РЕШЕНИЕ
№
153
гр. Враца, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 23.03.2022
г. /двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря Даниела Монова и с участието на прокурора Николай Лалов, като
разгледа докладваното от съдия Герасимова адм. дело № 536 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на С.Г.С. ***, против Заповед № 1108/26.07.2021 г., издадена от
Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж
“ГАРАЖ“, находящ се в УПИ І-55, кв. 27 по плана на гр. ***, ж.к. *** пред бл.
** .
В
жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
поради постановяването ѝ в несъответствие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че ответникът
неправилно е възприел процесния гараж
като строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като освен материалът,
с който изграден, не е изследвал характеристиките на обекта, не е описал начина
на свързване с терена, възможността да бъде преместван в пространството и
използван на друго място, със същото или подобно предназначение. Твърди се, че
гаражът носи всички белези на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР
на ЗУТ и допълнително се посочва Договор за разполагане на временен гараж и
покана за актуализация на размера на месечна наемна цена за ползваната площ за разполагане
на гараж. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
Претендира се присъждане на направените по производството разноски.
В
с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. От същия по делото е
депозирано писмено становище с искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие
и изложени съображения по съществото на спора.
Ответникът
по жалбата – Кмет на Община Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и
не ангажира становище по жалбата.
Прокурорът
от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на жалбата, а оспорения с нея административен
акт намира за законосъобразен, издаден от компетентен орган, в установената от
закона форма, при отсъствие на съществени процесуални нарушения, в съответствие
с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
По
делото са приобщени представените с жалбата и административната преписка
писмени доказателства.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Във
връзка с възложена от Окръжна прокуратура – Враца проверка за установяване на
паркирани МПС в зелени площи и законосъобразното поставяне на гаражни клетки,
на 07.05.2021 г. работна група от трима служители на ответника в състав:
Директор Дирекция „Строителство и инфраструктура“, главен специалист „Контрол
по строителството“ и старши експерт в Дирекция „Строителство и инфраструктура“
извършили проверка на строеж „Гараж“, намиращ се в гр. *** , административен
адрес: гр. *** , ж.к. *** , пред бл. ** , УПИ I-55,
кв. 27 по плана на гр.*** и идентификационен № 12259.1010.55 по кадастралната
карта на гр.***. Имотът е собственост на Община Враца, съгласно Акт № **** за
частна общинска собственост от 09.07.2008 г., вписан в Служба по вписванията
Акт № *, том **, рег. № ****, дело № 3706 от 13.08.20** г. В хода на проверката
е установено, че строежът е изпълнен от неизвестен извършител, с неизвестен
възложител и неизвестен строителен надзор, но по служебна информация от О.п.
„П. и г.“ ползвател на обекта е жалбоподателят С.Г.С.. Констатирано е, че
строежът е V категория и представлява гараж, изграден от метална
конструкция, с покрив и ограждащи стени от листова ламарина, разположен върху част от описания
по-горе урегулиран поземлен имот, отреден за ** в прилежащото предблоково
пространство пред бл.** в ж.к. *** , с обща площ от 11,70 кв. м, изпълнен и
завършен в периода 2012 г. – 2021 г. При проверката не са представени одобрен
проект, в това число съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с
контролните органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна
площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна
книга. Установено е, че строежът е извършен в чужд УПИ, без правно основание и
без да е разрешен по реда на ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148,
ал. 1 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. За
резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 13/07.05.2021 г.,
съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от 15.06.2021 г.,
залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в сградата на Община
Враца. В административната преписка е представен и Констативен протокол от
14.07.2021 г. /л. 37 от делото/, от който е видно, че след извършена справка в
деловодството на регистъра на входяща поща в Община Враца и документите по
административната преписка по съставения Констативен акт няма постъпили
възражения в законоустановения 7-дневен срок.
Приемайки
констатациите в представения по делото констативен акт, ответникът е издал оспорената заповед, с която е разпоредил
премахването на строежа като незаконен. В заповедта е посочено, че
подлежащият на премахване строеж
попада под правната квалификация
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,
от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акт, с
който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК, с оглед на което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно
ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Заповедта е
издадена от Кмета на Община Враца в съответствие с
предоставените му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с акта е
по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е
изискуемата се писмена форма, като преди издаването ѝ са извършени
действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е допуснато и
нарушение на процедурата за установяване на незаконно строителство, каквито
доводи са изложени в жалбата. При издаване на заповедта правилно е приложен и
материалният закон. На премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или
части от тях, като в §5 т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на
понятието „строеж“. Независимо, че в констативния акт не се установени
възложител, строител или строителен надзор, по делото няма спор относно
собствеността и ползването на гаража, поради което съдът приема тези
обстоятелства така, както са установени от ответника в оспорения акт. Допълнителен
аргумент за собствеността и ползването на гаража са представените от
жалбоподателя Допълнително споразумение от 05.03.2007 г. по Договор за наем,
със срок на действие до 31.12.2011 г., писмо от Община Враца с рег. № 9100-8791
от 03.04.**** г. относно актуализация размера на наема, както и писмо от О. п.
„П. и г.“, с което е уведомен, че е поставил преместваем обект – гаражна клетка
в междублоковото пространство, за което на основание чл. 59 от ЗЗД дължи на ОП
„П. и г.“ обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на общинската
земя за периода от 01.01.2012 г. до премахването или поставянето по предвидения
начин на гаражната клетка, в размер на месечна наемна цена от 16,20 лева,
изчислена съгласно утвърдена от ОбС – Враца тарифа.
Спорът
е относно въпроса дали се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ
или преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, каквито твърдения са изложени в
жалбата. Посочената разпоредба регламентира преместваемите обекти, които според
предназначението си са разделени на четири основни групи с изчерпателно
изброяване на вида им: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за
временно обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната - ДВ, бр. 16 от 2021 г. в сила от 23.02.2021
г., т.е. действаща към момента на издаване на оспорения акт. Анализът на
цитираната разпоредба показва, че начинът на свързване на обекта с терена е без
значение, но за да отговаря на законодателната идея за преместваем обект,
следва в условията на кумулативност да носи характеристиките по § 5, т. 80 от
ДР на ЗУТ, т.е. след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и предназначение и едновременно с това да обслужва обществени
потребности. Процесната гаражна клетка не е предназначена за увеселителни,
търговски, административни и други обслужващи дейности, свързани с
потребностите на обществото, липсват и доказателства, както и твърдения в тази
насока. Гаражите, както правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са
обекти на допълващо застрояване съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ,
като независимо от вида и материала, от който са изградени, в това число и
гаражните клетки, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и
задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства. В случая
не е налице втората кумулативна предпоставка, като не обслужва обществени, а
лични нужди на собственика. Поради това без значение дали съществува възможност
да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти по смисъла
на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, защото с тях трайно се
променя начина на ползване на
земята, което ги определя като „строежи“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Видно
от представения с административната преписка Констативен акт, който не е
оспорен, нито по време на проверката, нито след това от оспорващия са
представени строителни книжа - разрешение за строеж и съпътстващите го
документи, което определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 148, ал. 1
от ЗУТ.
Действително
налице е разминаване между установения с Констативния акт период на изграждане
/2012 г. – 2021 г./ и визирания от жалбоподателя, съгласно представените от
него писмо на Община Враца от 09.12.2004 г. /л. 15/ и Допълнително споразумение
от 05.03.2007 г. /л. 16/, но това обстоятелство само по себе си не води до незаконосъобразност
на оспорения акт. Дори да се приеме, че гаражът е изграден през 2004 г., отново
не са налице условията за търпимост по §16, нито на §127 от ПЗР на ЗУТ, а
обстоятелството, че е разположен в общински имот го прави и неузаконяем.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде
потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски се явява неоснователна. От страна на ответника не са
претендирани разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим
от горното и на основание чл. 172 ал. 2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.С. ***, против Заповед № 1108/26.07.2021 г. на Кмета на Община
Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в УПИ І-55, кв. 27 по плана на гр. *** ,
ж.к. *** пред бл. ** .
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, чрез Административен
съд – Враца, в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание
чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: