Определение по дело №1294/2020 на Окръжен съд - Бургас

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

   

№1876                                       02.07.2020 год.                                   гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд                               трети въззивен граждански състав

на втори юли                                                     две хиляди и двадесета година,

в закрито заседание в следния състав:

                  

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                                ЙОРДАНКА МАЙСКА

 

като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска

в.гр.дело № 1294 по описа за 2020 година ,

за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл.258 и сл. от ГПК  и  е образувано по въззивна жалба Н.Г.Ц. и С.Ц.Ц., заявена чрез пълномощника адв.Ст.А. с посочен съдебен адрес: ***.Стамболийски № 69, ет.1, ап.2 против Решение № 751/26.02.2020г. по гр.д. № 2102/2019г. по описа на РС-Бургас. 

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от въззивниците иск по чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника  Община-Бургас, че ищците са собственици по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 39/14.11.2007г. на нотариус Виктория Дралчева, с рег. № 491, с район на действие- БРС на недвижим имот, представляващ  ПИ  с идентификатор 07079.705.2155, с площ от 617 кв.м., находящ се в гр. Бургас, в.з. „Боровете“, кв. Банево, ул. „6-та“ №12, при граници: ПИ №№ 07079.705.2156, 07079.705.2117, 07079.705.2118, 07079.705.2118, 07079.705.2119, 07079.705.2154 и 07079.705.3086, както и при условията на евентуалност, че са придобили правото на собственост върху същият имот чрез давностно владение.

Решението е постановено при участието на привлечени от ищците трети лица помагачи-прехвърлители по продажбата С.М.Д. и Р.И.Д..

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, в противоречие с материалния закон и с твърдение, че крайните изводи на съда са необосновани. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че процесният имот е собственост на Държавата, съответно на Общината, позовавайки се на нормата на чл.6 от ЗС/отм./ която не е част от действащото право и без да е установен по делото конкретен придобивен способ за това. Твърди се, че след като наследниците на Женов са заявили за възстановяване на 04.12.1991г. по реда на ЗСПЗЗ, на  процесната земя, попадаща под действието на пар.4 т ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са заплатили на ползвателя законно изградената в имота сграда, нито ползвателят им е заплатил земята, то земята и сградата, съгласно пар.4к е следвало да бъдат изнесени на публична продан  по реда на ГПК, по искане на правоимащите лица, което не е сторено. На следващо место се сочи, че съдът неправилно е приел, че липсва осъществявано от въззивниците добросъвестно давностно владение, позовавайки се на чл.86 ЗС и действащия мораториум за придобиване право на собственост върху имоти частна общинска и държавна собственост. Твърди се, че по силата на пар.4 от ПЗР към ЗСПЗЗ е преустановено правото на земеделско ползване, като е предвиден ред за придобиване правото на собственост от ползвателите върху предоставената им за ползване земя, като се твърди, че именно от този момент ползвателите, осъществяващи фактическата власт върху съответния предоставен му за ползване имот може да се позове на нов юридически факт-давностно владение. В този смисъл се счита, че изводите на съда в тази насока са в противоречие с разпоредбите на чл.79 и сл. от ЗС. Твърди се, че Кольо Недев И. в качеството на ползвател по пар.4 от ПЗР към ЗСПЗЗ макар да не е заплатил земята е продилжил да я ползва необезпокоявано след 1992г., като макар имотът да е бил заявен за реституция, такава не е проведена, защото не му е заплатена изградената от него в имота сграда, така че той е облагородявал имота, заплащал е данъци за него и нито бившия собственик, нито общината са се противопоставяли свои права на ползвателя. Това владение е било наследено от неговия син. Така при изминаването на повече от 10години е издаден констативен нотариален акт за собственост. Цитира съдебна практика в посочената насока. Твърди се че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната взаимна връзка, включително и по възраженията на ищците-въззивници и третите лица помагачи на ищците относно неверното съдържание на актовете за държавна и общинска собственост и частичното оспорване на приетата по делото експертиза, досежно посочването на вещото лице, че „процесното право на ползване е било учредено върху държавна земя“.

Моли, първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново такова по същество, с което предявената от въззивника-ищец искова претенция бъде уважена, като претендират и сторените разноски в двете съдебни инстанции. Не са сторени доказателствени искания. Не се сочат доказателства за събиране. Претендират се разноски за двете инстанции.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от третите лица помагачи на въззивниците Сметлана М.Д. и Р.И.Д., заявен чрез адв.Т.И., с който подадената въззивна жалба се счита за основателна и се заявява че третите лица изцяло се  присъединяват към изложените в нея мотиви и основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Също се моли жалбата да бъде уважена, като първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново такова по същество, с което предявената от въззивника-ищец искова претенция бъде уважена, като претендират и сторените разноски в двете съдебни инстанции. Не са сторени доказателствени искания. Не се сочат доказателства за събиране. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемата Община Бургас, заявен чрез упълномощения процесуален представител юк.И.Алексиев, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Изложени са подробни съображения съпроводени с преглед и анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства в подкрепа на изводите на съда по същество на спора, че  не са налице предпоставките за уважаване на претенцията.

Моли се за  потвърждаване на обжалваното решение като правилно, като  и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от името на легитимирано лице – страна по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е допустима.

С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Предвид горното и на осн. чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд,

                                              

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДОКЛАДВА  въззивна жалба Н.Г.Ц. и С.Ц.Ц., заявена чрез пълномощника адв.Ст.А. с посочен съдебен адрес: ***.Стамболийски № 69, ет.1, ап.2 против Решение № 751/26.02.2020г. по гр.д. № 2102/2019г. по описа на РС-Бургас, съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :