РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Карлаво, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Йоана М. Апостолова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320101445 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 69 от
ЗН във втората фаза – по извършване на делбата.
С решение № ********г., влязло в законна сила на ********г. е
допусната съдебна делба между И. Л. П. с ЕГН ********** от село В., община
К., област П., ул. ******* ****** от една страна и Т. И. П. с ЕГН **********
от град К., община К., област П., кв. С., ул. ******** и Ц. И. П. с ЕГН
********** от град К., община К., област П., ул. „Т.А.П.“ ********* – от
друга страна на техния съсобствен, наследствен недвижим имот, а именно:
ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено от 1060 (хиляда и
шестдесет) квадратни метра, находящо се в село В., община К., област П.,
съставляващо ************ (петнадесет римско, сто деветдесет и три
арабско) в кв. 30 (тридесети) по плана на селото, ВЕДНО с построените в него
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и тавански помещения,
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и ВЕДНО с всички подобрения и
трайни насаждения в имота, при граници на имота: ************* и от двете
страни - улица, при квоти: за И. Л. П. - 4/6 ид.ч. от имота; за Т. И. П. - 1/6 ид.ч
от имота и за Ц. И. П. - 1/6 ид.ч. от имота.
І. ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:
В първото заседание след допускане на делбата, ищецът И. Л. П. е
направил и е приета претенцията му за възлагане на допуснатия до делба имот
по реда на чл. 349, ал.1 от ГПК. Ищецът твърди, че делбеният имот е
неподеляемо жилище, бивша съпружеска общност, прекратена със смъртта на
наследодателката, чийто съпруг ищецът е бил приживе и че не притежава
друго жилище, отделно заявява, че е живял в процесното при открИ.е на
1
наследството.
Възлагателната претенция е направена в преклузивния срок по чл.
344, ал. 4 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Ответницата Т. И. П. не взема становище по направената претенция.
Ответницата Ц. И. П. в ход по същество заявява, че претенцията е
основателна и следва да се уважи.
ОТНОСНО способа за извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез
възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по
чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или
чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на
способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от
съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при
неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на
публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела
си от продажната цена. При направена възлагателна претенция по реда на чл.
349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато до съдебна делба е допуснат жилищен имот,
съдът следва първо да разгледа основателността на претенцията, и след това
да избере способа, по който да извърши делбата.
ОТНОСНО претенцията за възлагане на имота:
В настоящия случай делбеният имот представлява жилище. В
първата фаза на делбеното производство е установено, че жилището е
придобито от ищеца И. Л. П. и общия наследодател на страните В.П.П. в
режим на имуществена общност – по възмезден начин, по време на брака им,
т.е. съсобствеността между страните не е възкликнала само от наследяване, но
е и резултат от прекратена със смъртта на наследодателя СИО. Съгласно чл.
349, ал. 1 ГПК, ако неподелаемият имот е жилище, което е било съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и
преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да
го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други
имоти или с пари. Според, ал. 2 на чл. 349 ГПК, ако неподелаемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в
него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
негов дял, като дяловете на съделителите се уравняват с друг имот или с пари.
Съгласно разясненията, дадени в т.7 на Тълкувателно решение
************************ г. на ОСГК на ВКС, ако един от съделителите има
едновременно качеството на преживял съпруг и на наследник по закон, и
правото на собственост върху делбения имот е придобито от него и от
наследодателя в режим на СИО по време на брака им, преживелият съпруг
може да предяви претенция за възлагане по чл. 288, ал.2 от ГПК (отм.),
съответстваща на сега действащата разпоредба на чл. 349, ал.1 от ГПК.
Привилегията, съдържаща се в нормата на чл. 349, ал.1 от ГПК, която е в
защита на ненавършилите пълнолетие деца, касае само случаите на делба на
имущество, при което съсобствеността е възникнала в резултат на прекратена
с развод СИО, т.е. изискването за възлагане на родителски права не се отнася
2
към хипотезата, когато претенцията е предявена от преживял съпруг, какъвто
е настоящият случай. При възлагателна претенция, касаеща имот, чиято
съпружеска имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга,
ирелевантно е наличието на непълнолетни деца, родени от брака (в този
смисъл решение ******************* г. на ВКС по гр. д. № 6017/2014 г., I г.
о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
При това положение, съдът намира, че е надлежно сезиран с
възлагателна претенция по чл. 349, ал.1 от ГПК и следва да се произнесе по
основателността й.
Безспорно е установено, че допуснатият до делба имот представлява
жилище по смисъла на §5 т.30 от ДР на ЗУТ и чл. 40 от ЗУТ и този факт се
установява и от неоспорената съдебно-техническата експертиза, както и
фактът, че имотът е неподеляем. по отношение поделяемостта на дворното
място е изпратено и становище на от Община К.. Не се спори, и в първата фаза
на делбеното производство е установено по несъмнен начин, че съделителят с
възлагателна претенция – И. П. е преживял съпруга на общия на страните
наследодател, че съсобствеността върху този имот е възникнала в режим на
СИО, която е прекратена със смъртта на наследодателя, т.е. съделителят И. П.
отговаря на изискванията, посочени в чл. 349, ал.1 от ГПК. По отношение
наличието или липсата на друго жилище, фактът не е оспорен от съделитеката
Т. П., а съделителката Ц. П. признава основателността на претенцията в хода
на устните състезания. Законовото изискване за липса на самостоятелно
жилище при направена възлагателна претенция не може да бъде тълкувано
стеснително. За да е неоснователна претенцията е необходимо съделителят,
който я отправя, да не е пълноправен (единствен) собственик на жилищен
имот. Няма пречка обаче да е съсобственик на такъв имот. Целта на
възлагането е да се осигури жилище на съделителя, който не притежава
такова, а притежанието на идеална част от жилищен имот не може да бъде
приравнено на притежаването на пълното право на собственост върху такъв
имот (в този смисъл решение *********************** г. на ВКС, І г.о.). Без
правно значение е факта дали ищцата И. П. е живяла в имота при открИ.е на
наследството, доколкото специалната разпоредба на чл. 349, ал.1 от ГПК не
поставя такова изискване.
При това положение, всички изискуеми условия за възлагане на
процесния имот – дворно място с къща по реда на чл. 349, ал.1 от ГПК са
изпълнени и съдът следва да уважи претенцията на ищцата И.а Велева като
основателна и доказана, като уравни дяловете на останалите съделители в
пари.
Пазарната стойност на този имот съгласно неоспореното
допълнително заключение на вещото лице възлиза на 96 890 лева.
С оглед на изложеното ищецът, в чийто дял се поставя имота, следва
да бъде осъден да заплати на ответниците уравнение на дяловете в пари,
съответно на правата им в съсобствеността по приетата пазарна стойност на
имота или по 16 148 лева, ведно със законната лихва в 6-месечен срок от
влизане в сила на решението за възлагане.
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355, изр. І-во от ГПК:
Следва всеки от съделителите да бъде осъден на основание чл. 355 от
3
ГПК и чл.8, изр.І-во от ТДТССГПК да заплати по сметка на КрлРС държавна
такса върху стойността на дела си съобразно приетите в първата фаза квоти,
както следва: И. П. следва да заплати държавна такса в размер на 2583.76 лева,
а Т. П. и Ц. П. – по 645.92 лева.
ОТНОСНО разноските:
Разноски във втората фаза на делбата не са претендирани и не се
присъждат такива.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ, на основание член 349 ал.1 ГПК, В ДЯЛ на И. Л. П. с
ЕГН ********** от село В., община К., област П., ул. ******* ****** следния
наследствен недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и
незастроено от 1060 (хиляда и шестдесет) квадратни метра, находящо се в
село В., община К., област П., съставляващо ************ (петнадесет
римско, сто деветдесет и три арабско) в кв. 30 (тридесети) по плана на селото,
ВЕДНО с построените в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА и тавански помещения, ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и
ВЕДНО с всички подобрения и трайни насаждения в имота, при граници на
имота: ************* и от двете страни – улица.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ:
ОСЪЖДА, на основание член 349 ал.5 ГПК, И. Л. П. с ЕГН
********** от село В., община К., област П., ул. ******* ****** да заплати Т.
И. П. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., кв. С., ул. ********
сумата от 16 148 (шестнадесет хиляди сто четиридесет и осем) лева, ведно със
законната лихва, платими в шестмесечен срок, считано от влизане на
решението в законна сила.
ОСЪЖДА, на основание член 349 ал.5 ГПК, И. Л. П. с ЕГН
********** от село В., община К., област П., ул. ******* ****** да заплати Ц.
И. П. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „Т.А.П.“
********* сумата от 16 148 (шестнадесет хиляди сто четиридесет и осем)
лева, ведно със законната лихва, платими в шестмесечен срок, считано от
влизане на решението в законна сила.
УВЕДОМЯВА страните, че И. Л. П. с ЕГН ********** от село В.,
община К., област П., ул. ******* ****** ще стане собственик на имота,
получен чрез възлагане по чл.349 ал.1 ГПК, след като изплати в посочения по-
горе срок (шест месеца) определеното парично уравнение заедно със
законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението
за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан на
основание чл.349 ал.6 ГПК.
ЗА ВЗЕМАНЕТО СИ за уравнение на дяловете, Т. И. П. с ЕГН
********** от град К., община К., област П., кв. С., ул. ******** и Ц. И. П. с
ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „Т.А.П.“ *********
могат да впишат законна ипотека върху имота на основание чл. 349, ал.3 от
ГПК.
4
ОСЪЖДА И. Л. П. с ЕГН ********** от село В., община К., област
П., ул. ******* ****** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КрлРС държавна такса в размер на 2583.76 лева (две хиляди
петстотин осемдесет и три лева, седемдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Т. И. П. с ЕГН ********** от град К., община К., област
П., кв. С., ул. ******** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КрлРС държавна такса в размер на 645.92 лева (шестстотин
четиридесет и пет лева, деветдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА Ц. И. П. с ЕГН ********** от град К., община К., област
П., ул. „Т.А.П.“ ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 645.92 лева (шестстотин
четиридесет и пет лева, деветдесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от съобщението.
Й.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5