РЕШЕНИЕ
гр.София, 12.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Е.И.
Зл.Чолева
при секретаря Цв.Гулийкова и
в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдията-докладчик в.гр.дело N: 8 316 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 18 465 от 14.11.2016
г., постановено по гр.д.№ 79 677/2015 г. по опи-са на СРС, ІІ ГО, 78 състав „Б.п.”
ЕООД е осъдено да заплати на Д.М.М., ЕГН ********** на основание чл.200, ал.1 КТ
сумата 45 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
трудова злополука, настъпила на 29.09.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.09.2015 г. до окончателното й зап-лащане, като искът в останалата му част до пълния
предявен размер от 97 000,00 лева е отхвърлен като неоснователен. Със същия акт
„Б.п.” ЕООД е осъдено да заплати на Д.М.М. на основание чл.200, ал.1 КТ и сумата
1 134,00 лева – обезщетение за имуществени вреди /разноски за глезенна плака с
винтове/, причинени му от същата трудова злополука, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2015 г., до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.3 ГПК Д.М.М.
е осъден да заплати на „Б.п.” ЕООД с адрес: *** сумата 2 105,77 лева –
деловодни разноски по делото, а на основание чл.78, ал.6 ГПК „БДЖ-Товарни пре-вози”
ЕООД е осъден да заплати по сметката на СРС сумата 1 845,36 лева –
държавна такса и разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на
страната на ответника „Б.п.” ЕООД: Държавно предприятие
„Национална компания Железопътна инфраструктура“, „Д.з.“ АД и И.В.М..
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца Д.М. *** – в
частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск по чл.200, ал.1 КТ относно
обезщетението за неимуществени вреди до размера на сумата от 75 000,00
лева. Във въззивна жалба се поддържа, че решението в атакуваната от ищеца част е
неправилно, поради неговата незаконосъобразност: неправилно приложение на
материалния закон – на нормата на чл.52 ЗЗД във връзка с чл.212 КТ и т.11 от
ППВС № 4/23.12.1968 г., както и по-ради необоснованост. Поддържа се, че не са
отчетени всички обстоятелства, които обусла-вят размера на вредите –
констатации, експертни мнения и прогнози на трите вещи лица - медици, подробно
описани в жалбата, както и с трайния, невъзстановим травмитичен характер на
уврежданията. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде отме-нено в
обжалваната отхвърлителна част и да се постанови друго, с което да се уважи
предявеният иск по чл.200, ал.1 КТ относно обезщетението за неимуществените
вреди до размера на сумата от 75 000,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането. Претендира се присъждането на разноски по делото.
Ответникът по тази жалба – „Б.п.”
ЕООД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на същата, с който жалбата
е оспорена изцяло като неоснователна.
Релевирани са и доводи, че отговорност за причиняването на инцидента трябва да
се търси от „Национална компания Железопътна инфраструктура“, която отго-варя
за поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура и от
собственика на имота, които не е отстранил остатъка от оградата, а не от
ПТП-София. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и да се остави в сила първоинстанционното решение в тази обжалвана
част по съображенията, инвокирани в отговора. Претендира присъждането на
разноски по делото.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата и от третото лице-по-магач
на страната на ответника Държавно предприятие /ДП/ „Национална компания Железопътна
инфраструктура“, с който жалбата се оспорва изцяло, като неоснователна и се
заявява искане същата да бъде оставена без уважение.
Третите лица-помагачи на страната на ответника „Д.з.“ АД и И.В.М. не са
взели становище по жалбата.
Първоинстанционното
решение в частта, в която са уважени предявените искове по чл.200, ал.1 КТ е
обжалвано от посочения в исковата молба ответник „БДЖ-Товарни прево-зи” ЕООД,
гр.София. В депозираната от него въззивна жалба се поддържа, че решението е недопустимо,
тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник, за което в отговора на
исковата молба своевременно е наведено възражение, с оглед на което моли същото
следва да бъде обезсилено. При условията на евентуалност са релевирани доводи
за неправилност на решението в обжалваната от дружеството част, поради неговата
незаконосъобразност и необоснованост – постановяване в противоречие с
материалния закон и събраните по де-лото доказателства. Претендира се
първоинстанционното решение да бъде отменено в тази обжалвана част и да се
постанови друго, с което да се отхвърлят предявените срещу „Б.п.” ЕООД искове
за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законните последици.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил
отговор на тази въззивна жалба от нас-рещната страна по нея – ищецът в
първоинстанционното производство Д.М.М..
Третото лице-помагач на страната
на „Б.п.“ ЕООД – ДП „Нацио-нална компания Железопътна инфраструктура“, гр.София
е депозирало становище по тази жалба, наименовано „Отговор“, в който са наведени
възражения за неоснователност на инвокираните в нея твърдения, касаеща
наличието на отговорност на държавното предп-риятие за причиняване на
инцидента.
Третите лица-помагачи на страната на
„Б.п.“ ЕООД: „Д.з.“ АД и И.В.М. не са взели становище по жалбата.
Производството е образувано и по
подадена частна жалба от адвокат Н.Н.Д. – пълномощник на ищеца Д.М.М. срещу опреде-ление
от 16.01.2017 г. /№ 7 013/, постановено по гр.дело № 79 655/ 2015 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без
уважение заявеното на това основание искане относно присъждането на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Частната жалба е депозирана от
процесуално легитимирано лице в законоустанове-ния двуседмичен срок по чл.248,
ал.3 ГПК във връзка с чл.259, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260,
ал.1, т.1, т.2, т.4 ГПК и т.7 ГПК и чл.261 ГПК във връзка с чл.275, ал.2 ГПК,
поради което същата се явява допустима.
