
основание на единия съдружник да иска разходите, които е извършил.
Последната, предявена в
условията на евентуалност претенция е за заплащане на процесните суми като
подобрения и необходими разноски за имота на основание чл. 72 от ЗС. Тъй като
съдът е приел в производството, че отношенията между страните се основават на
сключения помежду им договор по чл. 357 от ЗЗД и вложените средства се явяват
разходи на гражданското дружество, то отношенията между ищеца и ответника не
следва да се разглеждат на различна плоскост. Отделно от това, съобразно
събраните по делото доказателства материалите действително са вложени в имота
на ответника, но това не е довело до увеличаване на стойността на имота, нито
пък се касае за необходими разноски и подобрения – напротив, обекта е бил
оборудван и е функционирал със същото предназначение и преди извършването им, а
същите са предприети единствено поради желанието на единия от съдружниците да
включи допълнителни машини за производството. Дори и да се приеме, че
отношенията между страните се основават на сключения помежду им договор за
заем, то следва да се отбележи, че наемателят на недвижим имот е негов
държател, а не добросъвестен владелец и за извършените подобрения в него не
може да се ползва от разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от ЗС, а отношенията със
собственика на имота се уреждат в съответствие с договора между тях. В случая,
в договора изрично е отразено обстоятелството, че имота ще се ползва за
производствена дейност, както и че наемателят ще заплаща за своя сметка всички
разходи по отстраняване на всички повреди, които се дължат на обикновеното
ползване на имота с машините.
По тези съображения, съдът приема, че предявеният и на това основание осъдителен иск се явява неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски, които съобразно представените доказателства са в
размер на 1610.00 лева.
Водим от гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „И. – 2012“ ЕООД с ЕИК,
със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. М., бл. , вх. , ет. , ап. ,
представляван от Т. И. Ф. против И.А.К.
с ЕГН **********,*** за заплащане на
сумата от 3 000.00 / три хиляди / евро, дължима като
дадена от ищеца на ответника без
основание, както и на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска с правно основание 240, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „И. – 2012“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление в
гр. В., ул. М., бл. , вх. , ет. , ап. , представляван от Т. И. Ф. против И.А.К. с ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 2 800.00 / две хиляди и
осемстотин / евро и сумата от
11 268.28 / единадесет хиляди двеста шестдесет и осем лв. и 28 ст. /
лева, дължими по договори за заем, сключени по между им през периода 25. 09.
2016 г – 03. 02. 2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявен от „И. – 2012“ ЕООД с ЕИК,
със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. М., бл. , вх. , ет. , ап. ,
представляван от Т. И. Ф. против И.А.К.
с ЕГН **********,*** за заплащане на
сумата от 5 800.00 / пет хиляди и осемстотин / евро и сумата от 11 268.28 /
единадесет хиляди двеста шестдесет и осем лв. и 28 ст. / лева, дължими като дадени от ищеца на ответника без основание, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 364 от ЗЗД, предявен от
„И. – 2012“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. М.,
бл. , вх. , ет. , ап. , представляван от Т. И. Ф. против И.А.К. с ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 5 800.00 / пет хиляди и
осемстотин / евро и сумата от
11 268.28 / единадесет хиляди двеста шестдесет и осем лв. и 28 ст. /
лева, представляващи направени разноски и претърпени вреди във връзка с
воденето на дружествените работи, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска с правно основание чл. 72 от ЗС, предявен от „И. – 2012“ ЕООД с ЕИК,
със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. М., бл. , вх. , ет. , ап. ,
представляван от Т. И. Ф. против И.А.К. с ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 5 800.00 / пет хиляди и
осемстотин / евро и сумата от
11 268.28 / единадесет хиляди двеста шестдесет и осем лв. и 28 ст. /
лева, представляващи подобрения и необходими разноски за недвижим имот –
производствена база за сладкарски и кулинарни изделия Dr. Sunny, находящ се в с. Б., обл. С., ул.
Н.П.К. № , собственост на ответника, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „И. – 2012“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление в гр. В., ул. М., бл. , вх. , ет. , ап. , представляван от Т. И. Ф. да заплати на И.А.К. с ЕГН **********,*** сумата от 1 610.00 / хиляда
шестстотин и десет / лева – разноски по гр.д. № 1022 / 2018 г. по описа на СРС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: