Р Е Ш Е Н И Е № 31
Гр.Сливен, 02.07.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори юни, през двехиляди
и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Пенка Спасова, като разгледа
докладваното от съдията т.дело № 118
по описа за 2019г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск на увредено лице за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от
трудова злополука, с правно основание чл. 448, ал.7 от КЗ, вр.
чл. 459, ал.1 и ал.5 от КЗ и цена - 32 713.98 лв., ведно с акцесорен иск с
правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД и цена- 1790.18 лв.
В исковата молба ищцата твърди, че
работила в „Динамо-Сливен” ЕАД Сливен по трудово правоотношение от 06.01.2017
г. до 12.10.2018 г. на длъжност „оператор преса на метал” в цех 201, участък
пресов.
Твърди, че на 13.02.2018 г. при
изпълнение на трудовата си дейност на преса за метал, щанцата
за оформяне на детайла се счупила и парче метал се забило в дясното й око. С
разпореждане от 22.02.19 г., съгласно чл. 55 от КСО, злополуката била приета за трудова. В резултат на нея била във временна
неработоспособност 179 дни от 13.02.18г до 10.08.18г. Била на лечение в МБАЛ
„Д-р Иван Селимински” АД, където я изписали на 21.02.18
с диагноза: проникваща рана на орбитата
с наличие на чуждо тяло.
Твърди, че на 09.03.2018 г. била
лечение в УМБАЛ „Св. Георги” АД, гр. Пловдив, където било извършено оперативно
лечение и постановена диагноза: отлепване на ретината с ретинално
разкъсване.
На 29.09.2018 била приета на лечение в
Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън”
ЕООД, гр. София, където извършили операция на дясното око, с поставяне на
силиконова тампонада, а поставената диагноза била:
други форми на отлепване на ретината на дясното око.
Твърди, че с ЕР на ТЕЛК № 4606/11.10.18
г. й била определена над 50% трайно намалена работоспособност, с диагноза:
отлепване на ретината с ретинално разкъсване в
резултат на трудова злополука.
Твърди, че със Заповед № 41/12.10.2018
г. й е прекратено трудовото правоотношение, след което й е отпусната пенсия за
инвалидност, поради трудова злополука и професионална болест за срок от 1
година.
Твърди, че на 08.03.2019 г. в Болница „Вижън” й е извършена операция на дясното око за поставяне
на функционален имплант.
Твърди, че бившият й работодател сключил с ответника договор, с който били
застраховани по списък работниците, съгласно Наредбата за задължително застраховане
на работници и служители по риска трудова злополука, обективиран
в застрахователна полица от 15.06.2017
г., по която било образувана съответната щета.
Позовава се на чл. 9 ал.2 от същата Наредба,
където при констатирана трудова злополука се дължало обезщетение в размер на
процент от застрахователната сума, равен на процента трайно намалена
работоспособност, установен от компетентен орган, като минималния размер не
можел да бъде по-малък от средно аритметичния в размер на годишна брутна заплата,
т.е. 84 месечни работни заплати на работника.
Твърди, че брутната й работна заплата
е 780.59 лв., а застрахователната сума, равняваща се на 84 брутни заплати, би
следвало да е 65 569.56 лв.
С уведомление за настъпване на застрахователно
събитие от 12.02.2019 изпратила на
ответника всички необходими документи, за да й бъде изплатено застрахователно
обезщетение, като на 12.03.2019 г. ответникът й превел по банковата сметка
обезщетение в размер на 70.80 лв.
Допълва, че с писмо от 02.04.2019 г.
ответникът я уведомил, че изпълнил своите ангажименти, произтичащи от сключения
застрахователен договор и отказал да преразгледа ликвидационната преписка.
Счита, че съгласно цитираната
Наредба, сумата, която би следвало да й бъде платена като застрахователно
обезщетение е 50% от 65 569.56 лв., а именно 32 713.98 лв., след
приспадане на изплатената вече сума от 70.80 лв.
Моли за постановяване на съдебно
решение, с което ответното дружество бъде осъдено да й заплати застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32 713.98 лв., в резултат
на претърпяна на 13.02.2018 г. трудова злополука, ведно със законна лихва в
размер на 1790.18 лв. за периода 28.02.19 г. - 09.09.19
г. Претендира разноски по делото.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба в срока по чл. 367 ГПК.
Оспорва исковете по основание и
размер.
Оспорва механизма на настъпилото
увреждане. Позовава се на чл. 5 от ОУ на застраховката, съгласно който, за да
бъде едно събитие злополука, следвало да е настъпило от външни действия, а в
случая травмите на ищцата били нанесени от неправилно осъществяване на работния
процес от нейна страна, а не поради ненадлежно осигуряване трудовата
безопасност от страна на работодателя. Парчето метал, забило се в дясното й
око, излетяло единствено поради грешно поставяне на втора заготовка върху вече
поставена такава в машината, поради което пострадалата имала изцяло вина за
претъпените неимуществени вреди и не следвало да се вменява в задължение на
застрахователя изплащане на обезщетение.
Твърди,
че съгласно чл. 5 от ОУ, временната нетрудоспособност трябвало да е с
продължителност 1 година, а ищцата била нетрудоспособна до 10.08.2018г., като
представените документи касаели единствено
извършени прегледи, не и нетрудоспособността й, а трудовия
й договор бил прекратен от 12.10.2018, т.е. липсвали доказателства, че е
нетрудоспособна към настоящия момент, което означавало, че не търпи
неимуществени вреди.
Счита, че искът за неимуществени вреди
за прекомерно завишен по размер и несъответстващ на принципа за справедливост.
Оспорва и претенцията за мораторна лихва, нейния размер и началния момент, от който се претендира. Тъй
като дружеството не е изпаднало в забава, не дължало такава лихва.
Ищцата е подала допълнителна искова
молба в срока по чл.372 ГПК, с която оспорва всички възражения на ответника.
Ответникът е депозирал допълнителен
отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа всички направени в ОИМ
възражения.
В с.з. ищецът, ред. призовани, не се
явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да
бъдат уважени . Претендира разноски. Представя писмени бележки.
В с.з. ответното
дружество, ред. призовано, се представлява от упълномощен представител, който
оспорва предявените искове. Поддържа
възраженията, направени с отговора на исковата молба. Моли всички искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, алтернативно като прекомерно завишени по размер. Претендира за разноски. Представя списък по чл. 8 ГПК. Съображения излага в писмени
бележки.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищцата работила по трудово правоотношение в „Динамо-Сливен”
ЕАД гр. Сливен от 06.01.2017 г. до 12.10.2018 г., на длъжност „оператор преса
на метал” в цех 201, участък пресов, с брутна работна заплата 780.59лв
На 13.02.2018 г, при изпълнение на трудовата си дейност на
пресата за метал, щанцата за оформяне на детайла се
счупила и парче метал се забило в дясното й око.
С разпореждане на ТП на НОИ-Сливен с
№5104-19-14/ 22.02.2019 г., на основание
чл. 60 ал.1 КСО, декларираната злополука е приета за трудова.
В резултат на злополуката ищцата била в
отпуск поради временна
неработоспособност в периода от 13.02.2018. до 10.08.2018 г.
Непосредствено след инцидента постъпила
на лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински”АД- гр.Сливен,
откъдето е изписали на 21.02.2018 г., с
диагноза: проникваща рана на орбитата с наличие на чуждо тяло, травматичен хемофталм на дясното око.
Констатирано било наличие на чуждо тяло
с метална плътност в дясната орбита, с данни за отлепване на ретината, а ищцата
била насочена към оперативно лечение, което провела в периода 09.03.2018г-.14.03.2018 г. в УМБАЛ „Св. Георги” АД, Пловдив. Изписана е с
диагноза: отлепване на ретината с ретинално
разкъсване.
На 10.07.2018г й била направена втора
операция за евакуация на силикона на дясното око.
На 29.09.2018г. била приета на лечение
в Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън”
ЕООД- гр. София, където извършили трета операция на дясното й око.
На 08.03.2019 г. в същата болница й направили четвърта операция на същото око за
поставяне на функционален имплант.
С ЕР на ТЕЛК № 4606/11.10.2018 г. й
била определена над 50% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година, с
диагноза: отлепване на ретината с ретинално
разкъсване, състояние след трикратни операции.
Със заповед № 41/12.10.2018г, на
основание чл. 325 ал.1, т.1 КТ, трудовото й правоотношение с ответника е
прекратено по взаимно съгласие.
С разпореждане на НОИ от 04.12.2018г й
е отпусната пенсия от 207 лв за инвалидност поради
трудова злополука и професионална болест .
С ЕР на ТЕЛК № 3823/05.09.2019г, по
повод преосвидетелстване, й е определен 50% трайно намалена работоспособност,
за срок от три години: от трудова злополука- отлепване на ретината с ретинално разкъсване, състояние след четирикратни операции,
афакия на дясното око, състояние след ампутация на
втори пръст на ниво медианна фаланга.
Според заключението на приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на претърпяната трудова
злополука, е било увредено дясното око на ищцата.Нарушена била целостта на
нормалната анатомична структура на около, което е довело до практическа слепота
с дясното око.
След извършените четири операции на
окото, нямало подобрение на зрителната острота и възстановяване на тъканите,
нито се очаквало подобрение поради тежките и необратими промени в ретината,
получени в резултат на травмата.
Освен това, било налице видимо изкривяване на
окото, което ищцата прикривала с тъмни
очила. Имало и опасност
от очен травматизъм.
Всяка от оперативните интервенции била болезнена за ищцата, а срокът за
възстановяване - 30 дни. Три от тях били извършени с местна упойка. През целия
период лечението ищцата приемала
медикаменти и поставяла капки в окото. Понесла
тежко травмата на дясното око не само,
защото се наложило да й бъдат извършени четири болезнени и скъпо струващи
операции, а й поради изкривяването на окото, което допълнително я
потискало и не искала
да напуска дома си.
На основание чл. 58 ал.1 КСО и Заповед на
ръководителя на ТП на НОИ-Сливен от 02.03.2018г, комисия извършила разследване
на трудовата злополука, като за резултатите от проверката е съставен протокол №
5103-19-3/13.03.2018г./ стр.6 и сл. от делото/.
Комисията констатирала, че 13.02.2018г, при
работа с пресата за метал, ищцата поставила втора заготовка за обработване на
детайла четкодържател 9х20 в гнездото на матрицата,
без да е отстранила готовия детайл,
пуснала машината и щанцата
за формоване на детайла се счупила, при което парче метал се забило в дясното й
око.
Комисията установила, че непосредствената причина за възникване на
злополуката е поставяне на втора заготовка за обработка на детайл за четкодържател 9х20
в гнездото на матрицата, без да е
отстранен готовия детайл.
При
извършената в деня на инцидента проверка от Дирекция “Инспекция по
труда“-Сливен, се установило, че представената от работодателя писмена
инструкция за „Специфични изисквания при работа, извършвана на механични
преси“, не съдържала необходимата информация за условията за използване на
работното оборудване и предвидимите ненормални ситуации при ползване на щанци, при които имало вероятност детайла да остане в
гнездото на матрицата или върху поансона и съответно
разрушаване на някоя от частите на матрицата при поставяна на втора заготовка
за обработка.
При извършеният от комисията оглед на работното оборудване, било установено, че работодателя не е взел подходящи
мерки за минимизиране на риска от счупване на щанцата,
ползвана за формоване на метален детайл четкодържател 9х20- втора операция, монтирана на ексцентър – преса №3, като: поставяне
на предпазен екран, предотвратяване оставането на детайла в матрицата
или върху поансона, предотвратяване възможността за
поставяне едновременно или една върху друга на две заготовки или друго
подходящо решение.
При
проверка на представените от работодателя книги и заповеди за документиране на проведен инструктаж, било
установено, че ищцата е отсъствала от работа повече от 45 дни и не е
документирано провеждането на извънреден инструктаж.
Проверяващата комисия установила и
документирала в протокола по чл.58 ал. КСО , че е допуснато нарушение на чл.165 ал.3 и чл. 166
ал.3 т.1 и т.2 от Наредба №7/08.10.1999г за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на
работното оборудване, тъй като инструкцията за специфични изисквания при
работа, извършвана на механични преси, не съдържала необходимата информация за
условията за използване на работното
оборудване и предвидимите извънредни ситуации при ползване на щанци, при които имало вероятност детайла да остане в
гнездото на матрицата или върху поансона и съответно
разрушаване на някоя от частите на матрицата при поставяне на втора заготовка
за обработка.
Комисията установила, че е нарушен и
чл.11 ал.5 вр. с чл. 16 ал.2 от Наредба № РД- 07-2 / обн. ДВ бр. 102/22.12.2009г/ за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на безопасни условия на труд, тъй като
работодателят не е документирал в книга за периодичен и извънреден инструктаж
провеждането на извънреден инструктаж на ищцата.
Проверяващата
комисия заключила, че лицата , допуснали нарушения са работодателя
„Динамо-Сливен“ЕАД и С.В.Г., в качеството му на длъжностно лице, което провежда
инструктаж на работещите в цех 201.
В резултат на тези констатации, били
дадени следните препоръки на работодателя:1/ да провежда извънреден инструктажа
на персонала; 2/ да се допълни писмената
си инструкция“ „Специфични изисквания при работа, извършвана на механични
преси“, с необходимата информация за
условията за използване на работното оборудване и предвидимите извънредни ситуации
при ползването на щанци, при които има вероятност
детайла да остане в гнездото на матрицата или върху поансона
и съответно разрушаването на някои от частите на щанцата
при поставяне на втора заготовка; 3/ да
предприеме подходящи мерки за минимизиране на риска от счупване на щанца, ползвана при формоване на метален детайл четкодържател 9х20- втора операция, монтирана на ексцентър – преса №3 , като поставяне на предпазен екран, предотвратяване
оставането на детайла в матрицата или върху поансона,
предотвратяване възможността за поставяне едновременно или една върху друга на
две заготовки или друго подходящо решение.
За изясняване на причините и механизма
на възникване на злополуката, по делото бе назначена СТЕ. Според нейното заключение, металната преса, на
която ищцата е работила, е висока около 3 метра, като в горния край имал маховик, който се върти и
задвижва като тежест и пресова детайла, който е на масата. От долната страна
има матрица /неподвижна част/, а от горната - поансон
/подвижна част/.
Поансонът и матрицата били изработени от инструментална стомана Х12.
Детайлът бил ламарина с дебелина 1,5 мм и бил от стомана СТ08КП.
Операторът на
машината, с помощта на пинсета, вземал детайла от кутия със заготовки и го
поставял върху матрицата. След това задействал машината, натискайки два бутона
едновременно. След оформянето на детайла и преустановяване на движението на
машината, операторът отстранявал детайла от работната зона с пинсета.
Вещото
лице констатирало на място, че след дадените на работодателя предписания, е обезопасено
работното място на ищцата. На подвижната част /поансон/ бил
поставен гумен екран, а на неподвижната част /матрица/ - планка за събаряне на
детайла от поансона. Поставената предпазна гума около поансона не позволявала на детайла да отхвръкне и ако се задържи детайл върху поансона,
при движението му нагоре, гумата щяла да събори детайла и той да остане в
работната зона. Това се правело за да не остане детайл върху подвижната част на
машината/ поансона/.
Според заключението, има 4 възможности за
наличието на два детайла:
1/ Операторът взема с пинсетата
две заготовки от кутията и ги поставя върху матрицата. Поради вземането на детайла с помощно средство /пинсета/, а
не с ръка, липсвал прекия контакт и било възможно да се случи двата детайла можело да са един върху друг или
един във друг. Един във друг плътно, детайлите било невъзможно да застанат
поради разликата от 3 мм между вътрешния и външния размер, а заставайки под
ъгъл било невъзможно да не се забележат. Възможно било поставянето на два
детайла един върху друг.
2/Останал детайл в матрицата и операторът поставя заготовка. Приспособлението разполагало с избутващ палец в матрицата,
който с движението нагоре на поансона се движил
нагоре и избутвал оформения детайл. Задействието на
палеца било механично /твърда лостова система/ и било
невъзможно детайла да не бъде избутан. Невъзможно било поставяне на заготовка
без да е отстранен от работната зона готовия детайл. Готовият детайл пречел.
Според вещото лице това е невъзможно като действие.
3/ Останал детайл върху поансона. При възвратното действие на поансона било възможно готовият детайла да остане на него.
Тогава, ако операторът не се е уверял, че готовия детайл не е на поансона и постави на матрицата заготовка, можело да се
получи наличието на заготовка и готов детайл едновременно.
4/ Поставяне на заготовка върху заготовка. Операторът поставял заготовка, не задействал машината
и поставял втора заготовка. Поради разликата от 3 мм между вътрешния и външния
размер на заготовката, било невъзможно поставянето на втора, плътно върху
друга. Това би се забелязало от оператора на пресата.
В
с.з. вещото лице инж.А. посочи, че най-вероятната причина за
злополуката е останал детайл върху поансона, който
ищцата не е видяла, тъй като масата били на нивото на ръцете, а горното
положение на поансона било около около
1 метър над това ниво. Ако операторът е гледал работната маса или при се е
разсеял, напълно възможно било да не види, че готовия детайл е останал на поансона. Според него, варианта да е останал готов детайл
върху матрицата и да се постави нова
заготовка е по-скоро умишлено действие,
отколкото от разсеяност, тъй като бил доста
голям предмета на матрицата и пречел на поставянето на заготовката.
Вещото лице приема , че при стриктно спазване
на всички инструкции, работникът трябва да се увери, че няма друг детайл в
работната зона и тогава нямало да настъпи инцидент, но при уточнението, че
констатацията на комисията е, че
причината за настъпване на злополуката е наличие на два детайла.
