№ 80
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Л.
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601319 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХХII от НПК. Образувано е
по жалба на подсъдимия Е. С. А., чрез защитника адв.В. Б., против присъда
№11/30.06.2020г. по описа на ОС Перник, постановена по нохд №47/2020г,
към която е постъпило и допълнително писмено изложение от защитника
адв.Л.. В жалбата се твърди, че при определяне на наказанието съдът е
подценил част от релевантните обстоятелства, които биха обосновали
определянето му в по-нисък размер.То е определено при условията на чл.373,
ал.2 от НПК, след редукция по чл.58а, ал.1 от НК, без приложение на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, над установения минимален размер, не са отчетени всички
смекчаващи вината обстоятелства и съдът е приел, че е съответно на
законовите критерии. Според жалбоподателя, наказанието не е съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца, целите по чл.36 от НК и
принципа за съответствие с престъплението. Подсъдимият е трудово
ангажиран, има добри характеристични данни, изразил е критично отношение
и искрено съжаление за стореното, затова лишаването от свобода и
лишаването от права има основания да бъдат намалени. По отношение на
приетите за установени факти се твърди, че това е сторено законосъобразно
съгласно правилата за провеждане на съкратено съдебно следствие, като
изводът за осъществяване на деянието от обективна и субективна страна е
законосъобразен, не се оспорва и наличието на причинно-следствената връзка
между деянието и вредоносния резултат. Твърди се, че присъдата е правилна
и законосъобразна, но прекомерно завишена и поради това несправедлива в
1
частта й относно завишените наказания лишаване от свобода и лишаване от
правоуправление, наказанието лишаване от свобода от девет години и шест
месеца, редуцирано по чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 до шест години и четири
месеца, е прекомерно завишено. Според жалбата, съдът е завишил степента на
обществена опасност на подсъдимия и е надценил отегчаващите вината
обстоятелства, като необосновано е приел, че обществената опасност на
конкретното престъпление се характеризира с изключително висока степен на
обществена опасност.По тези съображения се иска изменение на присъдата,
като се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години,
което е под средния размер, предвиден в закона и значително над
минималния такъв от три години, както и да се намали наказанието
„Лишаване от правоуправление на МПС“. Такова наказание би било
справедливо, съобразено с целите на специалната и генералната превенция, а
всяко по-високо или по-ниско наказание не би допринесло за поправянето и
превъзпитанието на дееца и не би въздействало върху другите членове на
обществото. В допълнителното изложение към въззивната жалба е посочено,
че присъдата е неправилна, тъй като съдът не е обсъдил пълно, всестранно и
обективно доказателствата по делото, тълкувал е превратно доказателства, с
което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до неправилно приложение на материалния закон, поради което присъдата е
явно несправедлива като несъответна на обществената опасност на деянието и
дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
на целите по чл.36 от НК. Неправилни и незаконосъобразни според
жалбоподателя са изводите, че наказанието следва да бъде определено при
превес на отегчаващите вината обстоятелства и че формата на вина е
самонадеяност. Неправилно е и схващането, е самонадеяността води до по-
тежка наказуемост, тъй като в НК не е предвидено налагане на по-тежко
наказание при тази форма на вина. Употребата на алкохол е квалифициращо
обстоятелство, което не може да бъде и отегчаващо такова, по отношение на
административните си нарушения подсъдимият се е реабилитирал след
изтичане на една година, така че и те не могат да бъдат отегчаващо
отговорността обстоятелство. Относно личността на дееца не са събрани
доказателства, така че изводите в тази част почиват на предположения. От
характеристичните данни, приложени към жалбата, е видно, че подсъдимият е
лице с ниска степен на обществена опасност, съдействал е на разследващите
органи и на съда, имал е добро процесуално поведение, изразява съжаление и
разкаяние за стореното. Не е отчетен и продължителният срок на
наказателното производство, наличието на съпричиняване от страна на
пострадалите, които са знаели за употребения алкохол от подсъдимия, но
въпреки това са му преотстъпили шофьорското място. Поради тези
съображения, според допълнителното изложение, наложеното наказание е
явно несправедливо и се иска намаляване на същото, като се измени
присъдата в този смисъл.
В жалбите на частните обвинители Р. Г. С., М. И. С., Д. Р. Г., чрез
2
повереника а.С. и К. Б. К., чрез повереника адв.К. С., се оспорва присъдата в
частта относно наложеното наказание, като в жалбите на първите трима
частни обвинители се сочи, че присъдата е несправедлива, неправилна,
необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуален закон.
В жалбата на К. се твърди, че присъдата в частта, с която е определено
наказанието, е неправилна, тъй като то не е съобразено с обществената
опасност на деянието и дееца, както и с неговите противоправни последици,
респективно не е в състояние да постигне целите на специалната и
генералната превенция. Това наказание не е било съобразено с уврежданията,
наложили жалбоподателката да роди преждевременно, а също и че плодът е
бил увреден при същото произшествие. По делото не са събрани
доказателства за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, не е
отчетена високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия,
постановената преходна присъда, от която той не си е взел поука,
увеличеният брой на пътно-транспортни произшествия в последните години,
които водят до извод, че с по-високи наказания биха се постигнали целите на
генералната превенция, в тази връзка се цитира практиката на ВС, в която е
посочвано нееднократно на съдилищата да не се проявява неоправдано
снизхождение при определяне на наказанията, да се отчита в достатъчна
степен ръста и динамиката на престъпленията по транспорта, тежките
общественоопасни последици /ТР №1 от 1983г. на ВС/. Поверениците на
частните обвинители искат увеличаване на наложеното наказание.
Прокурорът е депозирал писмено становище относно жалбата на
подсъдимия Е.А., в което се сочи, че тя не следва да бъде уважена, като
неоснователна, тъй като присъдата е правилна и обоснована. В мотивите
обосновано е посочено защо е прието наличието на самонадеяност като
форма на вината, защо при това положение деянието е по-тежко наказуемо,
тези изводи са подкрепени от експертизата, така че според прокурора, при
индивидуализацията на наказанието съдът е обсъдил смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, изрично е мотивирана липсата на
многобройни такива или едно изключително, като е прието законосъобразно
и че самопризнанието не следва да се отчита допълнително като смекчаващо
вината обстоятелство, тъй като е основание да се проведе съкратено съдебно
следствие и вече е отчетено при редукцията на наказанието с една трета
съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК.
Повереникът на частните обвинители Р. Г. С., М. И. С., Д. Р. Г., адв.С. е
депозирал становище, с което счита жалбата на частната обвинителка К. за
основателна, а жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като не е налице
нито едно смекчаващо вината обстоятелство, подсъдимият е извършил
престъплението в изпитателния срок на друго осъждане за същото
престъпление – управление на МПС след употреба на алкохол, не е изказал
съжаление, опитал се е да прехвърли вината за управлението на друго лице,
затова наказанието не следва да бъде намалено, а увеличено до максималния
предвиден от закона размер.
3
Повереникът на частната обвинителка К.К. е подал допълнително
писмено изложение в подкрепа на въззивната жалба, в което сочи, че
фактическата обстановка е отразена коректно и подробно в мотивите, фактите
са анализирани детайлно, но при анализ на тежестта на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства не е използван такъв подход.
Споделят се доводите на съда, че се касае за престъпна самонадеяност от
субективна страна, която би трябвало да бъде наказан по-тежко от
обикновената небрежност. Не е отчетен тежкият престъпен резултат като
отегчаващо вината обстоятелство, по никакъв начин целите на личната
превенция не могат да бъдат изведени на преден план, изразеното съжаление
от подсъдимия е по-скоро стремеж към облекчаване на наказателната му
отговорност и не би следвало изобщо да се коментира като някакво
смекчаващо вината обстоятелство. Иска се увеличаване на наказанието
лишаване от свобода, като се изразява становище, че жалбата на подсъдимия
е неоснователна.
Пред въззивния съд жалбите се поддържат по изложените в тях
съображения.
Представителят на САП изразява становище за правилност и
законосъобразност на проверяваната присъда и пледира за потвърждаването
й.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си, изразява
съжаление за случилото се, в последната си дума поддържа искането в
жалбата.
Пред въззивната инстанция са събрани писмени
доказателства,съдържащи характеристични данни за подсъдимия.
