№ 333
гр. Шумен, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20243630201271 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №СЛ/Д-Н/ 849-293/03.06.2024
г., издадено от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен, с
което на П. Ж. В. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 46, ал. 4, т. 1, във връзка
с чл. 45, ал. 9 от Закона за закрила на детето, е било наложено
административно наказание-глоба в размер на 2000 лева, за това, че не е
изпълнила влязло в сила Задължително предписание с №П/Д-Н-003 от
06.11.2023г., издадено от Директора на ДСП-Шумен, съобразно което е
указано да подпише договор за ползване на социална услуга с КСУДС-Шумен
за срок от шест месеца към ЦОП при КСУДС-Шумен, ул.“Д.Благоев“ № 10 за
преодоляване на родителския конфликт с бащата и негативното влияние
върху психиката на детето С.П., включително и за оценка на родителския
капацитет, провеждайки семейни конференции и фамилни срещи между
двамата родители.
Жалбоподателката, редовно призована в съдебно заседание, се явява
лично и с упълномощен представител - адв.Ф. Л. от ШАК. Процесуалният
представител поддържа жалбата.
За административно- наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, се явява представител, който оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
Жалбоподателката П. Ж. В. и Б.П.М. са родители на детето С.Б.П., с
ЕГН**********. Между родителите съществува дългогодишен конфликт,
свързан с упражняването на родителските права над детето С. и с личните
контакти на детето с бащата.
По повод изпълнение на решение №9726 от 16.10.2023 год. на ВАС по
адм. дело №167/2023 год. по описа на ВАС, влязло в сила на 16.10.2023 год. и
Социален доклад с вх.№СЛ/Д-Н/849-076/24.03.2022 год. Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“-Шумен издал Задължително предписание
с №П/Д-Н-003 от 06.11.2023г., по силата на което жалбоподателката П. Ж. В.
следвало да подпише договор за ползване на социална услуга с КСУДС-
Шумен във връзка с решение № 9726/16.10.2023г на ВАС, с което е
потвърдена заповед № ЗД/Д-Н-023/24.03.2022г. на Директор на ДСП –Шумен,
с която П. Ж. В. е насочена за ползване на социална услуга за срок от шест
месеца към ЦОП при КСУДС-Шумен, ул.“Д.Благоев“ № 10 за преодоляване
на родителския конфликт с бащата и негативното влияние върху психиката на
детето С.П., включително и за оценка на родителския капацитет, провеждайки
семейни конференции и фамилни срещи между двамата родители.
Договорът следвало да бъде подписан в срок до три работни дни от
влизане на задължителното предписание в сила.
Предписанието било връчено лично на жалбоподателката и било
обжалвано пред Директора на РДСП-Шумен и потвърдено с Решение №30-
34228#1/26.04.2023г., което й било връчено на 07.11.2023г., като
предписанието влязло в сила на 22.11.2023 г.
На 16.02.2024 г. била извършена проверка по изпълнение на посоченото
по-горе предписание, при което било установено, че към датата 16.02.2024
год. П. Ж. Вичева, в качеството си на законен представител на детето С.Б.П. не
е с сключила договор за предоставяне на социална услуга с ЦОП при КСУДС
гр.Шумен.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен
протокол №СЛ/Д-Н/849-269/16.02.2024 г. В същия е посочено, че В., към
16.02.2024 г. не е сключила договор за ползване на социална услуга.
За констатираното нарушение на жалбоподателката в нейно отсъствие
бил съставен АУАН №СЛ/Д-Н/849-283/29.03.2024 г., в който актосъставителят
е посочил, че П. В. за периода от 06.11.2023г. до 29.03.2024г. не е сключила
договор за предоставяне на социална услуга за детето С.Б.П. с ЦОП при
КСУДС гр.Шумен, с което е нарушена разпоредбата на чл.45, ал.9 от ЗЗД.
АУАН бил съставен в отсъствие на жалбоподателката и без да бъде
поканена за съставянето му. Актът бил връчен на жалбоподателката на
07.05.2024 г./стр. 60/
Впоследствие жалбоподателката не се е възползвал от законното си
право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирала писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно- наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №СЛ/Д-Н/ 849-293/03.06.2024 г., издадено от Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен, с което на П. Ж. В. на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 46, ал. 4, т. 1, във връзка с чл. 45, ал. 9 от
Закона за закрила на детето е наложено административно наказание-глоба в
размер на 2000 лева, за това, че не е изпълнила влязло в сила Задължително
предписание с №П/Д-Н-003 от 06.11.2023г. издадено от Директора на ДСП-
Шумен, съобразно което е указано да подпише договор за ползване на
2
социална услуга с КСУДС-Шумен за срок от шест месеца към ЦОП при
КСУДС-Шумен, ул.“Д.Благоев“ № 10 за преодоляване на родителския
конфликт с бащата и негативното влияние върху психиката на детето С.П.,
включително и за оценка на родителския капацитет, провеждайки семейни
конференции и фамилни срещи между двамата родители.
В наказателното постановление е посочено, че е извършено нарушение
на чл. 45, ал.9 от ЗЗД, като не е изпълнила влязло в сила Задължително
предписание с №П/Д-Н-003 от 06.11.2023г., издадено от Директора на ДСП –
Шумен, като за периода от 24.08.2022г. до 06.03.2024г. в гр. Шумен не е
сключила договор за предоставяне на социална услуга в общността с ЦДП при
КСУДС гр. Шумен, ул. „Д.Благоев“ № 10.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита
в съдебно заседание на актосъставителя Н.П.П., свид. М.А. и свид. Д., както и
от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свид. М.А. по акта,
доколкото пряко е взели участие в извършените проверки и в процеса на
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
показанията им почиват на лични и непосредствени впечатления. Частично се
кредитират показанията на свид. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Безспорно се установява по делото и не се спори между страните, че със
Задължително предписание с №П/Д-Н-003 от 06.11.2023г. издадено от
Директора на ДСП-Шумен, жалбоподателката П. Ж. В. била задължена да
подпише договор за ползване на социална услуга с КСУДС-Шумен за срок от
шест месеца към ЦОП при КСУДС-Шумен, ул.“Д.Благоев“ № 10 за
преодоляване на родителския конфликт с бащата и негативното влияние
върху психиката на детето С.П., включително и за оценка на родителския
капацитет, провеждайки семейни конференции и фамилни срещи между
двамата родители.
Задължителното предписание е влязло в сила на 22.11.2023г., поради
което срокът за неговото изпълнение е започнал да тече три работни дни след
влизането му в сила.
Безспорно се установява по делото и не се спори между страните, че
жалбоподателката не е сключила Договор за ползване на социална услуга,
поради което се налага изводът, че същата действително е осъществила
състава на посоченото в АУАН и в НП, административно нарушение на
разпоредбата на чл.45, ал.9 от ЗЗД, т.е. в предоставения на жалбоподателката
срок дадените й задължителни предписания формално не са били изпълнени.
Същевременно съдът констатира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателката и налагат отмяна на НП.
Съдът констатира, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.42,
ал.1, т.3 от ЗАНН и на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвиждащи,
че както акта за установяване на административно нарушение, така също и
наказателното постановление следва да съдържат точно описание на
нарушението и точно посочване на датата /периода/ на извършване на
нарушението.
3
Видно от текста на АУАН №СЛ/Д-Н/849-283/29.03.2024 год., в същия
актосъставителят е посочил, че П. В. е извършила нарушение по чл.45, ал.9 от
ЗЗД, не е изпълнила влязло в сила Задължително предписание с №П/Д-Н-003
от 06.11.2023г., издадено от Директора на ДСП –Шумен, като за периода от
06.11.2023г. до 29.03.2024г. не е сключила договор за предоставяне на
социална услуга за детето С.Б.П. с ЦОП при КСУДС гр.Шумен.