Съгласно експертното заключение, матрицата
и/или поансона можели да се счупят и поради вътрешен дефект на
материала, от който са изработени, без да са налични два детаила/заготовки/.
Това можело да се установи след преглед на
счупването с микроскоп.
Работодателят
на ищцата -„Динамо-Сливен” ЕАД сключил с ответника групова застраховка по риска „трудова
злополука“, обективиран в застрахователна полица №
050180020170005/ 15.06.2017 г., валидна от 01.07.2017г до 30.06.2018г.
Неразделна част от застрахователната
полица са Общите условия по застраховка “
трудова злополука“ и списъка на застрахованите 210 лица, в който фигурира и
ищцата.
Ответникът-застраховател приел да застрахова по приложен списък 210
работници съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите по риска“ трудова злополука“, като покритите рискове са: смърт в резултат на трудова злополука, трайна
загуба на работоспособност и временна неработоспособност
Видно от застрахователната полица,
застрахователната сума за общо 210 застраховани работници, възлиза в размер на
13 381 898лв.
Съгласно полицата и общите условия по
груповата застраховка“ трудова злополука“, при трайна загуба на трудоспособност
на застрахования в резултат на трудова
злополука през срока на договора, на застрахования са заплаща процент от
застрахователната сума, равен на процента на загубена трудоспособност,
определен от ТЕЛК.
Тази уредба се съдържа и в чл. 9 ал.2 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите по риска „трудова злополука“.
Съгласно чл. 17 от същата Наредба,
застрахователят носи отговорност за причинените вреди на здравето на
работниците и служителите при трудова злополука до размер на застрахователната
сума, определена в договора за застраховане.
Разпоредбата на чл.8 ал.1 и ал.2 от
цитираната Наредба урежда, че застрахователната сума по застраховка „трудова
злополука“ се определя на базата на месечната брутна заплата на застрахованите
работници и служители към момента на сключване на застраховката и че застрахователната сума не може да бъде
по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна заплата на съответния работник
или служител.
С уведомление за настъпване на
застрахователно събитие от 12.02.2019 ищцата изпратила на ответника всички
необходими документи, за да й бъде изплатено застрахователно обезщетение, а на
12.03.2019 г. ответникът й превел по банковата сметка обезщетение в размер на
сумата 70.80 лв.
С
писмо от 02.04.2019 г. я уведомил, че
изпълнил своите ангажименти, произтичащи от сключения застрахователен договор и
отказал да преразгледа ликвидационната преписка.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства -относими, допустими
и неоспорени.
Съдът изключи част от представените от
работодателя общи условия, тъй като касаят застраховки, неотносими
към предмета на делото.
Приема заключението на СМЕ като
обосновано, ясно и неоспорено
Приема заключението на СТЕ като
обосновано, ясно и също неоспорено, с изключение на частта, в която вещото лице
дава отговор на правен въпрос, а именно, че правило, което ищца не е спазила
е, при поставяне на заготовка да се увери
дали е отстранена предишната, което било изискване на т. 12 от Специфични
изисквания при работа, извършвана на механични преси.
Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел, като допустими, преки ,
непосредствени и съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК.
Така приетото за установено от фактическа
страна, води до следните правни изводи:
Предявеният главен иск е за заплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука, с правно основание чл. 448, ал.7 КЗ,
вр. чл. 459, ал.1 и ал.5 КЗ и цена -
32 713.98лв
Искът е допустим, а преценен по
същество- основателен и доказан.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по риска“ трудова злополука“, е необходимо наличието на трудово правоотношение с ищцата, по силата на
което е изпълнявала съответната длъжност, за която съгласно действащото законодателство
се изисква наличие на задължителна застраховка по риска „трудова злополука“; че е сключен валиден застрахователен договор за
задължителна застраховка „трудова злополука“ между работодателя
на ищцата и съответния застраховател; настъпване на застрахователно събитие- трудова
злополука по смисъла на чл. 55 ал.1 КЗ по отношение на застрахования работник
или служител ; внезапно увреждане на неговото здраве, настъпило в причинна
връзка от претърпяната трудова злополука, довело до смърт, трайна или временно намалена
работоспособност; че ищцата е претърпяла
вреди в резултат на тази трудова злополука, техния вид и размер.
Безспорен е факта, че на 13.02.2018г, при изпълнение на трудовите
си задължения, ищцата е претърпяла злополука.
Установено е настъпване на
застрахователно събитие- трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал.1 КС, призната за такава с разпореждане чл. 60 ал.1 от КСО на
длъжностно лице от съответното ТП на
НОИ.
Трудовата злополука е покрит риск от
застраховката и е настъпила в периода на застрахователното покритие.
Разпореждането на органа по чл. 60 ал.1 КСО е индивидуален административен акт относно характера на злополуката и официален
удостоверителен документ за установените в него факти и в частност наличието на
трудова злополука.
Не се спори за наличието на сключена между ответника и
работодателя на ищцата групова
застраховка по риска“ трудова злополука“, валидна към датата на настъпване на
трудовата злополука и че ищцата фигурира в списъка на застрахованите лица.
Безспорен е и факта, че след като е
уведомен писмено на12.02.2019 , на
12.03.2019г застрахователят е изплатил на ищцата обезщетение в размер на 70.80 лв, с който размер тя не е съгласна.
Не е спорно, че в резултат на претърпяната трудова
злополука ищцата получила увреждане на
дясното око.
Претърпените
неимуществените вреди- болки, страдания и дискомфорт
от полученото травматично увреждане на
дясното око, както и настъпването му в причинна връзка от трудовата злополука,
са доказани от заключението на СМЕ, ЕР
на ТЕЛК и събраните по делото гласни доказателства.
Спори
се за моментното състояние на нетрудоспособност на ищцата, за нейната вина за
настъпилата злополука и за размера на обезщетението.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че
временната нетрудоспособност трябва да е с продължителност 1 година, ищцата била нетрудоспособна до 10.08.2018г., трудовия й договор бил прекратен на 12.10.2018 и
липсвали доказателства, че е нетрудоспособна към настоящия момент, което
означавало, че не търпи неимуществени вреди.
Исковата й претенция е за вреди не от временна, а от трайно намалена
работоспособност, която е в размер на 50% и е определена по надлежния ред с
решение на ТЕЛК, поради което е ирелевантно колко
време е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност и кога й е прекратен трудовия договор.
Разпоредбата на чл. 52 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ предписва задължително сключване на
застраховка „трудова злополука“, по отношение на лицата, чиято работа е в риск.
Същата разпоредба вменява в задължение
на работодателя за сключи
застрахователен договор за своя сметка, но в полза на своите работници, като
поеме плащането на определените по него застрахователни премии.
Предмет на застраховане е животът и телесната цялост на работниците,
С настъпване на правопораждащият
юридически факт- трудова злополука, за застрахования се пораждат праза към застрахователя, като
наред с това възниква и имуществена отговорност за работодателя. И докато отговорността на работодателя е безвиновна, то на застрахователя е договорна и в границите
на уговорената застрахователна сума. В полицата е уговорен лимит на тази
застрахователна сума, който
обезщетението не може да надхвърля. Това
е договорена или определена с нормативен акт,
посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна граница
на отговорността на застрахователя към застрахования или ползващото се лице.
С настъпването на трудова
злополука, за увредения възниква правото
на обезщетение за причинените му вреди, което може да претендира от деликвента, работодателя или от застрахователя. Прекият
причинител, работодателят и застрахователят отговорят на различни основания, но
за едни и същи вреди. Увреденият разполага с правото да предяви иск срещу всеки
от тях, но плащането на дължимото се за вредите обезщетение от един от тях,
погасява задълженията на другите.
В настоящия случай, застрахователния
договор урежда изплащане на обезщетение при
смърт, трайна и временна загуба
на работоспособност, като обезщетението при трайна загуба на
работоспособност се изплаща
като процент от застрахователната сума, равен на процента на загубена
трудоспособност, определен от ТЕЛК.
Ищцата, която поради претърпяната трудова злополука е с 50 % трайно намалена
работоспособност, призната с решението на ТЕЛК, е поискала да й бъде присъдено обезщетение по реда на чл. 8 ал.2 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите по риска „ трудова
злополука“ /НЗЗРСРТЗ/, а именно: 7- кратния размер на годишната брутна заплата
на работника, намален с 50%.
Следва да се отбележи, че разпоредба на чл. 8 ал.2 НЗЗРСРТЗ урежда размера на минималната застрахователна сума,
за която се сключва договора, но с оглед изричната разпоредба на чл. 17 от
същата Наредба, застрахователят отговаря до размера на застрахователната сума, определена
с договора за застраховане, т.е. независимо от установената като минимален
размер сума в чл. 8 ал.2.
Във всички случаи обезщетението за неимуществени вреди се определя
от
съда по справедливост и в рамките на уговорения с договора лимит.
Съобразно
критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващи обстоятелства, които са различни за веки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: вид, брой и
характер на претърпените увреждания; продължителността и интензитет на болките и страданията, продължителността на лечебния и възстановителен период; наличието
на остатъчни негативни последици,
възраст на пострадалия и др.
Ищцата е претърпяла една средна телесна повреда, изразяваща се травматично увреждане на дясното око,
довело до пълна слепота, възстановителният
процес, продължил месеци, който не е приключил, четирите оперативни интервенции, всяко от които под
анестезия, болезнена и с възстановителен период от 30 дни, неблагоприятните
прогнози за излекуване, изкривяването на
окото, което е видим дефект на лицето на
млада жена/ 38г/, съдът намира за справедливо парично
обезщетение за неимуществени вреди
сумата 60 000лв.
От
тази сума следва са се приспадне изплатеното на ищцата обезщетение в размер на
70.80лв. и се присъди разликата 59 929.20лв.
Съдът
счита, че обезщетение в този размер справедливо компенсира претърпените неимуществени
вреди е в границата на уговорения със застрахователния договор размер на
застрахователна сума.
Но тъй като се
претендира по-малка сума, съдът присъжда обезщетението за вреди от трудова
злополука с оглед поисканото. В противен случай, ще е налице произнасяне свръх петитум.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увредената ищца.
При трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работа без
необходимото старание и внимание, в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност.
При търсене на имуществена отговорност
от работодателя за вреди от трудова злополука, съпричиняване
има само при груба небрежност
Съдебната
практика е изяснила грубата небрежност с поведение, при което пострадалият не е
положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка.
По делото бе назначена СТЕ за изясняване причините за възникване на трудовата
злополука. Съгласно даденото заключение, възможните причини за наличието на два
детайла са четири, но най-вероятната причина за
злополуката е останал детайл върху поансона, който
ищцата не е видяла.
Това експертно становище се разминава с
констатацията на протокола по чл. 58 ал.6 КСО, че ищцата поставила втора заготовка за обработка на детайла в
гнездото на матрицата, без да е отстранила готовия детайл.
Съгласно чл. 58 КСО, ТП на НОИ съвместно с
Инспекцията по труда, разследват всяка трудова злополука, довела до смърт или
увреждане.
Целта на разследването е да установи причините
и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука и вида на уврежданията.
Резултатът от разследването се
оформя в протокол в типизирана
форма, който е валиден до доказване на
противното/ чл. 58 ал.6 КСО/.
Протоколът е официален
свидетелстващ документ, който до доказване на противното, доказва с обвързваща
съда доказателствена сила, че фактите са се
осъществили така, както се твърди в
документа .
Съдът възприема извода на вещото лице за възможна причина за настъпване
на злополуката, тъй като е обоснован и логичен.
Именно за установяване причината и механизма
на настъпването й, бе назначена СТЕ, изготвена
от компетентно вещо лице, в чиято обективност и добросъвестност съдът няма причини да се съмнява. А протоколът по
чл. 58 ал. 6 КСО, доколкото е съставен в изпълнение на нарочна процедура и от лица без специални
знания в съответната област, не обвързва съда в констатациите си относно
причините и механизма на настъпване на злополуката, които констатации
противоречат на заключението на СТЕ, неоспорено от страните. Затова, съдът приема различна от сочената в протокола причина
за настъпване на злополуката, а именно: останал детайл върху поансона, а не в
гнездото на матрицата.
Съгласно
установеното при проверката и отразено в протокола по чл. 58 ал.6 КСО, работодателят
е допуснат редица нарушения на трудовата дисциплина, тъй като не е взел нито
предпазни мерки да обезопаси работното място на ищцата, нито й е провел задължителния
инструктаж. С това е допуснал нарушения
на чл.165 ал.3 и чл. 166 ал.3 т.1 и т.2 от
Наредба №7/08.10.1999г за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места при използване на работното оборудване
и чл.чл.11
ал.5 вр. с чл. 16 ал.2 от Наредба № РД- 07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
безопасни условия на труд.
Именно за тези нарушения, на работодателя са дадени предписания от
проверяващата комисия, част от които са изпълнени след злополуката -машината, на която е
работила ищцата, е вече е обезопасена.
Съдът намира, че вината за настъпилото вредоносно събитие е на
работодателя, който не е изпълнил задължението си да обезопаси работното място,
да осигури безопасни условия на труд, за което са му дадени предписания, нито е провел извънреден инструктаж на ищцата след
дългото й отсъствие от работа.
Поведението
на ищцата като оператор на пресата, не е виновно, нито противоправно,
защото ако работното й място беше обезопасено, нямаше да претърпи злополука.
Що се
отнася до неспазването от нейна страна на т.12 от приложените към експертното
заключение специфични изисквания за
работа, извършвана на механични преси, а
именно, че при поставяне на заготовка да
се увери дали е отстранена предишната, следва да се има предвид, че съгласно
констатациите в протокола по чл. 58ал. КСО, представената от работодателя писмена
инструкция за „Специфични изисквания при работа, извършвана на механични
преси“, не е съдържала необходимата информация за условията за използване на
работното оборудване и предвидимите ненормални ситуации при ползване на щанци.
В заключение, съдът намира, че злополуката не
е причинена умишлено от ищцата, нито в резултат на проявена от нея груба
небрежност, което да е основание за изключване или намаляване отговорността на
застрахователя.
Акцесорният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, е също основателен и доказан, макар и до размер
на сумата 1 753.83 лв.
Съгласно чл. 12 от НЗЗРСРТЗ,
дължимото застрахователно обезщетение по застраховка“ трудова злополука“ се
плаща в 15- дневен срок след представянето на всички посочени в
застрахователния договор документи.
Общите условия
към застраховката уреждат, че застрахователното обезщетение се изплаща от
застрахователя в срок до 15 дни след пълното им окомлектоване на преписката по щетата с необходимите
документи.
В настоящия случай, ищцата е
уведомила застрахователя за настъпване на застрахователното събитие на
12.02.2019г, представяйки му документите, с които разполага, поради което от
тази дата започва тече 15- дневния срок, изтекъл на 27.02.2019г Считано от
28.02.2019 той изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва
за периода до датата на завеждане на исковата молба – 08.09.2019г, в размер на
сумата 1 753.83 лв,
Искът до пълния му размер от 1790.18 лв лв, следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съдът присъжда и законната лихва върху обезщетението, считано от датата
на предявяване на иска- 09.09.2019г ,тъй като е претендирана.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи
разноски на ищеца съразмерно на
уважената част от исковите претенции, като разноски се претендират само за адв. възнаграждение.
В
договора за правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита на ищеца, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Според уважения
размер на исковите претенции, на
основание чл.38 ал.2 ЗА, вр. с ч 7 ал.2 т.4 от
Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, в полза на процесуалният представител
на ищцата - адв.Е.М., следва да бъде присъдено адв.възнаграждение за оказана безплатна адв.защита
на ищеца, в размер на сумата 1564.03 лв.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищцата
дължи на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на сумата 2.13 лв от общо 2024 лв, съгласно списък, включваща адв.хонорар
и депозит за в.л.
Върху
уважения размер на исковите претенции, ответникът дължи държавна такса от 4%, или сумата 1378.71 лв и 150лв-
възнаграждение на вещо лице, платено от бюджетните средства на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК- ******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „A.П.Л.“, ж.к.“A.П.Л.“,
ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от заедно от A.П.Л.и Р.К.Д., да
заплати на В.Д.Н. ***, с ЕГН- **********
и съдебен адрес: *** , чрез адв.Е.М., сумата 32 713.98 лева /тридесет и две
хиляди, седемстотин и тринадесет лева и деветдесет и осем стотинки/- обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила
на 13.02.2018г, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получено
при същата злополука травматично увреждане на дясното око – отлепване на
ретината с ретинално
разкъсване, довело до 50 % трайно намалена работоспособност, ведно със сумата 1 753.83 лв - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 12.02.2019г до 08.09.2019г , заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 09.09.2019г до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД до
пълния му размер от 1790.18лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
В.Д.Н. ***, с
ЕГН- **********, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК- ******, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „A.П.Л.“, ж.к.“A.П.Л.“, ул.“Света София“ №7,
ет.5, представлявано от заедно от A.П.Л.и Р.К.Д., сумата 2.13
лв- разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК- ******,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „A.П.Л.“, ж.к.“A.П.Л.“,
ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от заедно от A.П.Л.и Р.К.Д., да
заплати на адвокат Е.И.М., с ЕГН - ********** и служебен адрес: ***, сумата
1564.03 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 от Закона за Адвокатурата безплатна
адвокатска помощ на В.Д.Н. с ЕГН -**********
- ищец по т.дело № 118/2019г по описа на СлОС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК- ******,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „******“, ж.к.“******“,
ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от заедно от A.П.Л.и Р.К.Д., да заплати по сметка на СлОС държавна такса
в размер на 1378.71
лв и сумата 150лв-
разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: