Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 17.06.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ,
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело
№ 366/2018 год. по описа на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 34 от 08.03.2018 год.
по гр.д. № 546/2017 год. Самоковският районен съд е осъдил И.Б.Г. *** да
заплати на З.П.И. по 500 лв. месечно за периода 04.03.2015 год. – 20.12.2017
год. или общо 15 750 лв., представляваща трансформирано в пари
компенсаторно обезщетение за неизпълнение за същия период на задължението й за
издръжка и гледане по договор от 15.01.1993 год. за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 15/15.01.1993 год., том I, н.д. № 31/1993 год. на
Самоковския районен съд. Съдът е постановил предварително изпълнение на решение
в частта относно присъдената сума. Производството по делото е прекратено в
частта по претенцията за присъждане на сумата 500 лв. месечно за времето от
20.12.2017 год. до влизане в сила на решението, като недопустимо.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответницата в осъдителната част с твърдения, че
същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в
нарушение на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Ищцата оспорва жалбата и моли
съда да потвърди решението на районния съд.
Ищцата твърди в исковата молба,
че с н.а. № 15/15.01.1993 год., том I, н.д. № 31/1993 год. на
Самоковския районен съд прехвърлила на
ответницата 1/2 ид.ч. от втория етаж на
двуетажната жилищна сграда, построена в парцел II-62 в кв. 22 по плана на гр. С.от
1978 год., срещу задължението да я гледа и издържа до края на живота й, като й
осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сключването на договора,
като прехвърлителката си запазила правото да ползва
една стая от етажа. Сочи, че от момента на сключването му ответницата не е изпълнявала
задълженията си по договора за гледане и издръжка в никаква степен, като
единствено другата й дъщеря се грижела
за нея. Твърди, че през 2015 год. се разболяла и се лекувала в болница, като с
експертно решение на ТЕЛК й е призната 62% трайно намалена работоспособност.
Наред с другите й заболявания има износване на двете тазобедрени стави, което
ограничава движенията й, като зависимостта й от човешка помощ ежедневно расте.
Вече ползва инвалидна количка, като не може сама да се обслужва и се нуждае както
от гледане, така и от издръжка. Ищцата изпратила до ответницата нотариална
покана на 04.03.2015 год., с която я поканила да изпълнява задълженията си по
договора, но не получила отговор. Моли съда да осъди ответницата да й заплати
обезщетение за неизпълнение в размер на 500 лв. месечно за процесния
период, представляващо паричния еквивалент на дължимите грижи и издръжка.
Ответницата оспорва предявения
иск в отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Твърди, че през изминалите
години не е преставала да се грижи за
ищцата лично и чрез други лица – чрез децата си и техните съпрузи и чрез сестра
си В. П.. Сочи, че сключила със сестра си договор, с който й прехвърлила своята
1/2 ид.ч. от първия етаж на същата къща срещу
задължението на сестра й да се грижи и издържа майка им З.И., докато е жива.
Поради това и изявлението на ищцата, че другата й дъщеря се грижи за нея,
представлява и признание за изпълнение на задължението на самата ответница.
Сочи също така, че след смъртта на баща й през 1995 год. ищцата се преместила
на първия етаж на сградата. Сестра й В. П.до 2015 год. работила и живеела в
Италия, като през този период за ищцата се грижела ответницата заедно със
съпруга й, а след неговата смърт през 2007 год. – с помощта на децата си и
техните съпрузи, като купували на ищцата храна, облекло, снабдявали я с
необходимите лекарства и осигурявали отоплението на етажа през зимните месеци.
През 2012/2013 год. ищцата се разболяла и била настанена за лечение в МБАЛ-Самоков, като ответницата била неотлъчно до нея като
придружител. През 2015 год. ищцата отново била настанена в болница, като
ответницата пак я придружавала, а впоследствие помогнала за снабдяване с
решение на ТЕЛК. След като сестра й се върнала от Италия, тя продала първия
етаж, а ответницата продала втория етаж. Оспорва да е получавала нотариална
покана. До настоящия момент ищцата не е имала претенции към нея за неточно
изпълнение на договора и не се е оплаквала от предоставяните й от ответницата
лично и чрез трети лица гледане и издръжка. Моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 15/15.01.1993 год., том I, н.д. № 31/1993 год. на
Самоковския районен съд З.П.И. и В. Б. Х. – П. прехвърлили на И.Б.Г. – дъщеря
на първата и сестра на втората съответно ½ ид.ч.
