№ 1249
гр. С.З., 31.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500596 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.419 от ГПК.
Образувано е по две идентични частни жалби, подадени от С. И. Г. и
Т. Г. С., действащи чрез адв. М. М., против разпореждането за допускане на
незабавно изпълнение на заповед № 1510 от 14.07.2022 г. по ч. гр. д. №
2917/2022г. на РС С.З. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, инкорпорирано в същата.
Изложени са доводи, че представеният от заявителя договор за кредит
не е годен да послужи като основание по чл. 417, т. 3 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, тъй като с него не се
удостоверявало и не можело да се удостовери предаването на заемната сума.
На второ място считат, че разпоредбата на чл. 418, ал. 3 е била
нарушена, т. к. в производството не бил представен официален документ или
изходящ от длъжника такъв, като в тази връзка считат, че съдебния състав е
следвало да отхвърли заявлението в частта надхвърляща дължимата
възнаградителна лихва от 4% върху главницата от 9 000 лева, равняваща се на
общо 150 лева, а не на 1 605 лева. Видно от приложените изчисления на ГПР
и погасителния план, твърдят че ако е била приложена правилната
възнаградителна лихва по кредитното правоотношение, последната следвало
да бъде в размер на 30 лева на месец, а не над 300 лева.
На последно място твърдят че, уговорената сума по Договор за кредит
№ СЗ - 1806 от 18.01.2022 г. е следвало да бъде получена по банков път, а
възнаградителна лихва по заемното правоотношение била уговорена да е 4%,
при годишен процент на разходите от 48 %. Съгласно договора не ставало
ясно какви разноски и комисионни са включени в този годишен процент на
разходите, за да достигне 48%, тъй като по смисъла на представения договор
нямало други разходи по кредита, с изключение на възнаградителната лихва,
1
която както било споменато е уговорено да бъде 4%. При това обстоятелство,
ГПР по кредита би трябвало да бъде 4.07%, а не 48 %. За пълна
изчерпателност на изложеното, сочат, че разпоредбата на чл. 11, ал 1, т. 10 от
ЗПК сочи, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявало
по специална формула. Спазването на това изчисление, давала информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Нарушение било налице и тъй като в договора кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. В договора за заем и нотариалния акт липсвало ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита. В този порядък следвало да се посочи, че съобразно разпоредбите на
ЗКНИП, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които били пряко свързани
с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно
тези обстоятелства липсвала.
Претендират отмяната на обжалваното разпореждане, с което е
допуснато незабавно изпълнение на заповед № 1510 от 14.07.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, както и да се обезсили заповедта.
Ответникът по жалбата - "И.Г." ООД, действащо чрез адв. М. И.-С., е
подал в законоустановения срок отговори, с които оспорва жалбите като
неоснователни. Излага доводи за неоснователност на направените с частните
жалби оплаквания и претендира оставянето им без уважение и присъждането
на разноски.
Въззивният съд, като взе предвид твърденията и възраженията
на страните и приложимите материалноправни и процесуални норми,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
заявление от 07.07.2022 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК, подадено от "И.Г." ООД, чрез адв. М. И.-С.. Поискано
е издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Т.
Г. С. и С. И. Г., за следните суми, сочени в заявлението както следва: 10 605
лв. представляващи: 9000лв. - главница и 1605 лв. договорна лихва за периода
2
от 18.01.2022 г. до 30.05.2022 г.
Искането е било основано на документ – договор за кредит от
18.01.2022 г., с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на
който "И.Г." ООД в качеството си на кредитодател е предоставил на
кредитополучателите Т. Г. С., действаща лично и като пълномощник на С. И.
Г., сумата от 9 000 лв. за срок от шест месеца, срещу насрещните задължения
на кредитополучателите да върнат дадената им в кредит сума, ведно с
договорна лихва от 4 % месечно, при годишен ГПР от 48 %, по погасителен
план, както следва: лихвата се плаща на месечни вноски съгласно
погасителния план, а именно: 155 лв. на 30.01.2022 г.; 340 лв. на 28.02.2022 г.;
30.03.2022 г.; 360 лв. на 30.04.2022 г.; 375 лв. на 39.06.2022 г.; 360 лв. на
30.06.2022 г. и 215 лв. на 18.07.2022 г. , платими до 30 – то число на всеки
календарен месец, а главницата от 9 000 лв. се изплаща в края на договорения
срок, ако няма предсрочно погасяване.
Съдът е уважил искането и е издал заповед № 1510 от 14.07.2022 г. по
ч. гр. д. № 2917/2022 г. на Районен съд - С.З. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК (в която е
инкорпорирано разпореждане за незабавното й изпълнение), с която е
разпоредено на Т. Г. С. и С. И. Г. да заплатят солидарно на "И.Г." ООД сумата
от 9000 лв. - главница, представляваща парично вземане, произтичащо от
договор за кредит № СЗ-1806/18.01.2022 г. с нотариално удостоверяване на
подписите, рег. №1136/18.01.2022 г. на нотариус Д.Н., 155 лв. - договорна
лихва за периода от 18.01.2022 г. до 30.01.2022 г.; 340 лв. - договорна лихва за
периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., 375 лв. - договорна лихва за периода
от 01.03.2022 г. до 30.03.2022 г.; 360 лв.- договорна лихва за периода от
01.04.2022 г. до 22.04.2022 г.; 375 лв. - договорна лихва за периода от
01.05.2022 г. до 30.05.2022 г.; 212,10 лв. - държавна такса и 2142 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжниците на
28.07.2022 г., видно от представените пред заповедния съд доказателства.
На 08.08.2022 г. всеки от солидарните длъжници е подал възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК с искане за спиране на принудителното изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
приема от правна страна следното:
Частните жалби са подадени в законния едномесечен срок, от
легитимирани да обжалват лица - длъжници, поради което те са процесуално
допустими.
Разгледани по същество се преценяват за неоснователни по следните
съображения:
Съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК, съдът /въззивната инстанция/ отменя
разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. 1 и
ал. 3 ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител.
От приложения към заявлението договор за кредит, с нотариална
3
заверка на подписите на страните, сключен на 18.01.2022 г., се установява, че
същият е сключен за определен срок (6 месеца), като от страна на
солидарните длъжници се дължи връщането на главницата и на уговорена
договорна лихва. Съдържанието му пряко и непосредствено установява
възникването на задълженията на длъжниците, т.к.за разлика от обикновения
договор за заем, договорът за кредит, в това число и за потребителски кредит,
е консенсуален, а не реален, и за действителността му е достатъчно
постигането на съгласие между страните. Освен това самият договор за
кредит удостоверява признание на солидарните длъжници, че са получили
кредит за сумата от 9 000 лв., тъй като видно от съдържанието на самия
договор длъжниците са удостоверили с подписите си неизгодния за тях факт,
а именно, че сумата им е била преведена по банкова сметка. В този смисъл и
предвид формалния характер на производството по чл.418 от ГПК въззивния
съд, както и заповедният съд, не могат да ценят представените с частните
жалби извлечения от банковите сметки на двете длъжници.
Възражението на длъжниците, че със заявлението не е бил представен
официален документ или изходящ от тях такъв, удостоверяващ настъпването
на изискуемостта на задълженията, въззивният съд намира за неоснователно,
т.к. срокът кани длъжника и в този смисъл с изтичането му настъпва
изискуемостта на вземането. В настоящия случай претенцията на заявителят
се основава именно на настъпила вследствие изтичането на срока на договора
за кредит изискуемост на задълженията на кредитополучателите.
Относно твърдяното от длъжниците нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, въззивният съд намира, че не е налице вероятност за това. Договорът
съдържа годишния процент на разходите по кредита, а в погасителния план са
посочени конкретно дължимите суми за главница и договорна лихва, която е
уговорена като проста месечна лихва от 4 %. Други разходи в договора, като
разноски, такси и комисионни, които да се включват в ГПР не са предвидени,
нито са включвани в погасителния план, т.е. няма данни към настоящия
момент да са налице суми по договора, които не са включени в ГПР. Затова
възражението за непосочване на други компоненти формиращи ГПР е
неоснователно – такива не съществуват в договора. Други суми по кредита
освен главница и договорна лихва не са дължими, а и не са и претендирани от
заявителя. Не е предвидена и опция за промяна на договорната лихва при
определени условия – договорът не предвижда правомощие на заявителя
едностранно да увеличава лихвата по кредита при изменение на променлива
компонента на договорения лихвен процент, т.е. договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия му срок. Относно възражението на
длъжниците, че по договора за кредит и нотариалния акт липсвала ясно
разписана методика на формиране на ГПР, въззивният съд намира, че в
случая не е необходима методика, тъй като математическите изчисления за
пресмятане на ГПР са елементарни, а не както при анюитетната договорна
лихва - касае се за проста лихва от 4 % месечно, дължима върху главницата за
срок от 6 месеца, т.е 24 % общ размер на договорната лихва за срока на
4
договора, а изчислена на годишна база е 48 %, в какъвто размер е посочен и
ГПР в договора.
По изложените съображения въззивният съд приема, че частните
жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Относно разноските:
С оглед изхода на настоящото производство всяка от С. И. Г. и Т. Г.
С. следва да бъде осъдена да заплати на „И.Г.“ ООД направените по делото
разноски в размер на по 240 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
по двата приложени договори за правна защита срещу двете жалби.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 ичл.271, ал.1 т.1 от
ГПК Окръжен съд – С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на С. И. Г., ЕГН –
**********, с адрес: гр.С.З., бул. „************** и Т. Г. С., ЕГН –
**********, с адрес : гр.С.З., ул. „*****************, и двете действащи чрез
адв. М. М., против разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на
заповед № 1510 от 14.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2917/2022г. на РС С.З. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
инкорпорирано в същата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал3 от ГПК С. И. Г., ЕГН –
**********, с адрес: гр.С.З., бул. „************** да заплати на „И.Г.“
ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
ул.“************, представлявано от законния си представител: М.Г.Г. –
управител, сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ - съдебно-деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал3 от ГПК Т. Г. С., ЕГН –
**********, с адрес : гр.С.З., ул. „***************** да заплати на „И.Г.“
ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
ул.“************, представлявано от законния си представител: М.Г.Г. –
управител, сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ - съдебно-деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6