Определение по дело №2310/2019 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№           /13.08.2019 год., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.д.№2310 за 2019г по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.188 от ЗДДС вр.чл.60 ал.4 от АПК и е образувано по искане от „Костов 61“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. К. К. чрез пълномощника му адв.В.Д. ***, за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед №288-ФК/12.08.2019г на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване на стопанисваната от дружеството-жалбоподател баничарница, находяща се в гр.Варна, ул.„Васил Петлешков“ №51А, и забрана на достъпа до нея за срок от 14 (четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.

Основанията за претендираната отмяна на същото са в две насоки. От една страна жалбоподателите се позовават на значителните имуществени вреди, които ще понесат в резултат на предварителното изпълнение с оглед характера на обекта, а именно – отлив и загуба на клиенти, невъзможност да реализира оборот, съотв.печалба, от която да покрива разходите си, вкл. и за разплащане с работниците му, накърняване на търговската репутация и уронване на авторитета на дружеството пред клиенти и търговски партньори, като считат, че с тази несъразмерност между преследваната цел и интензитета и продължителността на мярката е нарушен принципа на чл.6 ал.2 от АПК. От друга страна се твърди незаконосъобразност на разпореждането с оглед липсата на осъществено административно нарушение, и липсата на мотиви и конкретика относно приетите от административния орган основания за допускане на предварителното изпълнение, като се твърди, че административният орган не е направил разлика между целите на ПАМ по см.чл.22 от ЗАНН и основанията за предварителното й изпълнение по чл.60 ал.1 от АПК, никое от които според тях не е налице в конкретния казус. С тези съображения се настоява за отмяна на допуснатото предварително изпълнение.

Видно от отбелязванията в разписката за връчване, искането е депозирано в 3-дневния срок по чл.60 ал.4 от АПК от връчването на заповедта за ПАМ на 13.08.2019г, от легитимиран субект – нейн адресат чрез представляващия го управител, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно.

От съдържанието на заповедта е видно, че на 09.08.2019г около 10:18ч при извършена от инспектор по приходите контролна покупка на мекица и минерална вода на обща ст-ст 1.40лв., заплатени във брой с банкнота от 2 лв, продавачката приела плащането и върнала дължимото ресто от 0.60лв, но не издала фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито касова бележка от кочан. От изведения от ФУ КЛЕН било установено разминаване между часа на ФУ и реалното астрономическо време с минус 51 минути, а при описа на фактическата наличност (включваща 2 банкноти от по 2лв.) и съпоставянето й с касовата такава по ФУ била установена разлика от 16.95лв.

Констатациите си проверяващите отразили в съставения ПИП от 09.08.2019г, към който са приложени доказателствата, установяващи нарушението. За гореописаното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка за придобития доход, квалифицирано по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на,  против дружеството бил издаден АУАН от 13.08.2019г.

На основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС била издадена и Заповед №288-ФК/12.08.2019г, с която административният орган наложил на дружеството принудителна административна мярка - запечатване на търговския обект за срок от четиринадесет дни. С оспореното разпореждане е допуснато предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание  чл.188 от ЗДДС вр.чл.60 ал.1 от АПК, като е изложени три отделни основания за това: 1). Необходимост от защита на особено важен държавен интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в обекта, респективно – за правилното определяне на реализираното от задълженото лице доходи и размера на дължимите за тях публични задължения. 2). При съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, и 3). При хипотеза, в която от закъснялото изпълнение на ПАМ могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

По отношение на първата предпоставка е посочено, че ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчното облагане, е непосредствена. Изложено е, че неизпълнението на нормативно установеното задължение за издаване на касов бон винаги води до негативни последици за фиска, т.е. налице е налице засягане на важен държавен интерес – задължението на стопанските субекти да отчитат коректно приходите си, за да заплащат съответните данъци, постъпленията от които формират приходната част на държавния бюджет. Конкретно е изложено, че в случая вида и разположението на търговския обект – баничарница на ул.“Васил Петлешков“ №51А в гр.Варна; установената разлика между фактическата и разчетената касова наличност в размер на 16.95лв, съотнесена към единичната стойност на продаваните артикули; както и наличието на непогасени задължения към държавния бюджет в размер на повече от 800лв – всички тези факти създават предпоставка с поведението си проверяваното лице да накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като укрива значителна част от своите продажби, последица от което е неправилното определяне на реализираните доходи. Посочено е също, че с неотчитането на продажбите си задълженото лице нарушава еднаквите правни условия за всички стопански субекти, получавайки така предимство пред тези от тях, които отчитат в пълен обем приходите си, препятства адекватната защита на правата на потребителите и упражняването на правомощията на държавните органи в тази насока; а създадената в обекта организация на работа няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. Твърди се въз основа на констатираните нарушения, че една от целите на търговеца е именно отклонението от данъчното облагане, а необходимостта от предварително изпълнение на ПАМ е предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, съответно е необходима като мярка за защита на фиска, за да се предотврати ведната възможността за неотчитане на приходите от страна на дружеството, както и да се коригира поведението му към спазване на отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти.

 Досежно наличието на втората предпоставка е посочено, че аргумент за предварителното изпълнение на ПАМ е възможноста да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта за прилагането й, и конкретно се излага, че от установеното поведение на търговеца към действия в нарушение на закона е обосновано да се предположи, че е възможно да възникне хипотеза на промяна на правната форма на стопанисващия обекта, който следва да бъде запечатан, или той да бъде предоставен за стопанисване на различен правен субект.

