Решение по дело №93/2023 на Административен съд - Смолян

Постъпила е в срок касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ [населено място] срещу решението на районен съд гр.[община], постановено по АНД № 120/2022г. С обжалваното решение съдът е отменил НП № 98/08.11.2022г., издадено от проф. д-р Р. Г. К.- изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор“, с което на С. З. И. за нарушение на т.5 вр. т.5.6 от Глава трета, Раздел втори на Наредба №3 от 06 октомври 2017г. за утвърждаване на медицински стандарт“Спешна медицина“, съгласно който: „т.5. Обемът на осъществяваните от ЦСМП дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ включва: т.5.6 Навременно осъществяване на диагностично-лечебни дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ при спешен пациент в случай на осъществен прием и престой във ФСМП“, на основание чл. 116б, ал.1 от Закона за лечебните заведения й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. като незаконосъобразно.

В касационната жалба се развиват оплаквания за незаконосъобразност на така постановеното решение. Касаторът счита, че наличните писмени и гласни доказателства не са обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал.3 НПК. Заповедта за извършване на проверка била цитирана в АУАН. Контролното производство било осъществено на основание Заповед № РД-13-380/11.04.2023г. на изпълнителния директор на агенцията. Посочен бил и периода в който тя трябва да се извърши- 12-29.04.2023г. Сочи се, че при съмнение у съда относно спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, той можел служебно да събере доказателства, въпреки че те безспорно били спазени. Твърди се още, (е датата на проверката от РЗИ-[област] и датата на постъпване на уведомителното писмо били без значение при положение, че има издадена надлежна заповед на изпълнителния директор на агенцията за откриване на контролно производство.

От АУАН и НП ставало ясно, че С. И. не е осъществила незабавно осигуряване на максималните диагностични и терапевтични възможности в областта и обхвата на специалността „Спешна медицина“, посредством приложение на напреднали техники за поддръжка на живота, което представлява нарушение на разпоредбите на медицинския стандарт.

В касационната жалба се сочи, че административнонаказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното НП е образувано в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал.1 ЗАНН- със съставяне на АУАН. При определяне на санкцията съгласно нормата на чл. 27, ал.2 ЗАНН били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и имотното състояние на нарушителя.

По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивния съдебен акт, като потвърди изцяло издаденото НП. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Отговор на касационната жалба не е подаден. След насрочване на открито съдебно заседание пред касационната инстанция от пълномощника на ответника по касация- адв. Ш. е постъпила писмена молба, в която заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита постановения съдебен акт за правилен. Развиват се доводи, че точната дата на установяване на нарушението била от особена важност за спазване сроковете по чл. 34, ал.1 ЗАНН, в противен случай се ограничавало правото на защита на доверителката й. Правилни били и изводите на съда, че не се уставявало как е определена за субект на административнонаказателна отговорност именно С. И.. Разпоредбите къв които обжалваният акт реферира, не установяват никакви задължения на медицинската сестра, работеща във филиал на ЦСМП, а при липса на вменени в закона задължения не можело да е налице нарушение. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

В съдебно заседание страните не изпращат процесуален представител.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства перд въззивната инстанция, като съобрази и мотивите на обжалваното решение, Административен съд-[област] в настоящият си съдебен състав приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита- с обжалваното въззивно решение е потвърден санкционен акт, който засяга неблагоприятно нейната правна сфера. Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, процесното въззивно решение е годен за касационно обжалване съдебен акт. Преценена така, касационната жалба е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:

За да отмени издаденото НП, Районен съд-Девин е приел в мотивите си, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати серия от съществени процесуални нарушения, които е формулирал така:

1. На първо място от съставения АУАН не можело да се установи дали са спазени сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. В АУАН липсвали данни за периода, в който е извършена проверката от РЗИ-[област], не е посочена датата, на която е получено писмото от директора на РЗИ-[област] в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

2. В хода на административнонаказателното производство били допуснати и нарушения на императивните правила, поради противоречие с императивните норми на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН не отговарял на тези изисквания, като липсвал реквизит по чл. 42, ал.1,т.4 ЗАНН-не било описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Липсвали доказателства към момента на съставяне на акта на жалбоподателката да били връчвани някои от описаните в акта писмени документи. НП не отговаряло на изискванията на чл. 57, ал.1,т.5 ЗАНН- липсвало описание на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата които го потвърждават. Нарушението не било индивидуализирано по надлежния ред както от обективна, така и от субективна страна. Не ставало ясно в какво нарушение се заключава изпълнителното деяние „бездействие“ от страна на жалбоподателката.

3. Според въззивния съд сочената като нарушена норма съдържала конкретно правило за поведение- действие, относимо за осъществяване на диагностично-лечебни дейности, поради което не съдържало и състав на конкретно административно нарушение. (Вероятно въззивният съд е имал предвид, че нормата НЕ съдържа конкретно правило за поведение). Прави се решаващ извод, че по този начин Иванова не знаела за какво нарушение е привлечена под административнонаказателна отговорност. Сочената като нарушена норма на т.5 вр. т. 5.6 от Глава трета, Раздел втори от Наредба №3 от 06 октомври 2017г. за утвърждаване на медицински стандарт“Спешна медицина“ била обща, бланкетна и не формулирала конкретни разписани задължения, не съдържала и състав, носещ белези на изпълнително деяние.Липсата на факти, относими към съставомерните признаци на нарушението винаги ограничавал правото на защита, която се гради срещу фактите. Грубото нарушааване на правото на защита на наказаното лице водел като последица до отмяна на издаденото НП.

4. В заключение въззивният съд е приел, че дори да бъде разгледан по същество правният спор, НП също се явявало незаконосъобразно, тъй като не ставало ясно какви точно действия не била извършила И. Липсвали убедителни и надлежни доказателства, водещи до изводи, обратни на направените. В резултат на тези изводи издаденото НП е отменено изцяло.

Така постановеното решение е валиден, допустим но неправилен съдебен акт. При постановяването му не е направен задълбочен анализ на събраните по делото докаазателства, изложени са предимно теоретични разсъждения, направените правни изводи са необосновани и не намират опора в доказателствата по делото.

Първият решаващ извод, обосноваващ решението за отмяна на НП се свързва със съзряно нарушение, обосноваващо невъзможността от съставения АУАН да се установи дали са спазени сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. Цитираната правна норма гласи следното извън специалните хипотези на б. „а“-„в“: „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически…..“.

За да бъде направен законосъобразен извод за нарушение на цитираната правна норма от съда при контрол за законосъобразност на проведено административнонаказателно производство и да бъде отменено издадено НП не е достатъчно у съда да е налице съмнение, че е възможно и да не са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 ЗАНН, а доказателствата по делото еднозначно да водят на такъв извод.

В случая в АУАН (л. 34 от въззивното дело) е записано следното: „Нарушението е извършено на 13.02.2022г. Нарушението е установено на 29.04.2022г.-последният ден от извършване на проверката“. От изложеното следва, че с установяване на нарушението и нарушителя на 29.04.2022г. започва да тече тримесечният срок по чл. 34, ал.1 ЗАНН. Този срок изтича на 29.07.2022г. (петък). От датата на АУАН се установява, че той е издаден на 15.07.2022г., т.е. в тримесечния срок от установяване на нарушението и нарушителя. Този срок попада и в едногодишния срок от извършване на нарушението, който изтича на 13.02.2023г.(понеделник). На л. 42 от въззивното дело и следващите се съдържат доказателства за хронологията на извършване на проверката, от които не се установява никакво нарушение. Лицето д-р И. И., сочено във въззивната жалба като актосъставител очевидно е чуждо на производството лице. Актосъставител в това производство е д-р Н.- главен инспектор в отдел „КМДЗОП“, дирекция „КМДОК“ и е компетентен да извърши проверката (л. 123 от делото). Компетентността на актосъставителя (и на издателя на НП) следва от нормата на чл. 117 ЗЛЗ Следователно изводите на въззивния съд свързани с констатирания по-горе порок са незаконосъобразни.Такъв не е налице.

Не е налице и визираното от въззивния съд нарушение на чл. чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, свързани с липсата на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и с липсата на доказателства към момента на съставяне на акта на жалбоподателката да били връчвани някои от описаните в акта писмени документи.

На първо място следва да се отбележи, че сочената от съда липсата на доказателства никога не е основание за отмяна на НП, защото АУАН поставя началото на административнонаказателното производство. В АУАН и НП нарушението и обстоятелствата при които е извършено са описани достатъчно адекватно, за да позволят на наказаното лице да организира защитата си. Липсата на приложени спрямо починалия пациент напреднали техники за поддръжка на живота, представлява нарушение на разпоредбите на медицинския стандарт „Спешна медицина“. Всъщност от доказателствата по делото се установява, че в случая м.[населено място] и д-р Стоева не са приложили никакви техники за поддръжка на живота на пациента.За да бъде законосъобразно НП не следва в него да се съдържа алгоритъм за лечение. Затова след описанието на констатираното нарушение не се дължи посочване каква система от действия е следвало жалбоподателката да направи. Касационният състав не споделя виждането на Районен съд-[община], че сочената като нарушена норма на т.5 вр. т. 5.6 от Глава трета, Раздел втори от Наредба №3 от 06 октомври 2017г. за утвърждаване на медицински стандарт “Спешна медицина“ е обща, бланкетна и не формулира конкретни разписани задължения, че същата съдържа състав, носещ белези на изпълнително деяние. Съгласно тази норма обемът на осъществяваните от ЦСМП дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина" включва навременно осъществяване на диагностично-лечебни дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина" при спешен пациент в случай на осъществен прием и престой във ФСМП. Основната цел на упражняването на медицинската специалност "Спешна медицина" е да бъде прекъснато развитието на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния при пациента и/или дефинитивното му лечение. С НАРЕДБА № 3 от 6.10.2017 г. е утвърден медицински стандарт "Спешна медицина".

Стандартът е документ, създаден чрез консенсус или одобрен от признат орган за стандартизация, който определя за общо и повтарящо се прилагане правила, насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. Стандартът по своята същност не съдържа описание на диагностично-терапевтичен алгоритъм или план за лечение на пациента. Ето защо в неговото съдържание не може да се търси по-висока степен на конкретика от съществуващата. Дължимото поведение е това- да се осъществят навременно всички необходими диагностично-лечебни дейности. Липсата на такова поведение винаги нарушава стандарта, т.е. правило за поведение, разписано в подзаконов нормативен акт. Съгласно нормата на чл. 116б ЗЛЗ, който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му при извършване на дейност в лечебно заведение по чл. 10 подлежи на санкция.

По тези съображения неправилен е и решаващият извод на въззивния съд, че дори да бъде разгледан по същество правният спор, НП също се явява незаконосъобразно, тъй като не става ясно какви точно действия не била извършила Иванова. За да е налице законосъобразно НП не е необходимо НП да съдържа план за лечение на пациента.

В НП са изложени мотиви относно липсата на основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, които изводи са в съответствие и със житейската логика, особено когато се каасае за пълно бездействие и настъпил летален изход за пациент. Размера на санкцията е определен в законовия минимум.

Всички тези изводи сочат на неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. То следва да бъде отметено и с акт по същество да се потвърди издаденото НП.

На касатора следва да се присъдят разноски за юриск. възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 200 лв., в какъвто смисъл е направено изрично искане от процесуалния представител на касатора.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 24/13.06.2023г. по АНД № 120/2022г., с което е отменено НП № 98/08.11.2022г.,И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 98/08.11.2022г., издадено от проф. д-р Р. Г. К.- изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор“, с което на С. З. И. за нарушение на т.5 вр. т.5.6 от Глава трета, Раздел втори на Наредба №3 от 06 октомври 2017г. за утвърждаване на медицински стандарт “Спешна медицина", на основание чл. 116б, ал.1 от Закона за лечебните заведения е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА С. З. И. [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ [населено място] юриск. възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.