Видно от текста на Наказателно постановление №СЛ/Д-Н/849-
293/03.06.2024г., издадено от Директора на Дирекция "Социално подпомагане"
гр. Шумен, в същото е посочено, че е извършено нарушение на чл. 45, ал.9 от
ЗЗД, а именно П. В. не е изпълнила влязло в сила Задължително предписание с
№П/Д-Н-003 от 06.11.2023г., издадено от Директора на ДСП –Шумен, като за
периода от 24.08.2022г. до 06.03.2024г. в гр. Шумен не е сключила договор за
предоставяне на социална услуга в общността с ЦДП при КСУДС гр. Шумен
ул.“Д.Благоев“ № 10
Налице е съществено разминаване в посочените периоди на извършено
нарушение в АУАН и в НП. Безспорно е, че в НП и в АУАН следва да се
опишат всички обстоятелства по извършване на нарушението, датата /в случая
периода/ на извършване на нарушението, следва да се наведат и доказателства
в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които
са нарушени, без да е налице разминаване, тъй като посоченото нарушение, за
което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по делото.
В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо
съдържанието на актовете да е точно, ясно и пълно, за да могат да породят
правните си последици. Наказателните постановления са актове на
правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с
АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение и същите имат характера на постановление за
привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат
променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е
допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път
законово определените им реквизити, както и е недопустимо описване на
различно съдържание в тези актове, в случая различните периоди на
нарушението описани в АУАН и НП. Липсата на идентичност на периода на
нарушението в АУАН и в НП, е довела до нарушаване правото на защита на
жалбоподателката, доколкото същата не е могла да разбере в кой точно
конкретен период се твърди, че е извършила нарушението. Това нарушение е
от категорията на съществените и не може да бъде санирано в хода на съдебно
производство.
Освен горното, съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато и друго съществено процесуално
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН Актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, като разпоредбата на ал.2 от същия законов текст допуска,
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акта, актът да бъде съставен и в негово отсъствие.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят не е бил уведомен и поканен за явяване
за датата на съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. Актът за установяване на административно нарушение е съставен
4
на 29.03.2024 год. за нарушение, което се твърди, че е извършено в периода от
06.11.2023г. до 29.03.2024г. От разпита на актосъставителя Н.П.П. и от
показанията на свид. А. се установява, че жалбоподателката не присъствала
при съставяне на АУАН и не е била уведомена за датата на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение.
Съдът не кредитира част от изложеното в показанията на свид. Д. за
отправена покана по телефона към жалбоподателката, доколкото самата
свидетелка не си спомня точно за кой точно документ става дума. Освен това
тази свидетелка е отразена в две качества по АУАН – веднъж като свидетел, а
е положила подписа си, но не като свидетел, а като „съгласувал“ издаването на
АУАН. Същевременно самата актосъставителка посочва в с.з. проведено на
01.10.2024г.:
“……… Актът е съставен в отсъствие на нарушителката и при
ситуация, в която тя не е била поканена за изготвянето му. …….“
Съставянето на акта в отсъствието на нарушителя, без да са били налице
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което не би могло да бъде санирано в настоящото
производство.
Нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН е императивна и спазването й
гарантира правото на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява
още в ранния момент на започване на производството със съставянето на
АУАН, както и да направи своите възражения. Неспазването на чл.40, ал.2 от
ЗАНН винаги представлява съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради
нарушаване правото на защита на жалбоподателя - с оглед репресивния
характер на административно-наказателното производство законодателят е
създал строго формална процесуална рамка, своеволно отклонение от която не
е допустимо. Този порок се явява достатъчно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, дори и без да се налага обсъждането
на аргументите за неговата незаконосъобразност по същество./В тази насока е
практиката на ШАС -КАНД № 259/2021 г., КАНД №62/2010 год. и др./
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Представените от адв. Л. в с.з. проведено на 01.10.2024г. писмени
доказателства – копия, съдът намира за ирелевантни по настоящия казус.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд,
както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази
връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че в настоящото производство жалбоподателката е направила разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се
явява основателно и доказано.
С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
5
заплати на жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №СЛ/Д-Н/ 849-293/ 03.06.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен, с
което на П. Ж. В. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 46, ал. 4, т. 1, във връзка
с чл. 45, ал. 9 от Закона за закрила на детето, е било наложено
административно наказание-глоба в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Шумен да заплати на П. Ж. В., с ЕГН********** с настоящ
адрес: гр.Шумен, ул.“Съединение“ №66, вх.А, ет.1, ап.2 сумата от 500 лева
/петстотин лева/, представляваща направени в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6