Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 19.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА А.
МЛ.СЪДИЯ: АДРИАНА А.при секретаря Красимира Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия А. гр. дело № 14364 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
122565 от 23.05.2019 г. по гр.д. № 20262/2015 г. по описа на СРС, 72 с-в е
прогласена за нищожна по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.
5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявен от В.Д.М., ЕГН **********
срещу Д.Е.М., ЕГН **********, договорът за дарение, сключен с нотариален акт № 137/07.11.2006 г., том I,
н. д. № 120/2006 г. на нотариус Л.З., с който Е.Н.К.-М. дарила на В.Д.М.
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, р-н
„Възраждане“, СО, на етаж 3 в жилищна сграда на бул. „******, състоящ се от три
стаи, вестибюл, кухня, антре, клозет и килер, заедно с таванско помещение, при
съседи: С. К., общ таван, коридор и избено помещение, при съседи: К.В., М.С.и
общ зимник, заедно с 250/5363 идеални
части от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ 692 кв. м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ 1-1 /парцел първи, отреден за имот с планоснимачен номер едно/ от квартал 110 по плана на гр.
София местността „Зона Б-, тъй като
е привиден, като е ПРИЗНАЛ за действителен в отношенията между страните по сделката Е.Н.К.-М. и В.Д.М.
прикритият договор за покупко-продажба на имота. Със същото решение е НАМАЛЕНО на основание чл. 30, ал. 1 ЗН,
завещателното разпореждане, извършено от
наследодателя Е.Н.К.-М., направено със саморъчно завещание от 16.09.2014 г., в
полза на сина й В.Д.М., с 1/3 идеална част, като е ВЪЗСТАНОВИЛ запазената част на Д.Е.М., като наследник по
заместване на Е.Д.М., от наследството на Е.Н.К.-М., в размер на 1/3 идеална
част. С решението е ДОПУСНАЛ да се
извърши делба между Д.Е.М., В.Д.М. и М.Х.М. на следния съсобствен
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №97, на втория етаж във вход „Д”, в жилищна сграда -
блок 214, в гр. София, СО, р-н „Сердика”,ж.к „Фондови Жилища“, със застроена
площ 84.00 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения,
при съседи: стълбище, държавен апартамент №96, ул. „Скопие“, ул. „Кирил Николов“, с прилежащите избено
помещение №11, с площ 2.00 кв.м., при съседи: коридор, ул.“Скопие“, П. и М. А., и 0.842% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
в който е построена, който апартамент представлява самостоятелен обект с
идентификатор 68134.512.116.2.28 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011г., разположен в поземлен
имот с идентификатор 68134.512.116, при квоти: Д.Е.М. - 3683.88/12662 ид.части, В.Д.М. - 7367.77/12662 ид.части, и М.Х.М. - 1610.33/12662 ид.части.
С решението е ДОПУСНАЛ да се извърши
делба между Д.Е.М., В.Д.М. и М.Х.М. на следния съсобствен
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 39, находящ се в жилищна сграда в гр. София,СО, р-н
„Сердика”, ул. „Княз Борис I”, на втория етаж във вход „Б”, със застроена площ
66.39 кв.м., състоящ се от една стая, дневна-трапезария с кухненски бокс, входно
антре, баня с тоалетна и балкон, при съседи: коридор, апартамент №40, асансьор,
апартамент №38, заедно е мазе №39, с площ 3.05 кв.м., при съседи: мазе №38,
коридор, мазе №40 и мазета №24 и №25, заедно с 0.800% ид.части
от общите части на сградата и заедно с 1.13636 от правото на собственост върху
поземления имот, в който е построена сградата, който апартамент представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.513.254.1.39, при квоти: Д.Е.М.
– 1/3 ид.част, В.Д.М. – 2/3 ид.части.
С решението е ОТХВЪРЛИЛ предявения
от Д.Е.М., срещу В.Д.М., иск за делба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ,
находящ се в гр. София, р-н „Възраждане“, СО, на етаж 3 в жилищна сграда на
бул. „******, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, антре, клозет и килер,
заедно с таванско помещение, при съседи: С. К., общ таван, коридор и избено
помещение, и общ зимник, заедно с 250/5363
идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото с
площ 692 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ 1-1 /парцел първи,
отреден за имот с планоснимачен номер едно/ от квартал
110 по плана на гр. Софоя местността „Зона Б-2“.
В срока по
чл.259 ГПК е подадена въззивна жалба от съделителя – ищец Д.Е.М., срещу решението, в частта, в
която е прогласен за нищожен договорът за дарение, сключен с нотариален акт № 137/07.11.2006 г., том I,
н. д. № 120/2006 г. на нотариус Л. З., с който Е.Н.К.-М. дарила на В.Д.М.
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, р-н
„Възраждане“, СО, на етаж 3 в жилищна сграда на бул. „******. Излага доводи, че
в посочената обжалвана част решението на СРС е неправилно и необосновано, постановено
в противоречие с процесуалните правила.
Излага становище,
че разписката, съставена от Е.М. не може да се приеме, че изхожда от насрещната
страна по оспорената сделка /дарение/ и не съдържа признание за възмездния й
характер. С оглед това, според въззивника, не е
налице предпоставка на изискуемото от закона начало на писмено доказателство за
допускане на гласни доказателства и е налице нарушение на процесуалните правила
чл.165, ал.2 ГПК. С оглед това сделката дарение е действителна и предявения от
него иск по чл.30, ал.1 ЗН следва да бъде уважен, като дарението на посочения
недвижим имот следва да бъде намалено с 1/3 и.ч. , като бъде възстановена
запазената му част като наследник по заместване на починалия му баща Е.Д.М. от
направеното дарение от Е.М. в размер на 1/3 ид.ч.
като се допусне и делба на апартамента, находящ се в гр.София, ул.******между Д.Е.М.
и В.Д.М. при квоти 1/3 ид.ч. за първия и 2/3 ид.ч. за втория.
Въззиваемата страна В.Д.М.
е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Счита, че правилно районният съд е анализирал събраните
доказателства в т.ч. и представените разписки. В обжалваната част решението е
правилно и законосъобразно, постановено при спазване процесуалните правила.
Поддържа становище, че Д.Е.М. не попада в кръга на лицата по чл. 17, ал. 2 ЗЗД,
тъй като наследник на Е.К.не е трето добросъвестно лице. Излага доводи, че в
проведеното производство и при постановяване на решението съдът не е нарушил
разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК, напротив съобразил се е с нея и я приложил
правилно. Така, именно по силата на цитираната процесуална норма, когато
страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно,
свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства,
изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението за симулация. Друга страна по см. на
цитираната разпоредба е лицето, което лично или чрез представител е участвало в
сделката. С оглед това правилно съдът е възприел, че съставената от Е.К.разписка
изхожда от насрещната страна по сделката и съдържа признание за възмезден
характер на сключената сделка. Именно поради това същата представлява начало на
писмено доказателство, което сочи за допустимост на гласните доказателства.
Освен това представената разписка не е оспорена в производството и съдът
правилно я е възприел при разрешаване на спора по същество. Чрез последната и
въз основа на събраните в производството гласни доказателства правилно и
законосъобразно правилно съдът е възприел фактическата обстановка и е приложел
правилно закона като е прогласил нищожността на привидната сделка – дарение и е
обявил за действителна – прикритата сделка – продажба.
Въззиваемата страна М.М. е подала писмен отговор, в който изразява становище за
основателност на въззивната жалба. Излага доводи, че
представените по делото доказателства не кореспондират с приетата по делото
фактическа обстановка.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Във връзка с доводите за неправилност, съдът намира
следното:
За да уважи иска по чл.
