Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 22.04.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
м.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 16647 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.09.2018 г. по гр.д. № 43430/17г.,
СРС, ІІІ ГО, 138 с-в е признал за
установено, че „Г.К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, офис 2 дължи на
„ 8.С. ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, адв.Д.Х., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 7296 лв., представляваща
незаплатена цена за доставени стоки по фактура № **********/15.08.2016 г.,
ведно със законната лихва за периода от 06.02.2017 г. до изплащане на
вземането, и лихва за забава плащането на главницата в размер на 354,70 лв. за
периода от 15.08.2016г. до 05.02.2017 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение от 07.04.2017 г. по ч.гр.д. № 7330/2017 г. на СРС, 138 състав,
като е отхвърлил иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
лихва за забава върху главницата за разликата над сумата от 354,70 лв. до
пълния предявен размер от 357,41 лв., както и исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установени следните вземания на ищеца: за сумата от 315 лв., представляваща
незаплатена цена за доставени стоки по фактура № **********/04.10.2016 г.,
ведно със законната лихва за периода от 06.02.2017 г. до изплащане на
вземането, и лихва за забава плащането на главницата в размер на 11.05 лв. за
периода от 04.10.2016 г. до 05.02.2017г. Осъдил е Г.К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 2 да заплати на „8.С.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, адвокат
Д.Х., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 728,28 лв.,, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7330/2017 г. на СРС, 138 състав и сумата от 462.56
лв., разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
исковото производство. Осъдил
е „8.С.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** да заплати на „Г.К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
офис 2, на основание чл.78, ал.З ГПК сумата от 62,54 лв. - разноски
по делото за адвокатско възнаграждение и депозит за преводач.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Г.К.Б.“
ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 2, представлявано от
Изпълнителните директори А.М.Б.и Е.Х., чрез пълномощника по делото адвокат Б.В.
от САК, със съдебен адрес:*** по съображения, изложени в жалбата.
Твърди се, че неправилно съдът е приел, че фактура № **********/15.08.2016 г.
съдържа необходимите реквизити, за да обективира договор за покупко-продажба на стоките, чиято
цена е предмет на исковата претенция. Във фактурата не са описани стоките, за
които се твърди, че са предмет на доставката, като в графа наименование на
стоките или услугите само е посочено „Плащане по приложение“, каквото
приложение не е представено. Представената от ищеца оферта не съдържа
означение, че е приложение към конкретната фактура. Съвпадението между общата
стойност на стоките съгласно офертата и дължимата сума съгласно фактурата не е
достатъчно, за да се обоснове връзката между двата документа. Не са събрани
доказателства фактурата да е осчетоводена от ответника и да е включена в
дневниците му за покупки и справките-декларации по ЗДД за съответния период,
както и за същата да е упражнено правото за приспадане на данъчен кредит. Предвид
липсата на индивидуализация на предмета на доставката по тази фактура не може
да бъде установена и каквато и да било идентичност между този предмет и
стоките, описани в представения приемо-предавателен
протокол от 17.08.2016 г. В противоречие със събрания доказателствен
материал съдът е приел, че фактурата и приемо-предавателният
протокол са подписани от името на двете страни. Ответникът се представлява от
двама от Изпълнителните директори, от един Изпълнителен директор и един
Прокурист или от двама Прокуристи, но по делото не е
установено някой от тях да е положил подпис върху приемо-предавателния
протокол от 17.08.2016 г. По делото не са събрани доказателства лицата,
положили подписи върху протоколите, включително свидетелят К., да разполагат с
надлежна представителна власт за целта, поради което не може да се приеме, че
последиците от действията им са настъпили в правната сфера на ответника.
Свидетелят К. заявява, че не е виждал стоките, посочени в процесните
писмени доказателства, тъй като
трудовите му задължения включвали договарянето на доставките, но не и
физическия преглед на стоките. Свидетелят А., заемал длъжността мениджър при
ответника установява, че нито свидетелят К., нито лицата Г.Б., Н.Н., съответно „Фонеком“ ЕООД/ относно
тях ищецът е релевирал твърдения за получаване на
стоките от името на ответника/ са били
упълномощавани от законните представители на ответника да приемат стоки от
негово име. Неправилно съдът е приел, че е налице връзка между твърдяната
доставка по фактура № **********/15.08.2016 г. и сключения между страните
договор от 01.06.2016 г. с предмет изграждане на система за видеонаблюдение
и контрол за достъпа в обект на ответника. В сведенията, дадени от свидетеля Е.липсва
конкретика относно характеристиките на стоките,
предмет на твърдяната доставка. От тях не може да се направи извод, че твърдените
„магнитни карти“ и „машини“ са били предназначени именно за функционирането на
изградената от ищеца система, а не за други цели. Дори и да е налице връзка
между процесната доставка и Договора от 01.06.2016
г., същата е неотносима към предмета на спора,
съответно към предмета на доказване. В случай, че съдът приеме, че е налице
доставка по процесната фактура, от която да произтича
вземане за ищеца за стойността й, съответно акцесорно
вземане за законна лихва върху тази сума от датата на доставката до 05.08.2016
г. то размерът на последното следва да бъде изчислен от 17.08.2016 г., датата
на приемо-предавателния протокол във връзка с
твърдяната доставка, а не от датата приета от съда, а именно датата на издаване
на фактурата-15.08.2016 г. Съдът и приел, че ответникът дължи обезщетение за
забавено плащане, считано от датата на която е получил стоките съгласно чл.327,
ал.1 ТЗ, но е изчислил размера от датата на издаване на фактурата- 15.08.2016
г. По този начин съдът неправилно е присъдил на ищеца обезщетение за законна
лихва за забава за периода 15.08.2016 г.-05.02.2017 г. в размер на 354,70 лв.,
вместо за периода 17.08.2016г.-05.02.2017 г. в размер на 351,31 лв., изчислен с
лихвен калкулатор- Ето защо моли въззивния съд да
отмени процесното решение в частта му относно сумата
от 3,39 лв., съответно искът да бъде отхвърлен в тази му част. Цялостното
искане е съдът да отмени процесното решение в
обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени
исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането в размер на 7 296 лв.,
както и акцесорните вземания за законна лихва за
забава за периода от 06.02.2017 г. до изплащане на вземането и законна лихва за
забава в размер на 354,70 лв. за периода от 15.08.2016 г. до 05.02.2017 г. В
случай, че решението бъде потвърдено относно иска за главницата, то моли същото
да бъде отменено относно иска за законна лихва от датата на доставката до
05.02.2017 г. за сумата от 3,39 лв. и да бъде отхвърлен иска в тази му част. Претендира
присъждане на разноски за първата и настоящата инстанции.
Въззиваемият „8.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощника по делото адвокат Д.Х. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично
основателна, поради следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.318 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установени вземанията на ищеца за сумата от 7296 лв., представляваща незаплатена
цена за доставени стоки по фактура № **********/15.08.2016 г., ведно със законната
лихва за периода от 06.02.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава
плащането на главницата в размер на 357,41 лв. за периода от 15.08.2016 г. до
05.02.2017 г., за сумата от 315 лв., представляваща незаплатена цена за
доставени стоки по фактура № **********/04.10.2016 г., ведно със законната
лихва за периода от 06.02.2017 г. до изплащане на вземането, и лихва за забава
плащането на главницата в размер на 11,05 лв. за периода от 04.10.2016 г. до
05.02.2017г.
Ищецът „8.С.“ ЕООД твърди, че между страните са налице търговски отношения, по силата на които
е престирал, като е доставил на ответника стоките,
предмет на продажба - оборудване, съгласно описаните в исковата молба фактури.
Претендира дължимата цена за доставените стоки, ведно с лихва за забава.
Ответникът „Г.К.Б.“ ЕАД е оспорил изцяло предявените искове.
По делото са били представени фактура №
**********/15.08.2016г. за сумата от 7296 лв., издадена от ищеца, с получател
ответното дружество/процесната/, приемо-предавателен
протокол от 17.08.2016 г., подписан между страните по делото/ процесния/, фактура № **********/04.10.2016 г. за сумата от
315 лв., издадена от ищеца с получател „ Гаранти - Коза България“ ЕАД, с ЕИК
*********, приемо-предавателен протокол от 04.10.2016
г. и два броя оферти на ищцовото дружество, договор
от 01.06.2016 г. с предмет изграждане на система за видеонаблюдение
и контрол на достъп, както и са били събрани гласни доказателства чрез разпит
на трима свидетели.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните доводи.
По предявените
по реда на
чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 пр.І ЗЗД и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, настоящата инстанция приема следното:
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ е консенсуален
и неформален, поради което сключването му предполага постигане
на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата-стока и цена, без да
е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Както бе посочено
по-горе, в конкретния казус, по делото са били приложени като доказателства
фактура № **********/15.08.2016г. за сумата от 7296 лв.,
издадена от ищеца, с получател ответното дружество, приемо-предавателен
протокол от 17.08.2016 г., подписан между страните по делото, два броя оферти
на ищцовото дружество, договор от 01.06.2016г. с
предмет изграждане на система за видеонаблюдение и
контрол на достъп, били са разпитани трима души свидетели. При съвкупна
преценка на гореизброените доказателства, настоящата инстанция също приема, че между
страните се установява наличие на договор
за търговска продажба на движими
вещи по смисъла
на чл. 318
ТЗ, касаещ
доставка на стоки, за които е била съставена фактура № **********/15.08.2016 г.
на обща стойност от 7 296 лв. Фактурата, включително и процесната може да се приеме като
доказателство, установяващо
договор за продажба, тъй като
законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба
на движими вещи за каквито се касае
в случая, но фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв
- вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили
подписа си като получател и предавател, съответното време и място. Процесната фактура е издадена от ищцовото дружество,
с посочени в нея необходими реквизити, като получател на стоките е указан
ответникът. Настоящата инстанция приема, че фактурата, както и съставеният
между страните приемо-предавателен протокол от 17.08.2016
г., са подписани от името и на двете страни, предвид нормата на чл.301 ТЗ. Фактурата
съдържа ясно обозначение на страните - продавач и купувач, достатъчна
индивидуализация на стоките - обект на продажбата, за които е съставен приемо-предавателният протокол, както и размер на цената за
доставката им, съвпадащ по размер с посочения в офертата на ищеца, т.е. тя съдържа
всички елементи и следва да се приеме, че тази фактура е документ по смисъла на
чл. 321 ТЗ и установяват наличие
на договор за търговска продажба
на движими вещи по смисъла
на чл. 318 ТЗ. Изводът за постигната между страните договореност за доставка на
процесиите стоки по цитираната фактура се подкрепя и от установените от
свидетелските показания факти. Освен това, свидетелите и на двете страни дават
сведения за наличието на предходни договорни отношения между двете дружества по
договор за изграждане на система за видеонаблюдение и
контрол на достъпа в обект на ответното дружество, а свидетелят Илкер Е.установява,
стоките, предмет на твърдяните доставки, са
били свързани с функционирането на изградената система за видеонаблюдение
и контрол на достъп, като свидетелят заявява, че инсталираните системи работят
с магнитни карти, съответно установява необходимостта от принтер и консумативи
за магнитните карти, посочени във фактурата и приемо-предавателния
протокол. Изводът е, че по делото се установява договорната връзка между
страните, изправността на продавача по договора и съответно се възникването на
насрещното задължение на купувача да заплати договорената и обективирана
във фактурата цена.
На основание чл.327, ал.1 ТЗ въззивникът
дължи заплащане на обезщетение за забавено изпълнение при предаване
на стоката или на документите,
които му дават право да
я получи, освен ако е уговорено друго. В случая не е уговорена друго. Обезщетението е дължимо от датата на
предаване на стоката, което в случая е след издаване на фактурата/обикновено е
обратното/, а именно от 17.08.2016 г. до 05.02.2017 г. и е в размер на 351,31
лв. Само в тази част жалбата се явява основателна. Решението следва да бъде
отменено в частта, в която е прието за установено, че ответникът дължи лихва за
забава плащането на главницата за сумата над 351, 31 лв. и за периода от 15.08.2016
г./ вместо 17.08.2016 г./ до 05.02.2017
г. и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска за
сумата от 3, 39 лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата,
считано от 15.08.2016 г., вместо от 17.08.2016 г.
Относно разноските.
Ищецът е направил
разноски в общ размер за исковото и заповедното производство от 1241,84 лв., които и съобразно уважената част
от исковете възлиза общо на 1189,68 лв. Съдът е определил сума в общ размер от 1190,84, поради което
решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски за сумата
общо над 1189,68 лв. до присъдените 1190,84 лв. в полза на ищеца.
Ответникът е направил
разноски от общо 1518 лв., които и съобразно отхвърлената част от исковете възлиза на 63,75 лв. Ищецът следва да бъде
осъден да доплати на ответника разноски в размер още на 1,21 лв.
В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски
в настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение от 300 лв.,
което и съобразно уважената част от иска възлиза на 287,40 лв.
Въззиваемият следва да заплати на въззивника
разноски съобразно отхвърлената част от
иска, които възлизат на 6, 42 лв. за
платената от въззивника държавна такса от 153 лв.
Няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 14.09.2018 г. по гр.д. № 43430/17г. на
СРС, ІІІ ГО, 138 състав, в частта, в която съдът е признал за установено, че „Г.К.Б.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 2 дължи на „ 8.С.
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, със съдебен адрес:***, адвокат Д.Х., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД лихва за забава плащането на
главницата в размер над 351, 31 лв. и за периода от 15.08.2016 г./ вместо
17.08.2016 г./ до 05.02.2017 г., в
частта на присъдените разноски в полза на ищеца за сумата общо над 1189,68 лв. до присъдените 1190,84
лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава плащането на
главницата в размер на 3, 39 лв., считано от 15.08.2016 г., вместо от 17.08.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „8.С.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по
делото адвокат Д.Х. от САК, със съдебен адрес: ***
да доплати на „Г.К.Б.“
ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 2, представлявано от Изпълнителните
директори А.М.Б.и Е.Х., чрез пълномощника по делото адвокат Б.В. от САК, със
съдебен адрес:*** направените от него разноски за първата инстанция в размер на
още 1, 21 лв.
ОСЪЖДА „Г.К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
офис 2, представлявано от Изпълнителните директори А.М.Б.и Е.Х., чрез
пълномощника по делото адвокат Б.В. от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на
„8.С.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото
адвокат Д.Х. от САК, със съдебен адрес: *** направените разноски за настоящата
инстанция в размер от 287,40 лв.
ОСЪЖДА „8.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощника по делото адвокат Д.Х. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати
на „Г.К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
офис 2, представлявано от Изпълнителните директори А.М.Б.и Е.Х., чрез
пълномощника по делото адвокат Б.В. от САК, със съдебен адрес:*** направените
разноски за настоящата инстанция в общ размер на 6, 42 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.