РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. Варна , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110106670 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от ЯН. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. В**, за постановяване на
мерки за защита срещу Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.**
По твърдения в молбата, молителката е била във фактическо съпружеско съжителство
с ответника в продължение на 4 години до 22.01.2021 г. след което последвало фактическа
раздяла между тях. От съвместното съжителство имали родено едно дете. След раздялата се
твърди, че ответникът започнал да упражнява тормоз спрямо нея психически чрез
социалните мрежи. Отправял заплахи и закани чрез съобщения на телефона. Твърди, че на
21.04.2021 г. и написал съобщение, в което написал, че ще отиде на работното й място и
ще я пребие, като уточнил, че това не е тормоз, а заплаха за убийство като ь изпратил снимка
на пистолет. Ежедневно отправял заплахи спрямо нея. На 10.05.2021 г. отново я следял до
работното място и до жилището й. Твърди се, че на 10.05.2021 г. подала жалба в Трето
РПУ и телефонно обаждане до телефон 112. Молителката твърди, че се страхува за живота и
здравето си и моли да й бъде предоставена защита, включително незабавна такава, като
отправя искане до съда да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие, да забрани на същия да я приближава, жилището в гр. Варна,местоработата й и
местата за социални контакти на повече от 200 м., за максималния предвиден в закона срок.
В съдебно заседание молбата се поддържа от процесуалния представител на
молителката. Настоява се, че същата е основателна с оглед направеното признание от
насрещната страна и моли за уважаването й. Претендират се сторените разноски.
Молителката С. настоява, че няма проблем бащата да се вижда с детето, но се притеснява за
своята сигурност, поради поведението му спрямо лично нея.
В предоставения на ответника срок е постъпил е отговор от 31.05.2021 г. от
процесуалния представител на ответната страна, с който не се оспорват изложените от
1
молителката твърдения и се излага съжаление за стореното, с оглед на което моли да не
бъдат налагани най-тежките мерки.
В съдебно заседание ответникът лично изказва съжаление за стореното.
Процесуалният представител подчертава, че се касае за инцидентен акт и настоява, че
ответникът няма да постъпва по този начин повече. Намира, че с налагане на по-строги
мерки от съда ще се нарушат интересите на общото им дете и възможността да се вижда с
него.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на
нормата на чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, доколкото молбата е подадена на 12.05.2020 г., а най – ранния твърдян акт на
домашно насилие е осъществен на 21.04.2021 г., поради което производството по делото се
явява процесуално допустимо и спорът между страните следва да бъде разгледан по
същество.
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на физическо,
психическо или друго принудително въздействие, опитът за извършване на такова, както и
принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или
които обитават едно жилище.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че страните по делото са били във фактическо съпружеско съжителство по
смисъла на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и имат общо дете – Д* В.а, което се установява и от
представеното удостоверение за раждане, издадено на 18.05.2018 г. от община Варна.
На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като доказателство по делото е приложена
декларация от молителката за осъществено спрямо нея домашно насилие, с твърдения
идентични на описаните в молбата.
По делото е представена в препис електронна кореспонденция, водена между страните.
Видно от постъпилото писмо с вх. № */19.05.2021 г. от Трето РУ – ОД на МВР *от Я.С.
е подадена една жалба на 11.05.2021 г. срещу Н.В. за упражнен психически тормоз и закана
за саморазправа, по която тече проверка.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че може да
се направи извод, че по отношение на молителката осъществен акт на домашно насилие на
21.04.2021 г. от страна на ответника.
На първо място, в случая следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН,
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява доказателствено средство, което съгласно
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е основание за издаване на заповед за защита, дори и да няма други
доказателства за извършено насилие, макар че, както бе посочено по-горе, от събраните по
делото доказателства – представената електронна кореспонденция и писмо от Трето РУ-
Варна, също се потвърждават изложените в молбата за защита обстоятелства. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен
улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса
на други доказателства, съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на
2
основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
В случая ответникът е проявил вербална агресия спрямо молителката, което поведение
съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2 ЗЗДН форми на домашно насилие и
представлява психическо такова.
Ето защо, от съвкупния анализ на събраните доказателства и въз основа на
представената декларация по чл.9 от ЗЗДН съдът приема, че спрямо Я.С. е упражнен актове
на домашно насилие, представляващо психическо и емоционално такова, поради което на
молителката следва да бъде дадена защита чрез налагане спрямо ответника на подходящи
мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от закона такъв, а
именно: от три до осемнадесет месеца.
С оглед вида на действията, осъществени от ответника, тяхната насока и интензитет,
настоящият съдебен състав намира, че адекватни, реално осъществими и осигуряващи
защита на молителката биха били мерките за задължаване на ответника да се въздържа от
домашна насилие, забрана да се приближава на по-малко от 50 метра до молителката и на
по-малко от 50 м. жилището й и местоработата за срок от десет месеца. Тези мерки са
подходящи за постигане на възпитателния им ефект и достатъчни да се даде защита на
молителката, както и за това ответникът да преосмисли поведението си. Този срок съдът
намира за подходящ и достатъчен ответникът да коригира поведението си спрямо
молителката си, за което той изказва и понастоящем съжаление за стореното. Страните
следва да положат двупосочни усилия да уредят отношенията си в рамките на добрия тон в
името на детето си Даная, защото неразбирателството помежду им несъмнено релефлектира
и върху нея, а тя със сигурност се нуждае и от двамата си родители. Съдът намира, че
наложените мерки няма да засегнат възможността бащата да упражнява режима на лични
отношения с общото им дете, доколкото същите налагат ограничение за приближаване в
близост до майката, но не и по отношение на детето.
Съдът намира за неподходящи поисканите мерки за забрана за доближаване на местата
за социални контакти и отдих на повече от 200 метра, доколкото същите са
неконкретизирани, а отделно от това налагането им би ограничило неоправдано правата на
ответника. Отделно от това, на самата молителката се предоставя защита, която не е
ограничена от мястото, на което тя се намира.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН кумулативно налагане на
глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 200
лева. За този извод съдът изхожда от липсата на доказателства за имотното състояние на
ответника.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 25
лева.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените
от молителката разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо ЯН. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. *, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да приближава на по-
малко от 50 метра /петдесет метра/ молителката ЯН. Д. С., ЕГН **********, нейното
жилище, находящо се в гр.*, както и местоработата й в гр.*, за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА
от датата на издаване на заповедта за защита – 23.06.2021г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. * да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна глоба в размер на 200 лева /двеста лева/, на
основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и
пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да заплати ЯН. Д. С., ЕГН
**********, с адрес гр. * сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
й, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в седемдневен срок
от връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните чрез
процесуалните им представители и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ при ОД на МВР
- гр.*, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4