и ¼ ид.ч.
от втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в парцел втори с
пл. № 62 в кв. 22 по плана на гр. С.срещу задължението на И.Г. да поеме
гледането и издръжката на майка си З.И., докато е жива, като й осигури спокоен
и нормален живот, какъвто е водила дотогава, а последната си запазила правото
на безвъзмездно ползване на една стая от
етажа до края на живота си.
С решение на ТЕЛК №
1215/16.06.2015 год. на МБАЛ-С.на ищцата е призната 62% трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза „коксартроза“.
С нотариален акт № 16, том I
, н.д. № 32/1993
год. на Самоковския районен съд И.Б.Г. е прехвърлила на сестра си В. П.собствената
си ½ ид.ч. от първия етаж на двуетажната
жилищна сграда, построена в описания по-горе парцел срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на майката
на страните – З.П.И., като й осигури спокоен и нормален живот, както и да й
предостави за безвъзмездно ползване стая от етажа, докато е жива.
С нотариална покана, връчена на
ответницата на 04.03.2015 год., ищцата е уведомила И.Г., че поради влошено
здравословно състояние се нуждае от непрекъсната помощ във връзка с
обслужването и лечението й, както и от издръжка и средства за лекарства и
придружител, които се осигурявали изцяло от другата й дъщеря В. П.. Тъй като
сестра й има нужда от почивка, с оглед поетото от И.Г. задължение за гледане и
издръжка, моли ответницата също да поеме част от грижите за нея с оглед
възрастта и влошеното й здравословно състояние.
Според показанията на св. И. –
съседка на ищцата, последната е с влошено здравословно състояние. Свидетелката
познава ответницата И. Б.и твърди, че не идва да посещава и да се грижи за
майка си. За ищцата грижи полагала по-малката й дъщеря В.. Ответницата живеела
далече и идвала в имота, за да види сина си. Сестрата на ответницата работила
години наред в чужбина, но се върнала и от няколко години е с майка си. Преди
2-3 години ищцата и дъщеря й В. се преместили да живеят в кв. „С.“, като дъщеря
й осигурявала всичко необходимо за спокоен и
нормален живот, разхождала я с количката в парка, купувала й храна и
лекарства.
Съгласно показанията на св. Околска ищцата преди известно време се преместила да живее
на първия етаж на къщата. Дъщеря й В. се грижела за нея, включително по
времето, докато работела в Италия, като й изпращала пари за лекарства.
Свидетелката не е виждала ответницата да идва да помага на майка си. Когато В.
била в чужбина, оставяла при майка си жена да я гледа. Свидетелката няма
впечатления за живота на ищцата, откакто се преместила да живее в блока в кв. „С.“.
Свидетелката Б. твърди, че през
времето, докато В. била в чужбина за ищцата се грижели ответницата и нейните
деца до 2015 год. Знае от ответницата, че ходи да посещава майка си.
Според св. Г. – съпруга на сина
на ищцата, същата живяла в една къща със З.И. през периода от 1995 год. до 2015
год., като през това време дъщерята В. била в Италия и за ищцата се грижело
семейството на свидетелката. През 2015 год. ищцата се преместила да живее при
дъщеря си В. в кв. „С.“, която поела изцяло грижите за нея.
Според заключението на
съдебно-икономическата експертиза на вещото лице Д. размерът на ежемесечната
сума, необходима за издръжката и поддържането на физическото здраве на ищцата,
на база отчетите на НСИ е в размер на 388,80 лв. за 2015 год., 395,83 лв. за
2016 год. и 434,75 лв. за 2017 год., като липсват доказателства за допълнително
изразходвани от ищцата средства за лекарства през процесния
период или за др. специални нужди. Според допълнението към експертизата от
17.04.2019 год. за процесния период 04.03.2015 год. –
20.12.2017 год. необходимите суми за издръжка са, както следва: 4 224,96
лв. за 2015 год., 4755 лв. – за 2016 год. и 4 782,25 лв. до 20.12.2017
год. През процесния период ищцата е получила следните
суми – пенсии и добавки: 2015 год. – 2092 лв.; 2016 год. – 2 575,88 лв. и
2017 год. – 2 830,79 лв., като общата сума за добавяне за достигане на
необходимите средства за издръжка на ищцата през процесния
период възлиза на 6 254,54 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Установи се по делото, че между ищцата и
ответницата е валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка с нотариален
акт № 15/15.01.1993 год. на Самоковския районен съд. Прехвърлителката е изправна страна по отношение на поетото
от нея задължение по договора за прехвърляне правото на собственост върху
имота, предмет на договора. Задължението на приобретателката
– ответница по силата на договора е да
поеме гледането и издръжката на майка си З.П.И., като й осигури спокоен и
нормален живот. Доколкото в нотариалния акт задължението
на приобретателката е описано бланкетно
/като издръжка и гледане/, то издръжката включва изцяло храна, режийни
разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя
/без оглед на възможността да се издържа
сама от имуществото и доходите си/, и полагане на грижи за здравето, хигиената
и домакинството на кредитора според нейната нужда и възможностите й да се
справя сама. Поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и
следва да се осъществява чрез престиране на грижа и
издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, докогато е необходимо. Без значение
е и обстоятелството, че и друго лице е поело задължението да гледа и издържа прехвърлителя, в случая – сестрата на ответницата В. П..
Настоящата инстанция напълно споделя и препраща към мотивите на районния съд в
обжалваното решение за това, че независимо от поетото и от страна на В. П.задължение
за гледане и издръжка на ищцата по силата на договора й с ответницата,
изпълнението на това задължение не освобождава ответницата И.Г. от нейните
задължения за гледане и издръжка по силата на договора, сключен с н.а. № 15/15.01.1993
год., на основание чл. 272 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение №
96 от 28.VI.1966 г. по гр.д. № 65/66 г.,
ОСГК, в случай, че неизправна страна по договор за прехвърляне на вещни права
срещу задължение за даване на издръжка в натура е длъжникът -приобретател, т.е. той не изпълнява задълженията си точно,
кредиторът има право на основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ
от ЗЗД във форма на компенсаторно обезщетение да
иска вместо изпълнение в натура, заплащането на паричния му еквивалент.
Такова право кредиторът има както за минало време, така и за
бъдеще, щом длъжникът не изпълнява точно задължението си и с поведението си е
направил невъзможно прякото изпълнение на поетото задължение за издръжка в
натура. Тежестта на доказване изпълнението на задължението
е за ответника.
По делото не са ангажирани доказателства от ответницата за това да е
изпълнявала поетите с договора задължения по отношение на ищцата лично или чрез
трето лице през процесния период. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се
дължи винаги в пълния й обем и независимо дали прехвърлителят
по алеаторния договор има собствени средства за
издръжка – дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени
в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на
което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите
на длъжника да предостави договореното също са без значение – целта на договора
е нуждите на прехвърлителя да
бъдат обезпечени в
обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на
обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за
издръжка било в натура, било в пари не освобождава длъжника от отговорност.
По делото ответницата не ангажира доказателства за това да е изпълнявала договорните си задължения през периода след 04.03.2015 год., въпреки дадените от съда указания
относно разпределението на доказателствената тежест с доклада по делото. С
оглед това съдът намира, че предявеният иск е основателен. За определяне размера на обезщетението – паричния еквивалент на
гледането и издръжката, съдът е назначил експертиза, според която общият размер на
необходимите разходи за живот на едно лице по нормативите на НСИ за периода 04.03.2015 год. – 20.12.2017 год. е общо 13
762 лв., като в тази
сума са включени необходимите разходи за храна, облекло, отопление, осветление,
лекарства и др. битови потребности. От тази сума не
следва да се приспада получаваната
от ищцата пенсия през процесния период. Според
съдебната практика по чл. 290 от ГПК и др. (решение
№ 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК, решение №
494 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 642/2011 г., IV г. о., ГК, решение №
863/22.12.2010 год. по гр.д. № 1534/2009 год. IV г.о., решение № 82/05.04.2011 год. по гр.д. № 1313/2009 год. на IV г.о. на ВКС на РБ и др./ при липса на изрично уговорено в договора
ограничение на обема на дължимата издръжка се приема, че приобретателят
е длъжен да осигурява на прехвърлителя цялата му
необходима издръжка, независимо дали той има собствени средства и дали е в
състояние да се издържа сам от имуществото и доходите си.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан до размера от 13 762 лв., поради което същият следва да бъде уважен до този размер, представляващ паричната равностойност на дължимите на ищцата от ответницата издръжка и гледане за периода 04.03.2015 год. – 20.12.2017 год.