В частната жалба са наведени доводи за
неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно, поради
противоречие с материалния закон, както и поради необоснованост. Заявено е
искане същото да бъде отменено, като бъдат присъдени претен-дираните разноски
съобразно уважената част от исковата претенция.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника по частната жалба „Б.п.“ ЕООД, с който същата се
оспорва изцяло по аргументи, изложени в становището към молбата по чл.248 ГПК.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивните жалби са допустими –
същите са подадени от участващи в производст-вото страни, в срока по чл.259,
ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи слу-жебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12. 2013
г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената служебна проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно, но в обжалваните
части същото е недопустимо.
Безспорно е в теорията и съдебната практика, че недопустимо е решението,
което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество, както и че липсата на положителна или наличието на отрицателна
процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Една от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за правото на иск е процесуалната
легитимация на страните, поради което за наличието й съдът следи служебно.
Първоинстанционният съд е съзиран с предявени при условията на обективно
съе-диняване искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ. В раздел І от Глава
Десета на КТ е регламентирана имуществената отговорност на работодателя, като в
чл.200 КТ е установена уредбата, касаеща имуществена
отговорност на работодателя за вреди при смърт или увреждане здравето на негов
работник и служител, причинени от трудова злополука или професионална болест,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. С оглед на тази уредба пасивно легитимиран та отговаря
по такъв иск е работодателят. Надлежни страни по такъв трудов спор са
работни-кът/служителят и работодателят. Съгласно легалната дефиниция, дадена в
§ 1 от Допълни-телните разпоредби на КТ „работодател“ е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено обра-зувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, дома-кинство, дружество и други
подобни/, което самостоятелно наема работници или служите-ли по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
С оглед взетите от главните
страни в процеса становище в хода на производството и представеното по него
допълнително споразумение за изменение на трудово правоотно-шение №
92/09.04.2014 г., е безспорно, че към момента на настъпване на процесната зло-полука
на 29.09.2015 г. Д.М.М. е бил в трудово правоотношение с Поде-ление за товарни
превози – София, със седалище и адрес на управление:***, което е могло самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение и е негов работодател, а не с „Б.п.“ ЕООД, в чиято организационна структура е това
поделение.
Ако при извършената служебна проверката относно наличието на обсъжданата аб-солютна
процесуална предпоставка бъде констатирано, че исковете по чл.200, ал.1 КТ са
предявени срещу ненадлежна страна, както е в случая, а не срещу работодателя,
съдът след-ва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност на
исковата молба чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен
ответник, като при неизпъл-нение на указанията – производството да бъде
прекратено, които действия следва да бъдат предприети от първоинстанционния съд.
При наличието на такъв порок същият не може да се санира чрез конституирането на
надлежния ответник във въззивното производство, тъй като това би довело до
ограничаване защитата на тази страна с оглед въведените в действ-ащия ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за
събиране на доказа-телства във въззивното производство, освен предвидените
изключения.
След като визираната нередовност е
довела до постановяване на решение срещу не-надлежна страна – лице, което няма
качеството на работодател, първоинстанционното ре-шение в обжалваните части и в
частите, касаещи произнасянето по чл.78, ал.6 ГПК и по чл. 78, ал.3 ГПК за
сумата 1 215,77 лева, следва да бъде
обезсилено като недопустимо и с оглед
на задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.5/ – делото
да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
На настоящия съдебен състав е известна
практиката, цитирана в писмената защита
на ищеца Д.М.
/депозирана извън определения за това срок/, но не я споделя, тъй като в
дадената хипотеза се касае за специална работодателска правоспособност, рег-ламентирана
от законодателя с императивни правни норми. По отношение на въпросите, касаещи предявяването
на искове срещу ненадлежен ответник настоящата инстанция под-държа постановките
на ТР № 1/2013
г. от
09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими по
отношение на всички видови гражданско-правни спорове.
Като последица от приетия изход
на спора следва да бъде отменено постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК
определение относно адвокатското възнаграждение на пълно-мощника на ищеца, чиято
дължимост и размер са обусловени от изхода от разглеждането на предявените искове
и насрещните възражения по същество.
При приетия изход на делото
разноски за настоящото производство на главните страни не следва да се
присъждат, а последните следва да се определят от първоинстан-ционния съд при
новото разглеждане на спора – с оглед неговия изход.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 18 465 от 14.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 79 677/ 2015
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав – в частта, в която „Б.п.” ЕООД е осъден
да заплати на Д.М.М., ЕГН ********** на основание чл.200, ал.1 КТ сумата
45 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от тру-дова
злополука, настъпила на 29.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
29.09. 2015 г. до окончателното й заплащане; в частта, в която този иск е
отхвърлен за разликата до размера на сумата от 75 000,00 лева; в частта, в
която „Б.п.” ЕООД е осъден да заплати на Д.М.М. на основание чл.200, ал.1 КТ
сумата 1 134,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2015 г., до
окончателното изплащане на сумата; в частта, в която Д.М.М. е осъден да заплати
на „Б.п.” ЕООД сумата 1 215,77 лева – разноски, както и в частта, в която
„Б.п.” ЕООД е осъден да заплати по сметката на СРС на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата 1 845,36 лева – държавна такса и разноски по делото, като
недопустимо.
ОТМЕНЯ постановеното на 16.01.2017 г. определение на
основание чл.248, ал.1 ГПК по гр.д.№ 79 677/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78
състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново
разглеждане от друг състав, съобразно
указанията, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република Бълга-рия в
едномесечен срок от връчването му на страните – при наличието на предпоставките
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на
страната на ответника: Държавно предприятие „Национална компания Железопътна
инфраструктура“, „Д.з.“ АД и И.В.М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.