№ 982
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110145878 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № ********** г. му било наложено
наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. За събиране на същата ответникът Столична община
образувал изпълнително дело № 20218380403015 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. №
838. Твърди, че давността за събиране на тази сума била 2 години и е изтекла на 09.07.2021
г., тъй като наказателното постановление било влязло в сила на 09.07.2019 г. Иска съдът да
признае за установено спрямо ответника, че не дължи чрез принудително изпълнение сумата
от 50.00 лв. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иска с твърдения, че действията по принудително
събиране на процесната сума са предприети в законоустановения срок и не е изтекла
абсолютната давност. Счита, че и при погасяване на правото на принудително изпълнение
вземането остава дължимо и не може да се установява от съда „недължимост“. При тези
твърдения иска съдът да отхвърли предявените искове и присъди направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесното вземане е погасено по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
1
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
По делото е безспорно обстоятелството, че за ищеца е възникнало задължение за
плащане на глоба в размер на 50 лв., наложена с наказателно постановление № **********
г. на кмета на Столична община. Постановлението е връчено на 27.06.2019 г., поради което
е влязло в сила на 05.07.2019 г.
Следователно установено по делото е, че в полза на ответника е възникнало
оспореното вземане.
Глобата, освен публично вземане, е и административно наказание, която правна
природа следва да намери превес, поради което неприложим по отношение на давността за
това вземане е срокът по чл.171, ал.1 ДОПК ( в този смисъл ТР № 2/12.04.2017 г. по
тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВАС ). Обикновената давност, с която се погасява правото
да се изпълни принудително глобата, е 2 години. Образуването на изпълнително
производство е действие, което прекъсва давността и започва да тече нов 2- годишен срок,
но това производство следва да е образувано преди изтичане на предвидената в НК
обикновена или абсолютна давност. Ако в посочения по – горе 2-годишен срок не се
предприемат изпълнителни действия глобата не подлежи на изпълнение по принудителен
ред, в приложение на чл.82, ал.1, т.5 от НК ( в този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСНК на ВКС ). Давността за изпълнение на административно наказание е
изтичане на определен срок от време, установен със закон, в който надлежният орган
бездейства да упражни правомощията си да приложи административно – наказателната
репресия спрямо извършителя на нарушението. Позоваването на давността е изведено при
факти, настъпили след влизане в сила на постановлението, поради което релевираното от
ответника възражение за преклудиране на това позоваване с изтичане на срока за
упражняване правото на жалба, е неоснователно.
Процесното наказание глоба е наложено с наказателно постановление, влязло в сила
на 05.07.2019 г. Възлагателното писмо за събиране е получено от съдебния изпълнител на
23.02.2021 г., видно от приложеното изпълнително дело № 3015/2021 г. Обикновената
давност от 2 години е прекъсната с образуване на изпълнителното дело ( в този смисъл
посоченото по – горе тълкувателно решение ) на посочената дата – 23.02.2021 г., преди да
изтече, поради което изпълнително дело 3015/2021 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински е
образувано за подлежащо на принудително изпълнение вземане.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент правото на ответника да изпълни
принудително вземането за глоба не е погасено по давност и предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен.
Относно разноските в производството:
2
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 150
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. ИВ. ИНДЖ., ЕГН ********** и адрес – гр. София,
***********, ет.1, офис 2 срещу Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес – гр.
София, ул. “Московска” № 33 иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумата от
50.00 лв., представляваща административно наказание „глоба“, наложено с наказателно
постановлени № ********** г. на кмета на Столична община, за което е образувано
изпълнително дело № 20218380403015 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838.
ОСЪЖДА, СТ. ИВ. ИНДЖ., ЕГН ********** и адрес – гр. София, ***********,
ет.1, офис 2 да заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес – гр. София, ул.
“Московска” № 33 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150 лв. – разноски за
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3