С оглед правомощията си по чл.313 от НПК, предвид наличието на
жалби от частното обвинение и от защитата с искания за изменение на
присъдата в санкционната й част, САС намира следното:
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Е. С. А. за виновен в това, че на 10.03.2019г., на територията на
община Радомир, обл.Перник, на път III-623 в района между с.Извор и с.***,
при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 520“ с рег.№ ***, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП – като водач на
пътно превозно средство се е движил със скорост 100 км/ч, която била
неправилно подбрана /технически несъобразена/ спрямо радиуса на десния
завой, което довело до навлизане в лентата за насрещно движение и левия
банкет и чл.20, ал.1 от ЗДвП – загубил контрол над МПС, довело до
напускане на платното за движение вдясно и удар в намиращото се там дърво,
като с деянието по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващия в
автомобила И. Р. Г. и средна телесна повреда /счупване на дясната раменна
кост, причинило трайно затруднение в движението на десния горен крайник
4
за срок от 3-6 месеца, счупване на клюновидния израстък на дясната лопатка,
довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок
от 2-3 месеца, счупване на дясната срамна кост, довело до трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за срок от 1.5-2 месеца/
на пътничката К.Б. И., като деянието е извършено в пияно състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта 1,39 промила, установено по надлежния
ред с протокол за химическа експертиза, престъпление по чл.343, ал.4 във вр.
с ал.3, пр.1, чл.342, ал.1, пр.3. Подсъдимият е осъден да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от девет години и шест месеца, редуцирано с
1/3, за срок от шест години и четири месеца, на основание същите текстове,
във вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК, при първоначален строг затворнически
режим. На основание чл.343г от НК е наложено наказание „Лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от шест години и четири месеца, като е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 27.04.2019г. На основание чл.68, ал.1 от НК
е приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца, наложено на А. по нохд №59/2018г. на РС Радомир, при
първоначален строг затворнически режим.
За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и след като е съобразила
направеното от подсъдимия А. признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, заключенията на съдебните експертизи, както и писмените
доказателства, обосновано е приела от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е. С. А. е роден на ***г. в гр.***, живее в с.***, общ.***,
обл.***, със средно образование, неженен, шлосер в АК „Е.“АД гр.***,
правоспособен водач на МПС категория „В“ и „М“ от 2014г. Осъждан е за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по нохд №59/2018г. по описа на РС
Радомир, по което с влязло на 01.03.2018г. в законна сила определение за
одобряване на споразумение и прекратяване на наказателното производство
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца,
отложено с изпитателен срок от 3/три/ години. Наказван е за
административни нарушения по ЗДвП с две НП, влезли в законна сила – НП
№762/27.07.2011г. /по чл.137е, чл.140, ал.1, и чл.150 от ЗДвП и НП 18-0328-
000292/23.03.2018г. /по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП/, както и има издаден фиш за
нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП.
На 10.03.2019г. А., като член на кукерската група от с.***, пътувал с
автобус до с.Виноградец и с.Ветрен дол, обл.Пазарджик, за участие в
кукерски фестивал, заедно с него били доведената му сестра К. И., бременна в
седми месец и приятелят му И. Г..А. през деня консумирал алкохол. Групата
5
се върнала около 15.30 часа, И. слязла от автобуса в с.***, където живеела с
приятеля си Д. К., а подсъдимият и Г. слезли в с.***. Пред дома на А.
останали да чакат И., която трябвало да вземе личния си автомобил и да ги
закара до гр.Радомир, за среща с колегата на А. Л. Й.. Около 16.00 часа И.
пристигнала с автомобила си м.м.“Ауди А3“, оставила го, взела автомобил,
предоставен на подсъдимия и собственост на Д. П. м.“БМВ 520“ с рег.№ ***,
в който А. седнал на предна дясна седалка, а Г. седнал отзад, вляво. Отишли
до гр.Радомир, взели Й., той седнал на задната седалка, потеглили обратно
към с.*** и по пътя подсъдимият поискал да управлява автомобила, когато
наближили разклона за с.***, защото свидетелката шофирала много бавно.
Първоначално тя не се съгласила, поискала да слезе и да чака приятеля си, за
да я прибере, но впоследствие, след като А. обещал да кара бавно и
внимателно, отбила автомобила на първото уширение след излизането от
главния път, по път III-623 от с.Извор към с.***, където си сменила мястото с
подсъдимия. Пътните условия били оптимални – светло, слънчево време, с
добра видимост, суха асфалтова настилка, без големи дефекти. Пътното
платно в този район е двупосочно, с две ленти за движение, всяка от тях
широка по 3.5 метра, разделени с почти изтрита маркировка. На около
километър след отбивката от главния път, по път III-623 от с.Извор към
с.***, А. управлявал с около 100 км/ч и при навлизане в десен завой, за да
избегне странично плъзгане, изправил волана /от десен към прав/, при което
автомобилът преминал в лентата за насрещно движение и частично навлязъл
в затревения ляв банкет. А. завъртял волана надясно, за да се върне в лентата
си за движение, при което автомобилът се върнал в платното за движение и
се насочил надясно, но заради високата скорост и употребения алкохол
подсъдимият загубил контрол над него, автомобилът напуснал пътното
платно надясно, преминал през затревения десен банкет, ударил странично,
косо, крайпътно дърво с лявата си част, след което придобил ротация
вследствие на ударния импулс спрямо центъра на тежестта на автомобила,
последвал къс полет над затревената канавка и удар с предното дясно колело
на автомобила във възходящ скат.След това превозното средство продължило
движението си равнинно и след около 17-18 метра спряло, с предна част
обратно на посоката му на движение, до мястото, фиксирано в протокола за
оглед на местопроизшествие. В района преминавали много автомобили и
пътуващите хора, като видели катастрофиралия автомобил, пушещ извън
платното, се отзовали да помогнат – И. Л. и Й. Л. дошли с пожарогасител, бил
подаден сигнал на телефон 112, пристигнал и приятелят на И., Д. К., повикан
от нея веднага след удара. Л. и Л. възприели местоположението на
автомобила и това, че е деформиран от удара в дървото, както и че
намиращите се в него хора били разположени по следния начин: А. бил
между предните две седалки с корема и главата надолу, сочеща към пода на
автомобила, на предна дясна седалка била К. И., тя подала телефона си на Л.,
за да извика на помощ родителите й, впоследствие поради невъзможност да
бъде отворена предна дясна врата, била извадена през липсващото стъкло на
6
прозореца, след извиване на рамката, от К. и Л., непосредствено след това
приятелят й я транспортирал в УМБАЛСМ „Пирогов“ в София. След това
били извадени свидетелят Й. и подсъдимият, разположили ги да легнат на
тревата отляво на автомобила, последен останал Г., който се оплаквал от
затруднено дишане и липса на чувствителност в долните крайници. В
пристигналата линейка бил качен и транспортиран до болницата в гр.Перник
Л. И., на място дошъл и бащата на А., който го откарал на преглед също в
гр.Перник.Поради невъзможност да бъде отворена задната дясна врата, Г. бил
изваден през лявата задна врата, изнесен до пътя и сложен да легне върху
извадена облегалка от задната седалка. На мястото на инцидента се оказал
свидетелят К., фелдшер във „ФСМП“, пътуващ към работното си място, той
взел със себе си медицинската си чанта, сложил на Г. обезболяваща инжекция
мускулно поради невъзможност да намери колабиралите му вени.
Пристигналата втора линейка откарала пострадалия в болницата в Перник,
където по-късно починал. Изготвеното заключение на СМЕ след оглед и
аутопсия на трупа на Г. съдържа данни за получените телесните повреди –
счупване на лява бедрена кост в средна трета, разкъсване в областта на
долния дял на левия бял дроб, контузия на белите дробове, счупване на ребра
в ляво, кръвоизлив в гръдната кухина, разкъсване на черния дроб, кръвоизлив
в коремната кухина, леко изразена бледост на трупа и вътрешните органи и
наличие на алкохол в кръвта с концентрация 1.2 промила. Смъртта е
причинена от съчетана гръдно-белодробна и коремна травма, довела до остра
кръвозагуба, травматичните увреждания са в резултат от действието на
твърди тъпи предмети и е възможно да са получени при настъпилото ПТП
като пътник в лек автомобил, починалият се е намирал в лека степен на
алкохолно опиване. СМЕ по отношение на К. И. е установила, че в резултат
на ПТП тя е получила следните травматични увреждания – разкъсно-контузна
рана в ляво челно, почти срединно, охлузвания в лявата челна половина,
кръвонасядане в лявата челна половина, срединно и леко вдясно на челото,
кръвонасядане над лявата вежда, кръвоизлив под очните лигавици на лявата
очна ябълка външно, охлузване с кръвонасядане в дясната челна половина,
кръвонасядане в корена на носа и дясната ноздра, драскотина по ръба на
дясната ноздра, охлузване под дясната скула, кръвонасядане в дясната скулна
област, охлузване с кръвонасядания на дясното рамо, охлузване с
кръвонасядания в дясната половина на гърба, характерно кръвонасядане на
дясната гърда, контузия на гръден кош, контузия на белите дробове с излив в
дясната половина на гръдната кухина, счупване на дясната срамна кост,
костен откършек на долното рамо на срамната кост вляво, счупване на
тялото на дясната раменна кост, счупване на дясната лопатка в областта на
клюновидния израстък, оток с кръвонасядания на втори пръст на дясната ръка
и охлузване на същия, повърхностно охлузване на дясното коляно с
кръвонасядане, кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното бедро
към коляното, кръвонасядане на лявото коляно с охлузване. На И. е
причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, от
7
контузията на гръдния кош с контузия на белите дробове и излив в дясната
половина на гръдната кухина, контузията е следвало да отзвучи в рамките на
около 30 дни при нормален възстановителен процес, като оздравяването може
да завърши с образуване на сраствания. Счупването на дясната раменна кост е
причинило трайно затруднение в движението на горен десен крайник за срок
от 3-6 месеца при нормален ход на възстановителния процес, счупването на
клюновидния израстък на дясната лопатка е довело до трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за срок от около 2-3 месеца при
нормален ход на възстановителния процес, счупването на дясната срамна кост
е довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник за
срок от около 1.5-2 месеца при нормален ход на възстановителния процес.
Останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Травмите се дължат на действието на твърди тъпи
предмети и могат да се получат от ПТП.
В резултат от химическото изследване на кръвната проба е определена
концентрацията на алкохол в кръвта на А. в количество 1.39 промила.
От заключението на комплексната СМАТЕ е установено, че няма
техническа причина за ПТП, условията за движение към момента и мястото
на катастрофата са много добри по отношение на безопасността и нямат
пряка връзка с инцидента. При преценка на всички относими обстоятелства
заключението е установило, че водач на автомобила е бил Е.А., на предна
дясна седалка се е намирала К. И., на задна седалка вляво е седял И. Г., а на
задна седалка, вдясно, е бил Л. Й..Причините за ПТП от техническа гледна
точка са неправилно подбрана скорост 100 км/ч, спрямо радиуса на десния
завой, което е довело до навлизане в лентата за насрещно движение и левия
банкет, с което е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и
загубата на контрол над автомобила, довела до напускане на пътното платно в
дясно и удар в крайпътно дърво, с което е нарушено правилото по чл.20, ал.1
от ЗДвП. Подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП при условие, че е избрал скорост на движение по-ниска
от критичната 98 км/ч, което би му позволило да запази идеална траектория
на движение в дясната лента на завоя, без да навлиза в лентата за насрещно
движение, този извод важи и за скорост на движение от 90 км/ч.
Така изложените фактически констатации на първата инстанция бяха
възприети от въззивния съд, защото те почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Пернишкият
окръжен съд е направил законосъобразен извод, че направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК обхваща всички
обстоятелства, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
се отнасят до пътната обстановка, мястото и механизма на
пътнотранспортната злополука, съставомерния резултат и авторството на
деянието. Признанието е направено доброволно, отразява действителната
8
воля на подсъдимия А. и кореспондира с подробните, логични и взаимно
допълващи се показания на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, с протокола за оглед на местопроизшествие и
приложения фотоалбум и със заключенията на медицинските,
автотехническата, комплексна автотехническа и химическите експертизи, с
писмените доказателства, всички събрани по предвидения в НПК ред и са в
достатъчен обем, за да се приемат за безспорно установени правно
релевантните обстоятелства. Констатациите на първостепенния съд за
наличие на предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК са обосновани и законосъобразни. При
правилно установената фактическа обстановка, окръжният съд е направил
законосъобразни правни изводи, квалифицирайки деянието на подсъдимия А.
като престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2 и б.“б“, пр.1
във вр. с ал.1, б.“б“, пр.2 и б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В съответствие със закона е прието, че подсъдимият, в качеството си на
водач на МПС, е нарушил правилата за движение, установени в разпоредбата
на чл.20, ал.2, изр.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП. Тези правни норми задължават
водачите на МПС при избиране на скоростта си на движение да съобразяват
редица обективни фактори, които са известни отнапред, а други са лесно
предвидими. Без да са изчерпателно изброени, общото между тях е, че са
предпоставка за внезапно усложняване на пътната обстановка, поради което
водачът е длъжен да избере такава скорост, която му позволява да спре пред
всяко предвидимо препятствие. Както беше посочено по – горе, съгласно
заключението на АТЕ водачът на лекия автомобил е управлявал същия със
скорост от 100 км/ч.Тази скорост се явява несъобразена с конкретните
характеристики на пътната обстановка – релефа на местността /път с наличие
на десен завой/ .Именно избраната от подсъдимия скорост на движение, която
била неправилно подбрана, тъй като е технически несъобразена с радиуса на
завоя, в съчетание със загубения контрол над МПС, експертно констатирани,
са причина подсъдимият да не успее да извърши маневрата по завиване
надясно, като това му поведение се явява в пряка причинно-следствена връзка
със съставомерния резултат.Експертизата е категорична, че максималната
скорост за безопасното завиване надясно, без странично занасяне, е от
порядъка на 98 км/ч, /според някои автори и с 10% по-ниска, 88 км/ч/ и при
условие, че водачът е избрал такава скорост, това би му дало техническа
възможност да запази идеалната траектория на движение в дясната лента на
завоя, без да навлиза в лентата за насрещно движение. Изправяйки волана, в
опит да избегне странично плъзгане, А. преминал в лентата за насрещно
движение и навлязъл в затревения ляв банкет, отново завъртял волана
надясно и след това загубил контрол над автомобила както поради високата
скорост, така и под влияние на алкохола, след което последвало напускане на
пътното платно през десния банкет, удар в крайпътно дърво, ротация и
последващ полет над канавката, завършил с удар във възходящ скат, след
който на около 17-18 метра автомобилът преустановил движението си.
9
Предвид изложеното, настоящият състав споделя констатацията на
решаващия съд за това, че поведението на подсъдимия е в нарушение с
правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл.20,
ал.1 от ЗДвП.
По отношение на изводите на първоинстанционния съд за субективната
страна на деянието, че то е било извършено при условията на съзнавана
небрежност /самонадеяност/, настоящият състав намира, че съгласно
доказателствата по делото, установяващи обективното поведение на
подсъдимия, подробно описано по-горе, формата на вината в настоящия
случай е несъзнавана непредпазливост /небрежност/. Подсъдимият А. е
съзнавал, че нарушава правилата за движение, не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Неправилно е било прието, че формата на вина е съзнавана непредпазливост,
тъй като не са налице обективни данни за това деецът да е предвиждал
общественоопасните последици, но да е мислил да ги предотврати. Съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление №1 от
17.01.1983г. по н.д. №8/82г. на Пленума на ВС, вината е отношението на
дееца към последиците, предвидени в съответния състав от НК, а не
отношението към нарушаване на съответните правила за движение,
умишленото или непредпазливото нарушаване на съответните правила не
определя формата на вината, а е обстоятелство от значение за степента на
същата и влияе върху размера на наказанието. Изводите на
първоинстанционния съд, че се касае за извършено при условията на
самонадеяност деяние, са базирани на поведението на подсъдимия преди
настъпване на ПТП, по-точно настояването му той да управлява автомобила,
защото И. карала бавно, като според мотивите идеята му изначално била да
кара бързо, въпреки че е съзнавал, че е употребил алкохол. Същевременно
той обещал да кара бавно, ако тя му отстъпи управлението на автомобила,
така че от поведението му не може да се направи извод, че е предвиждал
общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати, още повече,
че се касае за управление с несъобразена скорост и загуба на контрол над
автомобила, довели до смърт и средни телесни повреди на пострадалите,
които няма как А. да е предвиждал, още повече да е мислил да ги
предотврати. Въпреки че е нарушил умишлено правилата за движение по
пътищата и управлявал след употреба на алкохол, няма доказателства за
такова субективно отношение към резултата. Освен това в обвинителния акт
прокурорът се е задоволил да посочи само, че формата на вина е
непредпазливост, без да излага каквито и да било съображения дали става
въпрос за самонадеяност или небрежност, а да се приеме, че формата на
вината е самонадеяност, означава да се влоши положението на подсъдимия,
тъй като тя предполага налагане на по-тежко наказание, както правилно е
посочил първоинстанционният съд. Не е допустимо едва от мотивите на
присъдата подсъдимият да узнае, че обвинението е за престъпление,
извършено при по-тежко наказуемата форма на непредпазливост, без да е
10
имал възможност да се защити по него. Затова настоящият състав прие, че
изводите на първостепенния съд относно формата на вината не са базирани на
надлежно събраните доказателства и не ги споделя.
Убедителни са съображенията на първостепенния съд относно
наличието на квалифициращото обстоятелство - управление на МПС в пияно
състояние. Доказателствата по делото, изводими от протокола за химическа
експертиза, резултата от извършената на подсъдимия проба с техническо
средство и от показанията на свидетелката И. установяват еднопосочно, че
подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол, с
концентрация 1,39 промила.
Предвид гореизложеното, въззивният съдебен състав споделя изводите,
че правната квалификация на извършеното от А. е по чл.343, ал.4 във вр. с
ал.3, пр.1, б“а“, пр.2, б“б“, във вр. с ал.1, б“б“, пр.2 и б.“в“, във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК – касае се за извършено по непредпазливост управление на
МПС в пияно състояние, при което са нарушени правилата за съобразяване на
скоростта и е загубен контрол над автомобила, в резултат на това е причинена
смърт на И. Г. и средни телесни повреди на К. И.. Допуснатите от подсъдимия
нарушения на правилата по чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
С оглед обстоятелството, че производството пред първата инстанция се е
развило по реда на чл. 371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК, съдът е бил
длъжен да определи наказанието при условията на чл. 58А от НК, като при
индивидуализацията му е следвало да съобрази всички обстоятелства от
значение за вида и размера му. За извършеното от подсъдимия А.
престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б“б“ от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет
години. Законосъобразна е оценката на решаващия съд, че смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелство са младата му възраст,
трудовата ангажираност, изразеното критично отношение към случилото се и
разкаянието. Споделени са и изводите за това, че като отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства следва да бъдат отчетени предходното осъждане
за управление на МПС след употреба на алкохол, сравнително високата
концентрация на алкохол в кръвта в настоящия случай, предходните
административни наказания за нарушения по ЗДвП, както и обществената
опасност на деянието и дееца. При преценка на тези обстоятелства
законосъобразно е било прието, че не са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, доколкото не са налични
многобройни смекчаващи вината обстоятелства или едно изключително
такова, при наличието на които най-лекото предвидено в закона наказание,
да се явява несъразмерно тежко. Съдът е индивидуализирал наказанието
„Лишаване от свобода“ в размер малко над средния, предвиден за
престъплението – 9/девет/ години и 6/шест/ месеца, което на основание
11
чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с 1/3 и е наложил на подсъдимия да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ години и 4/четири/
месеца, при първоначален строг затворнически режим, като го лишил от
право да управлява МПС на основание чл.343г от НК за същия срок. Освен че
е счел, че това наказание би изпълнило целите по чл.36 от НК, съдът е
подчертал изрично по отношение на индивидуалната превенция, че то е
достатъчно строго, за да подейства възпиращо на подсъдимия, като се има
предвид, че се касае за млад човек, извършил престъплението по
непредпазливост, под формата на самонадеяност. Въззивният съд намира, че
наказанието е неправилно индивидуализирано, тъй като не са били
съобразени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, към тях следва
да се добавят добрите характеристични данни за А., а също и извършеното от
пострадалата К. И. нарушение по чл.102, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, а именно
преотстъпването на управлението на автомобила на подсъдимия, макар да е
знаела, че е употребил алкохол. Поведението на пострадал от ПТП, което е
създало предпоставки за настъпването му или нарушаване от негова страна на
правила за движение по пътищата, като по този начин е допринесено за
причиняване на вредоносния резултат, са типични обстоятелства, които
следва да намерят отражение при индивидуализацията на наказанието на
дееца, необходимо е да бъдат отчетени като смекчаващи вината
обстоятелства съгласно ТР №2/22.12.2016г. Освен това наказанието следва да
се индивидуализира в по-нисък размер, тъй като беше прието, че не се касае
за по-тежко наказуемата форма на непредпазливост – самонадеяност, а за
небрежност. Степента на обществена опасност на подсъдимия също не е
отегчаващо отговорността му обстоятелството, доколкото тя не може да бъде
приета за висока, с оглед цялостната преценка на данните за личността му,
противопоставими на предходното му осъждане. По отношение на
извършените предходни административни нарушения следва да се посочи, че
първото от тях е извършено през 2011г., следващото е през 2018г., за третото
дори не е издадено НП, а само фиш, те са свързани с неносене на документи,
предпазна каска и неправилно боравене със светлините, т.е. не могат да
обосноват поведение, разкриващо по-висока степен на обществена опасност
на А. като водач на МПС от обичайната, дори първото нарушение е
извършено от него не като водач на МПС, защото той притежава
свидетелство за правоуправление от 2014г. Предвид изложените доводи,
въззивният съдебен състав намира, че наказанието „Лишаване от свобода“ на
подсъдимия следва да се индивидуализира при незначителен превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, като „Лишаване от
свобода“ за срок от 7/седем/ години и 6/шест/ месеца, под средния, но далеч
над минималния размер на предвиденото наказание за това престъпление,
като след редукцията на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1
от НК с 1/3 следва да се индивидуализира наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 5 /пет/ години, което да се търпи при първоначален общ
затворнически режим. Режимът на наказанието, което е било определено с
12
първоинстанционната присъда, е в нарушение на закона, съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, не е налице нито една от
предвидените предпоставки за определяне на строг режим на изтърпяване,
независимо че срокът е над пет години, тъй като се касае за непредпазливо, а
не за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на друго
осъждане. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, режимът на първоначално
изтърпяване на наказанието, определено с настоящото решение, следва да
бъде общ. Първоинстанционният съд е аргументирал размера на наказанието
лишаване от правоуправление на МПС с размера на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“, като е счел, че те трябва да бъдат равни, при
отчитане на същите относими смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, затова то е индивидуализирано в размер на 6 /шест/ години и
4/четири/ месеца. С оглед несъгласието на настоящия състав с размера на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“, тъй като е бил определен без
да са съобразени всички смекчаващи вината обстоятелства, при по-тежко
наказуема форма на вина и с надценяване на степента на обществена опасност
на дееца, справедливо е присъдата да бъде изменена и в тази част, като се
намали срокът на лишаването от правоуправление до 5/пет/ години, който
срок е достатъчно дълъг, за да въздейства възпитателно и предупредително
както на подсъдимия, така и върху обществото.
Законосъобразно е произнасянето на първоинстанционния съд по реда
на чл.68, ал.1 от НК, с което е било активирано наказанието по нохд
№59/2018г. по описа на РС Радомир, „Лишаване от свобода“ за срок от
4/четири/ месеца, тъй като настоящото престъпление е извършено в рамките
на тригодишния изпитателен срок, в който то е било отложено. По отношение
на определения първоначален режим на изтърпяването му обаче присъдата
подлежи на изменение, тъй като е постановена в противоречие с разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, не е налице нито една от предвидените в нея
хипотези, при които наказанието сладва да се търпи при първоначален строг
затворнически режим, затова на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
наказанието следва да се търпи при първоначален общ затворнически режим.
Проверяваната присъда е правилна и законосъобразна в частта, с която
на подсъдимия са били възложени разноските по делото, както и по
отношение на произнасянето веществените доказателства да бъдат
унищожени, тъй като са без стойност.
С оглед гореизложеното, възраженията в жалбата на подсъдимия з са
основателни, настоящият състав ги споделя в частта, с която се твърди, че
при определяне на наказанието съдът е подценил част от релевантните
обстоятелства, които биха обосновали определянето му в по-нисък размер,
тъй като не са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства, надценена
е обществената опасност на дееца с оглед преценката за личността му, не е
отчетено поведението на пострадалата И. и съдът е приел неправилно, че
13
формата на вина е съзнавана непредпазливост.Затова искането за намаляване
на наказанията „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от правоуправление“ е
основателно, а присъдата като явно несправедлива като несъответна на
обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, следва да
бъде изменена.
Жалбите на частните обвинители Р. Г. С., М. И. С., Д. Р. Г., чрез
повереника а.С. и К. Б. К., чрез повереника адв.К. С. относно присъдата в
частта на наложеното наказание, бяха приети за неоснователни предвид
изложените по-горе доводи. Доводите на К./И./, че наказанието не е
съобразено с с противоправните последици, тъй като се наложило тя да роди
преждевременно, а също и че плодът е бил увреден при същото
произшествие, са неотносими в настоящото производство, доколкото съдът е
длъжен да съобрази съставомерните последици от престъплението, за което е
привлечен да отговаря обвиняемия, а такива като посочените от
жалбоподателката не са предмет на обвинението. Затова не може да бъде
уважено искането на поверениците на частните обвинители за увеличаване на
наложеното наказание.
По изложените съображения и на основание чл. 337, ал.1, т.1 във вр. с
чл.334, т.3 и т.6 и чл.338 от НПК Софийският апелативен съд в настоящия
състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №11 от 30.06.2020г., постановена по нохд
№47/2020г. по описа на ОС Перник, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното на подсъдимия Е. С. А. наказание „Лишаване от свобода“ от 6
/шест/ години и 4/четири/ месеца на 5 /пет/ години и този на наложеното му
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ от 6 /шест/ години и
4/четири/ месеца на 5/пет/ години.
ИЗМЕНЯ присъда №11 от 30.06.2020г., постановена по нохд
№47/2020г. по описа на ОС Перник в частта, с която е определен
първоначален строг затворнически режим на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ по настоящото дело и „Лишаване от свобода“ за срок
от 4/четири/ месеца по нохд №59/2018г. по описа на РС Радомир, като
постановява наказанията да се търпят при първоначален общ затворнически
режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС на РБ в 15 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15