26, ал.2, вр. чл. 17, ал.1 ЗЗД първоинстанционният
съд е приел за установено, че приживе Е.К.- М. се е разпоредила с притежавания
от нея АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, р-н
„Възраждане“, СО, на етаж 3 в жилищна сграда на бул. „******, в полза на сина
си В.Д.М. – ответник в производството, като оформената с нотариален акт № 137,
сключен на 7.11.2006 г. сделка –дарение на недвижим имот е симулативна,
тъй като прикрива договор за продажба. За формиране на този извод, съдът е
приел, че от представената по делото разписка от 27.06.2003 г., изхождаща от
насрещната страна -Е.К.-М., се налага извод за възмезден характер на сделката. В
последната същата е посочила, че е получила от сина си В.Д.М. сумата от 15000
долара, съставляваща половината от стойността на апартамента в гр.София, бул. „******,
който се задължила да му прехвърли. Съдът е посочил, че разписката изхожда от
насрещна страна по договора и съдържа признание за възмездния ѝ характер.
От свидетелските показания на свидетеля А.било установено, че сделката е
сключена като дарение с цел да се избегне включването на имота в състава на СИО
на купувача-ищец. Така договорът за дарение като привиден бил прогласен за нищожен,
а прикритият валиден договор - за продажба обвързал страните, като са заплатени
30 000 долара за него. Последното при съобразяване и представена в
производството разписка за заплатена сума 15000 долара от страна на В.Д.М. на
брата на Е.К.–М.- Т.К.във връзка с прехвърлената от последния на Е.К.½ ид.ч. от същия апартамент
по договор за продажба от 14.05.2003 г.
Настоящият състав,
намира че постановеното от СРС решение е правилно. Фактическите констатации на
СРС са правилно установени и формираните от съда правни изводи се възприемат
изцяло от настоящия състав. С оглед това, на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Привидни
са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както
постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е
само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна.
И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат
обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото
съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
Исковете
за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на
симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият
нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото
съглашение. От материално-правна страна разпоредбата на чл. 17 ЗЗД урежда съотношението между привидната и прикритата сделка. Съдът не
може да обявява за нищожна на основание чл. 26 ЗЗД сделка само защото
била симулативна. В този случай съдът е длъжен да
установи дали се касае до абсолютна или относителна симулация, както и да
изясни характера на дисимулираната сделка и едва
тогава, ако се касае до абсолютна симулация, да обяви сделката за нищожна, а
ако се касае до относителна симулация, да постанови приложение на правилата
относно дисимулираната сделка.
Свидетелските
показания са винаги допустими, когато страните ги сочат за установяване на
обстоятелствата около сключване на договора, респ. за мотивите им да се обвържат
с определена сделка. Докато обратното писмо доказва директно симулативността на атакуваната сделка, без да са необходими
други доказателства, наличието на непълен обратен документ по делото е само
предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК недопустимост на свидетелските показания. Според изричната разпоредба
на чл. 165, ал. 2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното
в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото
има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация,
като под другата страна по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК се има
предвид лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката.
Допустимо е събиране на гласни доказателства за установяване на симулация,
когато ищците са наследници по закон на праводателя
по сделката, която е насочена срещу тях и това следва от установеното
в чл. 165, ал. 2 ГПК изключение от принципа за недопустимост на
свидетелски показания. Наследниците на страна по сделка могат да установят
нейната привидност със свидетелски показания без представяне на писмени
доказателства, ако сделката е насочена срещу тях.
В
случая със смъртта на наследодателя на Е.К.–М. и Т.Н.К., последните придобиват
по наследство апартамент, находящ се в гр. София, р-н „Възраждане“, СО, на етаж
3 в жилищна сграда на бул. „******. С нотариален акт № 34, том I, рег. № 1488, дело 29/2003 г.
Т.Н.К.продава своята ½ идеални части от апартамент, находящ се в гр.
София, р-н „Възраждане“, СО, на етаж 3 в жилищна сграда на бул. „****** на Е.К.. С нотариален акт № 1376, том I, рег. № 8475, дело 120/2006 г.
Е.К.е дарила апартамент, находящ се в гр. София, р-н „Възраждане“, СО, на етаж 3 в
жилищна сграда на бул. „****** на В.Д.М..
Чрез
събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че ищецът Д.Е.М.
е наследник по закон на Е.Д.М. / поч. на 05.09.2006
г./ - син на Е.К./поч. на 15.04.2014 г./ Установява
се, че ответникът В.Д.М. е син на Е.К., а ответницата М.Х. Иванова – М. е
съпруга на починалия Е.Д.М. /л.94 СРС/.
По
делото са представени две разписки, едната от името на Е.Н.К.-М./от 27.06.2003
г./ и втората от името на Т.Н.К./09.05.2003 г./. Във всяка от тях е посочено,
че всеки от двамата прехвърлители / Е.Н.К.-М. и Т.Н.К./ са получили сумата от по 15 000
долара за прехвърлените от тях по ½ ид.ч. от
имота и която сума представлява половината от стойността на апартамента,
находящ се в гр. София, р-н „Възраждане“, СО, на етаж 3 в жилищна сграда на
бул. „******.
С оглед така
установеното, чрез посочените разписки, правилно районният съд е допуснал събиране
на гласни доказателства при спазване правилата на чл.165, ал.2 ГПК. Доводите на
въззивника в обратен смисъл, съдът намира за
неоснователни. С Решение № 75 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 6608/2014 г., Г. К.,
І Г. О. на ВКС е прието, че е допустимо събиране на гласни доказателства за
установяване на симулация, когато ищците са наследници по закон на праводателя по сделката, която е насочена срещу тях, което
следва от установеното в чл.165, ал.2 ГПК изключение от принципа за
недопустимост на свидетелски показания. Това разрешение съдът намира че е
приложимо и в настоящия случай. Настоящият състав счита за правилна съдебната
практика, отразена в решения № 437/22.07.2004 г. по гр. д. № 907/2003 г. на І
г. о. на ВКС, решение № 27/10.03.2005 г. по гр. д. № 1147/2003 г. на ІІ г. о.
на ВКС, решение № 646/14.03.1963 г. по гр. д. № 364/1963 г. на І г. о. на ВС, в
които е възприето становището, че при наличието на начало на писмено
доказателство, отразяващо волеизявлението на една от страните по сделката
относно нейния симулативен характер, свидетелските
показания, като доказателствено средство за
разкриване на действителните правоотношения между страните са допустими.
С оглед това съдът
споделя соченото становище отразено и в Решение № 544 от 06.01.2011 г. по гр.д.
№ 1053/2010 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, въз основа на безспорно установеното в
теорията и съдебната практика процесуално положение на необходими другари на
всички страни по сделката, чиято симулативност се
установява в процеса, при предявен иск /в т.ч. и инцидентен установителен/.
В тази връзка, писменото доказателство, служещо като начало на писмено
доказателство обвързва страните по отношение на доказването и допустимостта на
свидетелските показания като доказателствено средство
и по отношение на всички страни по сделката, доколкото при необходимото
другарство изводът за действителността на сделката следва да е еднакъв по
отношение на всички страни и на цялата сделка.
При спазване указанията
на чл.165, ал.2 ГПК правилно е бил извършен разпит на свидетеля А., с цел да се
установи симулацията по сделката сключена между Е.Н.К.-М. и В.М.. Именно чрез показанията на свидетеля А.дадени
пред първата инстанция, които настоящия състав изцяло кредитира е установено,
че Т.Н.К.е искал да продаде своята
½ идеални части на сестра си Е.Н.К.-М., но последната не разполага със
средства за сделката. Поради това, че наследодателя на Е.К.и Т.Н.К., явяваща се
баба на В.М., е бил обещан на внука ѝ В.М.. С оглед на което последният заплатил
по 15 000 долара на Е.К.и Т.Н.К., с цел по-късно да му бъде прехвърлен. Също
така посочва, че за имота изцяло се грижел В.М. – прокарал парно и платил на
майсторите.
С
оглед на горното правилно районният съд е приел, че договорът за дарение е
нищожен като относително симулативен /привиден/, тъй
като прикрива действителното правоотношение – договор за продажба на имота,
респ. е
обявил действителността на
договора за покупко-продажба сключен с нотариален акт № 137/7.11.2006 г.
По
разноските:
Въззиваемата страна В.М. не претендира разноски, поради което такива
не следва да бъдат присъждани с оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122565 от 23.05.2019 г. по гр.д. № 20262/2015 г. по описа на СРС,
72 с-в.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.