По отношение на третата предпоставка се твърди, че от закъснялото изпълнение на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение от данъчното облагане на този субект.

Заповедта съдържа разпореждане запечатването да се извърши в срок от 2 (два) дни от датата на връчване на заповедта за ПАМ. Заповедта е връчена на управителя на ООД на 13.08.2019г, изпълнението е насрочено за 14.08.2019г. в 12:00ч.

При тази фактология съдът приема следното от правна страна:

С допускането на предварително изпълнение се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Доколкото представлява изключение от общия принцип за суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциалната възможност да причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на законовите предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60 ал.1 от АПК - ако се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта; ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Наличието на тези предпоставки обаче не се презумира, напротив - във всички случаи административният орган следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да разпореди предварително изпълнение на акта.

В конкретния случай това задължение не е изпълнено.

От наличните по преписката доказателства е видно, че дружеството е извършило нарушение на правните регламенти, регулиращи отчитането на приходите на задължените лица по см.чл.118 ал.1 от ЗДДС, като не е регистрирало извършена продажба на ст-ст 1.40лв. от въведеното в експлоатация в обекта ФУ – с осъществяването му законодателят е обвързал безусловното прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за определен срок. В случая обаче административният орган не е доказал наличие не просто на важен държавен интерес, какъвто несъмнено е този от правилното отчитане на приходите и последващото заплащане на данъци, а на особено важен такъв по см.чл.60 ал.1 от АПК. Възпроизвеждането на приложимите материално-правни текстове на ЗДДС и АПК за прилагането на ПАМ по принцип, категорично не удовлетворява изискването за мотивиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Същевременно следва да бъде посочено, че изложените в тази насока конкретни факти относно наличните задължения към фиска в размер на 800лв. от една страна са недоказани, тъй като в приложената към преписката Справка за задълженията към 13.08.2019г от НАП на дружеството такива задължения не се установяват, а от друга – те биха имали отношение към степента на обществена опасност на дееца и неговото деяние, респективно – могат и следва да бъдат съобразявани при индивидуализация на имуществената санкция, което следва да бъде наложена с НП, както и при определяне продължителността на ПАМ (въпрос по същество на спора за законосъобразност на заповедта за прилагането й), но сами по себе си не доказват и не обосновават наличие на особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита е наложителна и за тази цел е необходимо предварителното изпълнение на ПАМ. Впрочем законодателят несъмнено възприема защитата на фиска като важен държавен интерес – но той сам по себе си не е преценен от него като особено важен по см.чл.60 ал.1 от АПК – в противен случай законодателят би предвидил предварителното изпълнение на ЗПАМ по ЗДДС по силата на закона, което не е сторено. От това пък следва извод, че единствено позоваването на интересите на фиска не е достатъчно да обоснове допускането на предварително изпълнение на ПАМ по ЗДДС, каквато е практиката на данъчната администрация по тези казуси. Защитата правата на потребителите и тези на останалите търговци като равнопоставени правни субекти е извън приложното поле на ЗДДС и е уредена и защитена с нарочни нормативни актове, поради което тяхната защита чрез допуснатото от администрацията предварително изпълнение на ЗПАМ също не може да се третира като защита на особено важен държавен или обществен интерес.

Поради изложеното съдът приема, че в конкретния случай не се доказва и не съществува приетата от административния орган спешна необходимост от охрана на особено важни държавни интереси чрез допускане на предварителното изпълнение на ЗПАМ.

Второто от възприетите от административния орган основания – възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за ПАМ, е изцяло декларативно и изхожда от презумпцията, че дружеството по принцип не отчита реализираните продажби. Предположенията за евентуални бъдещи увреждащи действия, които дружеството-жалбоподател би могло да извърши, не могат да бъдат възприети като основания за предварителното изпълнение на заповедта, равнозначни по тежест на предвидените в чл.60 ал.1 от АПК.

По отношение на третата предпоставка - от закъснялото изпълнение на заповедта за ПАМ могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета, изобщо не е мотивирано, поради което съдът е обективно възпрепятстван да прецени обосноваността и законосъобразността на този извод на административния орган, и изобщо – наличието му.

В обобщение на изложеното съдът намира, че в случая административният орган не е посочил конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства, обосноваващи възприетите като налични от него основания по чл.60 ал.1 от АПК за постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт. Непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на предварителното изпълнение, по същество представлява от една страна липса на мотиви, което непосредствено засяга правото на защита на адресата на акта, а и препятства проверката относно наличието на задължителните предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК от страна на съда, а от друга следва да бъде квалифицирано като липса на материалноправни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна на разпореждането в хипотезата на чл.146 ал.3 от АПК. В този смисъл искането за отмяна на оспореното разпореждане се явява основателно и следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждането за предварително изпълнение на Заповед №288-ФК/12.08.2019г на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за прилагане на принудителна административна мярка – запечатване на стопанисваната от „Костов 61“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, баничарница, находяща се в гр.Варна, ул.„Васил Петлешков“ №51А, и забрана на достъпа до нея за срок от 14 (четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

Преписи да се връчат на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: