№ 8
гр. София , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22 в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Б. Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Б. Алексиева Търговско дело №
20201100901781 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „Б.” ООД /л/ по чл. 625 от
ТЗ, подадена чрез ликвидатора М.С.. Молителят твърди, че в хода на
откритото производство по ликвидация е установено, че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Посочва,
че основната дейност на дружеството от учредяването му – 20.05.2019 г. е
предоставяне на сладкарски услуги в наето за тази цел помещение, обособено
в кафене-сладкарница. От м. ноември 2019 г. дружеството започва да изпитва
сериозни затруднения в обслужването на ежедневните си търговски дейности,
както и в изпълнението на задълженията си към доставчици, дистрибутори,
работниците и служителите на дружеството, както и публичните задължения
към държавата. Тези затруднения довели до преустановяване на търговската
дейност на дружеството, считано от 16.01.2020 г. Поддържа, че липсата на
средства и каквото и да е ликвидно имущество прави невъзможно
изпълнението на съществуващите задължения към кредиторите, включително
и публичните задължения към държавата. Ето защо моли Съда да обяви
неплатежоспособността му, евентуално свръхзадължеността му и открие
производство по несъстоятелността му с решение по реда на чл. 632, ал. 1 от
ТЗ.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството „Б.” ООД е регистрирано в Търговския регистър на
20.05.2019 г., като му е предоставен ЕИК ****. Дружеството няма обявени
ГФО в Търговския регистър, като има постановен отказ /който не е обжалван/
по подадено заявление образец Г2 за обявяване на ГФО н адружеството за
2019 година. На 10.12.2020 г. е вписано откриване на производство по
ликвидация, със срок на ликвидацията 6 месеца от датата на обявяване в
Търговския регистър на поканата до кредиторите. Тази покана е обявена в ТР
на 10.12.2020 г.
От изготвената от служител на СГС служебна справка №
27409/11.01.2021 г. е видно, че за периода от 01.01.1991 г. до 11.01.2021 г.
няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника в
Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в
централна база на АИС-КАТ към 19.01.2021 г. няма данни за регистрирани
ППС на името на длъжника, които да са негова настояща собственост.
Длъжникът е представил ГФО за 2019 г., ведно с неговите съставни
части, както и междинен отчет към датата на подаване на молбата по чл. 625
ТЗ.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което
са приложени заверени преписи от годишната данъчна декларация по чл. 92
от ЗКПО, подадена от молителя за 2019 г. и справка по чл. 73, ал. 6 от
ЗДДФЛ за 2019 г. Има данни за образувано производство по принудително
изпълнение срещу длъжника –№ 20150028901/2015 г. Няма наложени
обезпечителни мерки.
Представените от длъжника и изпратените от НАП документи са
използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза на
вещото лице С. М., чието заключение, като неоспорено от молителя, съдът
намира за компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на
вещото лице М. и уточненията, направени в съдебното заседание на
2
17.02.2021 г., се установява следното:
При извършването на анализите вещото лице посочва, че от
учредяване на дружеството през м. май 2019 г. до датата на подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност длъжникът няма
дълготрайни активи. До края на 2019 г. притежаваните от него краткотрайни
активи са материални запаси /незавършено производство/ и парични
средства, а след това краткотрайните активи са изцяло вземания от клиенти.
Според баланса към 31.12.2020 г. дружеството не притежава никакви активи.
Задълженията на дружеството са изцяло краткосрочни – към доставчици, към
персонал, публични и други текущи задължения. В края на 2019 г. отчетената
от длъжника текуща загуба от 17 000 лева, като тази загуба съпоставена
учредителния капитал на дружеството обосновава извод за състояние на
декапитализация, което състояние остава непроменено и към 31.12.2020 г.
След анализ на активите и пасивите, собственият капитал и финансовите
задължения на дружеството, вещото лице е изчислило и коефициентите на
ликвидност. Коефициентът на общата ликвидност към 31.12.2019 г. е 0.11;
към 17.09.2020 г. /датата на молбата по чл. 625 от ТЗ/ е 0.11 и към 31.12.2020
г. е 0. Всички останали коефициенти за ликвидност на дружеството към тези
моменти също са далеч под референтните стойности, а към 31.12.2020 г.
всички коефициенти на ликвидност са с нулева стойност, съответно
дружеството не е способно да покрива възникналите си задължения със
собствени средства. През целият изследван период дружеството е било
зависимо от кредиторите си. Дружеството е декапитализирано, като степента
му на задлъжнялост е изключително висока. Към 31.12.2019 г. балансовата
стойност на имуществото на длъжника е била почти десет пъти по-малка от
общия размер на задълженията на дружеството. Практически в края на
следващия отчетен период 2020 г. дружеството не е притежавало имущество,
при общ размер на задълженията от 17 хиляди лева. Описаните от длъжника в
списъка на кредиторите задължения са намерили счетоводно отражения в
ГФО за 2019 г., като съобразявайки задълженията към търговските му
партньори, вещото лице посочва , че от 21.11.2019 г. дружеството е било в
състояние на невъзможност да погасява задълженията си към тях.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
следните правни изводи:
3
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение
за нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска
сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от
ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за
състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ,
състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно
дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай,
молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът
приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на
длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ,
като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността
му да погасява задълженията си. С оглед заключението на Съдебно-
икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е
налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на
финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни
икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за
повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения
процес и променят натурално - веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
4
едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните
активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти
на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на
краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени
способността на дружеството да погасява задълженията си с всички
краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се
приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има
толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения,
поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно
изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на ликвидност
са извън границите на референтните си стойности към 31.12.2019 г. и след
този момент продължават да са под норматива, съответно е налице трайното
влошаването на коефициентите.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е
обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени същата
5
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните
си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да
не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е
именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното
неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите показатели на
длъжника са влошени трайно към 31.12.2019 г., като към тази дата длъжникът
е имал изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ.
Предвид уточнението, направено от вещото лице в о.с.з. на 17.02.2021 г., че
към 21.11.2019 г. дружеството длъжник е имало задължения по търговска
сделка с настъпил падеж и от тази дата не е било в състояние да изпълнява
задълженията си към кредиторите, съдът приема, че за начална дата на
неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме датата 21.11.2019
г.
Предвид извода, че е налице състояние на неплатежоспособност,
обосноваващо откриване на производството по несъстоятелност, Съдът не
дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност от длъжника
искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост.
Предвид обстоятелството, че спрямо молителят е открито
производство по ликвидация, то съгласно чл. 272а, ал. 1 от ТЗ, то с решението
за откриване на производството по несъстоятелност съдът следва да обяви
дружеството-длъжник в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2, съответно чл. 632,
ал. 1 от ТЗ. В случая не се установява да е налице реално налично имущество
на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за
развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок,
поради което по отношение на молителя следва да бъде постановено решение
6
по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Длъжникът следва да бъде осъден, на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от
ТЗ вр. чл. 77 от ГПК, да заплати платената от бюджета на съда сума за
депозит за вещо лице в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.” ООД /л/, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „**** и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 21.11.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
длъжника „Б.” ООД /л/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „****.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Б.” ООД /л/,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „****.
ОБЯВЯВА „Б.” ООД /л/, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „****, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Б.”
ООД /л/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„****.
ОСЪЖДА „Б.” ООД /л/, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „****, на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр.
чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на бюджета на Съда сумата от 300
/триста/ лева.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1781/2020 г. по
описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една
година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор,
7
ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят
началните разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632,
ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8