Тъй като изводите на настоящата инстанция
не съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която съдът е осъдил И.Б.Г. *** да заплати на З.П.И. обезщетение
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 13 762 лв. до 15 750 лв. /за
разликата над 388,80 лв. месечно за 2015 год.; за разликата над 395,83 лв.
месечно за 2016 год. и за разликата над 434,75 лв. месечно за 2017 год./ за
периода 04.03.2015 год. – 20.12.2017 год. и вместо него съдът следва да
постанови друго, с което да отхвърли иска в тази част. В останалата част, с
която предявеният иск е уважен до размера от 13 762 лв., решението следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивницата
дължи на въззиваемата сумата 1305 лв., представляваща
направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, а въззиваемата дължи на въззивницата
сумата 249 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. С оглед това И.Б.Г.
следва да бъде осъдена да заплати на З.П.И. допълнително сумата 805 лв.
разноски /освен присъдените с решението 500 лв. разноски/, а З.П.И. следва да
заплати на И.Б.Г. сумата 249 лв. разноски. Решението следва да бъде отменено и
в частта, с която ответницата е осъдена да заплати държавна такса за разликата
над 551 лв.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 34 от
08.03.2018 год. по гр.д. № 546/2017 год. на Самоковския районен съд в ЧАСТТА, с която И.Б.Г. *** е осъдена да
заплати на З.П.И. компенсаторно обезщетение за неизпълнение на задължението й
за издръжка и гледане по договор от 15.01.1993 год. за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 15/15.01.1993 год., том I, н.д. № 31/1993 год. на
Самоковския районен съд за периода 04.03.2015 год. – 20.12.2017 год. за разликата над 13 762 лв. до пълния
присъден размер от 15 750 лв. и за разликата над 388,80 лв. месечно за
2015 год.; за разликата над 395,83 лв. месечно за 2016 год. и за разликата над
434,75 лв. месечно за 2017 год., както и в частта, с която ответницата е
осъдена да заплати държавна такса за разликата над 551 лв. до 630 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на З.П.И. *** срещу И.Б.Г. ***
за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението й за издръжка и
гледане по договор от 15.01.1993 год. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 15/15.01.1993 год., том I, н.д. № 31/1993 год. на
Самоковския районен съд за периода 04.03.2015 год. – 20.12.2017 год. за разликата над 13 762 лв. до пълния предявен
размер от 15 750 лв., както и за
разликата над 388,80 лв. месечно за 2015 год.; за разликата над 395,83 лв.
месечно за 2016 год. и за разликата над 434,75 лв. месечно за 2017 год., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която И.Б.Г.
*** е осъдена да заплати на З.П.И. *** компенсаторно обезщетение за
неизпълнение на задължението й за издръжка и гледане по договор от 15.01.1993
год. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
сключен с нотариален акт № 15/15.01.1993 год., том I, н.д. № 31/1993 год. на
Самоковския районен съд за периода
04.03.2015 год. – 20.12.2017 год. до
размера от 13 762 лв. /388,80 лв. месечно за 2015 год.; 395,83 лв. месечно
за 2016 год. и 434,75 лв. месечно за 2017 год./ и разноски в размер на 500 лв.,
както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати държавна такса до
размера от 551 лв.
ОСЪЖДА И.Б.Г. *** да заплати на З.П.И. ***
допълнително сумата 805 лв. разноски, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА З.П.И. *** да заплати на И.Б.Г. ***
сумата 249 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.