Решение по КНАХД №1373/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от М. Н. Я., със съдебен адрес в [населено място], [улица], етаж 2, чрез адвокат Н. С., АК - Бургас, против решение № 509/25.05.2023 година по н.а.х.д. № 460/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 665211 - [рег. номер]/17.11.2022 година на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас към дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Национална агенция по приходите (НАП).

С НП, на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС и за нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министерство на финансите (МФ) във връзка с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Касаторът претендира, че в хода на производството по установяване на нарушението и налагане на санкцията са били допуснати множество съществени процесуални нарушения, които незаконосъобразно не са били отчетени от РС. Твърди, че АУАН не е връчен на легитимен представител на дружеството. Заявява, че преди съставяне на АУАН, актосъставителят не е отправил покана до дружеството за явяване, съгласно изискването на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Поддържа, че при издаване на АУАН и НП са нарушени разпоредбите на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 т. 5 от ЗАНН. Сочи, че неправилно е била ангажирана отговорността на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД за търговска дейност на друго дружество. Счита, че за във вида, в който е описано, деянието не съставлява нарушение.

Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Ответникът оспорва касационната жалба в писмено становище. Претендира разноски.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното НП, „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД е санкционирано, за това, че на 04.08.2022 година в 15:15 часа, при извършена проверка на сезонен обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – бар и ресторант „Сахара“ в [населено място], къмпинг „Каваци“, стопанисван от дружеството, е установено, че във фискалните касови бонове, издавани от монтираното фискално устройство, е посочен адрес на търговския обект в [населено място], а не в [населено място], където реално се намира ресторанта и самото устройство, т.е. не е изпълнено изискването на чл. 26 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съблюдаване на приложимото материално право.

От ответника е представена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0056161/12.08.2022 година на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бар и ресторант „Сахара“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 буква „а“ от ЗДДС и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС във връзка с установено неиздаване на фискални касови бонове при търговски продажби, заплатени през ПОС - терминали. Със същата е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ, като е посочено запечатването да се извърши на 22.08.2022 година в 9:45 часа.

ПАМ е изпълнена и обектът е запечатан за срока, определен в заповедта.

С определение № 2972/21.11.2023 година по КАНД № 1245/2023 година по описа на Административен съд – Бургас е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), като въпросите, поставени с определението, разглеждат случай, идентичен на настоящия. По направеното преюдициално запитване е образувано дело № С-733/23 на СЕС.

На 03 юли 2025 година е постановено решение по дело № С-733/23 на СЕС, съгласно което член 325 от ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект“, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана за достъп до него.

При така установените факти, от правна страна касационният състав приема следното.

Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение и на НП, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Възражението на касатора, че РС не е отчел съществено процесуално нарушение – че АУАН не е връчен на легитимен представител на дружеството, не може да бъде споделено. Това възражение е обсъдено от състава на РС, който напълно основателно е констатирал, че, към датата на връчване на АУАН, А. Г. (получателят на акта) е бил надлежно упълномощен от управителя на дружеството да получава всякакви документи, адресирани до „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД.

Не е налице съществено процесуално нарушение по твърдението, че преди съставяне на АУАН, актосъставителят не е отправил покана до дружеството за явяване, съгласно изискването на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Процесуалното нарушение би било съществено, ако с него е засегнато правото на защита на нарушителя. В случая такова засягане няма. АУАН е надлежно съставен, връчен е на упълномощено лице и на дружеството е била осигурена процесуална възможност да подаде възражение срещу акта, видно от датите на връчване на АУАН и на издаване на НП.

Неоснователно е и заявлението на касатора, че РС не е отчел нарушенията на разпоредбите на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 т. 5 от ЗАНН в АУАН и в НП, предвид неправилното ангажиране на отговорността на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД за търговска дейност на друго дружество. Напротив. РС е изложил последователни и логически много добре издържани мотиви защо приема, че именно санкционираното лице следва да бъде адресат на НП. Тези мотиви се споделят изцяло от настоящия състав. След като плащанията от клиентите на ресторанта са извършени през ПОС – терминали, за които касаторът е имал съответен договор с банка, обоснован е изводът на РС, че преведените средства са постъпвали в неговия патримониум, а за извършените продажби е следвало да бъдат издавани фискални бонове, така както изискват закона и наредбата.

Постановеното решение е обосновано. В него е отговорено задълбочено на всички възражения на жалбоподателя. Направен е обстоен анализ на фактите, издирено е приложимото право и е съпоставено с фактическата обстановка.

В случая, от дружеството неправомерно е въведен адрес на търговския обект, който не отговаря на действителността – „[населено място], къмпинг Каваци“, предвид обстоятелството, че обектът е в друго населено място – в [населено място]. Нормата на чл. 26 ал. 1 т. 2 от цитираната наредба е изрична в изискването си за посочване на наименованието и адреса на търговския обект, за да е налице проследимост и надлежен контрол върху дейността по документиране на продажбите. Нарушението е доказано от органа, а РС обосновано и законосъобразно е потвърдил НП.

Тълкуването на правото на ЕС и националното законодателство, направено с преюдициалното решение на СЕС, е неотносимо към настоящия правен спор.

Съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В случая, на 12.08.2022 година по отношение на касатора е била наложена ПАМ - запечатване на търговския обект, в който са били извършени нарушения, свързани с неиздаване на фискални касови бележки за извършени продажби, и е бил забранен достъпът до обекта. Тези нарушения, обаче, не са свързани с формалните изисквания (за реквизити) към документите, с които се обективират продажбите, и по тази причина неблагоприятно въздействие на наложената ПАМ не следва да се сумира с размера на наложената имуществена санкция по конкретното нарушение, засягащо друго правоотношение, т.е. други обществени блага. Затова за началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ не е съществувала юридическа пречка да наложи имуществена санкция на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД – за конкретното нарушение – въпреки ПАМ, тъй като не е налице непропорционалност на санкцията спрямо нарушението, т.е. несъответствие на националната правна уредба с правото на ЕС, имащо приоритет.

С оглед на изложеното, касационният състав приема, че РС – Бургас е постановил правилен съдебен акт. Решението следва да се остави в сила.

Разноски в производството се дължат.

Съгласно чл. 63д ал. 1 – 2 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Според чл. 63д ал. 3 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, който своевременно е поискал присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Касаторът следва да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 509/25.05.2023 година по н.а.х.д. № 460/2023 година на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА на „Бийч енд бар мениджмънт“ ООД да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 200 (двеста) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.